РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Смолян , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500116 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№512/02.03.2021г. от С.Й. Б. от с.О.
чрез адв.З. Ч. против решение№709/18.02.2021г. постановено по гр.дело
№201/2020г по описа на Районен съд-Д.,който счита ,че същото е неправилно
и порочно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,като
моли въззивния съд да го отмени и постанови друго , с което отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Твърди ,че мотивите на съда са погрешни в
частта ,в която се сочи,че ищците са си плащали данъците за имота,а
ответниците не са ангажирали писмени доказателства в тази насока. Счита че
съобразно многобройнната съдебна практика плащането на данъци и
заисването в регистъра не е основание да се счита,че ищците са придобили
имота чрез давностно владение -непрекъснато и спокойно.Намира ,че в тази
насока тази теза се опровергава от разпитаните свидетели-Здр. К. ,който сочи”
тази градина се сее от доста години от 2009г-2010г от Е. Н.. Твърди ,че
последната е купила от двете страни през 2015г,като заедно със свидетеля Н.
Б. са свидетели за покупката на имота../градината ,която е с площ от
300.400кв.м.Твърди ,че имота граничи с имота на Ст. Б.” като този свидетел
сочи за наличие на давностно владение в продължение на повече от 10 години
1
непрекъснато и спокойно.Счита ,че с договора за покупко-продажба от 2015г
доказва,че към този момент е владяла Е. Н. имота и продължава да го владее
след сключване на този договор.Съда в тази насока е изследвал само договор
за начално давностно владение,но счита че не и обсъдил и анализирал,че
имота е владян от 2009г-2010г.т.е сочи ,че е налице давностно валдение в
продължение на повече от 10 години и дадените от този свидетел показания
са годни доказателства по смисъла на ГПК.Моли съда да вземе предвид
показанията на св. П. и Ш. .Установява ,че по делото има два договора за
покупко- продажба на недвижим имот от 13.05.1971г. на Ст. Б., който не е в
нотариална форма,но счита ,че представлява начало на давностно владение
повече от 50 години от 1971г и до момента си владее този имот Ст. Б. като
счита ,че се опровергават свидетелските показания на св.Ал. К.. Видно от
договора за покупко-продажба от 17.07.2015 на Е. Н., който моли съда да
обърне внимание ,че не е оспорен от ищците счита ,че съда не е обсъдил
свидетелските показания,че Е. Н. владее въпросния имот от 2009- 2010г
Поради това намира ,че е налице давностно владение повече от 10
години.Сочи ,че Е.Н. по данни на свидетелите е засявала въпросната градина с
трайни насаждения-ягоди,където са на повече от 7 години.Видно от
горепосочения договор за покупко-продажба,който не е оспорен от
ищците,относно техните подписи,плащането на парите и съдържанието на
текста за въпросната градина дори самия договор да не е в нотариална форма
намира ,че е основание за начало на давностно владение,но в конкретния
случай свидетелите сочат за начало за давностно владение от 2009-2010г.
Моли съда да обърне внимание ,че в мотивите си на районния съд се сочи,че
вещото лице е посочило,че за въпросния имот не може да се определи
идентичност по графични данни,но по делото са разпитани свидетели които
конкретизират имота със площ,граници и съседи,които са собственици на
съседните имоти.В тази връзка счита,че погрешно се тълкуват и прилагат
нормите на ЗПИНМ към 1971г,тъй като Ст. Б. е владял в продължение на
повече от 50 години и продължава да ги владее реално със определени
граници. Неоснователни счита ,че са доводите на съда,че ищците установяват
изключително правото на собственост върху процесните имоти,тъй като
владението им е започнало от наследодателя и не е непрекъсвано от 1989 г до
настоящия момент,което се опровергава със свидетелските показания и
писмените доказателства-договори за покупко-продажби.Счита за
неоснователни доводите,че ищците са декларирали имотите и никой не им се
противопоставял.Намира че тези доводи са погрешни, тъй като способа за
давностно владение за придобиване на собственост е доказан от ответниците
по смисъла на ГПК. Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе
.Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 511/02.03.2021г. от Е.С. Н. от
с.О.-ответник по гр.дело №201/2020г по описа на районен съдД., чрез адв. Ж.
Ч. против решение №709/18.02.2021г. ,постановено по гр.дело №201/2020г по
описа на районен съд - Девин като счита ,че същото е неправилно и порочно
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли въззивният
съд да го отмени и постанови друго , с което да отхвърли иска като
2
неоснователен и недоказан. Счита ,че мотивите на съда са погрешни в частта,
в която се сочи,че ищците са си плащали данъците за имота,а ответниците не
са ангажирали писмени доказателства в тази насока. Намира ,че съобразно
многобройнната съдебна практика плащането на данъци и записването в
регистъра не е основание да се счита,че ищците са придобили имота чрез
непрекъснато давностно владение непрекъснато и спокойно.В тази насока
твърди ,че тази теза се опровергава от разпитаните свидетели-/св. К./ ,който
сочи ” тази градина се сее от доста години от 2009г-2010г от Е. Н.. Твърди ,че
последната е купила от двете страни през 2015г,като заедно със свидетеля Н.
Б. са свидетели за покупката на имота.Сочи ,че градината е с площ от 300-
400кв.м. и имота граничи с имота на Ст. Б.”...т.е този свидетел сочи за
наличие на давностно владение в продължение на повече от 10 години,което е
било непрекъснато,спокойно.С договора за покупко-продажба от 2015 г.
счита ,че доказва,че към този момент е владяла Е. Н. имота и продължава да
го владее след сключване на този договор.Моли въззивният съд да обърне
внимание ,че в тази насока районният съд е изследвал само договор за
начално давностно владение,но не е обсъдил и анализирал,че имота е владян
от 2009г-2010г.т.е счита ,че е налице давностно валдение в продължение на
повече от10 години и дадените от този свидетел показания намира ,че са
годни доказателства по смисъла на ГПК.Твърди ,че във връзка с показанията
на свидетелите по делото има два договора за покупко- продажба на
недвижим имот на Ст. Б., който не е в нотариална форма,но счита ,че е начало
на давностно владение повече от 50 години от 1971г и до момента си владее
този имот от Ст. Б., където се опровергават свидетелските показания на св.Ал.
К. . Счита ,че е видно от договора за покупко-продажба от 17.07.2015 на Е. Н.
,който не е оспорен от ищците,какторайонният съд не е обсъдил
свидетелските показания,че Е. Н. владее въпросния имот от 2009- 20210г т.е
налице е давностно владение повече от10 години.Моли съда да обърне
внимание ,че Е. Н. по данни на свидетелите е засявала въпросната градина с
трайни насаждения-ягоди, които са на повече от 7 години.Твърди ,че този
договор за покупко-продажба не е оспорен от ищците,относно техните
подписи,плащането на парите и съдържанието на текста за въпросната
градина дори самия договор да не е в нотариална форма счита ,че е основание
за начало на давностно владение,но в конкретния случай свидетелите сочат за
начало за давностно владение от 2009- 2010г.В мотивите районен съд Девин
сочи,че вещото лице е посочило ,че за въпросния имот не може да се
определи идентичност по графични данни,но счита ,че по делото са
разпитани свидетели които конкретизират имота със площ,граници и съседи
които са собственици на съседните имоти.В тази връзка счита,че погрешно се
тълкува и прилага нормите към 1971г,тъй като Ст. Б. е владял в продължение
на повече от 50 години и продължава да владее процесния имот реално със
определени граници.Намира за неоснователни доводите на съда,че ищците
установяват изключително правото на собственост върху процесните
имоти,тъй като владението им е започнато от наследодателя и не е
непрекъсвано от 1989г до настоящия момент,което се опровергава със
свидетелските показания и писмените доказателства-договори за покупко-
3
продажби.Счита ,че неснователни са доводите,че ищците са декларирали
имотите и никой не им се бил противопоставял.Тези доводи твърди ,че са
погрешни, тъй като способа за давностно владение за придобиване на
собственост е доказан от ответниците по смисъла на ГПК.Поради това моли
съда да отмени обжалваното решение на първоинстационния съд като
неправилно и погрешно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и постанови друго, с което отхвърли иска на ищците като
неоснователен и недоказан,като присъди направените разноски по водене на
делото.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№75425.03.2021г. от Ф.Х. С. ,С.Ю. Ч. и Е.Ю. Ч.,чрез пълномощника им
адв.П. който счита ,че въззивните жалби са допустими ,но по същество
разгледани ,са неоснователни .Относно възраженията срещу жалбата и
обстоятелствата,на които се основават тези възражения,счита за
неоснователно твърдението на жалбоподателят,че решението на
първоинстанционният съд е неправилно и порочно,поради нарушение на
материалния и процесуален закон. Поради това счита ,че няма основания да
бъде отменено и да се постанови друго такова,с което искът се отхвърли като
неоснователен и недоказан.Счита ,че е неоснователно твърдението в
жалбата,че видно от мотивите на съда са погрешни в частта,в която се сочи,че
ищците са си плащали данъците за имота,а ответниците не са ангажирали
писмени доказателства в тази насока. Намира ,че то се оборва от обсъденото
от районен съд Девин извлечение за извършени от ищците плащания към
01.06.2020r. пo Декларация №21087/22.04.1998г.,в което подробно са описани
плащания по вноски и платежни документи от 2012г. до 2020г.,като не се
установяват непогасени данъчни задължения за имота,посочен в
декларацията.Става дума за Справка-хронология на задължения и плащания
по ДС,издадена на 01.06.2020г.,която има същото съдържание. В
Удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК,сизх.
№**********/11.05. 2020г. на Отдел ’’Местни данъци и такси” в
ОбщинаДевин,също е посочено,че въззиваемите нямат непогасени
задължения за имот пл.№ ** - земя от 681 кв.м.,образуващ УПИ ***,кв. * по
единствения ПУП на с.О. от 1989г. до 31.12.2020г. Твърди ,че районен съд -
Девин е обсъдил Скица №84/08.06.2020г.,в която е отразено,че имот № ***, с
площ от 681 кв.м., образуващ УПИ **,в кв. * по ПУП на с.О., одобрен със
Заповед №412/27.11.1989г. е записан на наследодателят на взискателите- Х.
А. Б. Декларация по чл.14 от ЗМДТ,за облагане с данък върхунедвижимите
имоти,вх.№21087/22.04.1998г.,е която Х. А. Б. е декларирал- придобиване по
наследство на имот е кад. №**, образуващ УПИ **,в кв. * по плана на
с.Осиково,одобрен през 1989г.,състоящ се от земя,с площ-400 кв.м.,къща на 2
етажа, със застроена площ-70 кв.м.,построена през 1985г. и селскостопанска
сграда на 2 етажа,с РЗП-60 кв.м.,построена през 1920г.; Заключение на
вещото лице инж.М. Т. по СТЕ,което не е оспорено от страните и е
посочено,че за с.Осиково има един план,одобрен със Заповед №412/27.11.
1989г.,като в разписния списък към плана, имот пл.№*, с площ-681
кв.м.,образуващ УПИ *, кв. * е записан на наследодателят на доверителите му
4
Х. А. Б. Х.А.,показанията на свидетелят Ал. К.,който е на 88 години,не е
роднина на страните,живее в с. Осиково и познавал наследодателя на
ищците,който докато бил жив живеел в новата къща на 2 етажа,а освен нея
той има стара плевня-сайвант и градина.Докато бил жив Х. А. Б. си работел
градината и я давал под наем на комшии да я работят.След това синът му А.
Б. я давал на хора да я работят,а жалбоподателя най-много 2 години да е
работил градината,повече не я работил.Моли съда да обърне внимание ,че в
срока за отговор по чл.131,ал.1 ГПК и до края на съдебното дирене в районен
съд Девин,жалбоподателят не е представил доказателства,че е декларирал в
Отдел ”МДТ” на Община-Девин източната незастроена част от имот пл.№**,
с площ681 кв.м.образуващ УПИ ***,кв. * по ПУП на с.Ос., одобрен със
Заповед№412/27.11.1989г.Според въззиваемите тази източна незастроена част
е с площ от 350 кв.м. и в представена с исковата молба скица е защрихована
с наклонени линии в син цвят,а в комбинирана скица към заключението на
вещото лице инж.М. Т. по СТЕ,незастроената част от процесния имот пл.
№30 е повдигната в жълт цвят,а нейната площ е 244 кв.м.От жалбоподателят
не са представени доказателства,че е плащал данъци за този имот от
13.05.1971 г. до момента и не твърди,че има такива доказателства.
Жалбоподателят оспорва правото на собственост на ищците върху източната
незастроена част от имот пл.№**, позовавайки се на договор от 13.05.1971 г.
за покупко-продажба на незастроено дворно място от 350 кв.м.,който договор
не поражда вещно-прехвърлителен ефект,тъй като не е сключен в
предписаната от чл.18 ЗЗД нотариална форма.Претенцията на жалбоподателя
счита ,че се оборва и от заключението на вещото лице инж.М. Т. по СТЕ,от
което се установява,че между описаният имот в договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 13.05.1971г. и имот пл.№ **, за който е
отреден УПИ ***,в кв. * по плана на с.О., одобрен със Заповед №
412/27.11.1989г., не може да се определи идентичност по графични
данни,понеже в договора не е описан имот с пл.№ по действащ или друг
план,поради това до края на съдебното дирене в районен съд -Девин, счита че
жалбоподателя не се е справил с доказателствената тежест в гражданския
процес,уредена в чл.154,ал.1 ГПК,която е указана в определението на районен
съд -Девин,съдържащо проект за доклад по делото.В резултат на това
възраженията му против предявеният срещу него установителен иск,счита ,че
са останали недоказани. Посоченият от доверителите му придобивен способ -
давностно владение в продължение на повече от 20 години,първоначално от
общият им наследодател-Х. А. Б., считано от 27.11.1989г. до смъртта му на
09.08.2007г.,а след тази дата от наследниците му до момента, счита, че е
доказан от обсъдените от районен съд -Девин официални документи и от
показанията на свидетеля К. .Записването на процесния имот на името на
наследодателя на въззиваемите-Х. А. Б. в разписния списък към единственият
план на с.О., одобрен със Заповед №412/27.11.1989г.,счита ,че представлява
писмено доказателство за начало на давнстно владение,което според
свидетеля К., наследодателят им упражнявал докато бил жив,като си работел
градината и я давал под наем на комшии да я работят.В Декларация по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,вх.
5
№21087/22.04.1998г.,твърди , че той е декларирал придобиване по наследство
на процесния имот с кад.№**, образуващ УПИ ***, кв. * по плана на с.О.,
одобрен през 1989г. и заплащал данъците за имота,което негово поведение
сочи на упражняване на фактическа власт с анимус на собственик и с
намерение за своене.Според свидетеля К.,след смъртта му на
09.08.2007г.,синът му А. Б. владеел имота като го е давал на хора да го
работят.Поради това и на основание чл.82 ЗС,доверителите му
присъединяват владението на праводателят си Х. А. Б. от 27.11.1989г. до
09.08.2007г. и владението на синът му А. Х. Б. /който няма преки
наследници/,към упражняваното от тях владение върху имота след смъртта
му на 18.11.2015г. до момента и те са заплащали дължимите данъци и
такси,видно от удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК,изх.
№**********/11.05.2020г.,според което доверителите му нямат непогасени
задължения за процесния имот пл. №** до 31.12.2020г. включително. Счита
че районен съд Девин обосновано е приел ,че предвид тази нормативна
уредба/чл.40,ал.2 от ЗПИНМ и чл.59 от ЗТСУ/,започнатото от
жалбоподателят на основание договор за покупко-продажба от 13.05.1971
г.,владение на реално определена част от имот пл.№ **, за какъвто и да е срок
не води до придобиване на собствеността по давност. При действието на
чл.200 ЗУТ,владението върху реална част от УПИ,може да доведе до
придобиване по давност на тази реална част,само при определени условия/ако
са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимална
площ и лице на парцелите/.Счита ,че е законосъобразен извода,че не се
допуска придобиването по давност на реална част от парцел,освен когато
владяната реална част се присъединява към съседен парцел и остатъкът от
парцела е с лице и повърхност,необходими за обособяване на самостоятелен
парцел.Тази възможност намира ,че е неприложима за претендираната от
жалбоподателя източна незастроена част от имот пл.№ **, чиято площ е
244 кв.м.,според заключението на вещото лице инж.М. Т. по СТЕ.Счита ,че е
погрешно твърдението на жалбоподателя за неоснователност на довода на
съда,че ищците установяват изключително право на собственост на
процесният имот,тъй като владението им е започнато от наследодателят им и
не е прекъсвано от 1989г. до настоящия момент. Намира ,че не е вярно
твърдението на жалбоподателя,че този довод се опровергава със
свидетелските показания на водените от ответниците свидетели и с
писмените доказателства-договори за покупко-продажба.Този правен извод
на съда намира ,че е законосъобразен,тъй като се подкрепя от представените
от доверителите му доказателства,от показанията на свидетеля К. и
заключението на в.л.Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян
жалбоподателите Е.С. Н. и С.Й. Б. редовно призовани не се явяват .Вместо
тях пълномощникът им адв.Ж. Ч.поддържа изцяло депозираните въззивни
жалби Претендира разноски.
Въззиваемите Ф.Х. С. и Е.Ю. Ч., не се явяват ,а
въззиваемият С.Ю. Ч. се явява лично За всички адв.Н. П. поддържа
6
становище ,че въззивните жалби са неоснователни и моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано
постановено.Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивните жалби са
процесуално допустими Депозирани са от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с междувременно внесена
държавна такса,срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Смолянският окръжен съд намира ,че и двете въззивни жалби
разгледани по същество са неоснователни и следва изцяло да бъде потвърдено
обжалваното решение на Девински районен съд , по следните съображения:
В районен съд гр.Девин е била депозирана искова молба от Ф.Х.
С. от гр. П., С.Ю. Ч. от гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив и Е.Ю. Ч. от
гр. Кричим, общ. Кричим, чрез пълномощника адв. Н. П. по предявени
обективно и субективно съединени положителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК с искане да бъде прието за
установено, по отношение на ответницата Е.С. Н., че ищците са
изключителни собственици на имот пл. № **, с площ *** кв.м., образуващ
УПИ **, кв. * по ПУП на с. О., одобрен със Заповед № 412/27.11.1989г., при
съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, както и да бъде
прието за установено по отношение на ответника С.Й. Б., че ищците са
изключителни собственици на имот пл. № *, с площ 681 кв.м., образуващ
УПИ ***, кв. * по ПУП на с. О., одобрен със Заповед № 412/27.11.1989г., с
описани по-горе съседи имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***,
имот № ***, имот № ***, включваща източната му незастроена част, с
площ 350 кв.м., която в скица от 25.02.2020 г. е защрихована с наклонени
линии, в син цвят, като двата имота са придобити от ищците, на основание
чл.77, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, чрез непрекъснато и необезпокоявано
владение в продължение на повече от 20 години, първоначално от общия им
наследодател Х. А. Б., считано от 27.11.1989г. до смъртта му на 09.08.2007г. и
от тях самите, след 09.08.2007г. до момента. Претендират и разноски .
В районен съд Девин е била назначена , изслушана и неоспорена СТЕ
като в.л.М. Т. установява ,че от направената справка в Община Девин
установил, че за с. О., Община Д. има един регулационен и кадастрален план,
одобрен със Заповед №412 от 28.11.1989 г. В разписния списък към план
процесните -имот пл. № ** и имот пл.№ ** са записани на името на Х..
Б.,наследодател на ищците . За имот пл. ** е отреден УПИ - **, кв. *, а за
имот пл.№ ** е отреден УПИ **, кв.*. Вещото лице е извършило оглед и
геодезическо заснемане в процесиите имоти в присъствието на страните по
делото, като констатациите е изобразил на комбинираната скицана стр.139 от
делото на районен съд –Девин ,която скица е станала неразделна част от
решението Ответникът Ст. Б. на място на огледа е посочил, че имота по
договор на лист 24 от делото е на юг от имот пл.№ ** и имот пл.№ **, като
достига до жилищната сграда в имот пл.№**. Материализирани граници от
7
към имоти пл.№** и пл.№ ** и към жилищната сграда в имот пл. № **,
няма.На място представител на отвентицата Е. С. Н. е посочил , че имота по
договора на лист 22 от делото е на юг от пътя към стопанския двор и достига
до имот пл.№ **. Западната и източна граница са материализирани с
ограда.Според в.л.М. Т. между описания в договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.07.2015 г. имот и имот пл.№**, за който е отреден УПИ
**, кв. * по плана на с. О., одобрен със Заповед №412/27.11.1989 г. не може да
се определи идентичност по графични данни, тъй като в договора не е
описан имот с пл.№ по действащ или друг план.. На комбинираната скица със
зелен цвят е повдигнал, посочения имот на място от представител на
отвентицата Е. С. Н.. Посочения имот с цялата си площ попада в имот пл.№**
по плана на с. О., одобрен със Заповед №412/27.11.1989 г. В разписния списък
към плана от 1989 г. имот пл.№ ** е записан на името на Х. Б.. Имот пл.№ **
граничи със следните имоти: на север имот - път за стопанския двор; изток
имот пл. № **, записан в разписния списък на Ст. Б.; на юг имот пл.№ **,
записан в разписния списък на Х. Б.; запад имот пл. № **, записан в
разписния списък на Ст. Б. и имот пл.№ **, записан в разписния списък на Г.
Б..
Вещото лице М.. Т. установява ,че между описания в
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2015 г. имот и имот
пл. № **, за който е отреден УПИ **, кв. * по плана на с. О., одобрен със
Заповед №412/27.11.1989 г. не може да се определи идентичност по графични
данни, тъй като в договора не е описан имот с пл.№ по действащ или друг
план. Във връзка със поставения въпрос на комбинираната скица съм нанесъл
имената, на който са записани имотите в разписния списък към плана от на с.
О. одобрен със заповед №412 от 28.1 1.1989 г. в обхвата на процесиите имоти.
На място ответнкът Ст. Б. му посочил, че имота по
гореописания договор е на юг от имот пл.№ .** и имот пл.№ **, като достига
до жилищната сграда в имот пл.№ **. На място от към имоти пл.№** и пл.
№** и към жилищната сграда в имот пл.№**, вещото лице установява ,че
няма материализирана граница, поради което върху комбинираната скица
не е повдигнало площ на посочения имот. В.л.М. Т. установява ,че за с. О.,
общ. Д. има един план, одобрен със Заповед №412/27.11.1989 г. В разписния
списък към план от 1989 г. имот пл.№ ** с площ 405 кв.м., образуващ УПИ
**, кв. * е записан на името на Х. Б., а имот пл. № ** с площ 681 кв.м.,
образуващ УПИ ***, кв. * също е записан на името на Х. Б.. На
комбинираната скица с жълт цвят в.л. е повдигнало незастроена част от
имот пл.№**, която на скица от 25.02.2020 г. /лист №2 от
първоинстанционното дело/ която е защрихована с наклонени линии. Площта
повдигната с жълт цвят на комбинираната скица е 244 кв.м.
Смолянският окръжен съд намира ,че съгласно чл.79 ал.1
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Няма спор ,че
наследодателят на ищците - Х. А. Б. до смъртта си на 09.08.2007г. е бил
8
собственик на процесните имоти, Правилно районен съд Девин е приел за
основателно твърдяното от ищците в исковата молба придобивно основание-
давностно владение върху процесните два имота, защото в случая
ответницата /сега жалбоподател/Е. Н. не е придобила процесния имот с пл.
№**, тъй като приложеният по делото договор за покупко-продажба от
17.07.2015г. няма прехвърлителен вещен ефект ,тъй като не е бил сключен в
предвидената по чл.18 ЗЗД нотариална форма и не може да се говори в такъв
случай за добросъвестно давностно владение ,което е 5 години.А срока по
чл.79,ал.1 ЗС ,който е 10г. за недобросъвестното владение ,все още не е
изтекъл .Установява се ,че непрекъснато и необезпокоявано владение в
продължение на повече от 20 години, от 27.11.1989г. до смъртта на общия
наследодател на ищците -Х. А. Б. ,починал на 09.08.2007г.е осъществявал
върху двата имота , а след неговата смърт владението е осъществявано от
неговите наследници/ищци по делото/. Не се оспорва ,че от наследодателя Х.
Б. е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, в която е декларирал имот
,състоящ се от земя и сграда в с. О., придобит по наследство, имот с кад. №
**, образуващ УПИ ***, кв. * по плана на с. О., одобрен през 1989г., намиращ
се в строителните граници на с. О., че за имота няма непогасени данъчни
задължения.
Въззивният съд намира ,че това се потвърждава и от разпитаните
пред районен съд Девин свидетели че докато е бил жив наследодателят на
ищците е обработвал градината, а след неговата смърт неговият син А. Б.,
който е починал и няма наследници. В този смисъл са показанията на св. К.,
св. Ш./.
Правилно районният съд е приел в мотивите на решението си ,че
сключения писмен договор от 17.07.2015г./стр.22 от първоинстанционното
дело/ с купувач Е.С. Н. не поражда вещно прехвърлителен ефект, тъй като не
е бил сключен в предписаната от чл.18 ЗЗД нотариална форма. Вярно е че
сключеният писмен договор може да послужи за установяване на начало на
давностно владение. Правилно районният съд е приел ,че ако се приеме, че от
момента на сключване на договора ответницата Е. Н. е започнала да владее и
обработва имота като градина, изтеклият период от време от 17.07.2015г. до
настоящия момент от 5 години не е достатъчен, за да придобие правото на
собственост по давност,а 10 годишният срок съгласно чл.79,ал.1 ЗС не е
изтекъл. За имот, с пл. № ** ответникът Ст. Б., оспорва правото на
собственост на ищците, като поддържа да е придобил собствеността на
основание договор за покупко -продажба от 13.05.1971г/стр. 24 от
първоинстанционното дело/. и упражнявано владение на „източната
незастроена част“ от имот пл. №**, означена на комбинирана скица от
вещото лице с площ от 244 кв.м. Правилно районен съд Девин е приел ,че по
отношение на имот пл. № **, Ст. Б. не е доказал, че са спазени изискванията
за минимални размери по чл. 19 ЗУТ, което е условие съгласно чл. 200 ЗУТ за
да могат да се придобиват по давност реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места./В този смисъл е тълкувателно
решение № 76 от 1.VI.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г., ОСГК и решение № 1394
9
от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Д. Ц. /Право на собственост върху реално обособена част от
урегулиран поземлен имот не може да бъде придобито по давност, освен ако
тази част може, наред с останалите части от имота, да бъде обособена като
самостоятелен урегулиран имот по правилата на действуващия към
момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон. В този
смисъл са разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 181, ал. 3 ЗТСУ
(отм.) и чл. 200 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) предвижда
възможност за придобиване по давност на идеална част от урегулиран
поземлен имот, но не и на реално обособена такава част. Тази реално
обособена част не може да бъде придобита по давност дори претендиращия
правото да е упражнявал фактическа власт явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години, тъй като не е установено да може да бъде
обособена като самостоятелен урегулиран поземлен имот с оглед
изискванията на чл. 19 ЗУТ. Поради това е ирелевантно за спора дали е
установено, че ответника Ст. Б. е противопоставил на ищците намерението
си да свои тази част от имота и дали е отблъснал тяхното владение ясно и
недвусмислено./В този смисъл е решение № 1257 от 11.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 4945/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Св. К./
Поради това Смолянският окръжен съд намира ,че следва да
препрати на основание чл.272 ГПК към мотивите на районен съд Девин, тъй
като изцяло потвърждава обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано постановено.
С оглед изхода на делото ще следва да бъдат осъдени
жалбоподателите Е.С. Н. и С.Й. Б. да заплатят в полза на С.Ю. Ч. разноски
за въззивната инстанция по представен списък по чл.80 ГПК ,в размер на 650
лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА изцяло решение №7009/18.02.2021г. по гр.д.
№201/2020г. по описа на районен съд гр.Д. като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Е.С. Н., с ЕГН **********, от с. О., общ. Д., обл. Смолян и
С.Й. Б., с ЕГН **********, от с. О., общ. Д., обл. С. да заплатят в полза на
С.Ю. Ч., с ЕГН **********, от гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. Я.
№ 17 , разноски за въззивната инстанция в размер на 650/шестотин и петдесет
/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
пълномощниците .
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11