Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260029 15.03.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и пети февруари 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 773 по описа на
съда за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
Г.Т.Д. срещу „Холидей БГ тур“ ООД, гр. Бургас, с която се предявява иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 17.01.2020
г. сключила с ответното дружество договор за туристически пакет № IV 2205_01 за
екскурзия до Виена и Будапеща с дати на пътуване 22.05.2020 г.-25.05.2020 г.
Твърди, че договорът е сключен от ищцата лично за нея и в полза на още 5 лица.
Твърди, че в изпълнение на договора заплатила на ответното дружество сумата от
1030,38 лв. по банкова сметка ***ер на 2396,76 лв. Твърди, че на 10.03.2020 г.
предвид възникналата ситуация с пандемията от корона вируса решили всички да се
откажат от пътуването, тъй като съществувал риск за здравето и живота им.
Твърди, че същия ден на 10.03.2020 г. уведомила ответника по имейл, че желае да
прекрати договора и да бъде върната платената сума до момента. Твърди, че
ответникът я уведомил, че имало извършени разходи за резервация в размер на
246,96 лв., но не и представили документ за такъв разход. Твърди, че с
електронно писмо ответникът уведомил всички клиенти, имащи пътувания в периода
на извънредното положение в страната, имат опция да отложат пътуването си до
31.12.2021 г. или да получат ваучер с валидност до 31.12.2021 г. Твърди, че
съгласно сключения договор и общите условия към него ищцата има право да получи
всички платени суми по договора с оглед възникналото извънредно положение /т.60
ОУ/ и поради факта, че прекратява договора 60 дни преди пътуването /т.14.1 от
договора/. Твърди, че направените опити за извънсъдебно уреждане на спора били
неуспешни. Поради това искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 1030,38 лв., представляваща невъзстановена сума при
прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Холидей БГ тур“ ООД, гр. Бургас, в който взема становище за частична
недопустимост на иска и претендира неоснователност на иска. Не оспорва, че
между страните е сключен на 17.01.2020 г. договор за туристически пакет № IV
2205_01 за екскурзия до Виена и Будапеща с дати на пътуване 22.05.2020
г.-25.05.2020 г. за ищцата лично и в полза на още 5 лица, при цена на екскурзията
в общ размер на 2396,76 лв., както и че ищцата е платила сумата от 1030,38 лв.
след сключване на договора на 22.01.2020 г. Твърди, че ищцата и другите
пътуващи поради вероятен техен отказ от пътуване заради пандемичната обстановка се отказали от пътуването
на 10.03.2020 г., което било повече от 60 дни преди пътуването, поради което на
основание т.14.1 от договора и чл. 60 от ОУ ищцата дължала на ищеца направените
разходи за резервации, застраховки и други. Твърди, че към датата на
прекратяване на договора изчислили, че са направили разходи в размер на 246,96
лв. за всички пътуващи. Твърди, че с оглед на ситуацията тогава е било
невъзможно масово връщане на платените пари от всички пътуващи, за което ищцата
била уведомена и били предложени алтернативни варианти. Твърди, че с чл. 25 от
ЗМДВИП били частично уредени въпросите за туроператорите и следвало да върнат
на ищцата парите в срок от 1 месец след приключване на извънредното положение,
но този срок бил удължен със законова промяна на 12 месеца, а с последваща
промяна срокът от 12 месеца при отказ от алтернативи следва да се счита от
датата на отмяна на пътуването. Твърди, че дължи на ищцата сумата от 171,73
лв., представляваща нейната 1/6 от цялата сума, но в срок до 10.03.2021 г., а
другите 5 лица могат да претендират същите суми, но ищцата няма право на тях.
Поради това иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно
определение от 25.02.2021 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по
делото, обективиран в определение от 11.12.2020 г., с
който
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че: 1. между страните е
сключен на 17.01.2020 г. договор за туристически пакет № IV 2205_01 за
екскурзия до Виена и Будапеща с дати на пътуване 22.05.2020 г.-25.05.2020 г. за
ищцата лично и в полза на още 5 лица, при цена на екскурзията в общ размер на
2396,76 лв., както и че ищцата е платила сумата от 1030,38 лв. след сключване
на договора на 22.01.2020 г.; 2. ищцата и другите пътуващи поради вероятен
техен отказ от пътуване заради пандемичната
обстановка са се отказали от пътуването на 10.03.2020 г.,
което било повече от 60 дни преди пътуването, с което е прекратен договорът
за туристически пакет от 17.01.2020 г.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест както следва:
не са налице спорни факти, които ищцата следва да
докаже /спорът е правен/.
Ответното
дружество не оспорва обстоятелствата за сключения договор за
туристически пакет от 17.01.2020 г. с ищцата, получената сума от 1030,38 лв. по
договора като първо плащане, отказа на потребителя от договора в срок повече от
60 дни преди пътуването, с което договорът е прекратен.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че ищцата не е
легитимирана да търси цялата сума дадена по договора сума, тъй като сключила
договора за общо 6 лица. Облигационният договор е сключен от ищцата, тя е дала
сумата по него, поради което тя е легитимирана да търси сумата по него. Никъде
не е посочено ищцата да е сключила договора като пълномощник на някое лице,
тоест да действа по поръчение. Затова и тя е страна по договора и за нея
възникват всички права и задължения по него. Сключването на облигационен
договор в полза на трето лице е изрично уредено в чл. 22 ЗЗД, което предоставя
права на това трето лице, но страна по договора си остава контрагента, в чиито
права остава правото да прекрати договора. Това изключва и суброгацията, поради
което ищцата е легитимирана да претендира пред съда правото на връщане на
дадената по прекратения договор престация.
С
оглед на прекратяването на договора на основание чл. 14.1 пътуващият не дължи
такси и неустойки, с изключение на фактическите направени разходи за самолетни
билети, хотелски резервации, застраховки, визи и други. Въпреки че в клаузата е
посочено пътуващият да не дължи такси и неустойки, при тълкуване на договора на
основание чл. 20 ЗЗД, то това е договарящият, тъй като няма как едно лице да
сключи облигационен договор в полза на трето лице, с който да го задължи да
плаща такси и неустойки по него /аргумент от чл. 21 и чл. 22 ЗЗД/. Затова и
клаузата е насочена към сключващия договора, а това е ищцата.
С
оглед на всички признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, с оглед и
на мотивите по-горе, то е налице прекратен договор, по който следва страните да
върнат всичко получено във връзка с отпадналото основание /чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД/. На реституция подлежи всичко дадено по договора. Предвид това
ищцата има право да иска от ответното дружество заплатената сума от 1030,38 лв.,
която подлежи на реституция съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ответното
дружество навежда възражение, че искът е преждевременно заведен, с оглед на
приетата разпоредба на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
и за преодоляване на последиците /ЗМДВИД/. В посочената разпоредба е уреден
въпросът за отношенията между туроператорите и потребителите на техните услуги,
като законодателят е уредил, че отменените пътувания до 31.12.2020 г. поради
разпространението на COVID-19, каквото е и настоящото, може да бъде
компенсирано с ваучер за заплатената сума, но пътуващият може да не приеме
ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет /липсва данни
по делото страните да имат такова друго споразумение/, туроператорът следва
да възстанови до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, всички
плащания, които е получил от пътуващия или от негово име. Съгласно § 52 ЗМДВИД
законът влиза в сила от 13 март
Дори
да се приеме, че нормата на чл. 25 ЗМДВИД е приложима и към настоящия случай,
то тъй като договорът е прекратен на 10.03.2020 г., тоест е отменено пътуването
на тази дата /това е безспорно обстоятелство/, с оглед на което срокът за
връщане на сумата съгласно чл. 25 ЗМДВИД е 10.03.2021 г. Съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК съдът следва да зачете настъпилите в хода на процеса обстоятелства, а
такова обстоятелство е настъпването на падежа за възстановяване на ищцата на
платената по договора сума от 1030,38 лв., поради което към момента вече
вземането на ищцата е изискуемо и ответното дружество отново дължи връщане на
получената сума на ищцата.
Ответното
дружество не доказа във връзка с конкретната поръчка на ищцата да е направил
фактически разходи за самолетни билети, хотелски резервации, застраховки, визи
и други съобразно уговорката в чл. 14.1 от договора, поради което и ответното
дружество дължи връщане на цялата получена от ищцата сума в размер на 1030,38
лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се
уважи изцяло, ведно със законната лихва от 03.08.2020 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата разноските за исковото
и обезпечителното производство съобразно с уважената част от исковете. Такова
искане е направено изрично от ищеца в исковата молба. Доказаха се сторени от
ищеца разноски както следва: в размер на 50 лв. платена държавна такса, в
размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 28.07.2020 г. /л.37 от производството на
РС-Бургас/, в размер на 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
обезпечителното производство съгласно договор за правна защита и съдействие /л.23/
съобразно постановките на т.5 от ТР№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да
заплати на ищеца разноски в размер на 800 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Холидей
БГ тур“ ООД, гр. Бургас, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 31, ет. 1, офис
2, да заплати
на Г.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 1030,38 лв. (хиляда и тридесет лева
и 38 ст.), представляваща платена сума по прекратен на 10.03.2020 г. договор за
туристически пакет № IV 2205_01 от 17.01.2020 г. за екскурзия до Виена и
Будапеща с дати на пътуване 22.05.2020 г.-25.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 03.08.2020 г. до окончателното й погасяване, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща
разноски за исковото и обезпечителното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: