№ 9511
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110108358 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от За,ия ,,ЛЕ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,С, А, чрез юрк. С. Л.,
срещу Р. Д. К., ЕГН **********.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.12.2020 г., около 23:00 часа е
настъпило пътнотранспортно произшествие в с. Б, на кръстовището между ул.
"Главна" и ул. "Тодоришка", причинено от Р. Д. К., който при управление на
МПС марка "БМВ", модел "Х 5", с peг. № СВ , МС - собственост на Г,а, със
сключена в ищцовото дружество застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите - полица № BG/22/1,8, със срок на валидност от 30.10.2020 г.
до 30.10.2021 г., поради движение с несъобразена скорост излизал вдясно
извън пътя и се ударил в трафопост, в резултат на което нанесъл
неимуществени вреди на Ф. А. М. - пътник в МПС марка "БМВ", модел "Х 5",
с peг. № СВ , МС, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение,
подкожен хематом в дясната тилна област, контузия на гръдния кош със
спукване на шесто, седмо и осмо ребра вдясно, спукване на дясната ключица,
контузия на дясното коляно с разкъсно-контузна рана 4/2 см. по предната
повърхност. Сочи, че за настъпилото ПТП е бил издаден Протокол за ПТП
пострадали лица от 07.12.2020 г., като в същия е било отразено, че виновният
водач Р. Д. К. е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите
норми, а именно в размер на 1, 09 промила, а освен това в протокола е било
отразено че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство. След предявена претенция от пострадалата Ф. А. М. към
застрахователя по гражданска отговорност е била образувана щета №
15.04.2021 г., проведена е застрахователно-експертна комисия и след лекарско
заключение относно размера на неимуществените вреди с пострадалото лице е
постигнато споразумение № 469/16.06.2021 г. за изплащане на
1
застрахователно обезщетение в размер на 8000, 00 лв., като сумата била
заплатена от ищеца с платежно нареждане № BORD00824785 от 29.07.2021 г.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 8020, 00 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 8000 лв. във връзка с настъпили
неимуществени вреди за Ф. А. М. в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2020
г., около 23: 00 часа в с. Б., на кръстовището между ул. ул. "Главна" и ул.
"Тодоришка", причинено от Р. Д. К., който е управлявал МПС след употреба
на алкохол в размер на 1,09 промила и без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, както и 20,00 лв. ликвидационни
разноски, както и законна лихва от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023 г.) до окончателното изплащане
на задължението, за която сума в издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 15553/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78
състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения му особен представител, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че телесните увреждания на пострадалата са
установени от лекари, които не били специалисти и били поставили различни
диагнози в несъответствие с извършените рентгенови и образни изследвания.
Твърди, че пострадалата е претърпяла лека телесна повреда, а не средна
телесна повреда. Счита, че размерът на предявения иск е силно завишен
предвид нанесените от виновния водач вреди. Поради изложеното моли съда
да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя,
както следва: в тежест на ищеца е да докаже по иска с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ следните юридически факти: 1. настъпването на
пътнотранспортното произшествие и деликтната отговорност на водача -
ответник при причиняване на застрахователното събитие – че ПТП е
настъпило по негова вина и в причинна връзка с поведението на ответника са
причинени вреди на пострадалата; 2. наличието на валиден към датата на
ПТП договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", сключен между ищеца и собственика на процесното МПС;
3. плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4. при
настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; 5. вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже направените възражения в отговора на
исковата молба, както и че е погасил задължението.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обосновано, компетентно и пълно. От същото се
установява, че телесните увреждания, получени от Ф. М. в резултат от
процесното ПТП са следните: контузия на главата, с подкожен хематом в
2
дясна тилна област; мозъчно сътресение по типа на зашеметяване; контузия
на гръдния кош със спукване на 6-то,7-мо и 8-мо ребро в дясно; спукване на
дясна ключица; контузия на дясно коляно с разкъсно-контузна рана 4/2 см по
предна повърхност. По съвкупност причинените увреждания са реализирали
медико-биологичния признак ,,временно разстройство на здравето, неопасно
за живота”.
Установяване се още, че е проведено консервативно лечение в домашно-
амбулаторни условия. От направените рентгенографии на 08.12.2020 г. в
МБАЛ ,,Червен бряг” е видно, че се касае за спуквания/фисури на ребра в
дясно без данни за хемо-пневмоторакс, както и спукване/фисура/ на дясна
ключица. Няма поставена имобилизация, както и медицински данни за
проследяване състоянието на пострадалата от ортопед-травматолог и
невролог. Тези констатации показват, че се касае за леки телесни увреждания.
Посочва се също така, че възстановителният период е около 30 дни.
В открито съдебно заседание, проведено на 01.04.2025 г., вещото лице
допълва, че на 08.12.2020 г. в МБАЛ ,,Червен бряг” е направено искане за
рентгенологично изследване, резултатът от което е спукване на 6,7 и 8 ребро
вдясно и фисура на клавикула. За да има искане за рентгенологично
изследване, пострадалата трябва да е била регистрирана в болничното
заведение. В допълнение към това вещото лице посочва, че е налице фиш за
спешна помощ, който има работна диагноза, и амбулаторен лист на
практикуващ лекар. По фиша за спешна помощ /л. 16/ от 07.12.2020 г. на
името на Ф. М. вещото лице описва следните данни: болки в гръдния кош,
измерена сатурация – 99, чисто визикуларно дишане на белия дроб, ритмична
сърдечна дейност – 120/80, меки еластични неболезнени стени на корем,
контузия на гръдния кош. Пострадалата е била явно неспокойна и е поставена
една ампула ,,Диазепам”. Вещото лице посочва още, че за диагностициране
наличието на подкожен хематом не са необходими рентгенови снимки,
доколкото хематомът е визуално видим.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Ф. А. М. за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с
процесното ПТП. От разпита се установява, че на 06.12.2020 г. свидетелят е
бил пътник в процесното МПС, управлявано от водача Р. Д. К.. След
приятелско събиране по повод Никулден водачът е трябвало да премести
колата си, в отговор на което самата свидетелка я е преместила. Въпреки това
Р. К. е поискал от свидетелката ключовете, казал й е да се премести на
пасажерската седалка и е запалил колата с цел да направи обратен завой
наоколо. След извършването на маневрата ,,обратен завой“ е настъпил ударът,
който свидетелката описва като ,,доста силен”. Посочва, че е имала проблем с
ребрата, главата и коляното на десния крак. За кратък период от време
свидетелката няма спомен, след което на място е дошла полиция, извикана
била линейка, но не са я дочакали и пострадалата е била закарана от братовчед
си до Луковит, където била най-близката спешна помощ. Там на пострадалата
само са били направени изследвания, след което е била изпратена в болницата
в Плевен, където е държана под наблюдение в продължение на 24 часа с цел да
се провери дали са налице вътрешни кръвоизливи. Изписани са обезболяващи
лекарства. След това болките в гръбначния стълб и по цялото тяло са
започнали да се усилват. Пострадалата посочва, че заради болките е ходила на
3
лекари и в хода на прегледите е открила, че е бременна. Наложило се е на
няколко пъти да посещава болница ,,Червен бряг”.
От разпита на свидетелката се установява още, че същата е знаела, че
водачът на процесното МПС е употребил алкохол. Пострадалата и виновният
водач са празнували Никулден в компанията на други хора и са употребили
,,червено Джони”, като свидетелката не си спомня точните количества, които
са употребени.
Свидетелката посочва също така, че не е получавала застрахователно
обезщетение и не е имала желание да уведомява застрахователя за случилото
се. Уточнява, че е упълномощила своя чичо – К,в, да я представлява
навсякъде, като впоследствие е разбрала, че той е подал към застрахователната
компания документи от нейно име, въпреки че тя самата не е желаела това.
Заявила е на чичо си, че желае всички действия във връзка със
застрахователното обезщетение да бъдат прекратени, но няма информация
дали е била изплатена от застрахователя някаква парична сума.
При предявяване на пълномощното на свидетелката същата заявява, че
подписът и почеркът са нейни, като уточнява, че е подписвала много
пълномощни на чичо си и не знае с какъв предмет са били. Посочва, че не
познава адвокат К,в и не е комуникирала с него.
Съдът кредитира показанията на свидетелката частично във всички
части, с изключение на частта, в която се твърди, че пострадалата не е
получила платеното от ищеца застрахователно обезщетение. В тази част
показанията не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
разгледани и оценени в настоящото решение. В останалите части показанията
са последователни, правно и житейски логични и съответстват на събрания по
делото доказателствен материал.
Настъпването на пътнотранспортното произшествие и деликтната
отговорност на водача - ответник при причиняване на застрахователното
събитие бе установена в хода на производството с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 6 от 06.12.2020 г. Същият е надлежно съставен от
органите на "Пътна полиция" – МВР по предвидения за това ред в чл. 3 на
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. От протокола се установява механизъм на ПТП, който
съответства на изложените в исковата молба твърдения и останалите събрани
по делото доказателства.
По делото е приложена справка от Областна дирекция на МВР Ловеч,
РУ Луковит по административно-наказателна преписка във връзка с Протокол
за ПТП от 06.12.2020 г. След извършена проверка по получен сигнал органите
на МВР са констатирали ПТП с процесния лек автомобил, управляван от
ответника, който бил неправоспособен водач и не притежава свидетелство за
регистрация на управляваното от него МПС. За констатираните нарушения са
съставени АУАН серия Д,9 за виновно нарушаване на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 150,
чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като ответникът е подписал същите без
възражения. Издадени са три броя наказателни постановления (НП № 20-
0297-00368/29.12.2020; НП № 20-0297-000369/29.12.2020; НП № 20-0297-
4
000372/29.12.2020) за следните административни нарушения: управление на
МПС от неправоспособен водач, с което виновно е нарушена разпоредбата на
чл. 150 ЗДвП; управление на МПС без СУМПС при неизпълнение на
задължението на водача да носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, с което виновно е нарушена разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП; несъобразяване на скоростта на движение с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост с цел да се осигури възможност за спиране
пред всяко предвидимо препятствие, което деяние представлява нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП; управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, което представлява
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При извършена проверка с техническо
средство дрегер 7510 ARDN 0031 са отчетени 1,09 промила алкохол в кръвта.
Съгласно Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 709/08.12.2020 г. в изпратените кръвни проби се е
доказало наличието на 0,85 промила алкохол.
При съвкупния анализ на посочените доказателства настоящият състав
достигна до категоричен извод за наличието на вина на ответника за
настъпване на процесното ПТП. В резултат на последното са причинени вреди
на пострадалата Ф. М., които се установяват посредством приложената по
делото медицинска документация, заключението на вещото лице по СМЕ и от
показанията на пострадалата. Цитираните доказателства сочат за контузия на
главата с подкожен хематом в дясна тилна област; мозъчно сътресение;
контузия на гръдния кош със спукване на 6-то,7-мо и 8-мо ребро в дясно;
спукване на дясна ключица; контузия на дясно коляно с разкъсно-контузна
рана 4/2 см по предна повърхност. По съвкупност причинените увреждания са
реализирали медико-биологичния признак ,,временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”, т.е. причинена е лека телесна повреда,
възстановителният период за която съгласно СМЕ е около 30 дни. Настоящият
състав приема, че пострадалата търпи от посочените увреждания
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от
травматичния процес, реализиран при многократните посещения в здравни
заведения, както и физическа болка и дискомфорт в резултат на спукванията
на ребра и мозъчното сътресение. С оглед изложеното съдът прави
заключение, че са налице предпоставките за възникване на деликтната
отговорност на ответника Р. К. при причиняването на процесното
застрахователно събитие.
Към датата на настъпване на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на процесното МПС по договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
съгласно Застрахователна полица № BG/221,8/30.10.2020 г.
Фактическият състав на иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ включва плащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице. Въз основа на постъпила
в дружеството застрахователна претенция от името на пострадалата - Ф. М.,
чрез нейния представител – адв. К,в, е сключено Споразумение №
469/16.06.2021 г. /л.19-20/, по силата на което е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 8 000,00 лева за претърпените неимуществени вреди
5
в ПТП от 06.10.2020 г. по посочената в Споразумението банкова сметка, видно
от Преводно нареждане от 29.07.2021 г. /л. 21/.
В открито съдебно заседание на 01.04.2025 г. пострадалата в качеството
си на свидетел по делото посочва, че не била получила сумата от 8000,00 лева,
платена от ищцовото дружество, и че не била съгласна с действията на своята
пълномощник, които същият бил предприел съвместно с чичо й. Настоящият
състав не може да кредитира показанията на свидетелката в тази им част,
доколкото тя самата посочва, че е подписала пълномощно в полза на адв. К,в.
Пълномощното /л. 11-12/ отговаря на всички изисквания за упълномощаване
за извършване на застрахователни плащания по чл. 338, ал. 1 КЗ, както и на
изискванията по чл. 34, ал. 3 ГПК, доколкото е налице изрично, ясно и
еднозначно волеизявление упълномощеният да представлява пострадалата във
всички правни и фактически действия по повод на защитата и реализацията на
правата й като пострадало лице в ПТП, настъпило на 06.12.2020 г.,
включително и действия по определяне размера и изплащането на
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Пълномощното е
нотариално заверено на 23.03.2021 г. от нотариус Ясен Янев, рег. № 022 на НК,
с район на действие РС Червен бряг. При предявяване на пълномощното на
пострадалата в заседание на 01.04.2025 г. същата потвърждава, че почеркът и
положеният подпис са нейни.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че документът, върху
който се материализират правата, възникващи по силата на
упълномощаването, е надлежно изготвен в съответствие с нормативните
изисквания на действащото българско законодателство и по силата на
упълномощителната сделка е възникнала валидна представителна власт,
чийто обем съответства на упражнените от представителя правомощия при
сключването на Споразумение № 469/16.06.2021 г. и получаването на
застрахователното обезщетение. Поради тази причина съдът не дава вяра на
показанията на пострадалата в частта, в която същата отрича получаването на
застрахователно обезщетение. Въпросът дали е налице злоупотреба с
предоставените права от страна на пълномощника не е предмет на настоящото
производство. За уважане на иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже плащането на застрахователно обезщетение на пострадалото лице
или на валидно упълномощен негов представител, която предпоставка бе
безспорно доказана в хода на производството. Предвид установената валидно
възникнала представителна власт, преценката дали пострадалата е получила
платената на нейния пълномощник парична сума, е въпрос на вътрешните
отношения между упълномощител и представител и не касае възникването на
регресно право на застрахователя да получи от виновния водач на МПС
платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските.
При така установената основателност на иска за възстановяване на
платената от ищцовото дружество сума, съдът следва да разгледа въпроса
относно размера на исковата претенция, доколкото с отговора на исковата
молба е релевирано възражение, че същият е прекомерно завишен предвид
нанесените щети. Настоящият състав намира, че съдът не е обвързан от
размера на обезщетението, който ищцовото дружество е намерил за
справедлив и е изплатил, и при наличието на изрично възражение от страна на
ответника, този размер подлежи на изследване и преценка за основателността
6
му.
При определяне размера, за който искът с основание чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ следва да бъде уважен, правно значим е въпросът за съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалата. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т.
7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение №
45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II т. о., решение № 159/24.11.2010 г.
по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на II т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на
ВКС, ТК, II ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. От
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към правоимащото лице. В отговора на исковата молба
своевременно е релевирано възражение, че пострадалата е допринесла за
реализиране на вредоносния резултат, доколкото същата е знаела, че водачът
на МПС е употребил алкохол, и по този начин е създала предпоставки за
настъпване на ПТП и за реализирания вредоносен резултат.
Действително посредством показанията на пострадалата безспорно се
установи, че последната е знаела, че ответникът е управлявал МПС под
въздействие на алкохол, доколкото пострадалата и ответникът непосредствено
преди инцидента са празнували Никулден заедно с компания от приятели и
всеки от тях е употребил известно количество алкохол. С Решение № 1/2014г.
от 23.12.2015г. ОСТК на ВКС е прието, че е налице съпричиняване на вредата,
когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт е бил
известен на пострадалото лице. Знанието от страна на увредения за
7
употребата на алкохол от водача не може да се квалифицира като конкретна
причина за настъпване на самото ПТП, но се квалифицира като форма на
допринасяне за настъпване на причинените от ПТП вреди. Според
задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 206 от 12.03.2010 год. по т. д. № 35/2009 год.
на ВКС, ІІ т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 год. по т. д. № 286/2011 год. на
ВКС, І т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 год. по т. д. № 596/2012 год. на ІІ т.о.
и Решение № 29 от 05.06.2014 год. по т.д. № 1640/2013 год на І т.о., знанието
на пътника за употребата на алкохол от водача, управляващ автомобил, води
до увеличаване на риска за настъпване на вредоносния резултат. Рискът е
изводим от състоянието на деликвента, когато при управление на МПС след
употреба на алкохол може да се допусне или предположи, че той ще причини
увреждане. Приемайки да се вози в автомобил, управляван от пиян водач,
пътникът съзнавано се поставя в по-голяма опасност от настъпване на
злополука, отколкото, ако откаже да се вози. По този начин деликвентът не е
положил дължимата грижа на добрия стопанин, която се изисква според чл.
63, ал. 2 ЗЗД, за да се приложи институтът на съпричиняването на вреди, т.е.
доказано е необходимото наличие на такова поведение от страна на
увредения, което е в противоречие с дължимата грижа.
В съответствие с изискването на Решение № 674 от 12.11.2024 г. по
гр.дело № 4324 от 2023 г. на IV Г.О. на ВКС при определяне степента на
съпричиняване на деликт настоящият състав извърши анализ и съпоставка на
поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,
при което установи, че действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, съответства на по 50% за
всеки. До този извод настоящият състав достига, като взима предвид
показанията на пострадалата, от които се извлича безспорното знание на
същата за употребата на алкохол от страна на водача; обстоятелството, че
пострадалата не е имала нужда да бъде превозена до някоя конкретна
дестинация и абсолютно безпричинно е взела решение да пътува в автомобил,
управляван от водач под въздействие на алкохол, без това решение да е
обусловено от някаква обективна или субективна потребност;
обстоятелството, че пострадалата не е била заставена да се вози в автомобила,
а напротив – имала е възможност да слезе от него, но въпреки това сама е
избрала да се премести на пасажерската седалка и да остане в автомобила,
докато ответникът го привежда в движение.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящият
състав приема за справедливо размерът на обезщетението, полагащо се на
пострадалата, да бъде редуцирано с 50%, съответстващи на нейния
собствен принос за настъпването на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. степента и характера на телесното увреждане; 2. продължителност и
интензитет на физическите болки, 3. необходимост от лечение и/или операция
и/или чужда помощ, продължителност на периода до пълно възстановяване на
8
пострадалия, 4. начинът на извършването на увреждащото деяние, причинило
вредите; 5. обстоятелствата, при които е извършено; 6. допълнителното
влошаване състоянието на здравето, както и причинени неудобства; 7.
причинените морални страдания от осакатявания, загрозявания и др.
невъзстановими трайни увреждания (т. II от ППВС 4/1968 г.). Към тези
критерии следва да се добавят още следните: 8. психологическите аспекти на
страданието, свързани с личностните особености на пострадалия, 9. средните
обезщетения, определени от съдебната практика при сходни наранявания и
обстоятелства, 10. развитието на икономическата обстановка в страната.
При така изчерпателно изброените критерии съдът, съобразно фактите
по делото, приема следното: степента и характера на телесното увреждане се
изразяват в контузия на главата с подкожен хематом в дясна тилна област;
мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош със спукване на 6-то,7-мо и 8-
мо ребро в дясно; спукване на дясна ключица; контузия на дясно коляно с
разкъсно-контузна рана 4/2 см по предна повърхност. Обичайният
възстановителен период при подобни увреди съгласно СМЕ е около 30 дни.
Значимостта на уврежданията, видно от показанията на пострадалата, е
свързана с изпитваната от последната продължителна физическа болка и
необходимостта от многократни посещения в различни здравни заведения.
Съдът взе предвид, че е налице стресиращ за пострадалата механизъм на
причиняване на вредите – удар в трафопост при придвижване в МПС, което
отключва психически травмиращ процес за пострадалата. Все пак съдът взе
предвид, че не се е наложило продължително болнично лечение и оперативни
интервенции, няма данни за усложнения и трайни наранявания. Проведено е
домашно лечение с медикаменти и симптоматиката напълно е отшумяла за
предвидения възстановителен период, без да са налице трайни остатъчни
увреждания на здравето на пострадалата.
Съдът съобрази и размерите на обезщетенията определени със следните
съдебни решения, които са влезли в законна сила и са постановени по сходни
казуси: Решение № 2996 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 8688 / 2018 г. на ГО 1-1
състав на Софийски градски съд;Решение № 263349 от 22.11.2022 г. по гр. д.
№ 1002 / 2020 г. на ГО 1-5 състав на Софийски градски съд; Решение № 1294
от 05.03.2025 г. по гр. д. № 6331 / 2024 г. на Софийски градски съд; Решение
№ 1769 от 05.03.2020 г. по в. гр. д. № 5862 / 2019 г. на Възз. IV-д състав на
Софийски градски съд; Решение № 261316 от 26.02.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 16491/2019 г. и Решение № 184 от 9.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
9523/2018 г. и Решение № 3423 от 30.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
16469/2017 г. Решение № 263349 от 22.11.2022 г. на СГС по гр. д. № 1002/2020
г. Решение № 260434 от 21.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13170/2019 г. При
сходни увреждания е присъден размер от 7 000 до 15 000 лв., като следва да се
има предвид и процентът на инфлацията и промяната в икономическата
конюнктура в страната за периода от време, изминал от постановяването на
цитираните съдебни решения до постановяването на решението по
настоящето дело. Икономическата обстановка в страната от 2020 г. до датата
на постановяване на настоящото решение също се е променяла, което се е
отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:
610.00 лева от 01.01.2020 до 31.12.2020; 650.00 лева от 01.01.2021 до
31.03.2022; 710.00 лева от 01.04.2022 до 31.12.2022; 780.00 лева от 01.01.2023
9
до 31.12.2023; 933.00 лева от 01.01.2024 до 31.12.2024; 1 077.00 лева, считано
от 01.01.2025 г. Изводът е, че от датата на ПТП до настоящия момент
икономическата обстановка в страната се подобрява и приходите на
населението нарастват. По тази логика и размерите на обезщетенията
поетапно и логично следва да се увеличават, за да отговарят адекватно на
нуждите на пострадалия.
Съдът, като съобрази всички гореописани критерии, намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в
конкретния случай е в размер на 12 000,00 лева. При редуциране на посочения
размер с 50% в съответствие с установения обем на приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, дължимото
обезщетение възлиза на размер от 6 000,00 лева.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че действително
дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 6 000,00 лева и
изплащането на обезщетение над този размер се явява недължимо плащане,
поради което за ищцовото дружество не е възникнало регресно право да търси
от виновния водач сумата от 2 000,00 лева, представляваща горницата над
действително дължимата сума в размер на 6 000,00 лв. до претендираните 8
000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП. Поради тази причина исковата претенция следва да бъде
уважена за размер от 6 020,00 лева (включени ликвидационни разноски) и да
се отхвърли за горницата над 6 020,00 лева до предявените 8 020,00 лева.
Предвид частичната основателност и доказаност на главната претенция,
частично основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на законна
лихва върху главницата. Същата следва да се присъди с начален момент
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 27.03.2023 г., до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие
с направените искания на ищеца, следва да се присъдят разноските
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за
извършени разноски в общ размер от 1010,00 лева, от които 160,00 лева –
държавна такса за воденето на иска, 600,00 лева - особен представител на
ответника, 250,00 лева – депозит за изготвянето на СМЕ. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК и в съответствие с направените от ищеца искания съдът следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение. Ръководейки се от разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 на Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Така общият размер
на сторените от ищеца разноски в производството пред СРС възлиза на
1360,00 лева. В съответствие с уважената част от иска и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1020,85
лева.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът
също има право да се присъдят разноски, но същият не е сторил такива.
Заплатените от бюджета на съда разноски за доказателствени искания
направени от особения представител - 200 лв. за експертиза, 100 лв. за разпит
на свидетел, следва да бъдат заплатени от ответника по сметка на съда.
10
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ по отношение на ответника Р. Д. К., ЕГН **********,
че същият дължи на За,ия ,,ЛЕ, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ,,С, А, сумата от 6 020,00 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" по повод неимуществени вреди, причинени на Ф. А. М. при ПТП
от 06.12.2020 г., около 23:00 часа, в с. Б,, на кръстовището между ул. "Главна"
и ул. "Тодоришка", предизвикано по вина на ответника Р. Д. К., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 27.03.2023 г., до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15553/2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6 020,00 лева до претендирания размер от
8 020,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Д. К., ЕГН **********, да
плати на За,ия ,,ЛЕ, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,С,
А, сумата от 1020,85 лева, представляваща сторени разноски от ищеца
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, да плати в полза на Софийски
районен съд, разноски по делото в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11