Решение по дело №2471/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 318
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20185640102471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 318

17.05.2019 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                    Трети граждански състав

на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                          Съдия : Нели Иванова      

секретар Михаела Бончева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №2471 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т., със съдебен адрес ***, адв.Ж. Д. Д., против И.Х.Х. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 05.03.2015г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника като заемател бил сключен договор за паричен заем, по силата на който бил предоставен заем общо в размер на 900лв. с краен срок на погасяване 05.01.2016г. След усвояване на заема към момента погасяване на задължението по този договор не било осъществено, като останало непогасено задължение общо в размер на 1127,35лв., от които главница 575,64лв., договорна лихва 183,73лв. и неустойка 367,98лв. Вземането на заемодателя станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора – 05.01.2016г. На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.05.2016г. и приложенията към него между заемодателя и ищеца задължението на ответника, произтичащо от договор за паричен заем №5841 от 05.03.2015г. било изкупено от „ЕОС МОТРИКС“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. По ч.гр.д.№1291/2018г. по описа на РС-Хасково била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Поради това на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането. Предвид гореизложеното са иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1127,35лв., от която главница 575,64лв., договорна лихва 183,73лв. за периода 21.07.2015г. – 30.05.2016г. и неустойка 367,98лв., дължима на основание чл.8 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. 

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

В депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.

Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер на 150лв. – държавна такса, с оглед изричните указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.   

         Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът

 

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на И.Х.Х. с ЕГН:********** ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т., сумата общо от 1127,35лв., от която главница 575,64лв., договорна лихва 183,73лв. за периода 21.07.2015г. – 30.05.2016г. и неустойка 367,98лв., дължима на основание чл.8 от договора, неизплатени задължения по договор за паричен заем, сключен на 05.03.2015г. с „Креди Йес“ ООД,  за които суми е издадена заповед №561/29.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1291/2018г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА И.Х.Х. с ЕГН:********** ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т., направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер на 150лв. за държавна такса.

         Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

 

                                     СЪДИЯ :   /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.