№..8323
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110110487 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„С...” АД е предявило срещу И. Б. Ш. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1564, 21 лв., представляваща стойност
на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води през периода от 06.05.2017 г. до 29.05.2022 г. в обект, находящ се в гр.
София, бул. „С..“ №... ЕТ.. и 9, АП... с кл. № .. и по договорна (съдебна) сметка № .., ведно
със законната лихва върху сумата от 21.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата от 45, 52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 06.08.2017 г. – 27.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62118/2024 г., по описа на
СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия на „С...“ АД. Поддържа, че ответникът е потребител на
ВиК услуги в качеството на собственик и че за процесния период е доставил на ответника
ВиК услуги, като купувачът не е заплатил дължимата цена на доставените услуги, както и
дължимото обезщетение за забава върху нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изрично
признава, че е собственик на процесния имот, както и качеството си потребител на ВиК
услуги, като моли тези обстоятелства да бъдат отделени за безспорни между страните. Прави
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност и моли исковете да бъдат
отхвърлени в съответната част предвид погасяването по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от
1
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, довели до спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Предвид становищата на страните на основание чл. 146, 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото с обявения за окончателен доклад са отделени
следните обстоятелства: че ответникът е собственик на процесния апартамент и съответно е
потребител на ВиК услуги; че в процесния имот през процесния период са били потребени
ВиК услуги на претендираната с исковата молба стойност.
Следва да бъде посочено, че както с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, така и с исковата молба заявителят/ищец е претендирал
заплащане на суми за имот, находящ се в гр. София, бул. „С..“ №... АП.... Съгласно приетото
по делото заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
партидата с клиентски номер .., договорна сметка № .. се отнася до имот с адрес: м. „Г..“, ул.
„П..“ №... ап. 4, като всички изследвани от вещите лица документи се отнасят именно до
този друг имот. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на
24.09.2025 г. вещото лице по техническата част допълнително уточни, че процесният адрес
на бул. „С..“ №... е записан като адрес по регистрация на потребителя, но консумацията се
отнася за имот с адрес в м. „Г..“.
С оглед характера на производството като такова по реда на чл. 422 ГПК съдът е
оставил без уважение молбата на ищеца от 24.09.2025 г. за поправка на техническа грешка в
исковата молба, тъй като от една страна, тази грешка се отнася до цялостна промяна в
адреса на имота, като на практика се претендира задължение за съвсем различен имот, а от
друга страна, в производството по чл. 422 ГПК следва да има пълен идентитет на вземането
такова, каквото е било заявено в рамките на заповедното производство и е недопустимо да
се промени основанието като се претендира заплащане на суми за различен имот от този, за
който е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Действително, с отговора на исковата молба ответникът изрично е признал, че е
собственик на имота, находящ се на бул. „С..“, но ищецът не е провел никакво доказване за
това на посочения адрес да са били потребени ВиК услуги през процесния период, нито за
тяхната стойност. Заключението на поисканата от него експертиза установява стойността на
потребените услуги за различен от процесния адрес, който не е предмет на заповедното,
съответно и на исковото производство, поради което се явява неотносимо за установяване на
задължения за ВиК услуги за имота, находящ се на бул. „С..“. Ищецът не изпълни и
задължението си по чл. 190 ГПК за представяне на фактури за процесния имот и период,
което в съвкупност с останалите доказателства по делото е допълнителна индиция за
неоснователност на предявените от него искове. В тази връзка съдът взе предвид и
представените от ответника в откритото съдебно заседание на 24.09.2025 г. писмени
доказателства за проведено заповедно производство за имота, находящ се в м. „Г..“, като
очевидно ищецът е наясно за наличието на два различни адреса.
Ето защо, при прилагане неблагоприятните последици от разпределената
доказателствена тежест предявените искове за главница и обезщетение за забава върху нея в
2
размер на законната лихва следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане в негова полза на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. се явява основателно. В полза на адв. Т. Т. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по следните съображения. С
Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на адв. Т. бъдат присъдени
разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При
определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с предоставени ВиК услуги. Тоест, делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „М..“, Б.. №.., бл. .., срещу И. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
"С.." № 9, ВХ..., ЕТ.., АП..., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи, и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1564, 21 лв., представляваща стойност
на предоставени услуги по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води през периода от 06.05.2017 г. до 29.05.2022 г. в обект, находящ се в гр.
София, бул. „С..“ №... ЕТ.. и 9, АП... с кл. № .. и по договорна (съдебна) сметка № .., ведно
със законната лихва върху сумата от 21.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата от 45, 52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 06.08.2017 г. – 27.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62118/2024 г., по описа на
СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „С...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М..“,
Б.. №.., бл. .., да заплати на адв. Т. Г. Т., САК, ЛНА ... упражняващ дейност в Адвокатско
съдружие „С..“, със служебен адрес: гр. София, бул. „Ц..“ №..., етаж 1, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на
ответника безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4