гр.Елхово, 20.05.2020г.
ЕЛХОВСКИЯТ
районен съд в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В. Апостолова
като сложи на разглеждане гр.д. № 943/2019г., за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата от Т.И.Г.,
чрез редовно упълномощената адв. Я.П., против З.П.П. ол и
„ЗИТА КО“ ООД, представлявано от управителя З.П.П., искова молба с която са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на Договор за аренда от 27.06.2016
година, вписан в СВ гр.Елхово с вх.рег.№ 1987 от 27.06.2016г., акт. № 243, т.2,
поради накърняване на добрите нрави, евентуален иск по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 16, ал.1, изр.2 от ЗАрЗ, както и евентуален иск в случай, че не
се уважат първите два иска по чл. 26 от ЗЗД, а именно - иск с правно
основание чл. 229, ал.3, вр. с ал.2 от ЗЗД, вр. с пар.1 от ДР на ЗАрЗ, вр. с
чл. 4 от ЗАрЗ за признаване
за установено, че Договор за аренда от 27.06.2016 година, вписан в СВ
гр.Елхово с вх.рег.№ 1987 от 27.06.2016г., акт. № 243, т.2, е сключен за пет
стопански години, а не за 15 години, както е посочено в него.
След отстраняване на констатирани нередовности на
исковата молба, на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е изпратил на всеки
ответниците препис от същата и приложенията към нея и е дал едномесечен срок от
съобщението, в който те да подадат писмен отговор и да посочат и представят
всички доказателства.
Всеки от ответниците е получил съобщението на съда и в
дадения от съда срок са депозирали, чрез адв. Георги Георгиев, съвместен писмен
отговор, в който заявяват, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
На първо място се сочи, че атакуваният Договор за аренда
на земеделски земи от 27.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№1987., не е нищожен на основание чл.26, ал. 1, пр.З от ЗЗД, тъй като не е налице накърняване
на добрите нрави. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за
арендата в земеделието /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13/07.02.2017
г., действала към датата на сключване на договора/, когато договорът за аренда
е сключен само от някои от съсобствениците, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, т.е. самият закон допуска договорът за аренда да
бъде сключен не от всички, а от един или от някои от съсобствениците, без да е
необходимо същите да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността.
Твърди се още, че след прекратяването на първият
сключен договор за аренда от 28.03.2016г., като прекратяването е още преди
същият да е бил влязъл в сила, тъй като е бил сключен за срок – стопанската
2016/2017г. , която започва на 01.10.2016г./, първият ответник – З.П.
е сключила нов валиден договор за аренда със същия арендатор – отв. дружество
„ЗИТА КО“ ООД, който се отнася за същите земеделски земи и при същите условия
като прекратеният вече договор за аренда от м. март, с изключение на срока,
който е уговорен не за 5, а за 15 години. С оглед на това ответниците считат,
че не е налице нарушение на императивна забрана, установена в чл.16, ал.1 от ЗАрЗ.
На следващо място ответниците
считат и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.229, ал.2 от ЗЗД,
вр.§1 от ДР на ЗАрЗ и чл. 4 от ЗАрЗ за неоснователен, тъй като ЗАрЗ е специален
закон, уреждащ арендните отношения и в случая доколкото се касае именно за
сключен Договор за аренда, следва да се приложат разпоредби на ЗАрЗ, а не тези
на чл.229, ал.2 от ЗЗД.
С писмения отговор се представят писмени доказателства
и са направени доказателствени искания.
Като разгледа направените искания и представените и
посочени от страните доказателства, съдът счита, че предявената искова молба е
допустима и редовна и същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. По направеното възражение във връзка с дължимата държавна такса, съдът
счита същото за неоснователно, тъй като ищцата е пояснила начина на определяне на цената на иска си. Така
предявените искове – главен и евентуални безспорно са оценяеми и настоящия съд
счита, че при определяне на цената им е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, тъй като договорът за аренда на земеделска земя по своята правна същност е
вид договор за наем, макар и за него да има предвидена специална уредба в ЗАрЗ.
Безспорно договорът за аренда е облигационен и няма за предмет вещно право, а с
него собственикът на земеделска земя предоставя право на ползване на арендатора
срещу заплащане от негова страна на уговорена арендна цена. В случая ищцата е определила цената на иска си и внесла
държавна такса съобразно договорения размер на арендното плащане.
Съдът счита, че следва да се допуснат приложените към
исковата молба и към отговора на същата от ответниците писмени доказателства,
тъй като същите са относими, допустими и необходими по делото.
По направеното от ищцата искане да се изиска и приложи
по настоящото дело копие от Решение № 222 от 17.01.2019г., постановено по гр.д.
№ 608/2016г. на ЕРС, съдът намира, че ищцата е страна по цитираното дело и
разполага с възможността да представи посоченото решение за извършване на
делбата, а при невъзможност и необходимост, би могла да поиска да се приобщят
към настоящото дело материалите по гр.д. 608/16г. по описа на ЕРС след
обосноваване нуждата от това.
По отношение искането на ответниците да се допусне
назначаване на съдебно оценъчна
експертиза относно средната арендна
вноска за 1 дка земед. земя в землището на с. Оман, съдът ще се произнесе
допълнително след изслушване на другата
страна и след обосноваване от страна ответниците на необходимостта от такава
експертиза.
Искането на ответниците да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели относно съгласието на съсобствениците на земед. земя за
сключването на договор за аренда, съдът намира, че на този етап не следва да се
уважава. На първо място това искане е неконкретизирано, тъй като не са посочени
нито кои свидетели се желаят да бъдат разпитани, нито с кой от двата сключени
за процесните земед. земи арендни договори и кои лица са били съгласни. На
второ място съгласието за сключване на писмен договор, вписан в СВ, както и с
клаузите на този договор, не следва да се доказват с гласни доказателства.
Воден от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца заедно с искова молба писмени
доказателства както следва: заверени копия от нотариален акт за дарение на земеделски
недвижими имоти № 193 от 23.06.2016г., нотариален акт за покупко-продажба на
земеделски недвижими имоти № 194 от 23.06.2016г., договор за аренда на земед.
земи от 27.06.2016г., вписан в СВ Елхово с вх.рег. № 1987 от 27.06.2016 година,
споразумение от 28.06.2016г. за прекратяване на Договор за аренда на земед.
земи от 28.03.2016г., справка за имот от СВ Елхово и 31 броя скици на имоти.
УКАЗВА на ищцата, че като страна по гр.д. № 608/2016г. на
ЕРС същата разполага с възможността да представи посоченото от нея Решение №
222 от 17.01.2019г. за извършване на делбата, а при невъзможност и
необходимост, би могла да поиска да се приобщят към настоящото дело материалите
по гр.д. № 608/16г. по описа на ЕРС след обосноваване нуждата от това.
ДОПУСКА представените от ответниците заедно с отговора на
искова молба писмени доказателства – заверени копия от Договор за аренда на
земед. земи от 28.03.2016г., вписан в СВ Елхово с вх.рег. № 850 от 29.03.2016
година и споразумение от 28.06.2016г. между страните по този договор.
По искането на ответниците да бъде допусната и назначена
съдебно оценъчна експертиза относно средната арендна вноска за 1 дка земед.
земя в землището на с. Оман, УКАЗВА
на ответниците до насроченото с.з. да обосноват необходимостта от такава експертиза,
след което и след изслушване на другата
страна, СЪДЪТ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ допълнително.
НЕ УВАЖАВА на този етап искането на ответниците да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели относно изразеното съгласие на
съсобствениците на земеделската земя за сключването на договор за аренда, като УКАЗВА на ответниците до насроченото
с.з. да конкретизират същото като посочат трите имена и адресите на лицата,
които желаят да бъдат разпитани като свидетели и какви конкретни обстоятелства
ще се изясняват с тези гласни доказателства.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да изрази до
първото съдебно заседание становище по направените в отговора на исковата молба
изявления от ответниците.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.07.2020г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца, че в откритото съдебно заседание може
да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответниците, както и че е
длъжен да направи и обоснове всичките си искания и възражения.
УКАЗВА на всеки от ответниците по иска, че в откритото
съдебно заседание може да посочи и представи нови доказателства, които не е
могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да
вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да решат възникналия между тях
спор извънсъдебно, чрез медиация или
чрез споразумение, като преимуществата на различните способи за доброволно
уреждане на спора се изразяват в
запазване на добрите отношения между тях, процесуална икономия, удовлетворяване
претенциите и на двете страни, както и заплащане на по-ниски държавни такси и
спестяване на разноски по делото.
Препис от настоящото определение да се ВРЪЧИ на страните, а на ищеца - да се ВРЪЧИ и копие от писмения отговор на
ответниците по иска.
Районен
съдия: …………..
/В. Апостолова/