№ 431
гр. София , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура
срещу определение № 260647 на Софийски градски съд от 12.12.2021г.
постановено по нчд № 116/21 по описа на СГС, НО, 4-ти състав, с което е
отменено постановление на СГП от 29.09.2020г. за прекратяване, на основание чл.
243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, на наказателното производство по ДП №
435/2017 на СО – СГП, пр. пр. № 24842/2017 на СГП водено за престъпление по
чл. 123, ал.1 НК и делото е върнато на СГП за изпълнение на указанията на съда
по прилагането на закона.
В протеста прокурорът развива съображения на несъгласие с тезата на
защитника в жалбата срещу постановлението. Обосновава, че заболяването на
пострадалата не е можело да бъде диагностицирано по-рано, тъй като се е развило
много бързо. Прави искане да се отмени определението на СГС и се потвърди
постановлението за прекратяване на производството.
Протестът е подаден в законния срок и е допустим за разглеждане. По
същество е неоснователен.
Атакуваното определение е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Досъдебното производство е образувано по данни за престъпление по чл.123,
ал.1 НК за изясняване на причините довели до смъртта на пациентката Б. Т. в
болница „Майчин дом“ ЕАД, гр. София, и дали те не се дължат на лекарска
грешка. В хода на производството няма привлечени обвиняеми лица.
1
За да постанови определението, съдът е подложил на прецизен и задълбочен
анализ обжалваното пред него постановление в отговор на въпросите дали то е
постановено действително при пълно разследване като законосъобразна
предпоставка за фактически и правни изводи, дали фактическите изводи при това
разследване са обосновани, както и дали съставените правни изводи са верни.
За нуждите на тази проверка съдът е обхванал целия доказателствен обем
съобразно действителното му съдържание. При извършения собствен прочит се е
съгласил с приетите от прокурора факти: че Б. Т. била пациент на САГБАЛ „Д-р
Щерев“ ЕООД, където била проследявана бременността й, че е посетила
болницата на 21.10.2017 с оплаквания от болки в корема, единични контракции и
висока температура, че на 22.10.2017 била хоспитализирана, че са й провеждани
редица изследвания, консултации с лекари и манипулации. Съдът е възприел и
фактите относно поредицата изследвания, консултации, прегледи и манипулации
провеждани на пациентката и в болницата „Майчин дом“ ЕАД и където
пациентката е била преведена при съмнения за Хелп синдром, където е проведено
спешно родоразрешение чрез Цезарово сечение, но въпреки проведените на
24.10.2017г. спешни мероприятия за спасяването й, тя починала. Съдът е възприел
като обоснована от доказателствата и причината за смъртта, а именно бързо
развили се усложнения в множество жизнено важни органи, полиорганна
недостатъчност поради Хелп синдром.
Правилно съдът е приел, че изяснените от прокурора факти обаче са само
част от тези, които е следвало да изясни. Настоящата инстанция напълно се
съгласява с извода, че постановлението е постановено при дефицити в
разследването, тъй като то е било концентрирано само върху последните два дена
от състоянието на пострадалата. Вярно първостепенният съд е отбелязал, че
прокурорът е следвало да изследва и фактите отпреди това, от времето,
предшестващо хоспитализирането на Б. Т.. Това е така, защото не само
медицинската грижа и нейната евентуална погрешност от последните дни и
острото състояние на пациентката биха могли да се намират в причинна връзка с
настъпване на смъртта, а в такава причинна връзка биха могли да се намират и
пропуските на лекаря от периода на проследяване на бременността, по –
специално от времето, когато произлизат и се проявяват първите симптоми на това
рисково състояние, тъй като то не настъпва мигновено, без предшестващи
симптоми и отклонения от съответни кръвни показатели.
При така изложеното, обосновани са изводите на съда, че прокурорът следва
да събере допълнителни доказателства чрез разпит на лекуващия лекар на
починалата Т., както и чрез назначаване на допълнителна съдебно – медицинска
експертиза, с въпроси за изясняване, които съдът е изложил аргументирано и
точно и не се налага тяхното повтаряне. Задачата на тези допълнителни действия е
да се изяснят евентуални пропуски от предходния стадий на медицинския контрол
върху бременната, довели до неглижирането и оставянето да се развие до опасна
2
степен животозастрашаващото състояние на Хелп синдрома.
В допълнение на доводите на първостепенния съд относно наложителността
на допълнителна медицинска експертиза, следва да се отбележи, че проведените
две такива, специално що се отнася до спецификата на заболяването, неговото
зараждане, развитие, медицински мерки за диагностициране и овладяване, и оттук
– спазени ли са всички медицински стандарти при наблюдаването и грижата за
нормалното протичане на бременността на Б. Т., не дават отговор и имат
схематично съдържание. Още повече, че въпрос зададен на втората съдебно
медицинска експертиза насочен именно към този предшестващ крайната фаза на
заболяването период, а именно: взети ли са и какви превантивни мерки за
опазване на живота на майката и плода, е останал без отговор. Това обаче е било
неглижирано от прокурора.
Тук може да се отрази и че в състава на експертизите не е бил включен
задължителен за въпросите от тази област специалист - акушер- гинеколог. В
техния състав са били включени само съдебни лекари и патолог. Това означава, че
в експертизите липсва разглеждане на интересуващите делото въпроси от гледна
точка на специалните знания в съответната област, в която са протичали
медицинските мероприятия спрямо пациентката.
Отсъствието на такъв специалист съставлява съществен пропуск на
прокурора от гледна точка на възможността да изясни в пълнота възможните
причини, които са довели до смъртта на Б. Т.. Не само медицинските грижи по
време на настъпване на острото и бурно протичащо влошаване на пострадалата
биха се намирали в причинна връзка със смъртта, но и медицинските грижи
отпреди това – към момента на зараждане на това състояние, което налага да се
отговори как и защо се е стигнало до него. Това предполага да се изясни как е
проследявана бременността от момента, за който е характерно зараждането на
тази патология по принцип, без да е непременно необходимо да има изявени
признаци, забелязани от самата бременна и съответно без тя да има такива
оплаквания.
Прокурорът следва да изясни отговаряло ли е проследяването на бременната
на нужните медицински стандарти, така че да не се пропусне никакъв риск за
бременната и да може да бъде диагностицирана навреме за всяко опасно
положение. Трябвало ли е лекарят провеждащ наблюдението да извърши
изследвания и прегледи, които биха регистрирали навреме състоянието, но не са
били извършени, поради което то е оставено да се развива. Напълно съобразно
данните по делото първостепенният съд е показал посоката на допълнителното
разследване, в чиято логика стои фактът, че Хелп синдромът се предшества от
друго опасно състояние за бременните – прееклампсия, като и за двете състояния
се предполага, че при надлежна и добросъвестна медицинска грижа, биха били
навреме регистрирани и поддържани в безопасна за майката и плода степен. За да
3
състави извод за липса на престъпление, прокурорът следва да е установил
несъмнено спазване на всички правила на медицинската практика и за този стадий
от бременността, по – точно стадия, за който е характерно зараждането на
съответната патология, и че независимо от евентуалното спазване на всички
стандарти, смъртта е настъпила дължаща се на причини извън човешките
възможности по смисъла на чл. 15 НК /случайно деяние/.
Доколкото изложеното показва непълнотата на разследване на релевантни и
необходими за правилното решаване на делото факти, решаването му по
същество, и по-точно неговото прекратяване поради липса на престъпление, е
незаконосъобразно, постановено при нарушаване на правилата за съставяне на
вътрешно убеждение съгласно чл. 14 НПК. Нормата на чл. 14 НПК изисква
прокурорът да взема решенията си след обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. В случая, това нормативно
условие не може да се счита за удовлетворено, след като прокурорът е разследвал
само част от фактите за причината за смъртта на пострадалата, в които, и по-
специално що се отнася до екипа от болница „Майчин дом“, включил се в крайния
етап на острото състояние, обосновано не е открил пропуски в дължимото
професионално поведение.
Прокурорът и в постановлението си е показал подценяване на значението на
тези предхождащи крайната фаза от болестта на пациентката факти. Вместо това е
дал положителна оценка на усилията на лекарите от двете болници, които успели
да спасят плода. Това че лекарите са успели да спасят плода, не омаловажава
значението на настъпилата смърт на майката и не премахва съществуващата по
делото неяснота относно надлежността на лекарското наблюдение в хода на
бременността. Ето защо, произволен се явява изводът на прокурора, че
заболяването на Б. Т. е било диагностицирано навреме. От данните по делото се
налага извод, че то е диагностицирано едва при крайното и вече фатално
влошаване на Т., което не е идентично на откриването му навреме. Именно
въпросите за ранното му и навременно откриване следва да са предмет на новото
разследване.
Неоснователни са доводите на протеста, че, за да се направели необходимите
изследвания на бременната за наличието на прееклампсия, каквито аргументи
представял повереникът в жалбата срещу постановлението, следвало да има
подсказващи симптоми. Доводът предполага боравене със специални знания,
каквито прокурорът няма. В областта на специалните знания е да се отговори
дали винаги състоянието „преекламсия“ и прерастването му в Хелп синдром се
предшества от симптоми или не, както и дали в задължителния пакет мерки,
които следва да са включени в медицинското наблюдение на бременната попадат
изследвания насочени към ранното диагностициране на опасности за такива
състояния, дори да отсъстват симптоми или пък самата пациентка да ги
неглижира, и които изследвания евентуално са били омаловажени.
4
Следва да се акцентира и на това, че лекарят и без бременната да изостря
вниманието му с определени оплаквания, поначало следва да предприеме всичко,
което е в рамките на професионалните му задължения, така че да опази живота и
здравето на майката и плода, тъй като само той разполага с научните познания и
той може да предвиди всички рискове, без последните да се осъзнават непременно
от самата бременна. Необходимостта от много прецизно изследване на тези
въпроси не може да се замени с релевираните от прокурора показания на
свидетелите – лекари от болница „Д-р Щерев“, че бременността на Б. Т.
протичала нормално. Тя очевидно не е протичала нормално след като е
приключила по този начин.
На следващо място, прокурорът, за да аргументира протеста навежда на това,
че самата пациентка отказала хоспитализиране на 21.10.2017г. Точно за този факт
обаче по делото са събрани противоречиви доказателства, които прокурорът не е
коментирал, тъй като според показанията на св. В. Б., придружавал пациентката
при посещенията й в болница „Д-р Щерев“, на този ден не й е предлагана
хоспитализация, която тя да отказва. В този смисъл са и показания на св. М. Г.,
майка на Б. Т., че на 21.01.2017г. от болница „Д-р Щерев“ са отпратили дъщеря й
като са й дали „Парацетамол“ и други хапчета. Освен това, аргументът на
прокурора отново стъпва на крайната фаза от развитието на болестта, когато
нейното овладяване явно вече е било невъзможно. Не тази фаза в случая е предмет
на наложителното допълнително разследване. За пълнота обаче, прокурорът би
могъл да постави въпрос на новата експертиза дали ако състоянието на
пациентката е било контролирано надлежно и на 21.10.2017г., фаталният изход би
могъл да бъде предотвратен.
Налице е и незаконосъобразност в мотивите на прокурора, що се касае до
начина на съставяне на вътрешното убеждение, касаещо състоянието, в което Б. Т.
е била при постъпването в болница “Майчин дом“, тъй като е приел, че тя е
постъпила там в добро състояние /и в този смисъл действително са показания на
лекари от болница „Д-р Щерев“ - св. П. и св. Б./, но не е коментирал как е
съставил този извод при условие, че според показанията на всички приели и
лекували пациентката лекари в болницата „Майчин дом“, и според етапната
епикриза, състоянието на Т. било вече много тежко и увредено. /показания на св.
С., св. Н., св. К., св. П., св. Д., етапна епикриза на л. 83, т. 1 ДП/
Предвид изложеното още повече прокурорът следва да съсредоточи
разследването върху периода преди постъпване на Т. в болница „Майчин дом“.
Първостепенният съд не е разглеждал този недостатък на мотивите, вероятно
поради това, че той отново касае последния етап от мероприятията спрямо
пациентката, а неговите указания, вярно са били ориентирани към пропуските в
разследването касаещи предходни такива. Така или иначе, считано и към този
последен момент от мероприятията, оставянето на пациентката да се влоши,
5
следва да се изследва във връзката, която има с полаганата за нея дължима грижа
в болницата „Д-р Щерев“.
На следващо място, прокурорът по повод на оплакванията в жалбата срещу
постановлението, е развил съображения за изясненост на причината на приема на
антибиотик от бременната в периода преди постъпването й в болница, но те не
стъпват на надлежния за това източник, какъвто е експертизата, доколкото се
касае отново за специални знания, а на показанията на майката на Б. Т.. Въпросът
за това състояние на бременната отново не следва да се подценява, доколкото
говори за влошаване, с неизяснена надлежно причина, както и с неизясняване дали
освен характерните за обикновено простудно заболяване симптоми е имало и
други алармиращи за последвалия фатален обрат.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, Наказателно отделени, 1 – ви
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260647 от 12.02.2021г. на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 4 – ти състав, постановено по нчд №
116/2021, с което съдът е отменил постановление на Софийска градска
прокуратура от 29.09.2020г., на основание чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 435/2017 по описа на СО – СГП, пр. пр.
№ 24842/2017 по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 НК и е
върнал делото на СГП за изпълнение на указанията по прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6