РЕШЕНИЕ
№ 260487
гр. Пловдив, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на двадесет
и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 354 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от И.П.Т. против Решение № 4263 от 10.12.2018 г.,
постановено по гр. дело № 2569 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на жалбоподателя за осъждане на С.В.К.
и Д.Г.К. да премахнат изградените в притежавания от ищеца ПИ с идентификатор
56784.510.730 по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, „Парк отдих
и култура”, местност Прослав, част от навес с дървени подпори, заедно с
поставените пред гаража на ищеца метални колове и мрежа. Със същото решение
жалбоподателят е осъден да заплати на ответниците сумата от 420 лв. – съдебно
деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
С
подадената жалба решението се оспорва като неправилно. Жалбоподателят излага
доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Искането му към въззивния съд е за отмяна на
постановеното от районния съд решение.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С.В.К.
и Д.Г.К.. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивния съд в
производството по обжалване на решенията са регламентирани в разпоредбата на
чл. 269 ГПК, съгласно която втората инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничена от посоченото в жалбата.
Производството пред първата инстанция е образувано по
иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от И.П.Т. против С.В.К. и
Д.Г.К., за осъждане на последните да премахнат построения в притежавания от
ищеца ПИ с идентификатор 56784.510.730, част от навес с дървени подпори, заедно
с поставените пред гаража на ищеца метални колове и мрежа. В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 56784.510.730, находящ се в гр.
Пловдив, в който построил гараж в близост до границата със съседния ПИ с
идентификатор 56784.510.731, собственост на ответниците, като оставил 10 см до
границата, за да положи изолация на гаража и да направи необходимата
водоизолационна мазилка. Ищецът посочва, че преди да довърши гаража,
ответниците поставили колове пред неговия имот и опънали мрежа, което му попречило
да довърши същия. Твърди, че през 2017 г. ответниците изградили навес, попадащ частично
в неговото дворно място, ползващ стените на гаража му и ползващ за подпора
поставения по-рано метален кол. Сочи, че колът е пречи на подхода към гаража му
и поради това в него многократно била удряна колата му. Въпреки настояванията му,
ответниците не премахнали навеса и коловете, поради което сезира съда с
настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от С.В.К.
и Д.Г.К., в който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответниците
оспорват правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор 56784.510.730,
излагайки доводи, че договорът за делба, с който се легитимирал като такъв бил
нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй при сключването му не участвал
съсобственик, а именно ответницата Д.Г.К.. Твърдят, че няма изпълнени
строителни елементи в границите на правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 56784.510.730. Поддържат, че югоизточната стена на изградения от
ищеца гараж била изпълнена по самата граница между двата имота, а леката
мрежеста ограда и металният кол били разположени изцяло в техния имот. Твърдят,
че гаражът на ищеца не бил въведен в експлоатация, поради което не следвало да
се ползва от него. Посочват, че са се снабдили с акт за узаконяване №
2/07.02.2007 г. на Община Пловдив, Район Западен по отношение на построените в
имота им жилищна сграда и гараж.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли като
неоснователен предявения от ищеца иск, първоинстанционният съд е приел, чe не е налице
твърдяното от ищеца навлизане на процесните метален кол, мрежа и част от навес в неговия
имот, доколкото същите са изпълнени в пространствените граници на парцела на
ответника съгласно КВС.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на
страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 86, том I, рег. № 1031, дело № 109 от
28.04.1999 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив под акт № 141, том 5 от
28.04.1999 г. се установява, че М. С. К., Д. С. П. и С. С. К. са продали на И.П.Т.
следния недвижим имот, а именно: 700/1763 идеални части от нива, представляваща
имот № 036049, четвърта категория, местността „Прослав” в землището на гр.
Пловдив – запад, целия с площ от 1763 кв.м., образуван от имот № 036047.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 87, том I, рег. № 1032, дело № 105 от 28.04.1999 г., вписан в
СВ Пловдив под акт № 142, том 5 от 28.04.1999 г., М. С. К., Д. С. П. и С. С. К.
са продали на Р. В.К. и С.В.К. следния недвижим имот, а именно: 1063/1763
идеални части от нива, представляваща имот № 036049, четвърта категория,
местността „Прослав” в землището на гр. Пловдив – запад, целият с площ от 1763
кв.м., образуван от имот № 036047, при квоти – за Р. В.К. – 500/1763 идеални
части, за С.В.К. – 392/1763 идеални части и 171/1763 идеални части – общо за
двамата.
По делото е представен и договор за доброволна делба №
167, том I, рег. № 1896, нот. дело № 230/1999 г. от 13.08.1999 г., от който се
установява, че е извършена делба на земеделска земя – имот № 036034, целия с
площ от 4018 кв.м., от който имот се образуват общо 3 нови имота, които се
разпределят между съсобствениците, както следва: в дял на Д. С. П. – имот №
036047 с площ от 1117 кв.м., за М.С.К. – имот № 036048 с площ от 1138 кв.м., и
в общ дял на Р. В.К., С.В.К. и И.П.Т. – имот № 036049 с площ от 1763 кв.м., при
квоти за всеки от тримата подробно описани в договора за делба.
Видно от договор за делба на съсобствени недвижими
имот № 159, том III, рег. № 5389 от 24.11.2000 г., по отношение на горепосочения
имот № 036049 е извършена доброволна делба и от този имот са се образували общо
четири нови имота, като в дял на съделителя И.П.Т. е възложен имот № 036066 с
площ от 389 кв.м., както и имот № 036067 с площ от 311 кв.м., в дял на С.В.К. –
имот № 036068 с площ от 392 кв.м., в дял на Р. В.К. – имот № 036069 с площ от
500 кв.м., а в общ дял на С.В.К. и Р.В.К. – имот № 036070 с площ от 171 кв.м.
Представено е и разрешение за строеж № 1/04.01.2006
г., издадено от Община Пловдив, район Западен, от което се установява, че на
ищеца е разрешено да извърши
строителство – гараж, в УПИ 036067.
От удостоверение за граждански брак № 029662 от
03.11.1990 г. се установява, че на същата дата ответниците са сключили
граждански брак.
От приложения по делото нотариален акт № 90, том II,
рег. № 4256, дело № 273 от 27.04.2007 г. се установява, че същите са признати
за собственици в режим на СИО на следния недвижим имот, а именно: УПИ № 036068
за жилищно строителство, находящ се в гр. Пловдив, с площ от 391 кв.м.
Видно от декларация с нотариална заверка на подписа на
ищеца Т. от 25.11.2003 г., същият е дал съгласие ответникът С.В.К., собственик
на имот № 036068, находящ се от югоизточната страна на имот № 036067, да
построи масивен гараж с височина 2,30 м. и дължина 6 м., на границата на двата
имота. Приложен по делото е акт за узаконяване № 2/07.02.2007 г. на Община
Пловдив, район Западен е узаконена жилищна сграда на един етаж с височина на
стрехата 2,85 м. и РЗП 70,35 кв.м., I етап на двуетажна жилищна сграда и
допълващо застрояване на един етаж в УПИ № 036068 за жил. строителство по плана на землището на
гр. Пловдив, на името на ответника С.В.К.. От удостоверение № 29/26.02.2007 г.,
издадено от Община Пловдив, район Западен, е видно, че към 26.02.2007 г. е
завършен грубият строеж на жилищната сграда. Със заповед № 18-7430-06.10.2017
г. на Началника на СГКК – гр. Пловдив в КК и КР на гр. Пловдив е нанесен нов
обект, а именно: сграда с идентификатор 56784.510.731.2 с площ от 15 кв.м., с
предназначение: хангар, депо, гараж.
В производството пред първата инстанция са събрани
гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелката Г. Т. –дъщеря на
ищеца, заявява, че гаражът в имота на последния е построен през 2009 г., както
и че няколко дена след това ответникът К. е сложил кол точно пред гаража. Същата свидетелства за случай, в който при
изкарване на колата от гаража я е надрала така поставения кол, както и за
случай, в който при изкарване от страна на ищеца на същата кола от гаража
вследствие на удар в процесния кол се е счупило страничното огледало. Свидетелката
посочва, че ответникът в края на 2016-2017 г. е изградил навес, използвайки стената
на ищцовия гараж, кола пред него, както и оградата. Пояснява, че при валежи
през зимата се стича вода по стената на гаража и я мокри. Посочва, че предишната
ограда е била по-навътре в имота на ответниците, а изградената нова ограда навлиза
с 10 см в техния имот.
В показанията си св. П. Х., посочва, че има имот точно
срещу страните по делото. Същият заявява, че имотът на ищеца е граничещ с този
на ответниците и в него има построен плътен гараж, а зад гаража – ограда.
Посочва, че в имота на ответниците е изграден навес, който се държи на
вертикални греди, намиращи се изцяло в тяхното място, а конструкцията е хваната за къщата им. Според показанията на
свидетеля покривът на навеса има наклон към двора, а не към гаража на ищеца.
Същият свидетелства още, че от ръба на гаража към улицата между двата имота има
мрежа, която продължава по линията на зида и не криви.
От заключението на вещото лице Р. по назначената в
хода на производството пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза се
установява, че в имота на ответниците е изграден навес, състоящ се от две части
– лицева част, представляваща открит навес, и затворено пространство – тип
гараж. Установява се, на следващо място, че стойността на разходите за материали
и труд, необходими за премахване на част от навеса, метални тръби и мрежа, възлиза
на 132,25 лв.
От заключението на вещото лице Г. по
назначената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза се
установява, че имоти № 036067 и № 036068 по КВС на землището на гр. Пловдив –
запад са създадени във връзка с делба на имот № 036049 по КВС. Последният, от
своя страна е образуван, след разделянето на имот № 036031 с площ от 4018 кв.м.
на три нови имота – 036047, 036048 и 036049. През 2009 г. е одобрена кадастралната
карта на гр. Пловдив, като по същата съответни на имоти 036067 и 036068 са ПИ
имоти с идентификатори 56784.510.730 и 56784.510.731. Границите на имотите в
кадастралната карта се различават от тези в КВС, видно от изготвената комбинирана
скица /л. 171 от първоинстанционното дело/ границата
по кадастрална карта е разположена южно от тази по КВС. Според вещото лице разликите в
местоположението на точки от границата са до 20 см и са в рамките на
допустимите разлики между отделните планове, посочени в чл. 18, ал. 4, т. 1, б.
„а” от Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържание, създаване и поддържане
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Така, съгласно заключението на
вещото лице реализираното строителство е по границата между имот № 036067
и имот № 036068 по КВС.
В хода на въззивното производство е допусната
съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпроса дали покривът на
сградата от допълващото застрояване в имота на ответниците попада над оградата
на ищеца в ПИ с идентификатор 56784.510.730. От
изготвеното заключение се установява, че оградата и гаражът на ищеца не са
изпълнени в права линия, тъй като е налице лека чупка от 6 см в точки 3 и 5 от
приложената към заключението схема /л. 55/, както и че стените на гаража/навеса
на ответниците са вертикални, като само в най-високата част, намираща се над
оградата на ищеца има леко отклонение от вертикалната линия с цел да се покрие образуваната
чупка между постройките по границата /фотоснимка № 2 към заключението/. Това
отклонение е по точките 6, 5 и 3 от схемата, като между точки 5 и 3 е 6 см, а
при точка 6 – 1 см По делото е назначена съдебнотехническа експертиза със
задача да установи дали отбелязаната на схемата част по точките 6, 5 и 3
навлиза в имота на ищеца по КВС изцяло или частично, както и да посочи
навлизащата част от покрива на сградата в имота на ищеца, ако такава е налице. При
огледа на място вещото лице К. е констатирала, че в ПИ с идентификатор 56784.510.730
и ПИ с идентификатор 56784.510.731 има гаражи, чиито калканни стени не се
покриват нито хоризонтално, нито вертикално, както и че не е налице покрив над
сграда или ограда на жалбоподателя. Според вещото лице по КВС южната стена на
гаража и тухлената стена на запад от нея, изградени в имота на ищеца, навлизат
в имота на ответниците с от 0,36 м до 0,42 м или средно с 0,4 м.
Представено е и разрешение за строеж № 34/26.04.2005
г., издадено от Община Пловдив, район Западен, от което се установява, че на
ищеца е разрешено да извърши
строителство – ажурна ограда по югоизточната и част от североизточната граници
на УПИ 036067.
По делото е приложена и скица от 19.05.2005 г. с виза
за проектиране от 31.05.2005 г., от която се установява, че на ищеца е
разрешено проучване и проектиране на ново, свободно, двуетажно жилищно
застрояване и една гаражна клетка.
Пред
въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г. К. и П. Х.. В
показанията си свидетелят К. заявява, че познава имота на ищеца, тъй като е
работил в него. Посочва, че през есента на 2016 г. ищецът му е поръчал
изработването и монтирането върху оградата на колонки за асмалък, както и че
когато е ходил да прави измервания, върху оградата не е имало стряха. Заявява,
че през пролетта на следващата година, когато е занесъл изработените колонки,
върху оградата е имало покрив от съседен гараж. Посочва, че при посещението си
на имота в началото на м.май на 2019 г. е видял, че част от стряхата над
оградата е премахната. В показанията си свидетелят Х. заявява, че стряхата не
попада върху оградата на ищеца, както и че ответниците не са правили промени по
нея. Посочва, че единственото изменение е извършено от ищеца през 2017 г.,
когато последният е изкъртил итонгова зидария.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав
прави следните правни изводи:
Съобразно
задължителните разяснения на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. ОСГК, ВКС
с предявяването на негаторен иск собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело. Понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Като пример са дадени случаите, в които в исковата
молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия
състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право
или сервитут върху този имот.
В
настоящия случай от съдържанието на подадената от искова молба следва извод, че
ищецът търси защита на правото си на собственост, което счита за нарушено
поради навлизане в собствения му имот на част от навес, метален кол и мрежа,
поставени от ответниците. От събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е собственик на имот с идентификатор 56784.510.730 по КК и КР на гр.
Пловдив, а ответниците – собственици на съседния имот, представляващ имот 56784.510.731
по КК и КР на гр. Пловдив. Спорно между страните в производството пред
въззивната инстанция остава обстоятелството доколко ответниците са осъществили неоснователни
и неправомерни действия, които засягат свободното упражняване на
собственическите правомощия на ищеца. В тази връзка в тежест на последния, при
условията на пълно и главно доказване, е да установи твърдяното от него
навлизане в собствения му имот. Това относимо към фактическия състав на нормата
на чл. 109 ЗС обстоятелство не се установи от материалите по делото. Настоящият
съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, почиващ на
заключението на вещото лице Г., че имотната граница между имотите на страните
по спора се урежда от КВС, в която същите са нанесени като самостоятелни имоти,
а не от кадастралната карта, одобрена през 2009 г. По делото не се събраха
доказателства ответниците да са осъществили навлизане в територията на имота, собственост
на ищеца, изразяващо се в поставяне на метален кол и мрежа и изграждане на
навес. Напротив, установи се, че процесните обекти са разположени в
пространствените предели на правото на собственост на ответниците по КВС. Това
е онагледено в изготвената от вещото лице Г. комбинирана скица /л. 171 от
първоинстанционното дело/. Не се установи също така горепосоченото отклонение
на стената на навеса на ответниците по точките 6, 5 и 3 от схемата към
заключението на вещото лице Г. /л. 55/ да навлиза в имота на ищеца. Дори и
такова навлизане да бе установено, то същото би подлежало на преценка в
контекста на чл. 50 ЗС при вземане предвид на обстоятелството, че чрез това отклонение
от вертикала според вещото лице се покрива образуваната между постройките фуга
и се постига по-добра изолация срещу дъждовни води. В допълнение следва да се
посочи, че в устните състезания пред въззивната инстанция процесуалният представител
на ищеца – адв. Д., излага становище за удовлетвореност на ищцовата претенция с
оглед осъществено от ответниците коригиране на строителството. В тази връзка съдът
намира, че не се доказаха твърдените от жалбоподателя нововъзникнали в хода на въззивното
производство обстоятелства, а именно отрязването от страна на ответника на част
от стряхата на навеса, доколкото от събраните по делото доказателства не се
установи по несъмнен начин дали, кога и от кого е въздействано върху нея.
Отделно
от горното и за пълнота на изложението, следва да се обърне внимание, че по
делото не се установи процесните обекти да пречат по някакъв начин на ищеца.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд
доводи, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че затрудненията
при изкарването на колата от гаража на ищеца, за които свидетелства св. Т., са
породени единствено от местонахождението на поставения от ответниците кол, а не
и от причини от субективен характер. Не се събраха убедителни доказателства и
досежно твърдението, че поради наличието на навес в имота на ответниците
дъждовна вода навлиза в ищцовия имот. В тази насока са показанията на св. Т.,
но същите не кореспондират с тези на св. Х. и заключението на вещото лице Р.,
според които наклонът на навеса е назад към двора на ответниците.
По
така изложените съображения настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход
на спора и с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. По делото не се установи в
хода на делото въззиваемите да са въздействали върху предмета на делото, поради
което не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че в тежест на
последните следва да се възложат разноските по делото. В тяхна полза следва да
се присъдят сторените съгласно представения списък по чл. 80 ГПК разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция
в размер на 600 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от страна на
жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното
от въззиваемите адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и с оглед обема на извършените процесуални действия и броя
на проведените открити съдебни заседания пред въззивната инстанция, настоящият
съдебен състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4263 от 10.12.2018 г., постановено по гр. дело № 2569 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН: **********, да заплати
на С.В.К., ЕГН: **********, и Д.Г.К., ЕГН: **********, сумата от 600 лв.,
представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: