№ 25
гр. Провадия , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И. М. В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100833 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
4539/05.10.2020 г., подадена от И. Д. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. И. Р., община
В., област Варна против С. И. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. И. Р., община В.,
област Варна, с която е предявен иск за прекратяване на сключения между страните
граждански брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на ответника с правна квалификация чл. 49, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК.
В исковата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 07.06.1992 г.,
който е първи по ред и за двамата, както и че от брака си имат родени две пълнолетни деца.
Излага се, че в началото бракът им протичал нормално и хармонично. Живеели в къща,
дарена на ответника от неговия брат, която впоследствие те достроявали по време на брака
си. През 1999 г. семейството заминало да живее и работи в Чехия. Завърнали се в България
през 2008 г. и заживели в семейното им жилище в с. Н. Р.. В продължение на три години
ищецът работела за по 3-4 месеца в Италия всяка година. През 2014 г. ответникът отново
заминал, за да работи в Чехия, като се връщал в България за един месец в края на годината.
При завръщането му ищецът почувствала, че той е променен – държал се дистанцирано, не
общувал с нея. Съпрузите започнали да живеят като чужди един на друг хора. Ответникът
не се интересувал от двете им деца, чиято издръжка ищецът поемала изцяло. Ответникът
правила опити да разговарят, за да изяснят отношенията си, но те били безуспешни.
Ответникът не искал да разговаря с нея, държал се грубо и арогантно, започнал да я гони от
семейното им жилище. Разбрала, че съпругът ѝ има извънбрачна връзка, която той открито
афиширал. Предложила му да прекрати тази връзката, но той отказал. На 08.10.2019 г.
ищецът напуснала семейното им жилище, като се установила да живее в дома на майка си,
находящ се в същото село. В края на м. юни 2020 г. ищецът поискала да вземе от общия им
дом няколко вещи, но ответникът категорично отказал, като изнесъл вещите пред къщата
им. Твърди, че понастоящем в семейното им жилище живее ответникът заедно с друга жена.
1
Сочи, че опитите ѝ да възстанови нормалните им отношения се оказали безрезултатни
поради нежеланието на ответника да положи усилия и да промени отношението си към нея.
Пълното неглижиране на семейните му задължения, липсата на отговорност към съпругата
си и децата, създаването на извънбрачна връзка, довели до пълното отчуждаване на
съпрузите, а като резултат от това последвала фактическата им раздяла. Твърди, че
различията в начина им на мислене били непреодолими, а липсата на желание за компромис
от страна на ответника обезсмисляли усилията ѝ за запазване на брака.
Отчитайки съС.ието на брачната им връзка, счита, че бракът им е лишен от дължимото
според закона и морала съдържание. Настъпилото отчуждаване не можело да бъде
преодоляно. Бракът им съществувал само формално, поради което счита, че неговото
прекратяване е оправдано.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения
между страните брак поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, като
приеме, че вина за това носи ответникът.
Заявява, че не се противопоставя семейното жилище, находящо се в с. Н. Р., община В.,
представляващо едноетажна жилищна сграда, да бъде предоставено за ползване на
ответника.
Заявява, че не претендира издръжка от съпруга. Заявява желанието си да запази
фамилното си име - С..
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване. Претендира разноски. Представя списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за допустимост и основателност на иска.
Оспорва изложените твърдения в исковата молба. Навежда възражения, че не отговаря
на истината, че има нова връзка, че живее с друга жена на семейни начала. Твърди, че
никога не е бил груб и арогантен към съпругата си. Отрича твърденията, че ищецът е
правила опити да възстанови нормалните им отношения. Твърди, че по никакъв начин не е
съдействал отношенията им да бъдат поставени под въпрос. Не оспорва, че бракът им е
лишен от съдържание и съществува само формално. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявената искова претенция, като основателна.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака между страните с развод, без да се произнася по въпроса за вината.
Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от приетото по делото писмено доказателство - оригинал на
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 865/07.06.1992 г. от Община Варна, декларация по т. 3 от 35-то ПМС от 28.04.1974 г.,
2
както и от служебно направена справка в НБД „Население”, се установява, че страните са
сключили граждански брак на 07.06.1992 г. в гр. Варна, като преди брака съпругата е била с
фамилното име Д. и е приела фамилното име на съпруга - С.. От брака си имат родени две
деца: М. С. И.ова, пълнолетна, родена на 10.06.1993 г., ЕГН ********** и С. С. И.ова,
пълнолетна, родена на 20.12.1994 г., ЕГН **********.
По делото са разпитани две групи свидетели, а именно: свидетелите на ищцовата
страна: С. Д. К. – първи братовчед на ответника и В. Н. В. – първа братовчедка на ищеца, и
свидетелите на ответната страна - М. Б. М.ов – братовчед на ответника и М. С. С. – първа
братовчедка на ответника.
Свидетелят С. Д. К. дава показания, че страните по делото са разделени. Сега И.
живеела в с. Н. Р. при майка си. Твърди, че в момента ответникът има връзка с друга жена,
която е неговата бивша съжителка М. С. И.ова и с която са разделени от 01.08.2019 г.
Твърди, че М. живеела със С. от края на месец октомври 2019 г., че една вечер преди тази
Нова година минавал с децата си към 9:00 и видял през прозореца бившата си съжителка да
шета в къщата на ответника. От улицата до къщата на ответника имало 10 метра и той видял
М. вътре в къщата през щорите. През месец октомври 2019 г. ги видял в гр. Девня -
ответникът отивал да я посреща от спирката на автобуса и свидетелят ги видял на спирката
заедно в колата. Посочва, че баща му ги е видял и че децата му са му казали, че също са ги
видели. Отношенията му с И. били нормални, а със С. не се имали откакто свидетелят
разбрал, че той бил с бившата му съжителка. С. бил в Чехия 15 години, но през 2019 г. не е
бил в Чехия
Според показанията на свидетеля В. Н. В. страните били разделени от 2019 година,
като причината за раздялата им била изневяра от страна на С.. Твърди, че познава другата
жена, която се казвала М.. Последната била жена на предишния свидетел и те имали три
деца. В момента С. живеел с тази жена. Сутринта на Архангелелов ден ходила на гробищата
и като се връщала видяла М. да простира пране в къщата на С.. Къщата имала двор и
площадка с телове, на които М. простирала прането. Къщата имала ограда, която била мрежа
и всичко се виждало. Говорело се, че тази жена поС.но живее при С.. Първо идвала само
вечер, но сега се говорело в селото, че тя поС.но живее там. По това, че М. простира,
свидетелят съди, че той живее с нея. И. била принудена да напусне жилището. Тя била
изгонена. Сега тя живеела в дома на майка си. Дълги години двамата работили задно в
Чехия. Купили си общо жилище и сега С. живеел там. После се върнали и направили
ремонти и допълнителни работи по жилището, до 2019 г. По време на семейния им живот С.
не обръщал много внимание на И., отнасял се зле с нея, викал , крещял и те се карали.
Свидетелят ходила в дома им често. Събирали се в техния дом и в дома на свидетеля. И.
споделила, че С. променил отношението си към нея през месец август 2019 г., че започнал
да я гони, започнал да закъснява. Свидетелят виждала, че той странял от съпругата си и че
не иска да живее с нея. Твърди, че пред нея ответникът казвал на жена си, че не иска да
живее с нея. Една вечер свидетелят била у тях и седнали на масата отвън. Свидетелят казала
3
на С. да излезе при тях на масата, защото винаги го е правил, но той не се появил, нито я
поздравил така, както е контактувал с нея преди това. Тогава той бил по-различен, по-
студен. Казвал на И. да се маха, какво чака още, да си събира багажа. Твърди, че това го е
казвал пред нея и И. го е споделяла. Твърди, че М. не му е домашна помощница, защото
той гонел жена си, за да освободи място на другата жена. Посочва, че по улиците или на
друго място не ги виждала заедно. Когато се върнали от Чехия около 2010 година страните
били в добри отношения. През месец октомври 2019 година И. напуснала къщата и си взела
багажа. Посочва, че пред нея той не е посягал на И., но се е отнасял лошо, с лоши думи.
Псувал я и казвал, че не я иска. И. е споделяла, че децата им в момента нямат връзка с
баща си, не контактуват. Свидетелят била в добри отношения със С..
Разпитаният по делото свидетел М. Б. М.ов дава показания, че живее близо до дома на
страните и ежедневно ги посещавал. Бил е заедно със С. и в чужбина. Последно видял И. в
къщата, когато изнасяли багажа . Твърди, че през последните 1-2 години С. нямал връзка и
не съжителствал с друга жена, че през последните 2-3 години С. и И. не са се карали.
Багажът на И. изнасяли той и С.. И. и С. го помолили да помогне да изнесат багажа.
Натоварили багажа на камиона на С.. С. му казал, че не се разбират. Изнесли от къщата
дрехи, чували, прибори. И. му казала какво да натоварят. Тя си била приготвила багажа.
Когато свидетелят отишъл в къщата, всичко било приготвено. Багажът бил струпан в една
стая. Тогава И. била вътре в къщата. Всичко било в чували и го изнесли през прозореца за
по-лесно. Закарали багажа при братовчедката на И., като свидетелят, С. и И. го внесли на
втория етаж на къщата. И. сега живеела при майка си. Твърди, че докато носили багажа
между страните не е имало спорове. Причината за тяхна раздяла била, че на С. му писнало,
че поС.но само той се трудил, тя била поС.но при майка си и носела всичко при майка си.
Била на квартира във Варна и всяка седмица се прибирала, но повече ходила при майка си, и
като спряла да работи, ходила при майка си, а къщата станала развъдник на трева и змии.
На С. му писнало от караници. С. се държал добре с И. и свидетелят не е чувал С. да гони
жена си от къщи или да вика, а тя все викала, била все намръщена и една манджа не му
готвела. Караниците между тях били заради майката на И.. Къщата в с. Н. Р. му била дарена
на С. от брат му. Свидетелят посочва, че той е правил къщата, съборили я на стени и я
вдигнали наново, направили и пристройка – стая.
Свидетелят М. С. С. посещавала често дома на страните. Когато им гостувала,
отношенията им били нормални, но отчуждени. Отношенията им станали такива от 2013
година. Страните заминали за чужбина и С. се връщал в годината веднъж – в края на
годината за празниците. Те били разделени от една година и сега И. живеела в бащиния си
дом. Твърди, че пред нея не са се обиждали, държали се с приятелски тон, но отчуждени.
Свидетелят не е чувала С. да гони И.. Тя добре се отнасяла с него. Когато им гостувала,
страните сервирали храна, сготвена от двамата. В дома им било чисто и подредено. Имало
един период, в който къщата била запусната. И. тогава работела, но живеела в тази къща. Не
знаела С. да е имал извънбрачна връзка. Виждала е С. в селото - сам или с майка си и баща
си. Те живеели в с. Н. Р. и били болни. Той с колата ги водел на лекар. Не е виждала в
колата му да пътува друг човек. Не го е виждала с друга жена. Сега също посещавала дома
му, в който С. живеел сам.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
По иска по чл. 49, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК:
4
Като главни основания за разстройството на брака се посочват пълното неглижиране
на семейните задължения от страна на ответника, липсата на отговорност към съпругата и
децата на страните, създаването на извънбрачна връзка, които според ищеца са довели до
пълното отчуждаване между съпрузите и последвалата им фактическа раздяла. Съдът
приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което
липсва спор по делото. В отношенията между страните липсва взаимното доверие и
уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от една година и изобщо
нямат контакти помежду си, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи -
духовни, физически и имуществени. Всеки от тях е устроил живота си самостоятелно. При
това съС.ие на брачната връзка не може да се приеме, че същата би могла да бъде
заздравена. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от
смисъл, тъй като същият е лишен от съдържание и това би било вредно за обществото и
самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася
и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено от ищеца, поради което е необходимо съдът да изследва
този въпрос. Законът не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и
субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на
поетите брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към друг,
издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др. За да се избегне субективизма,
следва да се извърши преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни
действия на всеки от съпрузите. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на
съпрузите са специфични за всеки отделен случай и не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което се обсъжда и преценява, е дали и доколко те нарушават хармонията
в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също
поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други
– не – според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната
толерантност, нагласата и вижданията им за същността на брака.
Анализирайки причините, довели до разстройство на брака, съдът приема,че то се
дължи на виновното поведение и на двамата съпрузи. Съдът намира, че всеки от тях не е
проявил достатъчно усилия и поС.ство да заздрави и съхрани брачната връзка, поради което
е допринесъл за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Според показанията на
свидетеля С., отношенията между страните били нормални, но отчуждени, ищецът се
държала добре със съпруга си, като свидетелят не е възприела ответникът да гони ищеца.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, кредитира изцяло показанията на
този свидетел като логични, последователни и кореспондиращи на събраните доказателства.
В своите показания свидетелите В. и М.ов сочат възприети от тях конфликтни ситуации
между съпрузите, което обаче също говори за настъпило с годините отчуждение между тях.
Действително, в показанията си последните да излагат различни причини за влошените
отношения между съпрузите: свидетелят В. – поведението на съпруга, а свидетелят М.ов –
поведението на съпругата и съпричастността на майката на ищеца за конфликтите между
съпрузите, които не се кредитират от съда в тези им части поради тяхната заинтересованост,
предвид родствените им връзки със страните, но от изнесеното от тези свидетели става ясно,
че през годините между съпрузите са възникнали конфликти, взаимни обвинения и
недоволство от поведението на брачния партньор, довели до взаимна нетърпимост. По
5
делото не се установи по категоричен начин твърдяната от ищеца брачна изневяра. В
подобна насока са показанията на свидетелите С. К. и В. В., но фактите, че свидетелят К. е
видял бившата си съжителка в колата на ответника или че децата му разказвали, че са
видели майка си с ответника, както и че свидетелят В. е видяла въпросната М. да простира
пране в двора на ответника сами по себе си не установяват твърдението за брачна изневяра.
Съдът не възприема и не кредитира показанията на свидетеля К. в частта, в която същият
твърди, че вечерта около 9:00 часа е видял от 10 метра разС.ие през щорите на прозореца на
къщата на ответника бившата си съжителка, доколкото същите са явно предубедени предвид
влошените им отношения с ответника. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля В. в
частта, в която съобщава, че в селото се говорело, че М. живее понастоящем в дома на
ответника. В тази част показанията на свидетеля не установяват нейни непосредствени
възприятия, а възпроизвеждат чуто от трети за спора лица. По делото не се установиха
твърденията, че ответникът е гонил съпругата си и че тя е правила опити да заздрави
брачната им връзка. Напротив, от показанията на свидетеля М.ов се установи, че ищецът
сама е приготвила багажа си и е напуснала семейното жилище. В тази част същите не са
оборени от останалите доказателства по делото, поради което за съда не съществува причина
да не ги кредитира, тъй като същите са последователни, логично свързани, подробни и
обективни. От друга страна, по делото не се установи, че съпругата не е полагала грижи за
домакинството и семейното жилище. Както вече беше посочено по – горе, според
кредитираните от съда показания, дадени доведения от ответника свидетел М. С., по време
на гостуванията си в дома на страните същата е придобила впечатления, че преимуществено
в къщата е чисто и подредено и че страните заедно приготвят храната. Недоказано остана и
твърдението за намеса на майката на ищеца в личните отношения между съпрузите. За
такова доказателство не могат да се приемат показанията на свидетеля М.ов, които се
свеждат само до твърдения, че караниците между страните били заради майката на ищеца.
По делото не е спорно, че в годините след завръщането на страните от Чехия, където са
живели и работили заедно, ищецът е предприела пътувания до Италия, където е работила по
няколко месеца в годината, а през 2014 г. ответникът отново е заминал, за да работи в Чехия,
като се е завръщал при семейството веднъж в годината. Именно тези обстоятелства, според
съда, се обусловили до голяма степен, разпада на брачния съюз. И двамата съпрузи
очевидно не са положили необходимите усилия за изграждането на спокойни и стабилни
съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, като са нарушили и
правните повели за съвместен живот и дължимо уважение към брачния партньор. С това си
поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото съдържание,
поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за
разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи следва да понесат отговорността за
разтрогването на брака. Поради изложеното съдът следва да обяви, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двете страни По изложените съображения
бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, с развод по вина и на
двамата съпрузи.
По въпроса за семейното жилище:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Страните
нямат ненавършили пълнолетие деца и нито един от съпрузите не е заявил претенция за
ползване на семейното жилище, като между тях няма спор, че същото е собственост на
съпруга. Ето защо и съдът не дължи служебно произнесе по този въпрос.
По въпроса за издръжката между съпрузите:
Съпрузите не претендират издръжка един от друг.
6
По въпроса за фамилното име:
Ищецът е заявила желание да запази брачното си фамилно име – С..
Съобразно чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че следва да бъде
определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, от които
ищецът е внесла 25.00 лева, а разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от
ответника. И двете страни са претендирали разноски. Според разпоредбата на чл. 329 ГПК
съдебните разноски се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина или и двамата са
виновни, разноските остават в тежест на тях, както са ги направили. Следователно никой от
тях не дължи заплащане на направените разноски от другата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от СК брака, сключен в гр. Варна на
07.06.1992 г. между С. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. Н. Р., община В., област Варна и
И. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Н. Р., община В., област Варна, за който е съставен акт
за граждански брак № 865/17.06.1992 г. от Община Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
На основание чл. 49, ал. 3 от ГПК ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
След прекратяване на брака жената И. Д. С., ЕГН **********, ще запази и ще
продължи да носи брачното си фамилно име – С..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК
С. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. Н. Р., община В., област Варна ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС - Провадия окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/ за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7