№ 248
гр. Стара Загора, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20225500900391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по
жалба на Г.В.Г. против отказ №20220816122853/17.08.2022 г. на Агенцията по
вписванията - Търговски регистър и РЮЛНЦ, с който е отказано да бъде
вписана промяна на вписани обстоятелства по партида на ,,Г.‘‘ ООД, а именно
прекратяване на участието на съдружника Г.В.Г..
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като
излага съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което
обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на
Агенцията да извърши исканото вписване.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписване е подала
писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а
постановеният отказ е законосъобразен. Претендира разноски в
производството.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид
направените оплаквания, намира за установено следното:
Със заявление вх. № 20220816122853/17.08.2022 г. е постъпило искане
за вписване на промяна на вписани обстоятелства по партида на ,,Г.‘‘ ООД, а
именно - прекратяване на участието на съдружника Г.В.Г.. Мотивите за
1
постановения отказ са, че заявител в регистърното производство е Г.В.Г., чрез
адвокат А. С., като на съдружника не се признава качеството на заявител,
съгласно чл. 15, ал.1, т. 1 от ТЗ, както и че не са уредени имуществените
отношения, относно размера на капитала.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
В случая е заявено за вписване обстоятелство относно заличаване на
заявителя като съдружник на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Прекратяването на членството на съдружник поради доброволно
напускане настъпва с изтичането на срока на предизвестието (3-месечен –
преди датата на прекратяването), съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ, от който
момент съдружието с напусналия съдружник се прекратява (в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46/2010 г. на ВКС по т.
д. № 500/2009 г., II Т. О., ТК ). От този момент на прекратяване на членството
между дружеството и напусналия съдружник възникват облигационни
отношения, които обаче не влияят на факта на напускане на съдружника.
Наличието на неуредени имуществени отношения не води до извод, че не е
прекратено участието на съдружника. По отношение прекратяването на
участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице
упражняване на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на
предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо
членственото правоотношение. В този смисъл е и константната съдебна
практика - Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/09 г. на II Т. О.;
Решение № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Решение
№1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Решение № 991/29.11.2006 г. по т.
д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК).
По отношение въпроса активно легитимиран ли е молителят да
инициира производство пред АВп – ТРРЮЛНЦ с искане за заличаването му
като съдружник, съдът съобразявайки обстоятелството, че същият е част от
предмета на Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ТК приема следното:
Към момента е налице противоречиво тълкуване в практиката на
окръжните и на апелативните съдилища, формирана в рамките на
производства по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията
2
– чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ., като според едното становище съдружникът
не е процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на
ООД, след като надлежно е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал.
2 ТЗ. Изцяло в противоположен смисъл е застъпеното в практика второ
становище, към което настоящият състав се присъединява, споделяйки
аргументите в подкрепа на извода, че хипотезата на съдружник, надлежно
прекратил участието си в ООД по чл. 125, чл. 2 ТЗ, е аналогична с хипотезата
на управителя, отправил уведомление да бъде заличен от партидата на ООД в
Търговския регистър (чл.141, ал. 5 ТЗ). Допустимостта на аналогията със
законовото правило на чл.141, ал. 5 ТЗ се обосновава с наличието на правен
интерес в полза на напусналия съдружник, доколкото заличаването му от
търговския регистър влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е част от
фактическия състав на правото по чл.125, ал.2 ТЗ, както и от обстоятелството,
че липсата на процесуална легитимация води до накърняване на принципите
на достоверност и на публичност на търговския регистър – чл. 10 и чл. 11
ЗТРРЮЛНЦ. По същността си, вписването на прекратяването на членството в
Търговския регистър има оповестително действие. Напусналият съдружник
има интерес да бъде заличен от регистъра, защото за третите добросъвестни
лица той продължава да има това качество – чл. 7, ал. 1, чл. 10, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ, а то може да поражда неблагоприятни за него последици. Ето
защо, ако органите на дружеството с ограничена отговорност бездействат и не
поискат заличаването му в търговския регистър в сроковете по чл. 6, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ, то по аналогия от чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да се приеме, че
напусналият съдружник е активно легитимиран да поиска вписване на
промяната в търговския регистър.
Както беше посочено по-горе, прекратяване участието на съдружник в
ООД, при хипотезата на 125, ал. 2 от ТЗ е последица от свободно формирана
и външно изявена воля на съдружника, което настъпва при отправено
писмено предизвестие и изтичане на предвидения в закона или дружествения
договор срок. В тези случаи не се изисква наличието на други предпоставки,
за да бъде заличен съдружник, който е напуснал по своя воля. Ето защо,
когато по делото е установено, че е спазена процедурата на чл. 125, ал. 2 от
ТЗ, и след като с изтичането на срока на предизвестието прекратителен ефект
спрямо членственото правоотношение на съдружника настъпва автоматично,
същият следва да се приеме за легитимиран заявител в регистърното
3
производство относно собственото си заличаване като съдружник, съгласно
чл.15, ал. 1, т. 3 от ЗТР, а оттук и при обжалване на евентуално постановения
в тази връзка отказ на длъжностното лице по регистрацията.
По отношение на имуществените отношения след прекратяване на
участието на съдружник в дружество, съдът счита, че мотивите на
длъжностното лице по регистрация са неправилни.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ регламентира доброволно
прекратяване на участието в ООД, направено под формата на писмено
предизвестие най – малко три месеца преди дата на прекратяването.
Членственото правоотношение се прекратява автоматично с изтичане срока
на писменото предизвестие. Напускането на съдружника е доброволен акт,
като не може да бъде поставяно в зависимост от уреждане на имуществените
отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия
съдружник и дружеството. Уреждането на имуществените отношения се
явява закономерна последица от прекратяване на членственото
правоотношение, а не условие за неговото настъпване (в този смисъл
Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което има задължителен характер).
В Решение № 21 от 19.01.2011 г. на ПАС по ч. т. д. № 51/2011 г. е
прието, че в разпоредбата на чл. 137, ал.1 от ТЗ, при прекратяването на
членството в ООД е предвидено правомощие на общото събрание единствено
при изключването на съдружник, но не и при останалите основания за
прекратяване на членствено правоотношение, визирани в чл. 125, ал.1 и ал.2
от ТЗ. Прието е, че е недопустимо прекратяването на членство в ООД да се
поставя под условие - решение на общото събрание на дружеството, с което
се определя поемането на дружествените дялове в капитала на напускащия
съдружник. Буквалното и систематично тълкуване на нормата на чл.125, ал.2
от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставено в
зависимост от други юридически факти, в това число и от уреждане на
имуществените отношения по чл. 127, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между
напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените
дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като
законова последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е
въздигнато от законодателя като условие за неговото настъпване.
4
С Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че прекратяването /на
членственото правоотношение/ не може да бъде поставяно в зависимост от
други юридически факти, в това число от уреждане на имуществените
отношения по чл. 127, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия
съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.
Предвид гореизложеното, отказ № 20220816122853/17.08.2022 г. на
Агенцията по вписвания – Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ при
Министерство на правосъдието на РБ, следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, а на Агенцията по вписвания – Търговски регистър и
регистъра на ЮЛНЦ при Министерство на правосъдието на РБ следва да бъде
указано да извърши вписване на заявените промени в обстоятелства по
партида на ,,Г.‘‘ ООД.
По отношение на направеното от Агенция по вписванията искане за
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, осъществил
представителство в настоящото производство по отношение на органа,
постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното: Независимо
от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се
поражда право на присъждане на съдебни разноски. След измененията на чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните
по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е
категоричен в това, че сторените в рамките на охранително производство
разноски остават в тежест на молителя - чл. 541 ГПК. Производството по чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То
остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за
вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето,
направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по
никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да
даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено
решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради
което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по
реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220816122853/17.08.2022 г. на Агенцията по
вписвания – Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Министерство на
правосъдието на РБ, постановен по заявление с вх.
№20220816122853/17.08.2022 г. като незаконосъобразен.
УКАЗВА на Агенцията по вписвания - Търговски регистър при
Министерство на правосъдието на РБ да извърши вписване на обстоятелства
по партида на ,,Г.‘‘ ООД, ЕИК *** по заявление с вх.
№20220816122853/17.08.2022 г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на жалбоподателя за сведение и
на Агенцията по вписванията за изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
6