Р Е Ш Е Н И Е № 120
Гр. Разград, 02 ноември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при
секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ………….. разгледа докладваното от съдията дело №144 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във
вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Р. Ш. Ш. от с.К., обл.Р.
против Решение №Ц1012-26-223-1/14.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ -
Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-00760296/28.05.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.1
и ал.3 от КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за бременност и раждане за периода от 09.08.2017г. до 31.10.2017г. в размер на 1 260 лв. и дължима лихва в размер
на 335, 69 лв.
В жалбата се сочи, че тези актове за незаконосъобразни, като постановени в
противоречие с материалния закон, поради което се иска от съда да ги отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици. Развиват се доводи, че процесното
обезщетение е добросъвестно получено от лицето и не се дължи възстановяване от
него.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118 ал.1 КСО от надлежна
страна. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически
и правни съображения:
В хода на производството е установено, че с Разпореждане
№РВ-3-26-00760296/28.05.2020г. на Ръководителя
на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ - Хасково е разпоредено
на Р. Ш. Ш. на
основание чл.114, ал.1 и ал.3 от
КСО да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода
от 09.08.2017г. до
31.10.2017г. в размер
на 1 260 лв. и дължима лихва в размер на 335, 69 лв. В мотивите към него
е посочено, че това обезщетение е изплатено на майката, в качеството на
самоосигуряващо се лице, въз основа на подадено от нея Удостоверение, Приложение
№11 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) с вх.№Р14-26-000-00-**********/25.09.2017г., в което е
декларирала, че като едноличен
собственик на „РОНИ 2007“ ЕООД, през периода на обезщетението за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни не продължава да упражнява трудова
дейност. От 01.12.2015г. жалбоподателката е обявила упражняване на дейност като
самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на „ЕДЖЕ ТЕКСТИЛ“ ЕООД,
гр.Исперих, обл.Разград като е заявила, че ще се осигурява в „РОНИ
2007“ ЕООД.
При извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Разград е
установено, че през процесния период в „ЕДЖЕ ТЕКСТИЛ“ ЕООД e осъществявало стопанска дейност. То не е имало назначен
управител или прокурист или друго лице, което да управлява дейността на
дружеството. В счетоводството на дружеството са налични трудови договори,
допълнителни споразумения към трудови договори, заповеди за прекратяване на
трудови правоотношения, банкови документи (разписки нареждания за изплащане на
суми), подписани лично от нея. Тези обстоятелства са отразени в Констативен
протокол №КП-5-16-00596228/22.07.2019г. и въз основа на тях е прието, че Р. Ш.
е продължила да упражнява трудова дейност като собственик и управител на „ЕДЖЕ
ТЕКСТИЛ“ ЕООД, поради което не е имала право да получава парично обезщетение за
бременност и раждане. Полученото обезщетение се дължи на неправомерното поведение
на оспорващата, която е декларирала неверни данни в подаденото от нея
Удостоверение, Приложение №11 към НПОПДОО. Въз основа на това с Разпореждане
№РВ-3-26-00760296/28.05.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО на
основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено да възстанови
недобросъвестно полученото от нея парично обезщетение, ведно с дължимата лихва. Това
разпореждане е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково по реда на
чл.117 от КСО. Със свое Решение
№Ц1012-26-223-1/14.07.2020г. той е потвърдил оспореното разпореждане, като е
приел за безспорно установено, че лицето е получило недобросъвестно и без
основание обезщетението за бременност и раждане, поради което дължи връщане на
получената сума, ведно с начислената лихва върху нея. Това решение е предмет на
съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че това решение е валидно
и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на
административните актове. Налице са били фактическите и правни основания,
възприети и обосновали административния орган да разпореди заплащане на лихва
върху получената сума, съставляваща изплатено обезщетение за бременност и
раждане.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.3 от КСО парично обезщетение за временна
неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Според
чл.147 от Търговския закон при ЕООД едноличният собственик на капитала
управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него
управител. Следователно в случаите, когато няма определено друго лице за
управител, то физическото лице, което е
собственик на капитала се явява управител на това ЕООД по силата на
закона. В чл.4, ал.1, т.7 от КСО изрично е посочено, че задължително осигурени
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са
управителите на търговски дружества. По аргумент от тази разпоредба следва, че
за целите на социалното осигуряване, дейността на управителя на търговско
дружество се приема за трудова дейност.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В този смисъл
е и легалното определението по §1, т.3 от ДР на КСО, според което
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски.
Следователно за да е налице пречка да се изплаща обезщетение съгласно чл.46,
ал.3 КСО следва лицето да упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване. В казуса са представени достатъчно писмени
доказателства (сключени трудови договори с новоназначени служители и работници,
подписани допълнителни споразумения към трудови договори, издадени заповеди за
прекратяване на трудови отношения, банкови документи и пр.), които установяват,
че Р. Ш. е продължила
да упражнява трудова дейност като собственик и управител на „ЕДЖЕ ТЕКСТИЛ“ ЕООД
през периода от 09.08.2017г. до 31.10.2017г.. С оглед на това правилно и
обосновано е прието, че не е имало основание да й се изплаща обезщетение за
бременност и раждане за този период и тази сума е получена неправомерно от нея.
Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл.113 от същия кодекс. В КСО не се съдържа легална дефиниция на
понятието "добросъвестност" и/или „недобросъвестност“ при получаване
на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото и съгласно
трайната съдебна практика, добросъвестно получени са тези суми, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че направените
осигурителни плащания му се дължат. Следователно недобросъвестно ще е лицето,
което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното
осигурително плащане, както и когато съзнателно невярно е декларирало или пък
не е декларирало факти и обстоятелства, от значение за получаването на
осигурителното плащане. В конкретния случай недобросъвестността на лицето се
обосновава от невярно декларираното от нея обстоятелство, че не продължава да
упражнява трудова дейност. Ето защо
законосъобразно е прието, че жалбоподателката дължи възстановяване на
неправомерно полученото обезщетение, ведно с лихва върху дължимата сума.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ш. Ш. от с.К., обл.Р.
против Решение №Ц1012-26-223-1/14.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ -
Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-00760296/28.05.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.1
и ал.3 от КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за бременност и раждане за периода от 09.08.2017г. до
31.10.2017г. в размер на 1 260 лв. и
дължима лихва в размер на 335, 69 лв. като неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/