№ 2520
гр. София, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110141466 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Й.Б.“ ЕАД срещу Г. Емилош Ч. /според
данни Национална база данни „Население“ презиимето на ответника Е./, с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 114,83 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от 15.03.2021г. до
14.05.2021г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер +359********* от 29.03.2021г., ведно със законна лихва за период от
16.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 297 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.12.2020г. за мобилен
номер +359*********, от които 113,32 лв. – стойност на 3 месечни абонаментни такси и
183,68 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual
Orange, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от Договора за мобилни услуги от
11.12.2020г., ведно със законната лихва за период от 16.02.2023г. до окончателно изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
8351/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за мобилни услуги от
11.12.2020г. за мобилен номер +359*********. Във връзка със сключения договор, сочи, че на
ответника било предоставено за ползване мобилно устройство X1AOMI Redmi 9 С 32GB
Dual Orange с отстъпка от стандартната цена, която била в размер на 329,90 лв. Излага, че
общата лизингова цена за устройството била 39,99 лв., респ. отстъпката от стандартната
цена, възлизала на 289,91 лв. Твърди, че между страните било подписано Допълнително
споразумение от 29.03.2021г., съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментна
програма Тотал+ 41,99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер па 36,99 лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца или до 29.03.2023г. Сочи, че ответникът бил ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. Излага, че за периода 15.03.2021г. до
14.05.2021г. били издадени следните фактури: № **********/15.04.2021г. за отчетен период
1
15.03.2021г. – 14.04.2021г. за сумата от 38,16 лв. /с ДДС/, платима в срок до 30.04.2021г.; №
**********/15.05.2021г. за отчетен период 15.04.2021г. – 14.05.2021г. за сумата от 76,67 лв.
/с ДДС/, платима в срок до 30.05.2021г. Аргументира, че абонатът не бил заплатил мобилни
услуги на обща стойност 114,83 лв., фактурирани за периода 15.03.2021г. - 14.05.2021г.,
поради което на основание т.11 от Договора във вр. с чл. 75, вр. с чл. 19 б, в) от ОУ, ищецът
прекратил едностранно договора. Сочи, че след прекратяване на договора бил издал крайна
фактура № **********/15.07.2021г., в която били начислени суми както следва: 297,00 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 114,83 лв. незаплатени
далекосъобщителни услуги. Сочи, че неустойката била формирана като сбор от: 113,32 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 183,68 лв., представляваща
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), и заплатената
от абоната при предоставянето на устройството (в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител адв. К. Г.. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен
договор от 11.12.2020г., но оспорва същият да е подновен с допълнително споразумение от
29.03.2021г. Сочи, че не се е съгласявал с ОУ на ищеца, както и че не е бил наясно с
договорените клаузи. Оспорва да е получавал и приемал ОУ. Оспорва размера на
претенцията за незаплатени далекосъобщителни услуги. Оспорва клаузите, предвиждаща
заплащане на неустойки като нищожни поради противоречие с добрите нрави, а в условията
на евентуалност релевира възражение за прекомерност. Развива съображения в насока, че
неустоечните клаузи са неравноправни. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни
за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба; че е
доставил на ответника през процесния период процесната услуга на претендираната
стойност, както и че вземането е станало изискуемо.
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже и
виновно неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване на договора, валидно
неустоечно съглашение и размер на неустойката. В доказателствена тежест на ответника е
да докаже редовно изпълнение на задълженията по договора, за което не сочи доказателства.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 11.12.2020г. със
соченото от ищеца съдържание. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се
установява по категоричен начин представения договор за мобилни услуги. Безспорно е и
обстоятелството, че действието на договорите е прекратено от ищеца поради неизпълнение
на задължението за плащане.
От приетото допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
29.03.2021г. за мобилен номер +359*********, се установява, че страните са договорили
предоставяне на мобилни услуги по посочения номер за срок до 29.03.2023г. при следните
условия: месечен абонамент за първоначалния срок на договора – 36,99 лева с ДДС, месечен
абонамент след първоначалния срок на договора, когато е приложимо – 41,99 лева с ДДС
при неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС и мобилен интернет с
посочените параметри.
2
Релевираното от особения представител на ответника оспорване, че ответникът е
обвързан от клаузите на допълнителното споразумение, тъй като не е разбрал неговото
съдържание и не е приел общите условия на ищцовото дружество, е неоснователно.
Допълнителното споразумение не е оспорено досежно неговото авторство, а видно от
неговото съдържание, същото е подписано от ответника, като същевременно е написано на
ясен и разбираем език, позволяващ на средно осведомения потребител да разбере както
характеристиките на предоставените мобилни услуги, така и цената, която дължи за тяхното
предоставяне, а също така и срока на договора и последиците от неговото неизпълнение.
Що се отнася до общите условия на ищцовото дружество, видно от представените
декларации от 11.12.2020г. и 29.03.2021г., които са подписани от ответника, същият е
получил подписан от оператора екземпляр от общите условия на ищцовото дружество както
при сключването на основния договор, така и при сключването на допълнителното
споразумение.
Следователно ответникът е обвързан от валидно правоотношение по договор за
доставка на мобилни услуги от 11.12.2020г. и допълнително споразумение към него от
29.03.2021г., със срок на действие до 29.03.2023г.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че за процесния период на потребление от 15.03.2021г. до 14.05.2021г. е установено
потребление на ползвания от абоната мобилен номер +359*********, като за периода от
15.03.2021г. до 14.04.2021г. са установени 33,83 мегабайта мобилен интернет, 127 минути
обаждания към номера извън безплатния пакет, 30 броя кратки текстови съобщения /SMS/, 1
брой мултимедийно съобщение /ММS/, 256 минути разговори къ м други национални
мрежи, 13 минути разговори с абонати на дружеството и 9 минути разговори с фиксирани
мрежи. За отчетния период от 15.04.2021г. до 14.05.2021г. са използвани 76 броя кратки
текстови съобщения /SMS/, 385 минути разговори към други национални мрежи, 97 минути
разговори с абонати на дружеството и 5 минути разговори с фиксирани мрежи.
От приетата фактура № ********** от 15.04.2021г. се установява, че за периода от
15.03.2021г. до 14.04.2021г. за така ползваните от ответника мобилни услуги е начислена
сумата от 53,39 лева, уговорената в допълнителното споразумение месечна такса с включена
ползвана допълнителна услуга е в размер на 38,19 лева, начислен е и ДДС в размер на 17,02
лева и е приспадната отстъпка в размер на 6,46 лева, или общо 102,14 лева. Ответникът е
извършил плащане в размер на 85 лева, с което е погасил неплатено задължение за
предходен период от 34,15 лева, както и част от задължението за периода, като е останало
неплатено задължение в размер на 51,29 лева с краен срок за плащане 30.04.2021г.
От приетата фактура № ********** от 15.05.2021г. се установява, че за периода от
15.04.2021г. до 14.05.2021г. за така ползваните от ответника мобилни услуги е начислена
сумата от 31,08 лева, уговорената в допълнителното споразумение месечна такса с включена
ползвана допълнителна услуга е в размер на 36,98 лева, начислен е и ДДС в размер на 12,78
лева и е приспадната отстъпка в размер на 4,17 лева, или общо 76,67 лева с краен срок
заплащане 30.05.2021г. Общият размер на задълженията по двете фактури е 127,96 лева.
От приетата фактура № ********** от 15.07.2021г. за периода от 15.06.2021г.до
14.07.2021г. се установява, че през този период е начислена единствено неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 297 лева, като неплатените задължения за
целия процесен период от 15.03.2021г. до 14.05.2021г. са останали в размер на 114,83 лева.
Следователно от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
категоричен начин, че за периода от 15.03.2021г. до 14.05.2021г ищцовото дружество е
предоставяло, а ответникът е потребявал мобилни услуги по договора и допълнителното
споразумение към него, като общата неплатена стойност на дължимите месечни
абонаментни такси и ползвани услуги е 114,83 лева. Доколкото не се твърди и не се доказва
3
ответникът да е извършил плащане на тази сума, то предявеният иск за установяване на това
вземане се явява изцяло доказан по основание и размер.
На следващо място съгласно чл. 19б. б. „в“ от Общите условия на „Й.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, ищцовото
дружество има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по тези общи условия. Както се
установи, ответникът не е заплатил дължимата от него сума за процесния период от 114,83
лева и по делото няма спор, че договорът е прекратен поради това неизпълнение.
Съгласно раздел III, т. 2, б, „а“ от допълнителното споразумение от 29.03.2021г. в
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл. 1 от
този раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
по настоящия договор, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били
налице отстъпки и/или различа стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и
възстановяване на част от разликата между най0ниския и най0високия месечен абонамент за
плана, съответстваща на оставащия срок на договора.
Видно от съдържанието на исковата молба и представената фактура № ********** от
15.07.2021г. вследствие на прекратяването на договора по този текст е начислена неустойка
в размер на три месечни такси от по 30,82 лева без ДДС, общо 92,47 лева и 20,86 лева –
пропорционална част от предоставените с фактурите отстъпки, ползвани от потребителя,
или общо 113,32 лева.
Съгласно раздел III, т. 2, б. „б“ от допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на договора по вина на потребителя, в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Идентична клауза се
съдържа и в договора за предоставяне на мобилни услуги от 11.12.2020г.
Видно от съдържанието на договора за предоставяне на мобилни услуги, при
сключването му на ответника е предоставен мобилен апарат марка „Xiaomi”, модел „Redmi
9C 32GB Dual Orange”, за сумата от 39,99 лева при стандартна цена на устройството /в брой,
без абонамент/ от 329,90 лева. Ползваната от ответника отстъпка от стандартната цена е
289,91 лева. Срокът на договора от 11.12.2020г. изтича на 11.12.2022г., поради което същият
не е изтекъл към датата на прекратяване и начисляване на неустойката с фактура №
********** от 15.07.2021г. Видно от съдържанието на исковата молба и цитираната фактура,
на ответника е начислена пропорционална част от ползваната отстъпка в размер на 183,68
лева.
Общият размер на неустойките по раздел III, т. 2, б. „а“ и б. „б“ е 297 лева, какъвто е
и претендираният размер.
Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на ответника за
нищожност на клаузите за неустойки поради накърняване на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС /т. 3/,
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
4
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължениетосъществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай.
В случая размерът на претендираните неустойки се равнява на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката е ограничен до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, както и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Не може да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
ответника и накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на неустойката не включва
всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а е уговорен краен предел
до три такива, което е допустимо с оглед принципа за договорната свобода съгласно чл. 9
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед на установеното още към момента на
подписване на договорите ограничение на размера на месечните абонаментни такси по
техния стандартен размер без отстъпка не обуславя и извода, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Действително през този
период операторът на предоставя договорените услуги, но същият търпи вреди от
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, за което следва да бъде
обезщетен до размера на уговорената неустойка, без да е длъжен да доказва размера им.
При предоставянето на мобилно устройство на преференциална цена, по-ниска от
стандартната, операторът е очаквал да реализира печалба от ползването на мобилни услуги
до крайния срок на договора и се е лишил от възможността да реализира приходи от
предоставяне на устройствата на друг потребител на стандартна цена. Неустойката е
уговорена като разлика между двете стойности /стандартна и преференциална/ и не може да
се приеме, че същата внася значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
При извършената служебна проверка не се установи нищожност на клаузи на
процесните договори на друго основание. Липсва и основание за намаляване на неустойката
поради прекомерност, доколкото клаузите, определящи нейния размер, я обвързват пряко с
размера на претърпените вреди от предсрочното прекратяване с оглед оставащия срок от
договора, т.е. определената по този ред неустойка съответства напълно на нарушения от
прекратяването позитивен интерес на ищеца.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск за общата сума от 297 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС, платено изцяло в брой, или
общо 505 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 75 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 400
5
лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, платено изцяло в брой, или общо 1305 лева.
Релевираното от особения представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът от 400 лева без ДДС /480
лева с включен ДДС/ е минимален и съответства напълно на извършените от процесуалния
представител на ищеца действия, както и на нивото на фактическа и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление“ гр. София, ж.к. „М 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу
Г. Е. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Опълченска“ № 38, вх. В, ет. 4, ап. 17,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Г. Е. Ч. дължи на „Й.Б.“ ЕАД, сумата от 114,83 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
период от 15.03.2021г. до 14.05.2021г. по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359********* от 29.03.2021г., ведно със
законната лихва считано от 16.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 297
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
11.12.2020г. за мобилен номер +359*********, от които 113,32 лв. – стойност на 3 месечни
абонаментни такси и 183,68 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI
Redmi 9C 32GB Dual Orange, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от Договора за
мобилни услуги от 11.12.2020г., ведно със законната лихва считано от 16.02.2023г. до
окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8351/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА Г. Е. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр, София, ул. „Опълченска“ № 38, вх.
В, ет. 4, ап. 17, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление“ гр. София, ж.к. „М 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 505 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
1305 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6