РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. гр. Хасково, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99, и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на вземания против М. К. М., ЕГН **********. За
претендираните суми е издадена заповед № 387 от 23.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1463 по описа за 2021г. на Районен съд –
Хасково, Първи граждански състав.
Ищецът твърди, че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст"
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай
Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г.,
било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/888032 от 18.01.2021 г., било изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента, с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се
върнало в цялост с отбелязване „непотърсена“. С цел спазване изискванията на Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата
1
на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно
защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставял със заличени лични данни на
физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно договора за
цесия от 17.12.2020 г., ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента
и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което
имал изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за уведомяване на длъжниците по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 07.06.2017 г. между "Кредисимо" ЕАД
/кредитодател/ и ответника М. К. М./кредитополучател/ бил сключен договор за
потребителски кредит № 888032, съгласно който кредитодателят се задължавал да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се
задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на
кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и отв.
М. К. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата
между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който Поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договор за потребителски кредит № 888032. В тази връзка М. К. М. дължал на „Ай
тръст“ЕООД възнаграждение, което към момента възлизало на 1396,60 лв.
Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от
страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник -
„Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не бил възстановил платената сума по договора за
заем на своя поръчител, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
претенциите си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в
деловодството на PC Хасково. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1463
по описа на РС Хасково за 2021г. и била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал
възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславило правния интерес
на ищеца от подаване на настоящата искова молба.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 362,47 лв.
платена главница на „Кредисимо" ЕАД по договор за потребителски кредит № 888032; 1
396,60 лв. дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 277 лв.
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 30.06.2017 г. - 30.11.2018 г.; и
461,85 лв. обезщетение за забава по договора за кредит за периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021
г. /с изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
2
Посочва, че претендираното вземане произтичало от договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2020 г., сключен между „Ай тръст" ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Ай тръст" ЕООД,
произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Заявява насрещно
твърдение, че М. К. М. не е страна по договор за предоставяме на поръчителство от
29.12.2016 г., поради което с посочения договор за цесия било прехвърлено едно
несъществуващо вземане.
Наред с това е направено възражение за нищожност на договора за потребителски
кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. между „Кредисимо" ЕАД (кредитодател) и М. К. М.
(кредитополучател) на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД като противоречащ на чл. 22 във вр. чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази връзка се сочи, че с договор за потребителски кредит с №
888032 от 07.06.2017 г. „Кредисимо" АД (кредитодател) предоставил на М. К. М.
(кредитополучател) кредит в размер на 2000 (две хиляди) лева за срок от 18 (осемнадесет)
месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % годишно и годишен
процент на разходите(ГПР) 50 %, съгласно Приложение № 1 и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити към Договора.
Последният бил сключен при общи условия, които изисквали в срок до 48 часа от
сключването на Договора кредитополучателят да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице („поръчител"). На
07.06.2017 г. между „Ай тръст'' ЕООД (поръчител) и М. К. М. (потребител) бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се задължавал да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо" АД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо'' АД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. За поемането на това задължение потребителят заплащал
възнаграждение на поръчителя в размер на 139,67 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит. Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита от
страна на „Кредисимо" ЕАД представлявало заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като така посоченият ГПР надвишавал императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГРП не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което
пък мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи
разхода "вноска гарант" в ГПР.
Налице било и нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК
давал легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя". Това били
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
3
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.
19, ал. 1 ЗПК било предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлявал
разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно било
обявено на кредитополучателя, още в хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита от страна на
„Кредисимо" АД представлявало заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за потребителски кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен
на кредитополучателя бил определен на 50 %, значително би надхвърлил законово
определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание
следвало да се счита за нищожен. С оглед на изложеното, според ответника, договорът за
потребителски кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. бил нищожен като противоречащ на чл.
22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Наред с това и Договорът за предоставяне на поръчителство от същата дата бил
нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като и защото
посредством него се заобикаляла императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК установяваща
максимален размер на ГПР. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите
нрави било налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично
формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Понятието „добри нрави" предполагало известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правел извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следвало да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно било, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на
двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните
престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкирала от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави".
Нарушаването на императивно поставените корективи водело до нищожност на сделката. В
случая кредитоискателят бил икономически по-слабият субект на правоотношението, за
когото практически липсвала каквато и да било свобода да договаря условията, при които
„Ай тръст" ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по
договора, който е и икономически по-силният субект, разполагал и със защитата на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗД, която му давала възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
4
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането. Т.е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство бил
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, бил абсолютно необоснован и
несъответен на този риск. Не без значение било и обстоятелството че едноличен собственик
на капитала на „Ай тръст" ЕООД е „Кредисимо" ЕАД, като двете дружества имали един и
същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство, „Кредисимо"ЕАД било овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност
обуславяла извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя бил известен на
заемодателя, което се потвърждавало и от обстоятелството, че заемодателят изпратил на
кредитополучателя обединен погасителен план, в който включил в месечната му вноска и
дължимото в полза на поръчителя възнаграждение от 139,67 лв. месечно. Годишният
процент на разходите бил част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Тъй като в
договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, то била налице неяснота за потребителя относно неговия размер, поради което
била нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, била уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвиждала, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
на изложените съображения, ответникът моли да бъде прогласена нищожността на договора
потребителски кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. между „Кредисимо" ЕАД (кредитодател)
и М. К. М. (кредитополучател) и обезпечаващия го договор за предоставяне на
поръчителство и да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали, ч.гр.д. № 1463 по описа за 2021г. на Районен съд -
Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК със заявител “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4 и длъжник М. К. М., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: сума в размер на 1362,47 лева - главница; 1396,60 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; сума в размер на 277,00 лева - възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит за периода от 30.06.2017г. до 30.11.2018г. и сума
в размер на 461,85 лева - обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до датата на
подаването на заявлението в съда -28.06.2021 г. (пощенско клеймо), ведно със законната
5
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.06.2021г. до
окончателното й изплащане. В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане
представлява неплатени суми по Договор за потребителски кредит № 888032 от 07.06.2017
г., сключен между „Кредисимо" АД и длъжника, както и по Договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата, сключен между «Ай Тръст» ЕООД и длъжника, вземанията
по който са прехвърлени с Приложение № 1/17.12.2020г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички
претендирани суми заповед № 387 от 23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, а длъжникът М. К. М. е депозирал в срок възражение по чл. 414 от
ГПК.
В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит №
888032 от 07.06.2017 г. и приложение № 1 към същия, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника, по който „Кредисимо“ АД се е задължил да предостави на кредитополучателя М.
К. М. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия и
заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В
приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски, със
срок на кредита - 18 месеца, брой погасителни вноски - 18. Общият размер на
предоставеният кредит е 2000.00 лв., при лихвен процент по кредита - 41.24%.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и
Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.
Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо
изявление, че желае да предостави обезпечение.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2017 г., сключен
между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и М. К. М. в качеството на потребител,
по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД,
по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с потребителя за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 139.67 лв. не
месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за поръчителство е
сключен от М. К. М. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по договора за кредит
/чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 888032/ да предостави обезпечение на
кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да
плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да
6
уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане
най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената
от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на
задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от
него плащане и да му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 07.06.2017 г. и
между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
„Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя.
Като писмени доказателства към исковата молба са представени разпечатки от
уведомления до М. К. М. от „Ай Тръст“ ЕООД, изпратени на електронна поща golf_gti@gbg
на дата 14.12.2020 г. и 09.12.2020г., съгласно които „Ай тръст“ ЕООД уведомява ответника,
че на 14.12.2020 г. е заплатил просрочените му задължения към „Кредисимо“ЕАД по
договор за потребителски кредит, а именно: главница:1362,47 лева; договорна лихва: 277
лева и наказателна лихва за забава: 209,16 лева.
С Рамков договор, сключен на 01.03.2016 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД, посочените дружества – финансови институции, вписани в регистъра на
финансовите институции по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции при Българска
народна банка, уреждат отношенията си във връзка с осигуряване на възможност
потребителите по Договори за потребителски кредит, сключени с Кредисимо, да ползват
услугите на партнора – „Ай тръст“ЕООД, както и отношенията между „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД по повод на договорите за поръчителство, сключени между тях.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.12.2020 г.
между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца, „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вкл. и вземането, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 07.06.2017 г., ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Според извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия от същата дата процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на
ищеца.
С писмо към същия договор „Ай Тръст“ ЕООД е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор. Същото е сторило и „Кредисимо“ ЕАД.
С пълномощни „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са упълномощили “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведомят от негово име всички длъжници по всички
вземания, които дружествата са цедирали (прехвърлили), съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.12.2020 г. и във връзка с изпълнение на
законовото задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е представено и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
7
вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/888032 до М. К. М. от „Ай Тръст“ ЕООД чрез
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с дата 12.01.2021 г. до ответника, с което го
уведомяват, че „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило в правата на „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо
от договор за паричен заем № 888032, както и за сключения договор за цесия от 17.12.2020
г., както и Известие за доставяне с получател М. К. М. на същото, с отбелязване на
обратната разписка, че пратката е непотърсена.
От страна на ответника се представиха и приеха като писмени доказателства по
делото разписки - № 05000602205198/03.07.2017 г. за сумата от 291,00 лв.; №
05000620210166/10.08.2017 г. за сумата от 291,00 лв.; № 05000636860142/20.09.2017 г. за
сумата от 105,00 лв.; № 05000640483070/30.09.2017 г. за сумата от 110,00 лв.; №
05000652772094/01.11.2017 г. за сумата от 160,00 лв.; № 05000655736297/08.11.2017 г. за
сумата от 80,00 лв.; № 05000639136391/27.09.2017 г. за сумата от 110,00 лв.; №
05000664678321/30.11.2017 г. за сумата от 100,00 лв.; № 05000671709765/15.12.2017 г. за
сумата от 100,00 лв.; № 05000683693967/12.01.2018 г. за сумата от 200,00 лв.; №
05000691628724/31.01.2018 г. за сумата от 50,00 лв.; № 05000698666920/15.02.2018 г. за
сумата от 70,00 лв.; № 05000704390755/28.02.2018 г. за сумата от 120,00 лв.; №
05000730802102/30.04.2018 г. за сумата от 20,00 лв.; № 05000743995981/31.05.2018 г. за
сумата от 50,00 лв.; № 05000756680843/30.06.2018 г. за сумата от 60,00 лв.; №
05000769598540/31.07.2018 г. за сумата от 70,00 лв.; № 05000782906504/31.08.2018 г. за
сумата от 50,00 лв.; № 05000795092215/28.09.2018 г. за сумата от 60,00 лв.; №
05000807087180/25.10.2018 г. за сумата от 70,00 лв.; № 050008228788311/30.11.2018 г. за
сумата от 50,00 лв.; № 05000837331030/31.12.2018 г. за сумата от 50,00 лв.; №
05000852095707/31.01.2019 г. за сумата от 30,00 лв.; № 05000863431142/22.02.2019 г. за
сумата от 60,00 лв.; № 0500009560302081/29.08.2019 г. за сумата от 30,00 лв.; №
05000877852950/22.03.2019 г. за сумата от 50,00 лв.; № 0500008960831772/30.04.2019 г. за
сумата от 40,00 лв.; № 0500009116011541/31.05.2019 г. за сумата от 40,00 лв.; №
0500009254465442/27.06.2019 г. за сумата от 30,00 лв.; № 0500009415646831/31.07.2019 г. за
сумата от 30,00 лв. От всички тях е видно, че общо за периода 03.07.2017 г. до 29.08.2019 г.
в полза на „Кредисимо“АД е преведена сума в общ размер на 2577.00 лева.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява,
че съобразно счетоводните записвания при кредитора „Кредисимо“ЕАД по договор за
потребителски кредит № 888032 са постъпили в периода 03.07.2017 г. – 29.08.2019 г. суми в
общ размер на 1459.72 лева, а по договора за поръчителство от ответника към „Ай тръст“
ЕООД за периода 03.07.2017 г. до 31.05.2019 г. – 117.28 лева. Размерът на задължението по
процесния договор за потребителски кредит към 29.06.2021 г. (датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК) е
както следва: главница по договор № 888032 от 07.06.2017 г. – 1362.47 лева;
възнаградителна лихва – 277 лева; възнаграждение за предоставяне на поръчителство –
1396.60 лева; лихва за забава до 29.06.2021 г. – общо 461,12 лева. Вещото лице е посочило,
8
че размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ по договор за потребителски кредит
№ 888032 от 07.06.2017 г., включващ само възнаградителната лихва е 50.0029 %.
Включвайки и разходите за поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, ГПР става 328.2302 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и
чл.86 ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните
съображения:
По делото не се спори, че на 07.06.2017 г. между "Кредисимо" АД /кредитодател/ и
ответника М. К. М. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит №
888032, както и че на същата дата между "Ай Тръст" ЕООД и ответника е сключен договор
за предоставяне на поръчителство. Съдържанието на договора за кредит е подробно
регламентирано в представените договор за потребителски кредит № 888032, погасителен
план към него, инкорпориран в Приложение № 1 към него и Общите условия за
предоставяне на кредити. Автентичността на волеизявленията не е оспорена от ответника.
Ето защо следва да се приеме, че той е породил уговорените с него правни последици, а
именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 2000 лв., който е трябвало да погаси
чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. Тук следва да се
отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание
на този вид договор. На следващо място, няма спор между страните, а и от кредитираното
заключение на вещото лице Д.К. се установяват както размера на непогасения остатък на
дължимите от него вноски, така и извършените плащания. По делото не се твърди, а и не са
ангажирани доказателства за изплащането им и до момента. Следва да се има предвид и че
те са били възникнали и изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като уговореният падеж за изпълнение вече е бил настъпил.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът намира,
че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните клаузи. При
претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да
извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението,
чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.). Установено е по делото, че
страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен размер на възнаградителната лихва
от 41,24%, при което за целия срок на договора същата възлиза на 715.12 лв. Съобразявайки
срока на договора, размера на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера
9
на кредита и риска от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, съдът
приема, че регламентиращата задължение за възнаградителна лихва клауза не противоречи
на добрите нрави. Установено е още, че на датата на сключване на договора за кредит е бил
подписан и договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай Тръст"
ЕООД, по силата на който последното е поело задължението да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо" АД, а длъжникът - да му заплати възнаграждение. При това
уговореното възнаграждение за поръчителя е следвало да се заплаща по посочена сметка,
която е на кредитодателя – "Кредисимо" АД и е идентична с посочената в договора за
кредит, като такава за изпълнение на задълженията, произтичащи от него.
Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за
което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита, с оглед на което ответните възражения в тази връзка се явяват изцяло
основателни. При справка в Търговски регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и
"Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез
формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия
този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР. Това плащане в същото време надхвърля размера на кредитната сума – при
предоставена в заем сума от 2000 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в размер
на 2514.06 лв. При включването му в годишния процент на разходите, размерът му
значително би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установено и
посредством съдебно – счетоводната експертиза, а именно 328.2302 %.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора
за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" АД да предостави
искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" АД юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 от ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
10
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" АД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне на
поръчителство от 07.06.2017 г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" АД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
което е в размер на 2514.06 лв. и надвишаващ размера на предоставения кредит,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не е било дължимо от потребителя. Поради изложеното
ответните възражения за нищожност на договора за поръчителство следва да се приемат за
изцяло основателни.
Относно действителността на задължението, за което „Ай Тръст“ ЕООД е сключило
договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и договор за предоставяне на поръчителство с
ответника М. К. М., съдът приема, че такава не е налице, тъй като този договор е нищожен и
е сключен в противоречие с добрите нрави, за което и по аргумент на чл.7, ал.3 ГПК съдът
следва да следи и служебно.
При това положение, съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е бил обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. В този смисъл, ищецът като
цесионер може да се легитимира като носител на материалното право единствено за
неизплатената главница по цедираното му вземане, доколкото само съществуващи вземания
могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва и за
обезщетение за забава. Ответникът твърди, представяйки и съответни писмени
доказателства – разписки за платени суми, а ищецът не оспорва, че първият е извършил
плащания по договора за кредит и по този за поръчителство в общ размер от 2577.00 лева,
11
което изцяло се потвърждава и от заключението на кредитираната съдебно-счетоводна
експертиза. С това плащане и съобразно гореизложеното, следва да се приеме, че той е
погасил дължимата главница по договора за заем от 2000 лв. и с оглед обявените по-горе
клаузи за нищожни, е платил дори повече от дължимото.
Освен това се възразява и относно съществуването на договора за поръчителство като
са наведени доводи и са изложени насрещни тъврдения, че липсва вземане от страна на „Ай
тръст“ ЕООД спрямо ответника, доколкото М. К. М. не е страна по договор за предоставяме
на поръчителство от 29.12.2016 г.
Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора
за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за
изпълнение на неговото задължение, а според ал. 2 поръчителството може да съществува
само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. В
настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна на „Ай Тръст“
ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и ответника договор за
предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя
за изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Известни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително и
техния размер са налични в заключението по назначената съдебно – икономическа
експертиза, както и в уведомленията до ответника от страна на „Ай тръст“ЕООД, но
категорични и конкретни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя
към кредитора, включително и техния размер, не се съдържат в останалите приети по делото
писмени доказателства. Такива биха били единствено банковите платежни и счетоводни
документи, каквито по делото липсват, поради което и искът следва да се отхвърли в
неговата цялост.
На самостоятелно основание исковете следва да се отхвърлят още и поради
твърдението на ищеца, че основание на претендираните вземания е договор за
поръчителство, сключен на 29.12.2016г. между „Ай тръст“ЕООД и ответника. Въпреки
дадената неколкократно възможност на ищеца да конкретизира тези си твърдения,
съответно да отстрани противоречията в тях, това не бе сторено.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е изцяло неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не успя да установи по несъмнен начин в
настоящото производство, че поръчителят е изплатил задълженията на ответника по
договора за кредит към „Кредисимо“ АД, респективно че именно това вземане му е било
прехвърлено с договора за цесия, тоест че му е прехвърлено съществуващо такова.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.99, ал.4 от
ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от
предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити
12
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. Няма пречка, обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението
до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2
ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по
предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде
игнорирано, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС,
II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия би имал действие спрямо длъжника – ответник, тъй като същият не
твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, и цесионерът – ищец, би бил носител
на спорните вземания, но доколкото в случая не бе установено наличието на вземане, което
да е валидно прехвърлено, то тези разсъждения, само допълват настоящото изложение.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 1463 по описа на РС Хасково за 2021 г.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1463 по описа
на РС Хасково за 2021 г.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
общо 600,00 лв., от които от които 100 лева – разноски за вещо лице и 500,00 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
13
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу М. К. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, *************, съдебен адрес: *************, адв. Д.Н. от АК Хасково, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр.
чл.99 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за приемане на установено, че М. К. М. дължи на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1 362,47 лв., платена главница на „Кредисимо"
ЕАД по договор за потребителски кредит № 888032; 1 396,60 лв. дължимо възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство; 277 лв. възнаградителна лихва по договора за
кредит за периода 30.06.2017 г. - 30.11.2018 г.; и 461,85 лв. обезщетение за забава по
договора за кредит за периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021 г. /с изключение на периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г./, представляващи задължение по договор за предоставяне на
поръчителство от 07.06.2017 г., сключен между длъжника и „Ай Тръст" ЕООД с ЕИК
*********, по повод договор за потребителски кредит № 888032/07.06.2017 г., сключен
между „Кредисимо" ЕАД с ЕИК ********* и длъжника; като вземанията по договора за
предоставяне на поръчителство са прехвърлени от поръчителя на кредитора, по силата на
приложение № 1/17.12.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 29.06.2021 г. до окончателното и изплащане, по Заповед № 387 от
23.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1463 по
описа за 2021г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, *************, съдебен адрес: *************, адв. Д.Н. от АК Хасково,
сумата в размер на 600,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
14