№ 35
гр. Смолян, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900030 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ,
във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на И.Д., чрез адв. М.Т., в която се
твърди, че на 13.02.2021г. в 19,39 ч., на 110км. по пътен участък Дел Фиоре,
на 129-500км. на север от територията на община Санремо, провинция
Империя, област Лигурия, Република Италия, претърпяла ПТП, като пътник
на предната дясна седалка в управляваното от Е.К. превозно средство, марка
Фолксваген, модел Транспортер, с peг. № СМ.. Към момента на настъпване на
инцидента, пътното платно се състояло от две ленти, една за движещите се
отдясно МПС, по която се движил и автомобила, в който пътувала ищцата, и
лента за насрещно движещите се превозни средства, разделени с
непрекъсната ивица в центъра, с ограничение на скоростта за този участък от
40км.ч. Останалите ленти били затворени, поради ремонтни дейности. По
време на движението, водачът на автомобил Фолксваген Транспортер решил
да предприеме маневра обратен ляв завой, за да обърне посоката си на
движение към гр. Савона. Водачът не се бил съобразил с интензивността на
трафика и с факта, че създавал опасност за участниците в движението по пътя
и преминал през непрекъснатата надлъжна централна линия, като по този
начин отнел предимството на група автомобили, движещи се в
1
противоположна посока и вследствие на това настъпил удар между първото
МПС от автоколоната и това, в което се намирала ищцата. От удара
автомобил Фолксваген Транспортер отхвръкнал встрани от пътното платно и
се спрял в страничните мантинели. За възникналото произшествие бил
съставен протокол за нарушение № 700016078909 от дежурен по ПТП в отдел
ПП при МВР на Република Италия, в който надлежно били посочени всички
обстоятелства, касаещи произшествието, в това число механизма и неговото
настъпване. По време на инцидента ищцата била с поставен обезопасителен
колан, което възпрепятствало получаването на по-сериозни травматични
увреждания. От пристигналите на местопроизшествието полицейски
служители бил съставен акт с вх. № UFF1008284, от който било видно, че
водачът нарушил чл. 145/2+10 ЗДвП на Република Италия, за което бил
наказан с парична санкция и отнемане на шофьорска книжка. От
полицейските служители на отдел Пътна полиция на Империя бил изготвен
уведомителен доклад съгласно чл. 148 ЗДвП. Вследствие настъпилото на
13.02.21г. ПТП бил издаден и протокол за административно задържане за
срок от три месеца на МПС Фолксваген Транспортер, рег. № СМ., управляван
от виновния водач К., като към протокола била съставена и таблица с
описание на състоянието на превозното средство, от която ставало ясно, че
можело да се квалифицира като т.нар тотална щета /пълна загуба/.
От посочените документи по несъмнен начин можело да се установят
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, механизма на
произшествието, вината за неговото настъпване и липсата на виновно
поведение от страна на пострадалата.
Ищцата твърди, че след произшествието от 13.02.21г., поради силно
влошеното си здравословно състояние била откарана с линейка и настанена в
болница Санта Корона – Пиетра Лигуре и в отделение по интервенционна
радиология и диагностика й били направени следните изследвания:
реконструкция томография 2D, томография масивна лицева без контрастно
вещество; реконструкция томография 3D; вертикална томография без
контрастно вещество; черепна томография без контрастно вещество;
множество други изследвания проведени при базисни условия. В лечебното
заведение била диагностицирана с фрактура на десния L3; фрактура на
задната дъга на дясното първо ребро; фрактура на носните кости и носната
преграда; множество разкъсно-контузии рани в областта на главата и лявата
2
ръка; отоци в областта на лицето. На 14.02.21г. бил извършен и допълнителен
преглед в отделението по пластична хирургия към болницата и била
поставена диагноза политравма, фрактура на носните кости и носната
преграда и леко отклонение вдясно от носната пирамида. В отделението
разкъсно-контузните рани били медикаментозно обработени, били направени
няколко шева на дясната вежда, носа и горната устна и била посъветвана
незабавно да й бъде извършена пластична оперативна интервенция, но поради
непрестанните болки по цялото тяло ищцата отказала към този момент да й
бъде извършена такава. В лечебното заведение Д. престояла три дни. При
изписването й за домашно лечение на 15.02.21г. от лечебното заведение и
били предписани медикаменти и били издадени - медицински протокол на
бърза помощ, медицински доклад при изписване и други, от които било видно
историята на заболяването.
Тежкото здравословно състояние наложило непосредствено след
инцидента ищцата да се прибере в РБългария и в тази връзка на 28.04.2021г.,
поради неспиращи и продължителни болки посетила медицински кабинет на
д-р К.К. - специалист хирург и неврохирург в гр. Мадан, където били
проведени изследвания: рентген на череп, рентген на нос и рентген на
лумбални прешлени. Били установени следните телесни увреждания:
фрактура осис нази и фрактура на напречни израстъци на ЛЗ-4, установени
по-рано и от италианската болница. Д.К. посъветвал ищцата да й бъде
направена и оперативна интервенция на носните кости, за което бил издаден
амбулаторен лист № 141/28.04.2021г., от който ставало ясно обективното й
здравословно състояние, а именно: оперативна рана в дясна париетална
област и дясна орбита заздравели първично с палпаторна болезненост върху
тях; болезненост в областта на носа с данни за изкривена носна преграда и
палпаторна болезненост по хода на лумбални прешлени с пунктум максимум
върху ЛЗ.
След инцидента ищцата спазвала предписаното й лечение, въздържала
се от всякаква физическа активност и дори се наложило на 11.05.2021г. да
посети хирург към МБАЛ Д-р Братан Шукеров - Смолян, който издал
амбулаторен лист № 64/11.05.2021г. и обработил и зашил раната в дясната й
париетална област около 5/6 см. Наред с това, хирургът установил и
кръвонасядане в областта на носа и периробитален хематом в дясно, които
3
подробно описал. В МБАЛ-Смолян й била извършена и сутура /мед. термин
за сваляне на конци/ от дясна вежда, нос, горна устна и от дисталната фаланга
на първи пръст на лявата ръка, като била посъветвана да потърси и пластичен
хирург, тъй като белезите по лицето й нямало да се скрият с времето. По
време на тази медицинска интервенция била насочена и към посещение при
физиотерапевт, като повече от десет дни редовно посещавала така
предписаната физиотерапия и била подложена на многобройни
физиотерапевтични процедури. Последното било необходимо за
възстановяване на здравословното й състояние преди въпросното
застрахователно събитие от 13.02.2021г.
Ищцата поддържа, че вследствие на претърпените от нея телесни
увреждания, изживяла изключително тежки неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания. Негативните последици от
травмите търпяла и сега и щяла да продължава да търпи и за в бъдеще.
Същите променили в негативен аспект за продължителен период нейния
живот, тъй като било обективно невъзможно да упражнява трудова дейност,
която била физически натоварваща. В този период се налагало да приема
обезболяващи медикаменти, тъй като усещала постоянна физическа болка.
Наложило се да се пристяга е колани по предписание на лекарите, което
ограничавало движенията. В периода на възстановяването за нея било
фактически невъзможно да извършва обикновените си санитарно-битови
дейности и се нуждаела от грижи от член на семейството. Инцидентът
попречил сериозно и на работния й процес, тъй като по време на лечението
изпитвала изпитвах непрестанни болки в областта на гърба и торса. Нещо
повече, белезите по лицето й нямало да се заличат и щяла да ги носr до края
на живота си. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, според чл. 52 ЗЗД следвало да е в размер на 30 000лв.
Поддържа, че с виновно си поведение, застрахованият към ответното
дружество водач на лек автомобил с peг.№ СМ. и причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднено движение на крайниците и
продължило повече от 45 дни, както и множество леки телесни повреди.
Освен получените силни физически болки, Д. претърпяла и тежки
психически травми, които довели до нежелание за контакти с хора. Ищцата
постоянно се завръщала към ужаса от инцидента. Това състояние довело и до
проблеми със съня, каквито преди това нямала. Вследствие произшествието
4
от 13.02.2021г., често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника,
които се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от двигател.
Винаги щом се налагало да пътува с автомобил или когато пътувала по
автомагистрала, изпитвала чувства на безпокойство, тревога и уплаха.
Особена тревожност у нея предизвиквала и срещата й с коли от същия цвят,
като веднага спомените за инцидента изплували. Започнала да избягва
здрависвания, заради нетърпимата болка в кръста. В период от месеци след
инцидента все още не можела да движи свободно торса си, като по мнение на
специалист, възстановяване на движението в пълен обем се очаквало след
дълъг период от време. Загубила възможността да помага за домакинството в
къщата, в която живеела. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото
се, трудно заспиване и говоренето по време на сън зачестили, като говоренето
включвало елементи от въпросната катастрофа. Кошмарите били придружени
с внезапно събуждане от сън и изпадането й в състояние на паника и
емоционални елементи, като плачене и нервно изражение. Живеела с
постоянен страх, че може пак да се повтори въпросното ПТП. Тези състояния
попречили на нормалния й начин на живот и заради тях отказвала да излиза
на публични места. Имала постоянното усещане, че нейните приятели и
близки виждали белезите по лицето й. Визуалните следи от катастрофата
създали у нея страх, че не изглежда добре. Появила се незаинтересованост от
участие в обществени събития, което преди липсвало. Станала
хиперраздразнителна, емоционално нестабилна, засилили се изблиците на
злоба и внезапен плач, трудно задържане на внимание и трудно
концентриране, хиперчувствителност, все състояния нехарактерни за нея
преди произшествието. Тези състояния я принудили да съкрати приятелския
си кръг.
Тъй като управляваното МПС от виновния водач имало валидно
сключена застраховка гражданска отговорност към ответното дружество ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, на 12.04.2021г. ищцата подала молба-
претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. На 05.05.2021г. получила писмо от застрахователя-
ответник, с което била уведомена, че било необходимо да предостави
протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум; протокол за разпит на
свидетел; авто-техническа експертиза; съдебно медицинска експертиза,
протокол от химическа експертиза за употреба на алкохол и документи от
5
административно-наказателното производство, образувано въз основа на
протокол за нарушение № 700016078909. Ищцата счита искането на
застрахователя за изцяло незаконосъобразно и неоснователно, тъй като
нямала компетентността и фактическа възможност да предостави
горепосочените документи и не разполагала с правото да изисква подобна
информация. Нещо повече, тя била предоставила всички документи, които
били поискани от ответника, в т.ч.и протокол за ПТП с № 700016078909,
който се явявал официален писмен документ, според нормата на чл.179, ал.1
ГГК и от същия били видни фактите и обстоятелствата, свързани с
настъпилото ПТП, в т.ч. вината за неговото настъпване и неговия механизъм.
Поставянето на подобно изискване било злоупотреба с права и се явявало
незаконосъобразно основание. На 07.05.2021г. ищцата подала писмено
възражение (жалба) по реда на чл. 108. ал. 6 КЗ, вследствие на което
ответникът заявил в телефонен разговор, че за претърпените от нея
неимуществени вреди определил обезщетение от 5 000лева. Д. счита, че така
определеното обезщетение не отговаряло на изискванията на чл. 52 ЗЗД, тъй
като се явявало несправедливо и не кореспондирало със степента и характера
на получените от нея телесни увреждания. Моли съда да постанови решение,
с което осъди ответника да й заплати 30 000лв. обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 13.02.2021г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.05.21г. до окончателното изплащане.
Претендира и направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве АД.
На първо място, ответникът счита, че в исковата молба не били
изложени точно, ясно и изчерпателно релевантните за възникването на право
на обезщетение факти, поради което не можел да упражни правото си на
защита в процеса. От изложените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, не можел да се установи механизма на
произшествието и твърдените увреждания.
На следващо място счита, че не били налице обстоятелства,
обосноваващи освобождаването на ищцата от заплащане на такси и разноски
по делото.
Ответникът счита, че искът е процесуално недопустим. Според
6
разпоредбата на чл. 412 КЗ, в случай на необходимост от допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата,
необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на
завеждане на претенцията, застрахователят имал право да ги поиска в срок от
45 дни от датата на завеждане на претенцията, както и бил направил с писмо с
изх. № 2228/05.05.21г. В случая ищецът не бил представил всички
доказателства за установяване на основанието и размера на претърпените
неимуществени вреди, и недобросъвестно, две седмици след изпращане на
писмо от застрахователя за изискване на допълнителни документи, и преди да
изчака отговор на жалбата си, депозирал искова молба в съда.
Поддържа, че искът бил недопустим и производството пред съда било
образувано преждевременно, тъй като не бил спазен императивно уредения
срок по чл. 498, ал. 3 КЗ, тъй като процедурата по доброволно уреждане на
застрахователната претенция не била приключила.
Не на последно място, в императивно уредения срок застрахователят
определил застрахователно обезщетение въз основа на документите,
представени при завеждане на извънсъдебната претенция и определил
застрахователно обезщетение в размер на 3 000лв., което било изплатено на
ищцата на 09.06.21г.
По основателността на иска, ответникът поддържа, че искът бил
неоснователен. Вината на водача на застрахования по задължителна
застраховка на автомобилистите гражданска отговорност, не била установена
по предвидените за това в закона начини. Нямало влязла в сила присъда на
наказателен съд, която да се явява задължителна за гражданския и която да
установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно, от кого
и при какви обстоятелства е извършено. Издаденото наказателно
постановление – протокол за нарушение № 700016078909, издадено от
дежурен по ПТП в отдел ПП при МВР на Италианската република, нямало
характер на влязла в сила присъда и не било задължително за гражданския
съд по отношение на вината. От последното обстоятелство следвало, че не
били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следвало да се ангажира и отговорността на
последния за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от страна на ищеца. Безспорно било съществуването на валидно
7
застрахователно правоотношение между застрахователя ответник и
собственика на МПС Фолксваген Транспортер, рег. № СМ, по
застрахователна полица № BG30/12/**********, с период на покритие
20.10.20г. до 20.10.21г.
Моли да бъде отделено като безспорно и обстоятелството, че ЗАД
ДаллБогг:Живот и Здраве АД на 09.06.21г. извършил плащане на сумата от 3
000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.21г. на
територията на Република Италия. Сумата била преведена преди узнаването
от ответника за депозираната искова молба.
Ответникът оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП и
твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Намира изложените от
ищцата фактически твърдения за реализираното ПТП, за несъответстващи на
действителното положение. Счита, че били налице обстоятелства,
изключващи абсолютната вина на водача на автомобила за настъпилото ПТП
и последствията от него. В описаната ситуация поведението на водача
разкривало белезите на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Налице
били всички предпоставки за изключване на вината на водача за настъпилото
на 13.02.21г. ПТП, както и за последствията от него.
На следващо място, единственото доказателство за произшествието
било завереното копие на превод от протокол за нарушение № 700016078909,
издаден от дежурния по ПТП в отдел ПП при МВР на Италианската
Република, като ответникът оспорва същия. Имайки качеството на частен
документ, протоколът не разполагал с материална доказателствена сила за
съдържащите се в него констатации. В констативния протокол контролните
органи описали схемата и механизма на ПТП след възприемане на статична
обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика и
развитие.
Ответникът оспорва, че ищцата получила твърдените от нея в исковата
молба увреждания. Дори да се допуснело, че такива били настъпили, то те
били не с този характер и интензитет, които да обосновават претендираното
обезщетение.
Счита, че претендираният размер на обезщетение бил необоснован и
прекомерно завишен. Според съдебната практика понятието справедливост по
8
смисъла на чл. 52 ЗЗД не било абстрактно понятие, а било свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Последното не можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице.
На следващо място, исковете се явявали прекомерно завишени и не
били съобразени с разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ, според който
до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а,
ал. 4 се определял в размер до 5000лв.
Застрахователят-ответник оспорва и настъпването на твърдените
неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и твърдяното за причинено от
застрахован при ответника, деяние. Оспорва твърдението, че в резултат от
възникналото ПТП, за ищеца настъпили описаните в искова молба като вид и
характер увреждания. Оспорва всички твърдения за вида, медико-
биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по
отношение проведеното лечение и здравния статус на ищцата. При условията
на евентуалност твърди, че ако действително били причинени твърдените
увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес
било в резултат на неспазване от ищцата на лекарски предписания и
предхождащи инцидента травми и заболявания.
Обстоятелството, че претърпените вреди не били от вида и степенна на
увредата и с характера, посочен от ищцата, се доказвал и от представените с
исковата молба медицински документи.
Ответникът твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите за Д. последици било и личното и поведение. Съпричиняването
на вредоносния резултат се изразявало в неизползване на обезопасителен
колан. С това си безотговорно и противоправно нарушение ищцата нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, поради което и съпричинила в
изключителна степен вредоносния резултат.
Оспорва и твърдението за психически увреждания, дискомфорт и
страдания. Липсвали данни ищцата да е потърсила помощ от
психиатър/психолог, както и данни за предписвани медикаменти за
психически заболявания. Оспорва твърдението, че Д. изпитвала психологични
9
травми в по-голяма степен от обичайните за подобен род събития. Нещо
повече, младата й възраст предполагала по-бързото и напълно
възстановяване, от което не оставали последствия.
Ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, по
аргумент за неоснователност на главния иск, както и размера на
претендираните лихви и началният момент, от който същите се претендират.
В заключение твърди, че платеното от него на 09.06.2021г. застрахователно
обезщетение в размер на 3 000лв. напълно отговаряло на понятието
справедливост по смисъла на ЗЗД.
От ищцата е постъпила и допълнителна искова молба, с която
поддържа първоначалната такава.
Счита възражението на ответника за нередовност на исковата молба, за
неоснователно. Поддържа, че в исковата молба били посочени точно ясно и
изчерпателно всички факти и обстоятелства, от които възниквало вземането
на ищцата, както бил посочен и механизма на процесното ПТП.
Ищцата счита иска за допустим, тъй като на 12.04.21г. подала искане
за доброволно изплащане на предявените суми, ведно с всички налични
доказателства, с надлежен превод от италиански на български език. Твърди,
че не била налице хипотезата, предвидена в разпоредбата на чл. 412 КЗ, тъй
като от представените документи би могло да се направи категоричен и
несъмнен извод за механизма на настъпилото застрахователно събитие,
характера и степента на получените травматични увреждания, както и
виновното поведение от страна на водача. Към отправеното искане за
доброволно изпълнение били предоставени и редица писмени документи, в
т.ч. и официален писмен документ, удостоверяващ настъпилото ПТП. В тази
връзка, според чл. 108, ал. 1 КЗ ответникът бил задължен в срок до 15 работни
дни да заплати справедливо обезщетение на пострадалото лице, а в случая
това не било сторено и на основание чл. 108, ал. 6 КЗ ищцата подала жалба
срещу непроизнасянето на застрахователя в предвидените за това срокове.
Ответникът не се бил произнесъл в предвидения 7 дневен срок по
входираната жалба и това наложило подаването на настоящия иск.
Платеното от застрахователя обезщетение в размер на 3 000лв. се
явявало крайно недостатъчно, с оглед характера и степента на получените от
ищцата увреждания. Изплатеното обезщетение не се намирало в тъждество с
10
визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
Ищцата оспорва твърдението на ответника за съпричиняване, поради
непоставен обезопасителен колан. Оспорва и твърдението на ответника за
липса на връзка между настъпилите травматични увреждания и механизма на
произшествието.
От ответника е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба.
Поддържа всички твърдения, възражения и доказателствени искания по
първоначалния отговор. Поддържа становището за нередовност на исковата
молба, поради незаплатена държавна такса. Не били налице обстоятелства,
обосноваващи твърдението, че ищцата не разполагала със средства за
заплащането й. Поддържа и становището по допустимостта на исковата
претенция, като твърди, че искът се явявал недопустим, тъй като не бил
изтекъл тримесечния рекламационен срок, считан от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията.
Поддържа направеното с отговора оспорване на механизма на
настъпване на произшествието, включително и изключителната вина на
водача. Установяването на механизма на ПТП имало отношение не само към
вината на водачите, участвали в него, но и към останалите участници, в
случая пострадалата ищца, респ. към фактите, които благоприятствали
настъпването на вредоносния резултат.
Констативният протокол за ПТП, макар и имащ характер на
официален документ, не се ползвал с доказателствена сила в частта относно
обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, механизма на
произшествието, извършените нарушения, вината. В посочената част
протоколът бил свидетелстващ документ, който отразявал възприятията на
контролните органи относно механизма в един по-късен момент.
Ответникът поддържа оспорването вината на водача на лекия
автомобил. Поддържа и възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение. Намира претендираната сума за несъразмерно висока спряво
вредите, чието обезщетяване се иска. Поддържа и твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в
нарушаване на разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 ЗДвП.
При това положение предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с
11
чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на ПТП /13.02.2021г./ е
съществувала валидна застраховка Гражданска отговорност между ответника
и делинквента за МПС Фолксваген Транспортер, рег. № СМ, по
застрахователна полица № BG30/12/**********, с период на покритие
20.10.20г. до 20.10.21г.
Безспорно е и обстоятелството, че ответникът ЗАД ДаллБогг:Живот и
Здраве АД на 09.06.21г. извършил плащане на сумата от 3 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.21г. на
територията на Република Италия.
В тежест на ищцата е да докаже настъпилото застрахователно събитие,
при посочения в исковата молба механизъм на ПТП от 13.02.2021 г. В нейна
тежест е да докаже причинените вследствие на това произшествие
неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с деянието, както и
да установи безспорно техния размер. В тежест е на ответника е да докаже
възражението за съпричиняване. Следва да установи и другите си възражения
за случайност на деянието и за завишаване на иска по размер.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Безспорни са обстоятелствата по сключената с ответника
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за
автомобил марка Фолксваген, модел Транспортер, с peг. № СМ., с период на
застрахователно покритие от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. /видно и от справка
от информационната система на Гаранционен фонд /л.56/, както и че на
09.06.21г. застрахователят-ответник извършил плащане на сумата от 3 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.21г. на
територията на Република Италия /уведомление и платежно нареждане л.84-
85/.
Според протокол за нарушение № 700016078909 от 14.04.21г. /л.39-
41/, съставен от дежурен по ПТП в отдел ПП при МВР на Република Италия
на 13.02.2021г. в 19,39ч., водачът на автомобил с peг. № СМ., Е.К.,
преминавайки по магистрала в отсечка Генуа Вентимиля, в участък дел
Фиоре, на 129-500км. на север от територията на община Санремо, извършил
12
смяна на платното на движение в обратна посока, по посока Франция,
вследствие на което възникнал пътен инцидент с щети и ранени.
С уведомление вх. № 2228/05.05.2021г. /л.57-58/ застрахователят
изискал от ищцата Д. да представи доказателства във връзка с подададена от
последната молба за изплащане на застрахователно обезщетение от 16.04.21г.
С исковата молба от ищцата е представена медицинска документация
от болница Санта Корона, Пиетра Лигура, Отделение по диагностика,
интервенционна радиология и диагностика, свързана с извършени
компютърни томографии на гръден кош, таз, корем, лицева томография,
черепна томография, пръст /л.10-14/, медицински доклад при изписване от
15.02.21г. /л.18-20/, изследване на кръвна картина /л. 21-23/, медицински
протокол на бърза помощ /л.26-30/. Представени са и амбулаторен лист от
11.05.21г. /л.62/ и амбулаторен лист от 28.04.21г. /л.60/.
За изясняване на спорните между страните обстоятелства, включени в
предмета на доказване са събрани писмени и гласни доказателства.
От НЗОК е изискана справка за извършените на ищцата прегледи,
медико-диагностични дейности, болнични пролежавания и предписани и
отпуснати лекарствени продукти.
Според писмо вх. № 2819/15.10.21г. /л.123/ на РЗОК – Смолян, от м.
09.2016г. Д. е с прекъснати здравноосигурителни права, за периода от
13.02.19г. бил отчетен един консултативен преглед на 06.03.20г. от личния й
лекар във връзка с издаване на медицинско свидетелство за управление на
МПС. В персонализираната информационна система на НЗОК за ищцата не
били отчетени медико-диагностични дейности, пролежавания в болница по
клинични пътеки и не били изписвани и отпускани лекарствени продукти,
заплащани от НЗОК.
Относно механизма на процесното ПТП, относим и към въведеното
възражение за съпричиняване е допусната и приета съдебно-автотехническа
експертиза.
Според заключението /л. 137-141/, механизмът на произшествието и
причината за настъпването му, били следните: на 13.02.21г, около 19,39ч.,
водачът Е.К. управлявал автомобил Фолксваген Транспортер, рег. № СМ., на
дясната седалка пътувала като пътник ищцата Д.. Платното, по което се
13
движел автомобила било от магистрала в отсечка Генуа-Вентимиля, която в
посочения участък била в ремонт и движението се осъществявало само в
едната лента. Двете платна били разделени с непрекъсната линия, по която
имало поставени знаци с ограничение до 40км./ч. стигайки до км. 129+500 на
север от територията на община Санремо водачът решил да смени посоката
си на движение и направил забранен за него обратен завой към гр. Савона. К.
не се бил съобразил с интензивния трафик и навлязъл в насрещната за него
лента по която се движели група автомобили, като по този начин реализирал
ПТП при което пострадала и спътничката му Д..
Посочва се в заключението, че водачът на автомобил с рег. № СМ.
нарушил правилата за движение по пътищата, като пренебрегнал забраната с
непрекъснатата линия, разделяща платната и направил забранен за него
обратен завой между поставените по непрекъснатата лента знаци,
ограничаващи скоростта за движение на 40км./ч.
Според експерта, К. и спътничката му Д. били с поставени предпазни
колани, като този извод прави от обстоятелството, че в протокола за
нарушение не било отразено да са били без поставени колани.
Според приетото заключение по допуснатата и приета съдебно-
медицинска експертиза /л. 186-203/ при възникналото произшествие на
13.02.21г. на ищцата било причинено: счупване на десен напречен израстък
на трети поясен прешлен; счупване на задна дъга на първо дясно ребро;
счупване на носните кости и носната преграда; разкъсно-контузни рани в
дясната теменна област, над дясна вежда, по гърба на носа, по горната устна и
крайна фаланга на първи пръст на лявата ръка; кръвонасядания по горния и
долния клепач на дясното око и по ръба на носа.
Вещото лице дава заключение, че при такъв вид травматични
увреждания обичайният оздравителен процес бил 20-25дни при благоприятен
ход и без настъпване на усложнения в него, за каквито липсвали писмени и
гласни доказателства по делото. Непосредствено след произшествието
ищцата изпитвала леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания,
които в хода на оздравителния процес затихвали до пълното им изчезване.
След приключване на оздравителния процес ищцата не би следвало да
изпитва болки, страдания и неудобство, можело евентуално да изпитва
епизодични болки. В медицинските документи не се съдържали и данни за
14
предхождащи заболявания, които да са попречили на нормалното протичане
на оздравяването. По делото липсвали и документи за извършени контролни
прегледи, били извършвани само консултативни прегледи при хирург и
неврохирург.
В заключение, вещото лице приема, че към момента на изготвяне на
експертизата ищцата била напълно възстановена.
Според експерта, била налице пряка причинно-следствена връзка
между описаните травматични увреждания и процесното ПТП.
В заседание вещото лице поддържа заключението и пояснява, че
изготвил заключението въз основа на представените от ищцата медицински
документи. Според него, към момента ищцата следвало да има белези от
разкъсно-контузните рани, тъй като тези белези оставали за цяло живот.
Допусната е и допълнителна задача към вещото лице авто-експерт по
въпроса, дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан, при
съобразяване на установените обстоятелства по изготвените заключения на
съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи.
Посочва се в допълнителното заключение /л.207-216/, че предвид
травматичните увреждания на ищцата, разположени в дясната част на главата
и тялото, Д. е била с обезопасителен колан. Тези увреждания били причинени
при първоначалния удар на микробуса, който удар бил в дясната част, т.е. там
където е пътувала ищцата.
Според експерта, при положение, че пострадалата е пътувала без
обезопасителен колан, то травмите, които щяла да получи биха били
значително по-тежки и разположени не само в дясната половина, а и в лявата
част на тялото и главата.
На л. 210-211, фиг. 2 и фиг. 3 вещото лице е изготвило и скица на
платното за движение, по което се движел микробуса преди настъпване на
произшествието, в момента на предприетата маневра – завой в обратна
посока и момента на настъпване на произшествието.
За твърдяното от ищцата увредено психично здраве, в резултат на
произшествието е допусната и приета съдебно-психологическа експертиза
/л.162-172/. Според заключението, претърпените наранявания, последвалото
лечение и социалната дезадаптация, били приети от ищцата като психична
травма, която оказала значително влияние на цялостното й поведение и
15
психофизическо функциониране в рамките на 1 месец след инцидента и
ситуативно до 4 месеца по-късно.
След проведените психологични изследвания и психологично
интервю, вещото лице не констатира екстремни отклонения в психологичното
състояние на ищцата и приема, че състоянието й е стабилизирано.
В съдебно заседание експертът допълва относно ситуативната
тревожност, че това били моментите в които Д. преживявала безспокойство,
свързано с възстановяването, което по психологична методика не можело да
бъде измерено. В рамките на месец след произшествието ищцата имала
социална дисфункция и трудова зависимост. След оценка на психологичното
изследване и тестиране, вещото лице приема, че нейното състояние било
стабилизирано и възстановено като психично здраве. В конкретни ситуации
всеки човек можело да има преживяване на тревога при спомен за случило се,
но това не означавало посттравматично стресово разстройство. Това
означавало, че личността, връщайки се към преживявания или при ситуация,
която асоциира с конкретно преживяване, може да преживее тревога, която да
компенсира с психичните си защити. Това състояние отминавало, не водело
до социално разстройване, трудова дисфункция и депресивно затваряне.
По делото са допуснати и гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата по исковата молба.
Според свидетеля К. /живее на семейни начала с ищцата/ и водач на
превозното средство марка Фолксваген, модел Транспортер, с peг. № СМ., на
13.02.21г. с ищцата пътували за Испания. Преди излизане от Италия, гр.
Империя, водачът объркал пътя и решил да обърне посоката на движение, за
да тръгне по правилния път. При връщането стигнали в отсечката Генуа-
Вентимиля, на територията на община Санремо. К. управлявал автомобила
вдясно, но неволно навлязъл в лявото платно. При удара микробусът бил
напълно спрял, За разделение на двете платна нямало маркировка, имало
поставени гуми. Водачът карал в дясното платно, направил обратен завой
наляво, пресякъл разделителната линия и навлязъл в насрещното платно.
Идващият в насрещното платно автомобил заслепил К. и ударил микробуса
странично, в предната част, до мястото на пътуващата до него Д.. Спомня си,
че пътуващите в микробуса излезли през задното стъкло. В момента на удара
и той и спътничката му Д. били с поставени предпазни колани. След удара
16
автомобилът се прекатурил настрани и застанал странично с гумите. При
инцидента пострадали трима човека. След произшествието лицето на ищцата
било обезобразено /посочва челото вдясно/, устните били в кръв. В Италия
ищцата престояла в болница 3 дни. След завръщането си в България посетили
болниците в гр. Мадан и гр. Смолян.
Свидетелят посочва, че по време на оздравителния период бил
непрекъснато до ищцата. В началото имала болки, които постепенно
отшумявали, но един месец била неподвижна и той я обслужвал. През този
месец не била спокойна, не можела да спи поради болките, била със счупени
прешлени, с отрязан пръст и наранявания по черепа. След изписването била
препоръчана пластична операция на носа, тъй като бил счупен. След
прибирането си в България, ищцата не искала да излиза никъде, не се виждала
с приятели. В рамките на месец не излизала никъде, единствено два пъти
посетили болница за сваляне на конците. След възстановителния период
ищцата имала проблеми, не била както преди, притеснявала се от хората
заради белезите и по-трудно общувала. Имала промени в настроението, не се
чувствала както преди, била по-стеснителна и ограничена в разговорите.
Свидетелката К.а /майка на водача на автомобила/, разбрала за
инцидента след телефонен разговор със сина си, който й съобщил, че
претърпели катастрофа. Когато за първи път видяла Д. след инцидента, не
можела да я познае, ищцата била с подпухнало лице, имала отоци по лицето
и повече в очите, била в безпомощно състояние. Двамата с К. се грижили за
нуждите на ищцата. Свидетелката слагала възглавници на гърбът й, тъй като
бил ударен, водела я до тоалетна, помагала й в обслужването. В този период
ищцата изпитвала силни болки, не можела да спи, приемала лекарства, дори
свидетелката й давала от своите успокоителни. Можела да общува с хора, но
се уморявала бързо, болял я гърбът, не можела да се храни, поради което й
давали със сламка сокове и води.
Според свидетелката, преди инцидента ищцата била в много добро
здравословно състояние, със сина й били тръгнали да работят в чужбина. Във
възстановителния период Д. не излизала никъде, свидетелката и свид. К. й
помагали. След произшествието К.а забелязала, че ищцата се притеснявала и
била неспокойна, защото нямало да се оправи и щяла да си остане така.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
17
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Според тази разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска
отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или
пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо да се докаже и наличието на всички кумулативни
изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност,
вина, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както
и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно
правоотношение между последния и застрахователя.
Както се посочи по-горе, безспорни са обстоятелствата по сключената
с ответника задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за автомобил марка Фолксваген, модел Транспортер, с peг.
№ СМ., с период на застрахователно покритие от 20.10.2020г. до 20.10.2021г.
/видно и от справка от информационната система на Гаранционен фонд /л.56/,
както и че на 09.06.21г. застрахователят-ответник извършил плащане на
сумата от 3 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило
на 13.02.21г. на територията на Република Италия /уведомление и платежно
нареждане л.84-85/.
Според разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е
възложено доказването на настъпилото застрахователно събитие, при
посочения в исковата молба механизъм на ПТП от 13.02.2021 г. В негова
тежест е да докаже причинените вследствие на това произшествие
18
неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с деянието, както и
да установи безспорно техния размер. В тежест е на ответника е да докаже
възражението за съпричиняване, свързано с непоставяне на обезопасителен
колан. Следва да установи и другите си възражения за случайност на
деянието и за завишаване на иска по размер.
От доказателствата по делото се установява и съществуването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Видно протокол за нарушение № 700016078909 от 14.04.21г. /л.39-41/,
съставен от дежурен по ПТП в отдел ПП при МВР на Република Италия на
13.02.2021г. в 19,39ч., водачът на автомобил с peг. № СМ., Е.К.,
преминавайки по магистрала в отсечка Генуа Вентимиля, в участък дел
Фиоре, на 129-500км. на север от територията на община Санремо, извършил
смяна на платното на движение в обратна посока, по посока Франция,
вследствие на което възникнал пътен инцидент с щети и ранени.
Според приетото заключение по съдебната авто-техническа
експертиза, на 13.02.21г, около 19,39ч., водачът Е.К. управлявал автомобил
Фолксваген Транспортер, рег. № СМ., на дясната седалка пътувала като
пътник ищцата Д.. Платното, по което се движел автомобила било от
магистрала в отсечка Генуа-Вентимиля, която в посочения участък била в
ремонт и движението се осъществявало само в едната лента. Двете платна
били разделени с непрекъсната линия, по която имало поставени знаци с
ограничение до 40км./ч. стигайки до км. 129+500 на север от територията на
община Санремо водачът решил да смени посоката си на движение като
направил забранен за него обратен завой към гр. Савона. К. не се бил
съобразил с интензивния трафик и навлязъл в насрещната за него лента по
която се движели група автомобили, като по този начин реализирал ПТП при
което пострадала и спътничката му Д..
Като основна причина за настъпване на произшествието вещото лице
посочва, че водачът на автомобила нарушил правилата за движение по
пътищата, пренебрегнал забраната с непрекъснатата линия, разделяща
платната и направил забранен за него обратен завой между поставените по
непрекъснатата лента знаци, ограничаващи скоростта за движение на 40км./ч.
На л. 210-211, фиг. 2 и фиг. 3 вещото лице е изготвило и скица на платното за
движение, по което се движел микробуса преди настъпване на
19
произшествието, в момента на предприетата маневра – завой в обратна
посока и момента на настъпване на произшествието.
За установяване на получените от Д. травматични увреждания и
последиците от същите са приети писмени доказателства, назначени са
съдебно-медицинска и психологическа експертизи и са разпитани свидетели.
От изисканата информация от РЗОК – Смолян, се установява, че
ищцата е с прекъснати здравноосигурителни права. В периода след инцидента
единственият отчетен консултативен преглед е от 06.03.20г., който бил
свързан с издаване на медицинско свидетелство за управление на МПС. В
информационната система на касата не са отчетени медико-диагностични
дейности, пролежавания в болница и отпускани лекарствени продукти,
заплащани от НЗОК.
Според допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза /л. 186-
200/, при ПТП на 13.02.21г. на ищцата било причинено: счупване на десен
напречен израстък на трети поясен прешлен; счупване на задна дъга на първо
дясно ребро; счупване на носните кости и носната преграда; разкъсно-
контузни рани в дясната теменна област, над дясна вежда, по гърба на носа,
по горната устна и крайна фаланга на първи пръст на лявата ръка;
кръвонасядания по горния и долния клепач на дясното око и по ръба на носа.
Вещото лице е дало заключение, че посочените травматични
увреждания били в пряка причинно-следствена връзка с процесното
произшествие
Относно търпените болки и страдания и оздравителният процес, се
посочва в заключението, че при такъв вид травматични увреждания
обичайният оздравителен процес бил 20-25дни при благоприятен ход и без
настъпване на усложнения в него, за каквито липсвали писмени и гласни
доказателства по делото. Непосредствено след произшествието ищцата
изпитвала леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в
хода на оздравителния процес затихвали до пълното им изчезване. След
приключване на оздравителния процес ищцата не би следвало да изпитва
болки, страдания и неудобство, можело евентуално да изпитва епизодични
болки. В медицинските документи не се съдържали и данни за предхождащи
заболявания, които да са попречили на нормалното протичане на
оздравяването. По делото липсвали и документи за извършени контролни
20
прегледи, били извършвани само консултативни прегледи при хирург и
неврохирург.
В заключение, вещото лице приема, че към момента на изготвяне на
експертизата ищцата била напълно възстановена.
Допусната и приета е съдебно-психологическа експертиза относно
твърдяното увредено психично здраве/л.162-172/.
След проведено психологичното изследване и психологично интервю
вещото лице не констатира екстремни отклонения в психологичното
състояние на Д. и приема, че състоянието й е стабилизирано. Дава
заключение, че претърпените наранявания, последвалото лечение и
социалната дезадаптация, били приети от ищцата като психична травма,
която оказала значително влияние на цялостното й поведение и
психофизическо функциониране в рамките на 1 месец след инцидента и
ситуативно до 4 месеца по-късно. В рамките на месец след произшествието
ищцата имала социална дисфункция и трудова зависимост. Пояснява, че в
конкретни ситуации всеки човек можело да има преживяване на тревога при
спомен за случило се, но това не означавало посттравматично стресово
разстройство. Това означавало, че личността, връщайки се към преживявания
или при ситуация, която асоциира с конкретно преживяване, може да
преживее тревога, която да компенсира с психичните си защити.
Неоспореното заключение на експерта-психолог, съдът приема като
компетентно и обективно изготвено.
По делото са допуснати и гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата по исковата молба, свързани с механизма на произшествието
и търпените от ищцата болки.
Според свидетеля К., водач на процесния автомобил /живее на семейни
начала с ищцата/, на 13.02.21г. с Д. тръгнали за Испания. Преди излизане от
Италия, гр. Империя, объркал пътя и решил да обърне посоката на движение,
за да тръгне по правилния път. При връщането стигнал в отсечката Генуа-
Вентимиля, на територията на община Санремо. Водачът карал в дясното
платно, направил обратен завой наляво, пресякъл разделителната линия и
навлязъл в насрещното платно. Идващият в насрещното платно автомобил
заслепил К. и ударил микробуса странично, в предната част, до мястото на
пътуващата до него Д.. Спомня си, че пътващите в микробуса излезли през
21
задното стъкло. В момента на удара и той и спътничката му Д. били с
поставени предпазни колани. След удара автомобилът се прекатурил
настрани и застанал странично с гумите. При инцидента пострадали трима
човека. След произшествието лицето на ищцата било обезобразено /посочва
челото вдясно/, устните били в кръв. В Италия ищцата престояла в болница 3
дни. След завръщането си в България посетили болниците в гр. Мадан и гр.
Смолян.
Свидетелят посочва, че по време на оздравителния период бил
непрекъснато до нея. В началото имала болки, които постепенно отшумявали,
но един месец била неподвижна и той я обслужвал. През този месец не била
спокойна, не можела да спи поради болките, била със счупени прешлени, с
отрязан пръст и наранявания по черепа. След изписването била препоръчана
пластична операция на носа, тъй като бил счупен. След прибирането си в
България, ищцата не искала да излиза никъде, не се виждала с приятели. В
рамките на месец не излизала никъде, единствено два пъти посетили болница
за сваляне на конците. След възстановителния период ищцата имала
проблеми, не била както преди, притеснявала се от хората заради белезите и
по-трудно общувала. Имала промени в настроението, не се чувствала както
преди, била по-стеснителна и ограничена в разговорите.
Свидетелката К.а /майка на водача на автомобила/, разбрала за
инцидента след телефонен разговор със сина си, който й съобщил, че
претърпели катастрофа. Когато за първи път видяла Д. след инцидента, не
можела да я познае, била с подпухнало лице, имала отоци по лицето и повече
в очите, била в безпомощно състояние. С К. се грижили за ищцата.
Свидетелката слагала възглавници на гърбът й, той като бил ударен, водела я
до тоалетна, помагала й в обслужването. В този период ищцата изпитвала
силни болки, не можела да спи, приемала лекарства, дори свидетелката й
давала от своите успокоителни. Можела да общува с хора, но се уморявала
бързо, болял я гърбът, не можела да се храни, поради което й давали със
сламка сокове и води.
Според свидетелката, преди инцидента ищцата била в много добро
здравословно състояние, със сина й били тръгнали да работят в чужбина. Във
възстановителния период Д. не излизала никъде, свидетелката и свид. К. й
помагали. След произшествието К.а забелязала, че ищцата се притеснявала и
22
била неспокойна, защото нямало да се оправи и щяла да си остане така.
Съдът приема показанията на свидетелите отчасти, преценени и
съобразно с чл. 172 ГПК, тъй като в частта, относно продължителността и
интензитета на изпитваните болки и психологичното й състояние, не се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, медицинска
документация, както и от заключенията по съдебно-медицинската и
психологична експертизи.
По възражението на ответника за съпричиняване, свързано с
непоставяне на обезопасителен колан.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно.
В нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди.
Въведено е възражение от ответника за съпричиняване свързано с
непоставяне на обезопасителен колан.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия. Според формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на
ответника, свързано с непоставянето на обезопасителен колан. В тази насока
се позовава на изводите на основната и допълнителна авто-технически
експертизи. Вещото лице автоексперт е категорично в заключението си,
предвид механизма на произшествието и получените травматични
увреждания /коментирани подробно в съдебно-медицинската експертиза/,
23
разположени в дясната част на главата и тялото, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан. Според експерта, при положение, че пострадалата е
пътувала без обезопасителен колан, то травмите, които щяла да получи биха
били значително по-тежки и разположени не само в дясната половина, а и в
лявата част на тялото и главата.
В същия смисъл са и показанията на водача на превозното средство К.,
че в момента на удара и той и спътничката му Д. били с поставени предпазни
колани.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
случайност на деянието.
Случайно деяние е налице, когато водач е изпълнил изискванията на
закона за движение по пътищата и въпреки това са настъпили обществено
опасни последици.
Въз основа на преценка на ангажирания доказателствен материал за
механизма на произшествието и поведението на водача на увреждащото
моторно превозно средство, съдът приема за безспорно установен факта, че
водачът на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата,
пренебрегнал забраната с непрекъснатата линия, разделяща платната и
направил забранен за него обратен завой между поставените по
непрекъснатата лента знаци, ограничаващи скоростта за движение на 40км.,
т.е. налице е противоправно поведение на водача К..
По въпроса за размера на обезщетението.
Ищцата претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 30 000лв.
Както се посочи и по-горе, безспорно е обстоятелството, че на
09.06.21г. застрахователят-ответник е извършил плащане на сумата от 3
000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.21г. на
територията на Република Италия /уведомление и платежно нареждане л.84-
85/.
На първо място, следва да се има предвид, че размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди има за цел да репарира
болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от
24
деликта.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване
на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са видът, характерът и степента на уврежданията, състоянието
на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при увреждането, така и при провеждане на лечението във
всичките му етапи; интензитетът и продължителността на търпените болки;
възрастта на увредения; предстоящи нови медицински интервенции.
Касае се за жена на 48г., претърпяла счупване на десен напречен
израстък на трети поясен прешлен; счупване на задна дъга на първо дясно
ребро; счупване на носните кости и носната преграда; разкъсно-контузни
рани в дясната теменна област, над дясна вежда, по гърба на носа, по горната
устна и крайна фаланга на първи пръст на лявата ръка; кръвонасядания по
горния и долния клепач на дясното око и по ръба на носа. Непосредствено
след инцидента ищцата изпитвала леки до умерени по сила и интензитет
болки, които в хода на оздравителния процес затихвали до пълното им
изчезване. При такъв вид увреждания обичайният оздравителен процес бил в
рамките на 20-25дни, като по делото липсват данни за възникнали
усложнения или предхождащи заболявания, които да са попречили на
нормалното протичане на оздравяването. Или към момента на изготвяне на
експертизата ищцата била напълно възстановена.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
и данните, съдържащи се в приетата психологична експертиза, която приема,
че състоянието на ищцата е стабилизирано и не констатира екстремни
отклонения в психологичното състояние. Претърпените наранявания,
последвалото лечение и социалната дезадаптация, били приети от Д. като
психична травма, която оказала влияние на цялостното й поведение и
психофизическо функциониране в рамките на 1 месец след инцидента и
ситуативно до 4 месеца по-късно. липсват данни за съществени и трайни
последици за психиката на ищцата от произшествието.
С оглед изложеното, установената съдебна практика и принципите на
25
справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, и обстоятелството, че на ищцата е
изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3
000лв., съдът намира, че посочената сума справедливо възмездява ищцата за
претърпените вследствие процесното ПТП неимуществени вреди.
При тези изводи няма основание да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя, поради което като неоснователен предявеният иск за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпени
неимуществени вреди ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Страните претендират присъждане на направените разноски, ищцата
2 000лв. адвокатско възнаграждение, ответникът 687лв. депозити за
експертизи и 300лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Доколкото ищцата е била освободена от заплащането на държавни
такси и разноски в производството, с оглед изхода на делото, както и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, дължими от последната предвид резултата
са единствено разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника от
300лв.
Предвид изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Ир. Бр. Дж., ЕГН **********, гр.
Неделино, ул. Добри Чинтлов № 12, чрез адв. М.Т. срещу Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1, иск за заплащане
на обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди,
причинени вследствие настъпило на 13.02.2021г. ПТП, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ир. Бр. Дж., ЕГН **********, гр. Неделино, ул. Добри
Чинтлов № 12 да заплати на Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *** разноски по делото от 300лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
26
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
27