№ 1897
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „хххх“ ООД, ЕИК №№№№,
представлявано заедно от Г. Л. А. и И. Д. С. - управители чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. А.И. от САК срещу
наказателно постановление № 42-0001553/17.06.2021 г., издадено от Ч. А. К. –
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД АА/ –
София, с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП, обн. в ДВ бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила от 17.09.1999 г./ на
търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200,00
/двеста/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 19, ал. 4 ЗАвтП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна
на оспореното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. А.И. от САК, който поддържа жалбата и изложените
в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище относно фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
291047/31.05.2021 г., съставен срещу жалбоподателя „хххх“ ООД от Д. Г. ЦВ.
- инспектор при РД АА - София и в присъствието на Г. М. Г. – свидетел при
установяване на нарушението е констатирано, че К. В. Ч., като ръководител
на транспортната дейност на дружеството-превозвач, е допуснал маршрутни
разписания с № 22101 до № 22107 – 7 бр. да не бъдат изпълнени в частта със
задължително влизане в автогара Перник, видно от копие на автогаров
дневник за месец март.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗАвтП, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на лицето Кирил
Ч..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 42-0001553/17.06.2021 г. от Ч. А. К. – директор
на РД АА – София, с което на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
2
„хххх“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 19, ал. 4 ЗАвтП.
Препис от наказателното постановление е връчен на лицето Кирил
Ч. на 29.06.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка,
като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция е депозирана чрез наказващия орган с пощенски оператор на
06.07.2021 г., видно от пощенското клеймо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но
въпреки това същите не могат да доведат до възникването, респективно
ангажирането на имуществената отговорност на дружеството-въззивник,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на зашита.
Както актосъставителят, така и наказващият орган не са изпълнили
акуратно задълженията си да опишат детайлно твърдяното административно
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. От прочита на АУАН е видно, че е образувано
административнонаказателно производство срещу „хххх“ ООД, като
впоследствие с оспореното НП е ангажирана имуществената отговорност на
дружеството, макар в словесното описание да се сочи, че деянието е
3
извършено от физическото лице К. В. Ч., в качеството му на ръководител на
транспортната дейност на превозвача, който е допуснал маршрутни
разписания с № 22101 до № 22107 – 7 бр. да не бъдат изпълнени в частта със
задължително влизане в автогара Перник, видно от копие на автогаров
дневник за месец март. Обсъденото противоречие препятства установяването
на волята на контролните органи при ИА АА, касателно
административнонаказателно отговорното лице, като същото се задълбочава
и от факта, че преписи от АУАН и НП са връчени на самия Ч.. По делото
липсват доказателства същият да разполага с представителна власт спрямо
санкционираното търговско дружество, а това налага и еднозначен извод, че
административното обвинение не е било предявено на юридическото лице, в
разрез с изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
За настоящия съдебен състав напълно енигматична остава и датата
на извършеното административно нарушение. В тази връзка, ако условно се
приеме, че е осъществено през м. март /незнайно през коя година?!/, то не
става ясно дали в случая се касае за единично нарушение или пък за
множество такива, имайки предвид, че от приложения по делото гаров
дневник е видно, че са реализирани повече от един превоз. Това от своя
страна води до грубото неспазване и на нормативния регламент на чл. 18
ЗАНН.
На следващо място – некоректна е и дадената от органите на
изпълнителната власт правна квалификация по чл. 19, ал. 4 ЗАвтП.
Процесната норма е обща и не съдържа самостоятелно правило за поведение,
като в случая актосъставителят и наказващият орган е следвало да
конкретизират кое изискване, касателно възложените му автобусни линии и
разписания, произтичащо от ЗАвтП, ЗДвП, подзаконовите актове по тяхното
прилагане или от постигнати договорености с възложителя, не е било
изпълнено от превозвача. В аспекта на изложеното, напълно резонни и са и
възраженията на адв. И., обективирани в жалбата, касателно неправилното
прилагане на общата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, имайки
предвид, че отговорността за твърдяното нарушение поначало следва да бъде
реализирана съгласно специалната разпоредба на чл. 102, ал. 5 ЗДвП,
предвиждаща санкция за превозвач, който не разпореди или не осигури
моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да
спира на определените спирки. Този порок при приложението на материалния
4
закон е неотстраним от въззивния съд, имайки предвид, че с евентуалната
преквалификация би се стигнало до влошаване правното положение на
жалбоподателя, поради по-високия размер на „имуществена санкция“,
предвиден от законодателя.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника, като отделно от това отговорността на посоченото юридическо
лице е ангажирана в разрез с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски. От представеното по делото пълномощно
е видно, че дружеството-въззивник е заплатило в брой сумата от 360,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат А.И. от САК, като същевременно в
съпроводителното писмо е релевирано възражение за прекомерност.
Отчитайки незначителна фактическа и правна сложност на делото, както и
осъщественото процесуално представителство на юридическото лице в
настоящото производство, съдът намира, че Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в редуциран размер, а именно 300,00 лв. /арг. от
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-
5
0001553/17.06.2021 г., издадено от Ч. А. К. – директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ /РД АА/ – София, с което на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП, обн. в
ДВ бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила от 17.09.1999 г./ на търговско дружество
„хххх“ ООД, ЕИК №№№№, представлявано заедно от Г. Л. А. и И. Д. С. -
управители е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 19, ал. 4 ЗАвтП, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на търговско дружество
„хххх“ ООД, ЕИК №№№№ разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6