Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1114 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по допускане на
делбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1
ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК от В.Х.В. срещу Ц.И.Л., А.И.Л. и А.И.Л., действаща
със съгласието на попечителя си М.П.С., за делба на поземлен имот с
идентификатор 65677.701.2854, находящ се в гр. Свиленград, с площ на имота от
268 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, ведно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 65677.701.2854.1 със застроена площ от 93 кв. м.
Ищецът твърди, че с договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 155/20.09.2004 г., том VII, рег. № 7506, нот. д.
№ 798/2004 г. по описа на нотариус М. Митев, придобил 3/4 ид. ч. от поземления
имот и сградата, предмет на иска за делба. Ответниците притежавали останалата
1/4 ид. ч. по наследство от майка си Н.Г.Д.. Тъй като не могли доброволно да
поделят имота, моли да бъде допусната делба при квоти 3/4 ид. ч. за него и 1/4
ид. ч. за ответниците.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от особения представител на ответницата Ц.И.Л. – адв. Т., в
който изразява становище за основателност на предявения иск за делба. Уточнено
е, че с Нотариален акт № 60/12.09.1997 г., т. IV, нот. д. № 1123/1997 г. Ц. А.Д.,
К.Г.Б. и А.Г.Б.били признати за съсобственици на процесния имот: първата по
давност и на основание чл. 13, вр. чл. 14, ал. 1 СК (отм.) на 1/2 ид. ч., а
втората и третата – по давност и наследство на 1/4 ид. ч. за всяка от тях.
Впоследствие с договор за покупко-продажба от 12.09.1997 г. Ц. А.Д. се
разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид. ч. в полза на К.Г.Б.. Не се спори и
че с договор за дарение от 2004 г. К.Г.Б. и съпругът ѝ З.Я.Б.прехвърлили
на ищеца притежаваните общо 3/4 ид. ч. от имота и сградата. Ответниците били
законни наследници на А.Г.Д., която била починала на 11.04.2015 г. По тези
съображения моли да бъде допусната делба при следните квоти: 3/4 ид. ч. за
ищеца и по 1/12 ид. ч. за ответниците.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ответниците А.И.Л. и А.И.Л..
В първото съдебно заседание в срока по чл. 342 ГПК ответникът А.И.Л. е направил възражение за придобиване на притежаваните от
останалите страни, без сестра му Ц.И.Л., ид. ч. по давност. Твърди се, че от
2007 г. той и майка му Н.(А.)Г.Д.владели необезпокоявано процесния имот.
Поддържа,
че за съществуването на сестра си А. разбрал едва през м. април 2020 г.
В съдебно заседание ответникът А.И.Л., действаща
със съгласието на попечителя си М.П.С., е изразила становище за допускане на
делба.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство, № 60/12.09.1997 г., т. IV, нот. дело № 1123/1997 г. се установява,
че Ц. А.Д. и дъщерите ѝ К.Г.Б. и А.Г.Б.са признати за собственици, както
следва: първата по давност и чл. 13, вр. чл. 14, ал. 1 СК (отм.) на 1/2 ид. ч.,
а втората и третата по давност и наследство – на по 1/4 ид. ч. за всяка от тях,
от следния техен недвижим имот: самостоятелен парцел VI, находящ се в гр. Свиленград, образуван за имот
планоснимачен номер 2854, в кв. 125 по плана на града, утвърден със Заповед от
22.09.1993 г., с площ от 266 кв. м., ведно със построената в него едноетажна
масивна жилищна сграда.
По силата на нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба, № 44/12.09.1997 г., т. III, нот. дело № 1143/1997 г., съсобственичката
Ц. А.Д. се разпоредила в полза на дъщеря си К.Г.Б. с притежаваната от нея 1/2
ид. ч. от гореописания недвижим имот срещу сумата от 400 000 лв.
От своя страна, с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 155/20.09.2004 г., т. VII, рег. № 7506, нот. дело № 798/2004 г. по описа на
нотариус М. *** действие РС Свиленград К.Г.Б. е прехвърлила на ищеца В.Х.В. собствената
си 1/4 ид. ч., а заедно със съпруга си З.Я.Б.придобитата 1/2 ид. ч. в режим на
съпружеска имуществена общност от същия този недвижим имот.
Според представената скица, издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на УПИ VI-2854 съответства поземлен имот с
идентификатор 65677.701.2854 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. *************, а на построената в него сграда – еднофамилна
жилищна сграда на един етаж с идентификатор 65677.701.2854.1.
Между страните не е налице спор, че Н.(А.)Г.Д.е
починала на 11.04.2015 г. и е оставила за наследници трите си деца А.И.Л., Ц.И.Л.
и А.И.Л..
Представена е покана от ищеца В.Х.В. до
ответниците А.И.Л., А.И.Л. и Ц.И.Л. от 19.08.2019 г., в която е посочил, че за
втори път след 10.09.2018 г. отправял искане до тях за разрешаване на спора им
относно имота на ул. *************. Записано е, че „преди десет години бил
принуден да напусне пребиваването на имота и ползването му поради принудителния
натиск от тях, упражняване на насилие, за което били принудени да пишат и
предупреждавани от полицията“.
Приложено е и писмо от 03.12.2009 г. от РУ
на МВР – гр. Свиленград до ищеца В.Х.В., в което е посочено, че по негова жалба
била извършена проверка, вследствие на която не били констатирани данни за
извършено престъпление от общ характер. На лицата А.И.Л. и Н.Г.Д. били
съставени протоколи за полицейско предупреждение.
По делото са разпитани като свидетели К.Б.,
В. М., С.Ч.и М.П.. От показанията на свидетелката Б., които съдът кредитира
като логични и безпротиворечиви, се установява, че преди да прехвърли дела си
от процесния имот на ищеца В.В., предложила на майката на ответниците да
продадат къщата и да купят за тях апартамент, като тя получи остатъка от
сумата. Тогава ответникът А.Л. казал на майка си, че иска къща, а не
апартамент. Посочила е, че ответникът А.Л. и майка му искали имотът да остане
на тях и да го поддържат. Но не извършвали никакви подобрения в него.
Свидетелката Б. била закупила мебели и боядисала. Когато прехвърлила дела си на
ищеца В.В., той направил баня. Разказва, че той спял там, но ответникът А.Л. го
тормозил, когато се събирали да пият. Въпреки това, ищецът пак отивал. Една
вечер между тях възникнал конфликт, тъй като ищецът отказал да седне на масата.
В къщата имало спалня, която се ползвала от ищеца. Знаела, че последно спал в
имота миналата година, тъй като тогава я посетил. В момента имотът не се
поддържал и бил в окаяно състояние. Споделила е, че ответникът А.Л. биел и баба
си, от която искал да му даде нотариалния акт. Свидетелката разбрала за
съществуването на племенницата си А., когато сестра ѝ я родила и я
оставила в дом за деца.
Изложеното се потвърждава и от показанията
на свидетеля В. М., които съдът преценява като последователни и основани на
лични възприятия. Разказва, че ищецът придобил имота на ул. „Христо Ботев“ през
2004 г. Самият свидетел също имал наследствен имот в гр. Свиленград, който
продал преди това. Тъй като имал роднини, които желаел да посещава, но нямал
място, където да преспи, ищецът го поканил да остава в процесния имот. Спомня
си, че през 2007 г. идвал в имота заедно с ищеца. Тогава той посадил фиданки.
През 2010 г. идвал сам, като тогава ищецът бил построил санитарния възел.
Убеден бил, че посещението му било през 2010 г., тъй като до края на 2009 г.
работил в Белгия и едва през 2010 г. намерил време, за да посети роднините си.
По време на посещението му ответникът А.Л. и майка му празнували до среднощ.
През един от дните ответникът А.Л. му казал: „Ние май не Ви оставихме да
спите“. Спомня си, че го попитал дали ще идва ищецът. На последния ден го
помолил да му каже да му се обади, че има нещо за правене. Идвали заедно с
ищеца и през 2012 г., като тогава той правил ремонт, тъй като били избити
няколко плочки в банята. През 2013 г. отново преспал в къщата с ищеца и сина
си, като тогава се връщали от експедиция до Тракия. Идвал и през 2014 г.
Последно спал в къщата през 2018 г. Споделя, че при всичките си посещения не е
имал проблем с достъпа. Ищецът му бил дал ключ от неговата стая. При идването
си обяснил на ответника А.Л., че ищецът му бил дал ключ и той казал: „Добре“.
Разказва, че ищецът си бил направил отделен вход, който се намирал между двете
улици – „Христо Ботев“ и „Антим I“.
Основният вход бил към ул. „Антим I“. Подробно описва входа към стаята на
ищеца.
Съдът даде вяра и на показанията на
свидетелките С.Ч.и М.П. – съседи на имота, от които се установява, че там в
момента живеел ответникът А.Л. със сина на сестра му Ц. – М.. Преди да почине и
майка му живяла в имота. Не познавали ищеца В.В. и не го били виждали в имота.
Свидетелката Ч.е обяснила, че къщата била в много лошо състояние, керемидите
били разрушени. Ответникът А.Л. ѝ споделял, че когато валяло, плочата се
мокрела.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
От неоспорения от страните констативен
нотариален акт за собственост от 1997 г. се установява, че Ц. А.Д. и дъщерите
ѝ К.Г.Б. и Н.(А.)Г.Д.са признати за съсобственици на делбения имот при
конкретно определени квоти, които са станали тяхна лична собственост. Издаденият
констативен нотариален акт се ползва с легитимиращо действие, поради което правният
извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за
верен до доказване на противното (така Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013
г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК). Поради това е породила и
вещно-прехвърлителен ефект покупко-продажбата, по силата на Ц. А.Д. е прехвърлила
на дъщеря си К.Г.Б. собствената си 1/2 ид. ч. от същия този недвижим имот. Също
така не се оспорва и валидността на прехвърлителната сделка от 2004 г., според която
К.Г.Б. се е разпоредила с притежаваната в лична собственост 1/4 ид. ч., а заедно
със съпруга си с придобитата в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид.
ч., или общо 3/4 ид. ч. от делбения имот в полза на ищеца В.Х.В.. Спорен е
единствено въпросът дали след 2007 г. в полза на Н.(А.)Д.и ответника А.Л. е
изтекла десетгодишна придобивна давност.
Съгласно задължителните указания на ТР № 1
от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Ако съсобственик се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене. В тежест на страната, която се позовава на
придобивна давност, е да установи всички елементи от фактическия състав на това
придобивно основание. В тази насока е необходимо да се изясни, че не е
достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение и да
поддържа същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за
своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност
притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота, трябва намерението
за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване
от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на
съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене.
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик,
следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да
сочат на намерение за своене на целия имот (вкл. на идеалните части на другия
съсобственик) и да са достигнали до неговото знание, т. е. чрез тях следва да
се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот
(така Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о.).
С оглед всичко изложено по-горе следва да
се обобщи, че възражението на ответника А.Л. за придобиване по давност на
притежаваните от ищеца и ответницата А.Л. идеални части от правото на
собственост би било успешно доказано при установяване на обстоятелството, че
той е демонстрирал пред тях намерението да владее целия имот като свой,
включително като не ги е допускал до имота и от това демонстриране на промяната
на намерението – да се упражнява фактическа власт върху имота вече не като
държател, а като владелец да са изминали 10 години.
Съдът, като обсъди събраните доказателства
в тяхната съвкупност, намира за недоказано възражението на ответника А.Л., че е
придобил идеалните части на ищеца и ответницата А.Л. по давност. Както бе изложено
по-горе, обстоятелството, че ответникът А.Л. е живял в имота сам по себе си не
води до извода, че е осъществявал владение върху чуждите идеални части, тъй
като владението предполага не само упражняване на фактическа власт, но и намерение
да се свои имотът. А когато, както в настоящия случай, имотът е съсобствен и
като такъв се счита във владение на всички съсобственици, за да се приеме, че
един от съсобствениците е установил владение върху имота само за себе си,
последният следва да докаже, че е предприел такива конкретни действия, с които
е отблъснал владението на останалите съсобственици. В тази връзка е необходимо
да се изясни, че ответникът А.Л. има качеството на съсобственик от 11.04.2015
г., когато е наследил майка си. По делото не се установиха действия на
наследодателката Н.(А.)) Д., с които тя да е изразила намерение да владее
притежаваните от сестра ѝ К.Б. ид. ч. Не би могло да се приеме, че и
ответникът А.Л. като трето за съсобствеността лице по това време е установил
фактическа власт върху ид. ч. на свидетелката К.Б., като тормозил баба си с
искане да му даде нотариалния акт или казал на майка си, когато свидетелката Б.
предложила делба, че иска къща, а не апартамент. Не са налице данни някое от
тези действия да е довело до установяване на спокойно, явно, несъмнително и непрекъснато
владение от негова страна. Напротив, стана ясно, че през това време
свидетелката Б. е извършвала ремонтни дейности в имота, като ответникът Л., при
негова доказателствена тежест, не ангажира доказателства след този случай тя да
е спряла да посещава имота. Това се подкрепя и от твърденията на процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание, съгласно които се претендира
упражняване на владение от 2007 г., когато свидетелката Б. е била прехвърлила
дела си на ищеца. Дори след този момент от свидетелските показания не се доказа
по категоричен начин ответникът Л. или майка му да са изразили намерение да
държат за себе си ид. ч. на приобретателя В.. В тази връзка стана ясно, че след
извършената от свидетелката Б. и съпруга ѝ разпоредителна сделка през
2004 г. ищецът е посещавал имота, където е разполагал със своя стая, към която
е обособил отделен вход от улицата, и построил баня. От това следва, че майката
на ответниците Н.(А.)) Д., която към този момент е била съсобственик на имота,
не го е препятствала да упражнява правата си. Не би могло да се приеме, че през
2009 г., когато е възникнал конфликт между ищеца, от една страна, и ответника А.Л.
и Н.(А.)) Д., от друга, последните са изразили намерение да владеят имота като
свой. Ответникът Л., при негова доказателствена тежест, не ангажира
доказателства, че при възникналия скандал той или майка му са проявили
собственически претенции към имота. За признание в тази насока не може да се
счете и приложената към исковата молба покана, тъй като използваните думи
„пребиваване“ и „ползване“ предполагат едно по-продължително оставане в имота,
поради което от това изявление не може да се направи извод, че ищецът изобщо не
е посещавал имота. Също така от съдържанието ѝ не стават ясни конкретните
обстоятелства, при които ищецът твърди, че бил принуден да напусне
пребиваването на имота. Оказван принудителен натиск и упражняване на насилие са
твърде общи понятия и употребата им не води до извода, че по този начин
ответникът Л. или майка му са демонстрирали пред ищеца намерение да владеят
имота. Още повече, че поканата съдържа твърдения, които очевидно не отговарят
на действителността, като например, че ответниците Ц.Л. и А.Л. упражнявали
принудителен натиск върху ищеца. В тази връзка по делото е безспорно
установено, че ответницата Ц.Л. живее от дълги години в Гърция, а ответницата А.Л.
никога не е живяла в имота. Споровете между съсобственици могат да бъдат от
различно естество, поради което, за да се приеме, че някой от тях е започнал да
свои вещта за себе си, следва да са налице категорични доказателства, че е
отблъснал владението на другия. Отделно от това, не е доказана по безспорен
начин датата, на която е възникнал конфликтът. Вероятно това се е случило през
2009 г., тъй като от 03.12.2009 г. е уведомлението от РУ на МВР – гр.
Свиленград за извършената проверка по случая. Но не са налице категорични
доказателства, че към датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г., е
бил изтекъл период от десет години. Също така, от показанията на свидетеля М.
се изясни, че ответникът Л. и майка му са признавали собственическите права на ищеца,
като не са препятствали достъпа до имота на него и госта му. Фактът, че
свидетелките Ч.и П.не са виждали ищеца или свидетеля М. в имота не изключва
възможността те да са го посещавали, особено като се има предвид, че живеят в
гр. София и са оставали там за няколко дни. От показанията му става ясно, че
познава добре имота, давайки подробни сведения за местонахождението,
състоянието и обзавеждането му, които не се оспорват от ответната страна. Поради
това и съобразявайки показанията на този свидетел, следва да се акцентира и на
факта, че ответникът Л. не е възразил, когато свидетелят му казал, че ищецът му
дал ключ. Въпреки нежеланието на ответника Л. ищецът да живее в имота, не се
установи той да е демонстрирал пред него по явен и несъмнен начин намерението
си да владее неговите ид. ч. за себе си. Напротив, налични са доказателства, че
имотът е ползван от всички съсобственици: както ищеца, така и ответника Л. и
неговата наследодателка. С оглед тези данни, дори да се приеме, че в даден
момент ответникът Л. или майка му са изразявали собственически претенции към
процесния имот, настоящият съдебен състав намира, че направеното от тях признание
на правото на собственост на ищеца опровергава законовата презумпция по чл. 69
ЗС, тъй като сочи, че когато са допускали ищеца и свидетеля М. да ползват
обособената за него стая не са се считали за собственици на целия имот. При
това положение съдът счита, че многократните признания по смисъла на чл. 116,
б. „а” ЗЗД на правото на собственост на ищеца от страна на ответника Л.
(последно през 2018 г.) не са позволили в негова полза да изтече предвиденият в
чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок. В такъв случай, за да се приеме, че владелецът
е придобил по давност вещта, е необходимо до позоваването на този придобивен
способ да е изтекъл определеният в чл. 79, ал. 1 или 2 ЗС давностен срок,
считано от момента на прекъсването/признанието по чл. 116, б. „а” ЗЗД (така
Решение № 361 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2011 г., I г. о., ГК). Поради
това съдът намира, че не се установява от събраните гласни доказателства
ответникът Л., докато е ползвал имота, да е демонстрирал пред ищеца, че владее
имота като свой, т. е. по отношение на притежаваните от него ид. ч. части от
имота ответникът е бил държател. В тази хипотеза е без значение дали към
момента на получаване на препис от исковата молба ответникът А.Л. е знаел за
съществуването на сестра си А., тъй като до смъртта си през 2015 г. Н.(А.)Г.Д.е
била пълноправен съсобственик на притежаваната от нея 1/4 ид. ч., от който
момент не е изминал предвиденият в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен давностен срок. Поради това не би могло да се приеме, че ответникът
А.Л. е придобил по давност и ид. ч. на сестра си А.Л..
От всичко изложено следва, че по силата на
договора за дарение ищецът В.Х.В. е станал собственик на 3/4 ид. ч. или 9/12
ид. ч. от делбения имот. След смъртта на Н.(А.)Г.Д.на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
трите ѝ деца А.И.Л., Ц.И.Л. и А.И.Л. са придобили при равни квоти правото
на собственост върху притежаваната от нея 1/4 идеална част от имота или по 1/12
ид. ч. за всеки от тях.
По тези съображения, съдът намира, че следва да бъде
допусната делба на процесния имот, ведно с построената в него сграда, при
следните квоти: 9/12 ид. ч. за ищеца В.Х.В. и по 1/12 ид. ч. за ответниците А.И.Л.,
Ц.И.Л. и А.И.Л..***
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 65677.701.2854 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. *************, с площ от 268 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер
по предходен план: 2854, кв. 125, парцел VI, при съседи с
идентификатори: 65677.701.2409, 65677.701.2410, 65677.701.9044, 65677.701.9015,
ведно с построената в поземления имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
65677.701.2854.1 със застроена площ от 93 кв. м.,
между съсобствениците В.Х.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, Ц.И.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, А.И.Л., ЕГН: **********,
адрес: ***, и А.И.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, действаща със съгласието на
попечителя си М.П.С., ЕГН: **********,
при квоти: 9/12 ид. ч. за В.Х.В.;
1/12 ид. ч. за Ц.И.Л.;
1/12 ид. ч. за А.И.Л.;
1/12 ид. ч. за А.И.Л..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: