№ 1210
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000501844 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 1395/19.03.2023г, постановено по гр.д.№ 4198/2022г по описа на СГС,
ГО, I с-в, е осъден Гаранционен фонд на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да заплати на Б. З. К.,
с ЕГН ********** сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, осъществено на 23.11.2021 г., причинено от водач на неустановено моторно
превозно средство, заедно със законна лихва от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв. Осъден е
Гаранционен фонд заплати на адв.К. Д. от САК на основание чл.38 ЗА, сумата от 1359,17
лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Осъден е Б. З. К.
да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 354,17 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението е обжалвано от Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К.Я., в
частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата над 20 000лв. до 35 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди. Възразява срещу приетото от съда, че е
неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20%,
тъй като не е осигурил собствената си безопасност, отнемайки предимство на лекия
автомобил. Позовал се е, че САТЕ е изготвена хипотетично, без ясни, точни и конкретни
данни за настъпване на процесното ПТП, няма данни от удар, не е установена скоростта.
Сочи, че свидетелят е дал показания, че не е видял удар, а само падането на велосипедиста,
което потвърждава тезата на Гаранционен фонд, че ищецът сам е изгубил равновесие и е
паднал, получавайки уврежданията, за които вещото лице е посочило, че е възможно да
бъдат получени и при падане от собствен ръст. Изложил е доводи, че определеният размер
на обезщетение е завишен и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Претендира е да се отмени решението н обжалваната му част.
1
Ответникът Б. З. К., представляван от адв.К. Д., е оспорил въззивната жалба с доводи,
че е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановено срок, от надлежна страна, срещу
обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът Б. З. К. е посочил в исковата молба, че на 23.11.2021г. в гр. София е
пострадал като велосипедист при ПТП при следния механизъм: неизвестен автомобил се е
движил по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към
надлез „Надежда” и в района на кръстовището с бул. „Рожен“ е ударил пресичащия от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, по велоалея велосипедист. След ПТП
водачът на автомобила е напуснал местопроизшествието. От произшествието е получил
травматични увреждания - пертрохантерно счупване, закрито, което е оперативно лекувано
и е търпял болки. На подадена на 04.01.2022 г. претенция към ответника за заплащане на
обезщетение, Гаранционният фонд е отказал плащане. Претендирал е да бъде осъден
ответника на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 60000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 23.11.2021 г. и причинено от
водач на неидентифицирано моторно превозно средство, законната лихва от подаване на
исковата молба - 21.04.2022 г. и направените по делото разноски.
Ответникът –Гаранционен фонд е оспорил механизма на настъпване на
произшествието, с твърдения, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на ищеца, който е предприел пресичане на коридора за движение на лекия
автомобил, отнемайки предимството му, като вече се е намирал по средата на пътното
платно, с което е поставил водача му в невъзможност да реагира. Заявил е, че вина за
настъпване на произшествието има единствено ищецът, който не е предприел необходимите
действия за осигуряване на собствената си безопасност, отнемайки предимството на
неустановения автомобил, както и че водачът на велосипеда е самокатастрофирал - загубил
е равновесие и контрол над велосипеда, като в резултат на това е паднал, а евентуално – ако
се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено ищеца, е релевирал възражение за
съпричиняване от страна на ищеца. Изложил е доводи и, че претендираният размер на
обезщетението е завишен.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. за
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, като е приел, че възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Предмет на въззивна проверка е решението по предявен е иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от ищеца в резултат на ПТП, причинено от неустановен извършител.
За да се уважи исковата претенция следва да се установи, че произшествието е
настъпило на територията на Република България, да е причинено от управление на
неустановено моторно превозно средство и от него да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт.
Не се спори между страните по делото, а и от заключението на САТЕ и ангажираните
по делото гласни доказателства, се установява, че на 23.11.2021г е настъпило ПТП.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. се установява, че
при настъпване на удара ищецът се е намирал между между колите, които са били спрели на
червен светофар, като е пресичал на зелен сигнал на светофара за неговата велоалея, като в
този момент една кола е тръгнала и го е ударила, а той е паднал на платното.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че лек автомобил се е
движил по бул. „Княгиня Мария Луиза“, на кръстовището с бул. „Рожен“, около 9,15 ч., при
което неустановен лек автомобил е ударил велосипеда, управляван от ищеца, като ударът е
2
настъпил на около 2 - 4 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила
и по дължина на платното за движение, върху велоалеята. Преди настъпването на удара,
велосипедът е пресичал платното за движение от дясно на ляво спрямо движението на
неустановения автомобил. Неустановеният автомобил се е движил по бул. „Княгиня Мария
Луиза” с посока от ул. „Опълченска” към Надлез Надежда. Вещото лице е посочило в
експертизата си, че на мястото, където е обособена велоалеята, пресичаща платното за
движение, е монтирана светофарна уредба, за която няма данни в какъв режим е работила и
какъв сигнал е светел за направлението на неустановения автомобил. Ако за водача на
неустановения лек автомобил светофарната уредба е светела с червен сигнал, то в този
момент велосипедистът е следвало да премине върху велоалеята, обозначена на платното за
движение. Предприемайки пресичане и навлизайки върху платното за движение, той не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара.
При потегляне не неустановения лек автомобил, скоростта му е била ниска - до 20
км/ч, при което е възможно да не се получат деформации върху велосипеда на ищеца. Ако
по време на настъпилото ПТП светофарната уредба е светела с червен сигнал за
направлението на неустановения автомобил, от техническа гледна точка ПТП би било
предотвратимо, ако водачът спре на стоп линията преди велоалеята и изчака зелен сигнал и
преминаването на велосипедиста. От изложеното съдът приема, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на неустановения автомобил, които са в
нарушение на чл.47, вр. чл.12 ЗДвП, като преминал през кръстовището на червена светлина
на светофара и не е пропуснал ищеца, който като велосипедист се е движел по път с
предимство.
Възраженията, че велосипедистът е паднал сам на пътното платно са неустановени,
тъй като от ангажираните гласни доказателства се установява механизма на ПТП и
действията на водача на лекия автомобил. Свидетелят К. е посочил изрично, че
велосидпедистът не е паднал сам, а когато една кола е тръгнала и други очевидци са
коментирали пред него, че не са запомнили номера й.
Въз основа на обсъдените доказателства и заключението на експерта по САТЕ се
установява, че наведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се
установява недоказано, тъй като няма нарушения на правилата за движение, които да са
извършени от него.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост, а
съгласно Постановление №4/1968г на ВС размерът зависи от възрастта на ищеца,
отношенията между починалото лице, болките и страданията. За определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други
конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда на чл. 290 ГПК
практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на самото общество.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получила следните травматични увреждания: закрита
пертрохаптерна фрактура на дясната бедрена кост, които по своя вид и тежест фрактури са
проблем при възрастни пациенти, тъй като при тях костите са остеопоротични поради
напредналата възраст, те са твърди и по-крехки и лесно се чупят при директен удар па
твърд, ръбест предмет върху тазобедрената става. По своя медико-биологичен вид,
получената фрактура на дясната бедрена кост е довела на ищеца Б. З. К. трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (до 6 месеца). Спешна
медицинска помощ и лечение е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“. При приемането на
пострадалия в болницата ищецът е бил с болки в дясната тазобедрена става, скъсен и
външно ротиран десен крак, невъзможност за осъществяване на движения и невъзможност
3
да стъпва на него. По спешност са били извършени: хематологични, рентгенови, ехографски
изследвания. Установена е и повърхностна травма на главата, без неврологична
симптоматика. След проведена предоперативна подготовка, на 26.11.2021 г. пострадалият е
бил опериран - извършено е било закрито наместване на счупената бедрена кост и
стабилизиране на фрактурата чрез бедрен пирон и винт. След стабилизиране на състоянието,
пострадалият е бил изписан от болницата на 03.12.2021 г., като лечението му е продължило
амбулаторно с контролни прегледи, предписан режим и антикоагулантни и обезболяващи
средства. Общо оздравителният период при ищеца е продължил около 6 месеца. През
посочения по-горе период пострадалият е търпял болки и страдания, като през първите 30
дни месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция и около 3-4
седмици по време на проведената първа рехабилитация болките са били с интензивен
характер. Извън посочените по-горе периоди болките при ищеца са били само периодично
явяващи се при обща преумора на оперирания крак, както и най-вече при рязка промяна на
времето. Наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца след злополуката
и операцията ищецът е следвало да не стъпва на оперирания крак и е имал затруднения при
придвижването си - придвижвал се е трудно с помощта на патерици. При ищеца общото
здравословно състояние е стабилизирано, счупената дясна бедрена кост е зараснала
окончателно, ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко
накуцваща походка на дясно. Металната остеоснитеза подлежи на оперативно отстраняване.
Движенията на дясната тазобедрена става са почти в норма, но движението „абдукция“
(отвеждане встрани) е в трайно намален обем от 15 градуса. Ищецът трудно кляка и трудно
изкачва стълби.
От свидетелските показания на св.А. Н. – приятел на ищеца, се установява, че в
продължителен период ищецът е имала нужда от помощ в ежедневието си – свидетелят му е
пазарувал и готвел, ищецът е имал болки в продължение на месец и половина, първоначално
е започнал да се придвижва с проходилка, а впоследствие – с патерица. Макар към момента
да ходи самостоятелно, е престанал да кара волосипеда си.
Въз основа на изложеното, при съобразяване на вида и броя на уврежданията–
фрактура на дясната бедрена кост, извършеното лечение- оперативно, с болничен престой и
продължително домашно лечение, интензитет и продължителност на болката (интензивни
през първите 30 дни) и период на възстановяване (6 месеца), нормалният период на
възстановяване, наличието на остатъчно увреждане- леко накуцваща походка и намаление с
15 градуса на движението „отвеждане встрани“ следва да се определи обезщетение в размер
на 35 000лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъден
Гаранционен фонд да заплати на адв. К. Д. от САК сумата от 1750лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1395/19.03.2023г, постановено по гр.д.№ 4198/2022г по описа
на СГС, ГО, I с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъден Гаранционен фонд на основание чл.557,
ал.1, т.1 КЗ да заплати на Б. З. К., с ЕГН ********** сумата за разликата от 20 000лв. до
35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на
23.11.2021г., причинено от водач на неустановено моторно превозно средство, заедно със
законна лихва от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Д. от
4
САК сумата от 1750лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5