Мотиви по
НОХД № 2275/2017г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия К.З.С. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.”б”,
пр.1 вр. ал.1, б.”б”, пр.2 и б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 04.12.2016г. в с.Песнопой, обл.
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Меган” с peг. № **, е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.51, ал.1 от ЗДвП и чл.51, ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.С.И., ЕГН **********, и средна телесна повреда на С.К.С.,
ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че на същия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - лишаване от свобода в минималния размер от три
години, които да се редуцират с една трета на две години, изпълнението на които
на основание чл.66 от НК да се отложи с изпитателен срок от четири години,
както и три години лишаване от право да управлява МПС със зачитане на процесуалната
мярка по чл.69а от НПК. Взе отношение и относно направените разноски.
В наказателното производство не
са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите
и техните процесуални представители. Родителите на Н.С.И. С.И.С. и Б.С.К. са конституирани само като частни обвинители по делото.
Лично и чрез поверениците си изразяват
становище, че подсъдимият С. трябва да се признае за виновен по обвинението, за
което е предаден на съд, и да му се наложи наказание лишаване от свобода, между
минималния и средния размер, което да се изтърпи ефективно. Претендират
направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, приета в обвинителния акт, и
правната квалификация на деянието. Предлага наказанието на последния да се
индивидуализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Лишаването от свобода да е в
размер, който да позволи отлагане изпълнението му с приложението на чл.66 от НК.
Сочи, че нямат претенции за срока на санкцията лишаване
от правоуправление.
Подсъдимият
С. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК
- съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се присъединява
към казаното от защитника си. Моли
наказанието лишаване от свобода да не е ефективно.
Съдът,
въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Подсъдимият
К.З.С. е роден на ***г***. Живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Със средно образование е. Не е женен. Има малолетен син. Работи в „***“
ЕООД гр.П. като опаковчик на велосипеди. Не е осъждан
/л.37 от досъдебното производство, л.15 от съд.дело/.
Притежава свидетелство за управление на МПС от
2012г., категории В, М, АМ /л.153 от досъдебното производство, л.19-20 от
съд.дело/. Не е наказван по административен ред като водач за нарушение на
правилата за движение по пътищата. Свидетелството му за правоуправление е
отнето на 08.12.2016г. по реда на чл.69а от НПК /л.40 от досъдебното производство,
л.35 от съд.дело/.
Подсъдимият
живеел на семейни начала в гр.*** с Н.С.И.. Заедно отглеждали малолетното си дете, пострадалия С.К.С., роден
на ***г.
На 04.12.2016г. тримата били в гр.К. на гости на свидетелите С.С. и Б.К., родители на Н.И.. Около 14,30 часа на същия ден
си тръгнали за гр.Пловдив. Пътували с лек автомобил „Рено Меган“
с рег.№ **, управляван от подсъдимия С.. Пострадалата Н.И. била на задната
седалка. До нея на същата седалка се намирало бебето, поставено в бебешко кошче
за пътуване.
Около 15,30 часа стигнали до пътя гр.Карлово - гр.Пловдив, в участъка
между гр.Баня и с.Песнопой, в посока гр.Пловдив. Времето било светло, без
валежи, с нормална дневна видимост. При достигане до с.Песнопой, подсъдимият се
отклонил от главния път и влязъл в селото, за да провери кога работела банята с
минерална вода. След като получил търсената информация, се насочил обратно към
Карловско шосе, за да продължи към гр.Пловдив.
Подсъдимият С. управлявал лекия автомобил по асфалтиран път, който
преминавал през с.Песнопой. В чертите на селото този път се пресича от
железопътната линия гр.Пловдив - гр.Карлово и излиза на шосето между същите
градове. За да се върне отново на Карловско шосе, подсъдимият трябвало
да мине през железопътната линия.
За преминаване на пътните превозни средства през нея бил изграден
железопътен прелез, неохраняем, без бариери. На съоръжението
били монтирани, от двете страни, два пътни знака и една предупредителна табела,
поставени един върху друг. Най-отгоре бил знак А34.1 „железопътен прелез с един
коловоз”, по средата - табела с надпис „СПРИ! огледай, ослушай се и премини,
ако не идва ВЛАК”, а отдолу - пътен знак Б2 ”СПРИ! Пропусни движещите се по
пътя с предимство”.
Прелезът бил оборудван и със светлинна и звукова сигнализация за опасност
от идващ влак. Светлинната сигнализация при такава опасност е две мигащи
червени светлини, поставени хоризонтално една до друга, а звуковата - подаване
на звуков сигнал през определен интервал от време. Системата за безопасност е така
устроена, че за да се подаде разрешителен сигнал за тръгване на влак от гарата,
трябва да е включена прелезната сигнализация. На
04.12.2016г. тя работела в пълна изправност.
Същия ден в 15,36 часа по разписание от гара Карлово за Централна ЖП гара
Пловдив потеглил пътнически влак № 82211, състоящ се от дизелова мотриса „Дезиро“ № 10049/050 и два пътнически вагона. Подвижният
железопътен състав се управлявал от свидетеля З.З., локомотивен
машинист при Локомотивно депо - *** към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. След
престой на гара Баня, в 15,50 часа свидетелят З. получил зелен светлинен сигнал
и заповед за потегляне от свидетеля Г.М., ръководител движение на същата гара.
Влакът потеглил от гара Баня. След спиране и престой от половин минута на ж.п.спирка
„Светлина“, потеглил за следващата ж.п.спирка „Песнопой“. При наближаването й,
свидетелят З. поддържал скорост на влаковата композиция 56 км/ч, при максимално
разрешена за участъка 60 км/ч съгласно Разписание за движение на влаковете по
железопътните линии в сила от 13.12.2015г. до 10.12.2016г. /л.110-145 от досъдебното
производство - стр.28/. Предстояло влакът да премине през горепосочения ж.п.прелез,
който се намирал на около 400 м преди ж.п.спирка „Песнопой“ по посока на
движение гр.Карлово - гр.Пловдив. Поради наближаване на прелеза, свидетелят З.
подал звуков сигнал „Внимание“ със свирката на мотрисата.
В този момент лекият автомобил на подсъдимия С. бил навлязъл в района на съоръжението.
Подсъдимият не го управлявал с необходимото внимание при преминаване през ж.п.прелез,
поради което не възприел забранителната светлина на светофара, включената
звукова сигнализация и поставения пътен знак Б2. Не изпълнил и задължението си
по чл.51, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ да спре преди
преминаване през ж.п.прелез, който няма бариери. Дори не се огледал надясно
преди навлизане върху съоръжението, поради което не видял идващия от тази
страна на колата му влак. Без да спре, подсъдимият С. предприел пресичане и
навлязъл върху релсите със скорост около 30 км/ч, когато влакът се намирал на
15 м от ж.п.прелеза. Свидетелят З. видял навлизането върху релсите на автомобил
и веднага подал непрекъснат звуков сигнал и задействал екстрено спирачната
система. Спирането на влака преди съприкосновение с МПС било невъзможно поради
изключително малкото разстояние между тях. В 16,01 часа челната част на
мотрисата достигнала лекия автомобил и нанесла тежък удар по дясната му
странична част. От удара колата била смазана в тази си част и отхвърлена в
посока северозапад, където се установила на място върху земята в близост до релсовия път, без да се преобръща. Влакът
продължил движението си със задействани спирачки и спрял върху релсите.
Подсъдимият слязъл от автомобила и започнал да вика за помощ. Дошли хора.
Отворил задната лява врата и извадил сина си, който плачел. Дал го на една
жена, която била наблизо. Отишъл от другата страна, за да види как е Н.И.. Тя
дишала. Била притисната от ламарините на колата и не могъл да я извади. Посъветвали
го да не я пипа и да изчака идването на линейка.
В резултат на произшествието, намиращата се на задната седалка на
автомобила Н.И. получила счупвания на кости на гръдния кош и тежки травми на
вътрешни органи, от които починала. На малолетния С.С.
била причинена сериозна травма на главата, но останал жив. Подсъдимият С. не
претърпял сериозни увреждания. Никой не пострадал от превозната бригада на
влака и пътниците в него.
На местопроизшествието, след подаден сигнал на тел.112, пристигнали екипи
на спешна медицинска помощ и полиция. Пострадалият С.С.
бил транспортиран до болница в гр.Пловдив за оказване на медицинска помощ.
Полицейските служители изпробвали подсъдимия и свидетеля З. с
техническо средство „Дрегер алкотест”
за употреба на алкохол. Пробите и на двамата били отрицателни.
Бил извършен оглед на местопроизшествието /л.13-14 от досъдебното
производство/.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /л.56-59 от
досъдебното производство/ се установява, че при изследване на трупа на Н.С.И. е констатирано следното: кръвоизлив
между твърдата и меките мозъчни обвивки в дясна голямомозъчна
полусфера на малкия мозък, мозъчен оток, счупване на шести, седми и осми гръдни
прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък на тези нива, счупване на
множество ребра двустранно, разкъсване на плеврата, контузия на белите дробове,
разкъсване на перикардната торбичка, пълно разкъсване
на аортата, наличие на кръв в коремната кухина, разкъсване на десния лоб на
черния дроб, разкъсване на слезката, кръвонасядане на
капсулите на двата бъбрека, разкъсно-контузна рана в дясната гръдна половина, кръвонасядания
и охлузвания. Причина за смъртта на Н.И.
е тежката съчетана гръдно-коремна травма с увреждане на жизненоважни вътрешни
органи, намиращи се в тези кухини, несъвместими с живота. Травматичните
увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет с голяма
кинетична енергия или неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат
получени при ПТП, като пътник в лек автомобил, блъснат от влак в дясно. Травматичните
увреждания на Н.И. са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея
ПТП на ж.п.прелеза на с.Песнопой.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза /л.62-64 от
досъдебното производство/ на С.К.С. е било причинено: травматичен шок, контузия
в областта на главата, остър субдурален хематом /кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка между двете голямомозъчни
хемисфери и над палатката на малкия мозък/, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в челната област на лявата голямозъчна
хемисфера. Най-общият механизъм за получаване на описаните травматични
увреждания е на удар с или върху твърд тъп предмет. Добре отговарят по начин и
време да са получени при автомобилна травма - вътре в купето на лекия
автомобил, при блъскане на колата от влак на ж.п.прелез. Причинената черепно-мозъчно травма и
травматичен шок на малолетния С.С. се преценяват като
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на
чл.129 от НК.
Според заключението на автотехническата експертиза
/л.67-83 от досъдебното производство/ ударът е настъпил по дължина на железния
път при км 37+700 в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина - на
около 19-20 м източно от ориентира /бетонен стълб/, приет в протокола за оглед,
и по широчина - на около 2,4-5,2 м южно от ориентира. Скоростта на движение на
влака, непосредствено преди екстреното му задържане от машиниста, е била 56
км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Рено Меган” в момента на удара е била
около 29 км/ч. При скорост на движение 56 км/ч, опасната зона за спиране на
влака е 137,33 м с време за изминаване 14,95
секунди. Лекият автомобил е навлезнал в прелеза,
когато дистанцията на влака до мястото на удара е била 15,40 м. Ударът е бил
дълбоко в опасната зона за спиране на влака и машинистът е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Машинистът би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по-малка от 12 км/ч. Водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност, ако спре, да забележи
приближаването на влака и да избегне произшествието, като отложи преминаването
си през ж.п.прелеза. Основна причина за пътнотранспортното произшествие, от
техническа гледна точка, е, че водачът на лекия автомобил е навлязъл в
ж.п.прелеза по начин и момент, когато това не е било безопасно, при работещ
шосеен светофар със светлинна и звукова сигнализация, забраняващ преминаването.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй
като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответните области.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията и обясненията на подсъдимия С., от показанията на свидетелите С.С., Б.К., С.И., З.З., Г.М., И.Н.,
от заключенията на съдебномедицинските
и автотехническата експертизи, от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие /л.13-14
от дп/, фотоалбум /л.15-24 от дп/,
справка за съдимост /л.37 от дп, л.15 от сд/, справки от сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пловдив /л.40,153,154
от дп, л.19-20,35 от сд/, материали
от ИА „Железопътна администрация” /л.88-108 от дп/,
разписание /л.110-145 от дп/, препис-извлечение от АС
/л.147 от дп/, удостоверение за наследници /л.150
от дп/,
удостоверение за настоящ адрес /л.151 от
дп/, медицински документи /л.156-209 дп/, характеристична
справка /л. 210 от дп/, характеристики /л.36,37 от сд/, трудови договори /л.38,51 от сд/,
извлечение от трудова книжка /л.39-41,53 от сд/,
уведомление по чл.62 от КТ /л.52 от сд/.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви помежду си и с
останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията и
обясненията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от гласните и писмените
доказателства, от заключенията на вещите лица. Кредитира и твърденията му в частта,
в която посочва какво е направил за близките си след произшествието. Тези
негови обяснения не намират опора в други доказателствени източници, но не се и
опровергават. Съдът намира, че следва да ги възприеме, тъй като не противоречат
на житейската логика. Подобно поведение е израз на нормална човешка реакция на един
баща, както и на мъж към жената, дарила го с дете, която е считал за своя
съпруга.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият С. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.343а,
ал.1, б.”г”, пр.1 вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1,
б.“б“, пр. 2, и б.„в“ вр. чл.342, ал 1 от НК за това,
че на 04.12.2016г. в с. Песнопой, обл. Пловдив, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.51, ал.1 от ЗДвП и чл.51, ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.С.И., ЕГН **********, и средна телесна повреда на С.К.С.,
ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.
Съдът намира,
че подсъдимият, при управление на МПС, е нарушил разпоредбите на чл.51, ал.1 от ЗДвП и чл.51, ал.3 от ЗДвП. При приближаване
към железопътния прелез и преминаване през него не е проявил необходимото
внимание. Законодателят въвежда задължение за особено внимание, тъй като основен принцип
на движение при различни превозни средства от пътния и железопътния транспорт е
нормативно установеното предимство на релсовото пред нерелсовото превозно
средство. Подсъдимият С. не е изпълнил задължението си
да направи всичко възможно да се убеди, че не предстои преминаване на влак. Не
е реагирал на поставените пътни знаци, табела, светлинната и звуковата
сигнализация на ж.п.прелеза. Не се е уверил в липсата на опасност чрез лично наблюдаване
на релсовия път в двете му посоки. Не е получил зрителна и слухова информация
за пътната обстановка. За да я има е трябвало да преустанови движението си. Бил
е длъжен да спре поради липсата на бариери на прелеза, както и поради задействаната
забранителна светлина на светофара, звуковата
сигнализация и пътния знак Б2. Преустановяване на движението е било
задължително, за да проучи в спокойно, статично положение тази част от пътя и
да се убеди, че не се приближава влак. Преминаването
през ж.п.прелез е труден участък от пътя, тъй като възможностите за маневриране
и избягване на пътнотранспортно произшествие са извънредно ограничени. Това
налага особено внимание и задължително спиране.
Посочените нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Той не би настъпил, ако подсъдимият бе проявил особено внимание и бе спрял на ж.п.прелеза, което
е могъл да стори без затруднения.
Съдът счита, че подсъдимият С. трябва да се
ползва от привилегирования текст на чл.343а от НК, тъй като е налице оказана
помощ на пострадалите Н.И. и С.С..
За да е налице намалена
отговорност според практиката на ВКС е необходимо помощта да е необходима, да е
оказана на жив човек и да е насочена обективно и субективно към спасяване
живота и запазване здравето на пострадалия.
От обясненията на подсъдимия е
видно, че той веднага след излизането от колата, се е насочил към близките си. Първо
е взел бебето и го е поверил на една жена. След това е отишъл при Н.И.. Тя е
дишала и е искал да й помогне, но не е могъл да я извади.
Това са действия на подсъдимия С.,
които са били насочени към спасяване на пострадалите. Направил е всичко
зависещо от него за оказването им на
помощ.
Поради оказаната помощ следва да се признае за невиновен и оправдае по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1,
б.“б“, пр.2 и б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост /несъзнателна/. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
При
определяне на наказанието задължително трябва да се приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият С. се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът намира, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид изразеното съжаление
за стореното, младата възраст, трудовата заетост, семейното положение, добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на санкциониране по
административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
При така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия С. да се определи наказание
лишаване от свобода в размер на три години. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така индивидуализирано,
то трябва да се намали с една трета, т.е. с една година. Или наказанието, което
се налага на подсъдимия е в размер на две години лишаване от свобода.
Тъй като е с чисто съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо
санкцията лишаване от свобода да се изтърпи реално, следва да се приложи
институтът на условното осъждане. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на горното наказание се отлага с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
При индивидуализация на санкцията, включително и начина на нейното изтърпяване,
не може да се пренебрегне и обстоятелството, че подсъдимият С. има невръстен
син, който се нуждае от родителски грижи.
За постигане целите на специалната и генералната превенции на наказанието, на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия се налага и лишаване
от право да управлява МПС за срок от четири години. Касае се за кумулативна
санкция, която задължително трябва да се приложи, тъй като наказанието на дееца
се индивидуализира съобразно разпоредбата на чл.54 от НК.
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспада от лишаването от
правоуправление времето, през което за същото деяние подсъдимият С. е бил лишен
по реда на чл.69а от НПК от възможността да упражнява това право, считано от
08.12.2016г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така определени наказанията са справедливи.
С тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Съгласно чл.35,
ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението.
Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация
на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели.
Съдът не споделя
тезата на поверениците на частните обвинители, че при тази индивидуализация следва да се отчетат и влошените отношения на последните с подсъдимия
и воденото между тях гражданско дело. Касае се за отношения, възникнали по
повод малолетния С.С., които са предмет на друго /гражданско/
производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски
по делото се възлагат в тежест на подсъдимия С.. Осъжда се да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата 574,52
/петстотин седемдесет и четири лв. и петдесет и две ст./ лева, направени в хода
на досъдебното производство разноски. Подсъдимият трябва да заплати на
частните обвинители С.С. и Б.К., на всеки един от
тях, сумата от по 1 000 /хиляда/ лева, разноски за повереник.
Причини за извършване на престъплението от дееца са нарушаване правилата
за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: