М О
Т И В
И към Присъда № 511/16.11.2011г.,
постановена по НОХД № 6579/2011г. по описа на Пловдивски
районен съд, XI н. с.
РП П. е повдигнала обвинения срещу Т.М.К. – родена на ***г***,
обл. П., българка, българска гражданка, средно
образование, омъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********
затова, че на 12.11.2010г. в гр. Р., обл. П., на
входа и в сградата на РУП гр. Р. е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – главен полицай И.П.К.,
ЕГН ********** – полицай “Опазване на обществения ред” при РУП гр. Р.,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – охрана на обществения
ред – престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. К. обвинение, като предлага същата да бъде призната
за виновна, като и бъде наложено наказание около една година лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подс. К. – адв. Г. моли съда да признае подзащитната и за невинна и да
я оправдае по повдигнатото и обвинение, като е направено алтернативно искане,
ако подсъдимата бъде призната за виновна да и бъде наложено наказание в
минимален размер.
Подс. К. не се признава за виновна и моли съда да я
оправдае по повдигнатото и обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подс. Т.М.К. е родена на ***г***, обл.
П., българка, българска гражданка, средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********.
На 12.11.2010г. подс. К. ***
във връзка с получаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство. До сградата на полицейското управление подсъдимата се придвижила с л.
а. “Форд Фиеста” с рег. № ****, в който се намирали
дъщеря и – св. Р.К. и приятелка на подсъдимата – св. Н.П.. След като подс. К. пристигнала пред сградата на РУП гр. Р. паркирала
управлявания от нея автомобил непосредствено на вход – изхода на полицейското
управление, като по този начин препречила влизането и излизането на служебните
автомобили и попречила на пропускателния режим. На същата дата пропускателният
режим се следял от св. И.И. ***, който като видял подс.
К. да слиза от автомобила и казал да премести същия, тъй като пречи, а и имало
изрично поставен знак, забраняващ спирането и паркирането. Подсъдимата обаче не
обърнала каквото и да е внимание на св. И. и на направената от него забележка,
като продължила пътя си към сградата на полицейското управление, насочвайки се
към “Паспортна служба”. По същото време до входа на сградата на РУП гр. Р. се
намирали свидетелите – И.К., Г.Т., С.Б. и Б.Т., а в сградата на управлението –
свидетелите – В.Д., М.Д., И.Г., Я.К., Я.Р., а св. Ф.Г. се прибирал със
служебния автомобил в полицейското управление. Св. К., който изпълнявал
функцията по охрана на обществения ред и превенция, след като видял по какъв
начин подс. К. е паркирала автомобила, поискал от
същата да му представи личните си документи, както и документите на автомобила.
Подсъдимата обаче отказала да направи това и продължила пътя си към “Паспортна
служба”, където по това време на работа била св. К., от която подс. К. получила свидетелството си за управление на
моторно превозно средство. Пред св. К. подсъдимата се държала превъзбудено, като говорела груби думи за полицаите и
заявявала, че с данъците, които тя плаща ги издържала. Св. К. изчакал подс. К. да излезе от “Паспортна служба” и пред сградата на
полицейското управление отново и поискал документите за самоличност, както и
документите на управлявания от нея автомобил. Подсъдимата отново отказала да
представи на св. К. каквито и да било документи, като наред с това казала, че
полицаите са глупаци, облечени във власт. Предвид горното св. К. поканил подс. К. в сградата на полицейското управление за
изясняване на случая, но тъй като тя отказала да влезе, се наложило свидетелят
да я хване за ръката и по този начин я вкарал в сградата. В коридора на полицейското
управление, св. К. пуснал подсъдимата, която преди това бил хванал за ръката,
но тя вместо да влезе в стаята, която и посочил свидетелят, се съпротивила на
това негово разпореждане, като започнала да го блъска, както и да го дърпа с
ръка за яката и пагона и го заплюла в лицето. Наред с горното подс. К. викала: “Мръсни, долни боклуци, аз си плащам
данъците, от които вие получавате заплати”. Предвид поведението на подс. К. се наложило св. К. отново да я хване за ръката и
по този начин я вкарал във втората подред стая, където се намирал кабинетът му.
В кабинета на св. К. се намирал и св. И.Г.,***, който изпълнявал функция по
охрана на обществения ред. След като влязла в кабинета на св. К. и на св. Г., подс. К. продължила да обижда, както св. К., така и
останалите полицаи, като казвала на св. К., че не е никакъв полицай, както и че
всички полицаи били малоумници. Освен това подсъдимата продължавала да отказва
да представи документите си за самоличност, както и документите на автомобила,
като наред с това искала да излиза и блъскала вратата на стаята. Предвид отказа
на подс. К. да представи каквито и да било документи,
се наложило св. Г. да излезе отвън, за да запише регистрационния номер на
автомобила, с който подсъдимата била дошла в РУП гр. Р., след което била
направена необходимата справка. Докато се намирала в кабинета на св. К. и на
св. Г., подс. К. се обадила на телефон 112, от които
поискала информация как да се държи в конкретната ситуация. Св. К. съставил на
подсъдимата три броя актове за установяване на административно нарушение – по
ЗСВП, ЗМВР и ЗБЛД - № ******/12.11.2010г., № ******/12.11.2010г. и № ******/12.11.2010г.
Подс. К. отказала да подпише посочените по – горе
актове, което обстоятелство било отразено в същите. Предвид поведението и
подсъдимата била задържана по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. В тази връзка
бил извикан здравен работник от ФСМП гр. Р. – св. И.С., който следвало да
установи здравословното и състояние, като и в негово присъствие подс. К. продължила да обижда полицейските служители. След
като св. С. установил, че подсъдимата е физически здрава, включително и че няма
травми, на същата бил извършен личен обиск, след което – задържана по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа.
Описаната по – горе фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подс. К.,
частично от показанията на свидетелите – И.П.К., Н.З.П., Р.С.К. и С.С.К., както
и изцяло от показанията на свидетелите – В.И.Д., Я.В.Р., Б.В.Т., И.В.И., Г.Т.Т.,
С.Т.Б., М.И.Д., Ф.Н.Г., И.Н.С., Я.С.К. и И.Г.Г..
Съдът не кредитира обясненията на подс.
К. в частта им, в която същата отрича да е извършила посочените в приетата за
установена от съда фактическа обстановка непристойни действия. Действително
обясненията на подсъдимата са не само израз на правото на защита на лицето, но
и доказателствено средство и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите
доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че тези обяснения
на подсъдимата се опровергават от показанията на разпитаните полицейски
служители от РУП гр. Р., както и на св. С., от които се установява
непристойното поведение на подс. К. както пред, така
и в сградата на полицейското управление. Наред с горното в показанията си част
от свидетелите са посочили и конкретните думи, изрази и действия на
подсъдимата, както и къде точно са били казани или извършени, които именно са
приети от съда за доказани. От показанията на св. К. се установява, че след
като подс. К. е излязла от “Паспортна служба”,
свидетелят и е поискал документите за самоличност, както и документите на
управлявания от нея автомобил. Подсъдимата не само, че отказала да представи на
св. К. каквито и да било документи, но наред с това казала, че полицаите са
глупаци, облечени във власт. Тези показания на св. К. се подкрепят от
показанията на св. Т., от които също се установява казаното от подсъдимата за
полицейските служители.
На следващо място, от показанията на св. К. се
установява, че в сградата на полицейското управление подс.
К. отказала да влезе в стаята, която свидетелят и посочил, съпротивила се на
това негово разпореждане, като започнала да го блъска, както и да го дърпа с
ръка за яката и пагона и го заплюла в лицето. Наред с горното подс. К. викала: “Мръсни, долни боклуци, аз си плащам
данъците, от които вие получавате заплати”. В тази им част показанията на св. К.
се подкрепят от показанията на св. Т., св. Т., св. Б. и св. Г..
Подс. К. е продължила с непристойното си поведение и в
кабинета на св. К. и на св. Г., където отново обиждала както св. К., така и останалите
полицейски служители, като казвала, че св. К. не е никакъв полицай, както и че
всички полицаи са малоумници. Наред с горното подсъдимата искала да излиза,
като блъскала вратата на стаята. Посочените по – горе обстоятелства се
установяват както от показанията на св. К., така и от тези на св. Г.. Освен
това подсъдимата продължавала да отказва да представи документите си за
самоличност, както и документите на автомобила, поради което се наложило св. Г.
да излезе отвън, за да запише регистрационния номер на автомобила.
Съдът кредитира посочените по – горе показания на св. К.
и подкрепящите ги показания на останалите полицейски служители като обективни,
логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото. В подкрепа на горното са и показанията на останалите
полицейски служители, както и на св. С., от които се установява непристойното
поведение на подс. К. както пред, така и в сградата
на полицейското управление. Предвид горното съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата в посочената им по – горе част, като приема същите за нейна защитна
позиция. Съдът не кредитира и показанията на св. К., св. П. и св. К., в които
същите отричат подс. К. да е имал каквото и да било
непристойно поведение, на първо място, защото поради близките си отношения с
подсъдимата тези лица се явяват заинтересовани от изхода на делото и, на второ
място, тъй като св. К. и св. П. от разстоянието, на което са се намирали, както
и предвид това, че са били в автомобила, не са могли да чуят това, което подс. К. е казала пред сградата на полицейското управление,
а поведението на подсъдимата в сградата на РУП гр. Р. не е било възприето по
какъвто и да било начин от посочените по – горе свидетели. Що се отнася до св. К.,
то същият е пристигнал в полицейското управление в последствие, поради което и
не е бил свидетел на случилото се.
Съдът не кредитира и обясненията на подс. К., че св. К. не се е легитимирал преди да и поиска
документите за самоличност и тези на управлявания от нея автомобил. В тази част
обясненията на подсъдимата се опровергават от показанията на св. К..
Съдът не кредитира показанията на св. К. в частта им,
в която той заявява, че на направената и от св. И. забележка относно
паркирането, подс. К. му е отговорила, като му е
казала: “Ти ли ще ми кажеш, бе неграмотник”. В тази
им част показанията на св. К. не се потвърждават от показанията на останалите
свидетели, които по това време са били пред входа на полицейското управление, а
именно – св. Т., св. Б., св. Т.. Това обстоятелство не се установява и от св. И..
На следващо място, и по посочените по – горе съображения, съдът не кредитира
показанията на св. К. и в частта им, в която същият твърди, че когато е поискал
документите на подс. К., преди същата да влезе в
“Паспортна служба”, тя му е казала: “Нямам документи, но дори и да имам, не си
ти човека, на който ще си дам документите”.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните по същото писмени доказателства, а именно: АУАН № ******/12.11.2010г.
/л.37/, АУАН № ******/12.11.2010г. /л.38/, АУАН № ******/12.11.2010г. /л.39/,
Заповед за задържане на лице от 12.11.2010г. /л.40/, Протокол за полицейски
обиск на лице /л.41/, справка за абонат /л.44/, кадрова справка /л.52/,
седмичен наряд /л.53/, докладни записки /л.54, л.55, л.56, л.57, л.58 – л.59,
л.60/, характеристична справка /л.61/, справка за съдимост /л.63/.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. К. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 12.11.2010г. в гр. Р., обл. П., на входа и в сградата на РУП гр. Р. е извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта – главен полицай И.П.К., ЕГН ********** – полицай “Опазване на
обществения ред” при РУП гр. Р., изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред – охрана на обществения ред.
Основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението “хулиганство” е да става въпрос за непристойни
действия. Това са такива, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, скарване, сбиване и други прояви, скандализиращи обществото. С
непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се
изразява явно неуважение към обществото, т. е. трябва да е налице не само
обективно несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и
демонстриране от страна на дееца на едно незачитане на обществото и принципите,
върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна,
провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като
посегателство срещу обществения ред. Наказателноправната норма на чл.325 от НК
има за цел да осигури условия за спокойно съществуване на гражданите в
обществени отношения, съобразени с правилата, установени в обществото. С
действията си подс. К. е осъществила едно обществено укоримо поведение. Същата на публично място и то пред и в
сградата на полицейското управление, в присъствието на множество хора,
включително и полицейски служители е демонстрирала своето неуважение към
полицейските служители и към тяхната работа. Подсъдимата е отказала да
представи документите си за самоличност, както и документите на управлявания от
нея автомобил, казала, че полицаите са глупаци, облечени във власт, оказала съпротива
на св. К., като го блъскала и дърпала с ръка за яката и пагона и го заплюла в
лицето, като едновременно с това викала: “Мръсни, долни боклуци, аз си плащам
данъците, от които вие получавате заплати”. Наред с горното подс.
К. казала, че св. К. не е никакъв полицай, както и че всички полицаи са
малоумници. Блъскала вратата на кабинета на св. К. и на св. Г., тъй като искала
да излезе. Поведението на подсъдимата е станало причина същата да бъде
задържана по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. Ето защо следва да се приеме, че
извършеното от подс. К. освен, че обективно не съответства
на установения обществен ред, представлява и демонстриране от нейна страна на
едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване. Предвид горното следва да се приеме, че в случая са
налице признаците, характеризиращи деянието като “хулиганство”.
Деянието на подс. К. е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта – главен полицай И.П.К. –
полицай “Опазване на обществения ред” при РУП гр. Р., изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред – охрана на обществения ред. Оказаната от
подсъдимата съпротива се изразява в това, че след като и е било указано от св. К.
да влезе в посочената от него стая, тя не само че не е изпълнила разпореждането
му, но и започнала да го блъска, да го дърпа с ръка за яката и пагона, като
наред с това го заплюла в лицето. Неоснователно е направеното от адв. Г. възражение, че тъй като липсвала част от
униформеното облекло на св. К. /имайки предвид фуражката/, то у подс. К. не бил налице умисъл, че свидетелят е орган на
властта – полицай. Макар и да е липсвала фуражка, останалата част от униформата
на св. К. е била напълно достатъчна, за да може подсъдимата да разбере, че
същият е полицейски служител и в този смисъл орган на властта. Наред с горното
следва да се отбележи и това, че инцидентът се е развил пред и в сградата на
полицейското управление. Що се отнася до възражението, че св. К. не се е
легитимирал на подс. К., от доказателствата по
делото, както бе отбелязано по – горе, се установява, че преди да поиска
документите за самоличност и тези на автомобила, свидетелят се е представил на
подсъдимата.
От субективна страна – престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. К. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. К. престъпление,
като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същата следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. При индивидуализация на
наказанието съдът отчита всички обстоятелства по делото, от една страна –
оказаното, макар и частично съдействие за разкриване на обективната истина по
делото, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност на подсъдимата, а от
друга – продължителното непристойното
поведение на подс. К.. Предвид горното съдът намира,
че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при смекчаващи
обстоятелства, а именно четири месеца лишаване от свобода, което се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. К. не е наложително същата да изтърпи така наложеното
и наказание четири месеца лишаване от
свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в
сила на присъдата.
На основание чл.59 ал.2 вр.
ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. К.
наказание четири месеца лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето,
през което същата е била задържана по реда на ЗМВР на 12.11.2010г.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ