Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.01.2022г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На
десети декември
Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2000 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Д. и Е. Т.поддържат в исковата молба, че са съпрузи от 1992г. и от този момент живеят в апартамент в гр. С.,***, който тогава е бил собственост на родителите на ищеца - М.Т. /първата ответница/ и К.Т. /починал на 12.12.2019г./. Ищецът има сестра – Д.Т. /втората ответница/, която от 1987г. не живее в апартамента. През 1999г. родителите също напуснали жилището. През 2003г. родителите ипотекирали жилището, за да обезпечат кредит, средствата от който предоставили на дъщеря си. Поради необслужване на кредита се наложило ищците също да прибегнат до кредит, за да погасят остатъка от задължението. Отношенията в семейството се влошили, като след 2006г. жилището изобщо не е било посещавано от родителите на ищеца, нито от сестра му. През целия този период ищците безпрепятствено живеели в апартамента, като през 2007-2008г. извършили основен ремонт и смяна на всички инсталации. През 2015-2016г. отново направили основен ремонт, като извършили разходи в размер на 25 000лв. за шпакловка на стените, поставяне на тапети, подмяна на дограма, вътрешна топло- и хидроизолация, латекс, подови настилки, фаянс и теракот, подмяна на врати, плащане на ремонт на общи части, подмяна на ВиК и ТЕЦ. На 28.11.2019г. получили нотариална покана от родителите на ищеца да освободят имота, който имал нов собственик или да заплащат наем. Тогава ищците разбрали, че на 03.04.2019г. е извършено прехвърляне на имота срещу задължението за издръжка и гледане в полза на ответницата Д.Т. с пожизнено запазване на правото на ползване на имота.
Поддържат, че през всички изминали години безпрепятствено са осъществявали фактическата власт върху имота, никой не е смущавал владението им, нито е предявявал претенции върху същия. Ищците се грижели за имота, плащали данъците, битовите сметки, правили подобрения и ремонти и демонстрирали своене. Към настоящия момент продължават да го владеят.
През м. юни 2020г. ответницата Д.Т. поискала преустановяване на ел. захранването на апартамента, с което оспорила правата на ищците.
Ето защо, молят да бъдат признати за собственици на процесния апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, продължила необезпокоявано над 10 години, считано от 01.01.2007г. до 03.04.2019г. Кумулативно, молят след признаването им за собственици на процесния имот, ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията по прекъсване на електрозахранването в процесния имот, които пречат на упражняването на правото им на собственост.
При условията на евентуалност, ако съдът счете иска за собственост за неоснователен, да бъде осъдена ответницата Д.Т. / съгласно уточнението, направено с молба от 13.08.2020г. / да им заплати сумата от 25 523 лв., представляваща направените от тях подобрения в имота за периода септември 2015г. - края на 2016г., подробно описани в исковата молба и в приложената към нея таблица, неразделна част от същата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Молят, до заплащането на претендираните подобрения, да им бъде признато право на задържане на процесния имот.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават отговор, с който оспорват исковете изцяло. Оспорват всички изложени фактически твърдения, като на свой ред поддържат следното:
Заявяват, че ответницата Д.Т. е напуснала апартамента през 1994г. Ответницата М.Т., заедно с починалия й съпруг, са предоставили семейното жилище на ищците за безвъзмездно ползване по силата на договор за заем за послужване през 2000г. Оспорват ищците да са погасявали чужд заем със свои средства. Оспорват безпрепятственото владение на ищците, като поддържат, че още през май, 2016г. К.и М. Т.са отправили устна покана до ищците за освобождаване на процесния имот. Те не само не направили това, но и отнели ключовете за апартамента от възрастните родители на ищеца. Ето защо, излагат, че ищците никога не са владели имота, а са били обикновени държатели. По тази причина нямат и основание да претендират каквито и да било подобрения, извършени в имота, а само разноските за същия, ако същите са били необходими и неотложни. Извън това, оспорват времето, вида, обема и стойността на твърдените подобрения. Твърдят, че приживе бащата на ищеца и майка му – ответницата М.Т., изрично са се противопоставили на каквито и да било ремонти и трайни преустройства в имота. В тази връзка, оспорват и заявеното право на задържане с твърдението, че такова има само добросъвестния подобрител, каквито ищците не са.
Негаторният
иск считат за недопустим. На първо място, ищците нямат легитимация, за да
претендират преустановяване на действията, които им пречат да упражняват
правото си на собственост, т.к. същото не им принадлежи. Собственицата на имота
– ответницата Д.Т. – има право да поиска преустановяването на ел. снабдяването
на имота, който не ползва. Липсва и възможност съда да се намесва в подобни
стопански правоотношения.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото нотариален акт вх.№18989/03.04.2019г.,
акт №85, том XLV, дело
№14060/2019г. на Служба по вписвания – С., че собстввеността на процесният
имот, представляващ апартамент в гр. С.,***, е прехвърлена от К.Д.Т. и М.С.Т.
на Д.К.Т. срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите, които са
си запазили правото на ползване върху прехвърления имот.
С нотариална покана от 25.11.2019г. К.и М. Т.са
поканили Д.К.Т. да напусне процесния имот. Получаването на поканата на 28.11.2019г.
се признава от ищеца.
По делото е проведен разпит на четирима свидетели – по
двама на всяка от страните.
При разпита в съдебно заседание свидетелката М.П. К.заявява,
че е внучка на К.и М. Т., дъщеря на ответницата Д.Т. и племенница на ищеца Д.Т.,
който е брат на майка й. Посещавала е апартамента в кв. Борово, живяла е в него
заедно с майка си и баща си, а по време на сватбата й през юли 2016г. оттам я
извели като булка, братовчедка й била кума. Знае, че апартаментът е бил на баба
й и дядо й, като бил преотстъпен на вуйчо й и вуйна й за временно ползване. Към
настоящия момент в апартамента живеят вуйчо й, вуйна й и братовчедка й, с които
към момента свидетелката не поддържа връзка. Отношенията им се влошили 2-3
месеца, след като разбрали, че бабата и дядото са дарили апартамента на нейната
майка – ответницата Д.Т.. Преди това поддържали близки контакти, но след като
ищците разбрали за прехвърлянето, й заявили, че тя е знаела и прекъснали
всякаква връзка. Заявява, че в разговорите, които е провеждала със семейството
на вуйчо си в периода 2017-2018г., преди влошаването на отношенията им,
нееднократно са й казвали, че ще се изнесат, ще си намерят квартира. Вуйчо й
бил казал, че ще тегли ипотечен кредит, но не му достигат 20% за самоучастие. Това
било коментирано многократно в разговори. Влошаването на отношенията между
бабата и дядото на свидетелката и семейството на ищците станало по повод това,
че дядото научил от пресата, че съпругът на братовчедка й е в затвора, като
пред това му казвали, че е в чужбина. Дядото реагирал емоционално, много се
разстроил и им казал да му освободят жилището. Свидетелката заявява, че
многократно в разговори след това братовчедка й е споделяла, че дядо й пак се е
обаждал и им казвал, че трябва да напуснат жилището. Знае за тези покани също и
от майка си и баба си.
Знае, че до около 1994г. нейната майка Д. е живяла в
това жилище с майка си М. и баща си К., след което се омъжила и се изнесла.
След това, но не може да посочи точния период, майка й, баща й и тя самата са
живели в жилището, заедно с бабата и дядото. Не помни колко годишна е била и в кой
клас. След 2005г. сочи, че баба й и дядо й вече не са живели в това жилище. В
жилището живеело семейството на вуйчо й. В определен период преди сватбата си,
за около 3 месеца, но не може да конкретизира кога точно, и тя е живяла в
апартамента с вуйчо си и вуйна си, като заявява, че вуйчо й я изгонил, след
което отишла да живее в с. Мърчаево, в къщата на баба си и дядо си. Заявява, че
в апартамента са извършвани козметични ремонти, като например поставяне на нови
тапети. Банята си била същата, каквато винаги е била.
При разпита в съдебно заседание свидетелят К.Й.заявява,
че живее на съпружески начала с ответницата Д.Т.. Познава ищците Д. и Е. Т.от
2006г. – 2007г., от когато е заедно с Д.. Д. е неин брат, а Е. – негова
съпруга. Знае, че семейството на ищците живее в жилището на родителите на Д. – К.и
М., които също познава от 2006г. Към момента, когато се запознал с тях, те
живеели в с. Марчаево, където имат вила. Знаел от самото начало, че жилището в
Борово си е на родителите на Д., а Д. и Е. живеели там, защото те са ги
пуснали. Семейството било в добри отношения. Виждали се всяка събота и неделя в
Марчаево. В апартамента свидетелят е ходил не повече от 7-8 до 10 пъти. Около
2011-2012г. се наложило да извърши ремонт – трябвало да се премести една
тоалетна. Свидетелят разполагал с плочки и материали и макар да не е
специалист, лично извършил ремонта, за което не е получил никакво заплащане –
като услуга на близки. Апартаментът към този момент не бил луксозен – имало
стари тапети и всички било от едно време. През 2014г. Д. го извикал за друг
ремонт. Имало мухъл на терасата откъм кухнята и сложили изолация. Д. сам си
осигурил материалите, а трудът положил свидетелят безвъзмездно. След това е
посещавал апартамента през 2016г., когато дъщерята на Д. се омъжила, после още
1-2 пъти на гости. През 2016г. забелязал, че подът в коридора е ремонтиран, има
сложен нов фототапет и са сменени интериорните врати. Заявява, че ремонтите са
коментирани в присъствието на собствениците и те са знаели за тях. По отношение
на дограмата заявява, че още при първото му посещение в имота около 2011-2012г.
дограмата е била пвц или алуминиева, а не стара дървена, като не знае кой и
кога я е поставял. За отношенията между страните заявява, че след 2016г.
започнали да стават малко напрегнати, но всичко ескалирало след 2017г., защото
дъщерята на Д. и Е. се хванала с един човек, за когото лъжели, че е в чужбина,
а той всъщност бил в затвора. Тогава К.– бащата на М.и собственик на
апартамента, започнал да го кани да се изнесе, при което М.отговарял, че ще го
направи, но апартамент не се намира толкова бързо. За тези разговори знае от К.и
М..
Към периода 2006-2007г. К.и М. вече не живеели в
Борово, били се изнесли оттам. М. ходела в апартамента, но не е живяла там. Д.
живеела на квартира с дъщеря си М., а след това се преместила при свидетеля, а М.–
в апартамента в Борово при вуйчо си М.. Това се случило около 2008г. Там живяла
няколко месеца, след което М.я изгонил. Заявява, че не е бил свидетел на
период, в който К.да е живял в апартамента в Борово, той си бил в Марчаево,
където гледал животни.
При разпита в съдебно заседание
свидетелката М.Й.заявява, че е съседка от блока, в който се намира процесният
апартамент. Живее на първия етаж, а М.и Д. като деца живеели на 5-ия, от когато
свидетелката ги познава – около 1980г. Родителите на М.и Д. – К.и М. бил много
близки с родителите на свидетелката. Някъде до 1995г. и двамата родители
живеели в жилището, след което К.отишъл да живее на Марчаево, където имали
къща. Някъде около 2000г. и М. отишла при съпруга си. В апартамента останали да
живеят М., съпругата му Е. и дъщеря им. Д. не живее в апартамента от 15-20
години. След като напуснали жилището, М. идвала от време на време, но К.свидетелката
заявява, че не е виждала до смъртта му. Знае, че семействата са поддържали
връзка и са се събирали в къщата на Марчаево през почивните дни. Някъде между
2014 и 2016г. дъщерята на Д. била приютена от вуйчо си за няколко месеца,
защото била 16-годишна и нямало къде да живее. Имали проблеми с майка си, били
се скарали и затова вуйчо й я прибрал.
Знае за извършвани ремонти в
апартамента в периода след 2 000г. Някъде между 2006 и 2010г. Д. направил
голям основен ремонт – дограма, тапети, баня, усвояване на балкон, преместване
на тоалетна в дрешник. Свидетелката знае тези факти от разговори с Д., т.к. по
това време и тя самата правела ремонт и по този повод си контактували повече.
През 2015г., преди да се роди внучката му Н., отново направил голям ремонт –
настилката в коридора, в двете спални, смяна на врати и пак обновяване на
банята, ново обзавеждане. Свидетелката сочи, че според нея М.е направил всички
тези ремонти именно защото този апартамент е оставал за него, сестра му си
живеела на друго място. Държал се като собственик.
При разпита в съдебно заседание
свидетелката Б.Т. заявява, че е съседка от блока, в който се намира процесният
имот, живее на седмия етаж. Освен това е и роднина – първа братовчедка на
починалия К.Т., съответно леля на страните Д. и Д. Т.. К.живеел в блока до
началото или средата на 90-те години, след което отишъл да живее в къщата си в
Марчаево. М., тъй като все още работела, останала да живее в апартамента още няколко
години, след което тя също отишла в Марчаево. В апартамента останал да живее Д.,
като Д. също е живяла там за определен период от време след 2000 г., но
свидетелката не може да конкретизира точно кога. Заявява, че познава съпругата
на Д. – Е., която също живее в процесния апартамент.
М.направил много ремонти в жилището.
Около 2007-2008г. първия път и после около 2015-2016г. След първия ремонт
свидетелката не е виждала друг да живее в жилището, освен М.и неговото
семейство. К.и М. си живеели на Марчаево. Като съсед и роднина, свидетелката
възприемала М.като собственик на имота, за какъвто се възприемал и самият той –
грижел се за имота като за свой. В рода тези неща не се коментирали, знаело се
априори, че апартаментът е за М., а къщата на Марчаево - за Д.. Това възприятие произтича от факта,
че М.живеел в имота и се грижел за него, било видно. Полагал грижи и за площите
извън апартамента си, като домоуправител, участвал в разходите за входа. Това
бил домът им – там се правели сватби, канели се гости. На свидетелката не е
известно някога някой да е идвал и да е питал М.защо живее там и да оспори
неговото държане на имота. Сред роднините това нещо не се е коментирало.
Като ги обсъди поотделно и в
съвкупност, и извърши преценката по чл. 172 от ГПК, съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свидетелите, доведени и от двете страни, доколкото
всъщност между тях не е налице противоречие за общи факти. Разказът на
свидетелите е логичен и последователен, а изявленията, които не са за обективни
факти, а за субективни възприятия и изводи на свидетелите, ще бъдат коментирани
от съда по-долу при разглеждането на спора от правна страна.
От показанията се установява
следното: ищецът Д.Т. е живеел в процесния имот заедно с родителите си К.и М. Т.още от дете, а впоследствие – от
неустановен по делото момент, и със съпругата си Е.Т.. Ответницата Д.Т. е
живяла в процесния имот до преди да се омъжи, като свидетелите са единодушни,
че поне от 20 години не живее в имота. Около средата на 90-те години на миналия
век имотът е напуснал К., а няколко години след това – и М., като в същия
останали да живеят Д., Е. и тяхната дъщеря. Семейството било в добри отношения,
поддържало връзка, събирали се събота и неделя. М.Т. е посещавала жилището,
вкл. и след 2006г., но не е живяла в него. К.Т. не е посещавал имота, след
напускането му. Около и след 2016г. отношенията между роднините започват да се
влошават и К.Т. отправя устни покани до своя син за освобождаване на жилището.
Последният се съгласява, но заявява, че има нужда от повече време /съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите К.и Й.като последователни, логични,
достоверни и взаимно подкрепящи се/. Ремонти и подобрения в имота са извършвани
на няколко пъти – през 2011-12, през 2014 и около 2015-16г.
По делото е изслушано заключението на
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, компетентно изготвено и
в пълна степен отговарящо на поставените въпроси, поради което съдът го
кредитира изцяло. От същото се установява вида и стойността на извършените
подобрения в периода 2015-2016г., каква част от тях представляват неотложни разходи
по поддръжка на имота /705,60 лв./ и каква част – полезни разноски /20 332,94
лв./. Определена е и пазарната стойност на имота към 2015г. – 115 610лв. и
към 01.12.2021г. -225 210 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна:
Фактическият състав на придобивната
давност върху недвижим имот - чл. 79 от Закона за собствеността
/ЗС/, включва
осъществяване на владение върху него, както и изтичане на определен от закона
срок, през който е продължило владението - съответно 10 г. при недобросъвестно
и 5 г. при добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест
владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си ; да е
непрекъснато - тоест владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по
смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е
изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е
установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. От съществено
значение е владението да е противопоставено на собственика на вещта.
Ето защо, при позоваване на оригинерното придобивно
основание - давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от
време на фактическа власт върху имота ( corpus ), без противопоставяне от
страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране поведение на
собственик ( animus ).
За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно
държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде
скрито - то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в
намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане
на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че
неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита
имота за свой пред всички.
Според практиката на ВКС, в този смисъл решения № 291
от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 12 от 19.02.2014 г. по
гр. д. № 1840/2013 г. на
ВКС, І ГО, решение № 136/16.06.2014 г. по гр.
д. № 436/2014 г. на І
ГО, ВКС когато страната, която е пусната да живее в имота и да го ползва се
позовава на придобивна давност, тя трябва да докаже, че е променила намерението
си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са
противопоставени на собственика на имота. Владението следва да се демонстрира
явно, несъмнено и постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
Съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на
ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са владели
имота явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобият в рамките
на повече от 10 години – съгласно твърденията на ищците в периода след
01.01.2007г. до 03.04.2019г., което намерение е противопоставено на собствениците.
Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства за това,
че ищците са установили владение върху имота за себе си. Обстоятелството, че са
живели в имота, понеже са били допуснати в него от собствениците, не обосновава
подобен извод. Според настоящия съдебен състав, че в конкретния случай става
въпрос за извършването на т.нар. търпими действия, предвид установените близки
родствени отношения между собствениците на имота и ищците – техен син и
неговата съпруга.
В решение № 483 от 11.12.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., е разгледан въпросът какво представляват търпимите действия.
Прието е, че това са фактически състояния, при които се извършват действия
спрямо вещ, без те да произтичат от договор със собственика или владелеца, а се
извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или
други лични отношения. Търпими според правната теория са всички онези действия,
които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да
се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато
някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща. Търпимите
действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да
служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се различават от
държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие със
собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т.е. по силата на
договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което
предоставя държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на
договор с лицето, което предава държането на властта, то е по дефиниция
правомерно. За преустановяването на търпимите действия е достатъчно
едностранното изявление на собственика или владелеца.
Общото между държането и
търпимите действия е в обективния им елемент - упражняване на
фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан от
основанието, на което е установена фактическата власт. При държането
фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на
която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца
на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно
държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да
ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се
уреждат отношенията между съконтрахентите. При
търпимите действия фактическата власт се придобива също със
съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде
изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения
(съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно
действие върху имот - действие, за което лицето, което го извършва, няма
никакво право. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна
сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на
сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение.
Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с междуличностните
отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице
единствено търпими действия. В тези случаи не може да се стигне до
придобиване на имота по давност, освен ако лицето, което осъществява търпимите действия,
респективно държането на имота, не демонстрира по отношение на собственика
настъпилата промяна - че започва да осъществява фактическа власт с намерение за
своене на имота (в този смисъл решение № 122/03.12.2020 г. по гр.
д. № 3549/2019 г. по
описа на ВКС, І г. о.).
В решение № 196 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 137/2018
Г., Г. К., І Г. О. на ВКС е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт
върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за
послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на
собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в
недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. В решение № 291/9.08.2010 г. по гр.
д. № 859/2009 г. на II
ГО на ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва
да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. Същото е прието и в решение № 270/20.05.2010 г.,
постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО. Тези разсъждения се отнасят и за
търпимите действия - лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по
отношение на собственика настъпилата промяна - че започва да осъществява
фактическа власт с намерение за своене на имота.
Като споделя изцяло цитираната практика на върховния
съд и като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
съдът намира, че не се установява по безспорен начин, че ищците, считано от
01.01.2007г. са започнали да упражняват фактическата влас върху имота с
намерение за своене, което е демонстрирано по отношение за собствениците. Ищецът
Д.Т. е живял в имота още като дете, по силата на това, че децата живеят със
своите родители. Ищцата Е.Т. е допусната в имота отново като член на
семейството – като съпруга на ищеца / което съдът приема за установено, макар
по делото да не са събрани писмени доказателства за сключения брак, нито за
момента, от който Е.Т. живее в имота – доколкото тези факти не са спорни между
страните, а и се установява от свидетелските показания/. Ползването на имота от
ищците от самото начало е установено като търпимо действие. Ето защо, за да се
трансформира фактическата им власт във владение, е било необходимо намерението
за своене да бъде противопоставено на собствениците на имота. По делото няма
данни за подобна демонстрация, каквато би била отказът да бъдат допускани в
имота действителните собственици, лишаването им от достъп, отказ да бъде
освободен апартамента, разкриването на намерение за своене пред всички, вкл. и
пред административните органи. Напротив, не се установява от свидетелските
показания ищците да са давали външен израз на намерението си пред родителите на
ищеца Д.Т., а се установява, че преди смъртта си К.Т. неколкократно ги е канил
да освободят имота, за което Д.Т. е изразявал готовност, но което не се е
случило. Представени са и писмени доказателства, че данъчните партиди за дължимите
разходи за местен данък и такса „битови отпадъци“ в периода 2010 – 2019г. са водени
на името именно на М. и К.Т.и разходите за заплащани от тях.
Субективното отношение на извършващия търпими действия
към вещта като към своя не е достатъчно, за да се установи трансформиране на
упражняваната фактическа власт във владение. То е следвало да бъде изразено в
изрични недвусмислени действия по отношение на собствениците на имота, за да
могат те да се защитят. Плащането на разходите за общите части на етажната
собственост от ищците и извършването на ремонти в апартамента е свързано с
осъществяваното от тях фактическо ползване на имота като търпими действия,
доколкото плащането на консумативи поначало е задължение на ползвателите, а
извършването на ремонти е свързано с подобряването на условията на живот, което
също ползва живеещите в имота. Затова, само от извършените плащания и разходи
за ремонт, не може да се направи извод, че е установено владение върху
апартамента от страна на ищците. Субективните възприятия на свидетелите Т. и
Йорданова за това, че ищецът извършвал ремонти в имота и плащал всички разходи,
защото го третирал като собствен, както и абстрактното виждане, че „това в рода
се знае“, „тези неща не се коментират, те са априори“ съвсем не обосновава
обратен извод, защото няма никакви данни това субективно възприятие на ищеца да
е било категорично демонстрирано и противопоставено на неговите родители,
намирайки обективен израз в конкретни действия в процесния период. Съдът
намира, че данни за „interversio possessionis” – или промяна на намерението,
заявена чрез външно обективирани действия, има едва след отказа на ищците да
освободят процесния имот след получаването на нотариалната покана през 2019г.,
вкл. и чрез предявяването на настоящата искова молба. Този факти обаче са извън
предмета на делото, поради което не следва да се обсъждат от съда.
В обобщение следва да се заключи, че осъщественото от
ищците ползване на имота за целия му период, вкл. релевантния - след
01.01.2007г. до 03.04.2019г., чрез извършване на търпими действия, не
е довело до осъществяване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и придобиване
по давност на процесния имот, поради което предявеният иск за
собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото основна предпоставка за уважаване на
негаторния иск е установяването правото на собственост на ищците, каквото съдът
намира, че те не притежават, този иск също следва да бъде отхвърлен.
При сбъдване на вътрешно процесуалното условие -
отхвърляне на главния иск, следва да се разгледа евентуалния иск срещу Д.Т.
по чл. 74 от ЗС за заплащане на стойността на
извършените в имота подобрения в периода септември 2015г. – края на 2016г., до
заплащането на които ищците претендират да им бъде признато право на задържане
по силата на чл.74, ал.2 вр. с чл.72 от ЗС.
Както е указано на ищците с доклада по делото, за
уважаване на иска те следва да докажат качеството си на владелци на имота. Това
е така, защото право да му бъдат заплатени разходите за извършени подобрения в
имота има недобросъвестният владелец, когато тази сума е по-малка от сумата, с
която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, като в
случаите, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и
не се е противопоставил, владелецът има и право на задържане – каквото в случая
е претендирано още с исковата молба.
В трайната си
практика ВКС приема, че иск за парично вземане, основаващ се на разместване на
блага поради извършени подобрения в чужд недвижим имот, се основава
на основния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване. Този иск
може да бъде предявен на различни основания в зависимост от това дали
подобренията са извършени от владелец или държател. Разпоредбите на чл. 72 и 74 от ЗС се отнасят до правата на
добросъвестния владелец и приравнения на него недобросъвестен владелец. (решение № 148 от 15.07.2014 г. по
гр. д. № 852/2014 г. на
ВКС, I г. о.)
В случая, доколкото се прие по-горе, че в процесния
период ищците в нито един момент не са имали качеството владелци по отношение
на процесния апартамент, а са извършвали само търпими действия, съдът намира,
че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, вкл. и по отношение на
заявеното право на задържане, като ищците могат да претендират обезщетение по
реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, какъвто в настоящото производство
не е предявен.
По
разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК право
на разноски има ответната страна.
Съгласно представените списък с разноски и договор за
правна защита и съдействие, ответниците са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 119,68 лв. Направено е възражение за
прекомерност на заплатения хонорар от процесуалните представители на ищцовата
страна, което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна
сложност на делото. Ето защо, съдът присъжда сумата от 3 737,11 лв., която
представлява минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на НМРАВ,
съобразно материалния интерес на делото, вкл. и възнаграждение по чл.7, ал.1,
т.4 от НМРАВ по неоценяемия иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Т.
и Е.Г.Т., двамата с адрес гр. С.,*** срещу М.С.Т. с адрес: *** и Д.К.Т. с адрес: *** положителен иск за собственост с
пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване на установено
спрямо ответниците, че ищците са собственици по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода 01.01.2017г. – 03.04.2019г., на недвижим имот – апартамент
№12, находящ се в гр.С.,*** с идентификатор
8134.206.181.3.12 с площ по документи 87.76кв.м. заедно с прилежащото избено
помещение №12 с площ от 6
кв.м., заедно с 1.148% ид.ч от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект се намира в сграда 3 / три / ,
разположена в поземлен имот с идентификатор 8134.206.181.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Т.
и Е.Г.Т., двамата с адрес гр. С.,*** срещу М.С.Т. с адрес: *** и Д.К.Т. с адрес: *** негаторен иск по чл.109 от ЗС за
осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците
да упражняват правото си на собственост, а именно – действия по прекъсване на
електрозахранването в процесния имот, извършено въз основа на подадено искане
от страна на ответниците.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Т. и Е.Г.Т., двамата с адрес гр. С.,***
срещу Д.К.Т. с адрес: *** иск с пр. осн.
чл.74 от ЗС за заплащане на сумата от 25 523 лв., представляваща
стойността на направените в имота подобрения в периода септември 2015г. - края
на 2016г., както и искането да бъде признато в полза на ищците право на
задържане на същия до заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.К.Т. и Е.Г.Т.,
двамата с адрес гр. С.,*** да заплатят на М.С.Т. с адрес: *** и Д.К.Т. с адрес: *** сумата от 3 737,11 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.