Определение по дело №2439/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3110
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20237050702439
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3110

Варна, 03.11.2023 г.

Административният съд – Варна -  XXV състав, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело2439/2023 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „М.Б. БРАДЪРС ЕНД ПАРТНЪР“ ООД, с ЕИК*********, представлявано от Ж.М.Ж., подадена чрез адв. В. С., срещу Заповед № 392 от 05.09.2023 г., издадена от Зам.-министъра на труда и социалната политика, с искане за отмяна на оспорения акт, както и с искане за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, което е обективирано в заповедта.

С жалбата се настоява, че фактите и обстоятелствата, свързани с производството и мотивите за разпореждане на предварително изпълнение на заповедта не обуславят налагането му. Счита се, че извършването на нарушенията – непредоставяне на трудови договори в превод на български език, не свидетелстват за застрашаване живота или здравето на изпратените на работа в чужбина наши съграждани, алтернативно – не са основание за предварително изпълнение на заповедта към настоящия момент. Сочи се, че самото заминаване на хората предполага, че същите владеят английски език, чрез който да комуникират в работния процес, а и липсата на доказателства за получаване на превод на български език на договорите за полагане на труд, не означава че на изпратените лица не е разяснено съдържанието на договора, доколкото противоречи на житейската логика лицата да напуснат България за продължителен период от време без да са наясно каква е целта или какви са условията на пътуването и на очакваната от тях работа. Заявява се, че посредникът, веднага щом констатира, че не е съхранявал при себе си разписки, удостоверяващи получаването на преведените договори с чуждестранните работодатели, стриктно е изпълнявал и това свое задължение. Изтъква се, че към датата на подаване на жалбата в чужбина работят 12 лица (с посочени в жалбата имена), като именно дружеството-посредник, изпратило ги на работа е длъжно да осигури и тяхното нормално пребиваване, получаване на възнаграждение и успешно завръщане. Според оспорващия при издаване на разпореждането за предварително изпълнение не са обсъдени приложените по преписките обяснения от лицата, които не са удостоверили с подписа си, че са получили трудови договори на български език, като същите биха могли да служат за изясняване дали съгражданите ни са били със заплаха за живота или здравето си. Иска се да се отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, като незаконосъобразно, несъответстващо на целта на закона и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Ответникът – Зам.-министъра на труда и социалната политика, с придружителното писмо, с което изпраща на съда жалбата, излага доводи за неоснователността на искането за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение и отправя искане за отхвърлянето му. Ответникът се позовава на мотивите, изложени в този аспект в заповедта, като изтъква обстоятелството, че регистрацията на оспорващото дружество е прекратена поради извършването на три нарушения, т.е. налице е системност, както и липса на критичност по отношение извършеното нарушение от посредника. На следващо място се сочи, че с развитите съждения относно житейската логика не се държи сметка за неспазването на нормативната уредба и рисковете, до които води осъщественото нарушение. Доколкото едно от лицата, на които не е предоставен превод на договора на български език е изпратено на работа в Италия, а други две лица – в Белгия, то предположенията на оспорващия, че лицата владеят английски език, се явява неотносимо.

Предвид фактите, които се установяват от приложените по административната преписка доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Жалбата, с искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед № 392 от 05.09.2023 г., издадена от Зам.-министъра на труда и социалната политика, е допустима. Искането, подадено на 26.10.2023 г., е в 3-дневния срок по чл. 60, ал. 5 АПК от съобщаване на акта (според обратната разписка – на 23.10.2023), съдържащ разпореждането за предварително изпълнение. Искането изхожда от лице, с правен интерес.

Със Заповед № 392 от 05.09.2023 г., издадена от Зам.-министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 13, т. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), е прекратена регистрацията на оспорващото дружество с Удостоверение № 3271/24.01.2022 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави.

Посоченото от органа фактическото основание за прекратяване на регистрацията на оспорващия е: посредникът има 3 броя влезли в сила наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушение на чл. 32, ал. 1 НУРИПДНР, състоящи се в непредоставяне на търсещото работа лице, преди заминаването му от РБ, на превод на договора на български език.

Със заповедта на основание чл. 60, ал. 1 АПК е разпоредено и предварително й изпълнение с оглед защита на особено важни обществени интереси. Като мотиви за допускане на предварителното изпълнение е посочено и следното: на посредника са наложени 3 административни наказания за нарушение на чл. 32, ал. 1 НУРИПДНР, която нормата е императивна и цели създаване на сигурност за търсещото работа лице, че същото ще бъде включено в пазара на труда в друга държава; с изискането на нарушената разпоредба се създава финансова и правна сигурност на търсещото работа лице на територията на чуждата държава, на която ще се престира труд; липсата на подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя създава несигурност на търсещите работа лица, застрашава финансовата, социалната и дори физическата им сигурност, създавайки предпоставки за включване на търсещите работа лица в нерегламентирани трудови отношения; извършването на 3 нарушения (първото на 13.07.2022 г., а другите две на 10.08. 2022 г., сочи на системност, както и липса на критичност по отношение на извършеното нарушение от посредника; целта на разпореденото предварително изпълнение на заповедта е намаляване на риска от настъпването на значителни и трудно поправими вреди във връзка с незаконосъобразното извършване на посредническа дейност – конкретно интересите на всички безработни лица, които биха потърсили посредническите услуги на оспорващия, а защитата на техните интереси е приоритетна спрямо посредническата дейност на дружеството, при отчитане естеството на нарушението и последствията, които биха настъпили при налагане на евентуална санкция.

Разгледана по същество, жалбата срещу разпореждането за допускане предварително изпълнение съдът намира за неоснователна по следните съображения:

Общ принцип, въведен с разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК, е, че подаването на жалба срещу административен акт спира неговото изпълнение. Поради това и нормативно уредената в чл. 60, ал. 1 АПК възможност за административния орган да преодолее този суспензивен ефект на жалбата чрез допускане на предварително изпълнение се явява изключение от общото правило. Това означава, от една страна, реализиране на правомощието само и единствено при наличие на казуистично регламентираните в чл. 60, ал. 1 АПК материалноправни предпоставки и от друга страна, забрана нормата да се тълкува разширително.

Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на административния акт се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен личен интерес. Липсват легални дефиниции на различните хипотези по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което административният орган, допускащ предварителното изпълнение, е длъжен да направи преценка за всеки конкретен случай, за всяко едно от обстоятелствата, като в негова тежест е да установи конкретните фактически основания за разпореждане на предварително изпълнение. Общият критерий по чл. 60, ал. 1 АПК за допустимост на предварителното изпълнение изисква защитата на визираните ценности и интереси да е в такава пряка и непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, така че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда.

В посочената разпоредба се съдържат няколко хипотези, което означава, че административният орган, когато допуска предварително изпълнение на акта е длъжен да мотивира какво конкретно налага допускането на предварителното изпълнение, за да се осигури възможност на заинтересованите лица да реализират правото си на защита, а съдът - да прецени законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение. Административния орган има задължението да изложи обстоятелствата, които изискват да бъдат предприети незабавни действия за промяна на съществуващото до издаването на акта фактическо положение.

В настоящия случай административният орган законосъобразно е допуснал предварително изпълнение на акта си. Посочените от органа мотиви за разпореденото предварително изпълнение влекат извод за наличие на предпоставките за допускането му. Визираната от органа обосновка (мотиви) и цели на разпореденото предварително изпълнение почиват на конкретни фактически основания.

Правните последици на Заповед № 392 от 05.09.2023 г., издадена от Зам.-министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на оспорващото дружество за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави, са преустановяване възможността занапред за упражняване от дружеството на процесните посреднически услуги.

Обжалваното разпореждане е обосновано с нуждата от защита на обществения интерес с цел да бъдат предпазени безработните лица, които търсят посредническите услуги, предоставяни от оспорващото дружество. За обоснован следва да се приеме изводът, че констатираната конкретно в случая практика на дружеството води до непосредствена опасност за сигурността на търсещите работа лица, както и че се застрашава финансовата, социалната и физическата им сигурност. С основание административният орган сочи в разпореждането, че целта на въведеното предварително изпълнение е намаляването на риска от настъпването на значителни и трудно поправими вреди от закъснението на изпълнените на акта за търсещите в други страни работа лица. Преценено е, че защитата на интересите на тези лица е приоритетна спрямо посредническата дейност на дружеството.

Общественият интерес, изразяващ се в необходимостта от неотложна защита на правата и интересите на широк кръг потребители, се ползва с превес пред интересите на останалите участници на пазара на труда. Съществуващата обоснована вероятност несвоевременното изпълнение на заповедта да доведе до негативни последици с общественозначим израз е предпоставка за законосъобразността на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Защитата на визираните ценности и интереси е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение може да причини значителни неблагоприятни последици за лицата, търсещи посреднически услуги за насочване и подпомагане за намиране на работа.

По изложените съображения подадената жалба срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.

Доводите на оспорващия по отношение на конкретните три нарушения, за които са издадени трите наказателни постановления, послужили за постановяване прекратяването на регистрацията за извършване на посредническа дейност от оспорващото дружество са неотносими за преценката дали правилно е допуснато предварително изпълнение на заповедта, с оглед посочените правни последици на оспорената заповед. Недоказани се явяват твърденията на оспорващия за коригиране на организацията на работата и стриктно спазване на задълженията на дружеството, веднага след констатиране на въпросните нарушения. Недоказани са и твърденията на оспорващия, че понастоящем носи отговорност за лица, на които е посредничило при наемането им за работа в чужбина, респ. че дружеството няма да може да изпълни вече поети задължения към лицата, на които вече са предоставени посреднически услуги. Няма данни за наличие на обяснения на лица, който да оборват извода за наличие на заплаха за живота и здравето им, а и преценката на органа е по отношение на потенциално бъдещо засягане на живота и здравето на лица, които ще бъдат изпратени да работят в чужбина без да им е връчен превод на договора за наемането им на работа.

На основание чл. 60, ал. 6 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „М.Б. БРАДЪРС ЕНД ПАРТНЪР“ ООД, с ЕИК ********* срещу Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 392 от 05.09.2023 г., издадена от Зам.-министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на „М.Б. БРАДЪРС ЕНД ПАРТНЪР“ ООД с Удостоверение № 3271/24.01.2022 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС с частна жалба.

Съдия: