Р Е Ш Е Н И Е № 717
гр.В., 20.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря Е.Я. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2335 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на В.Д.Д. ***, ЕГН **********, с която против „Сомат” АД-клон-В., ЕИК на клон 8316351440027, със седалище и адрес на управление: гр. В., Северна промишлена зона, с която са предявени искове по чл. 128 КТ и чл. 215 КТ.
Претенциите на ищеца имат трудово-правен характер. Посочва се, че същият е работел при ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози” по трудов договор от 22.10.2009 г.
Излага, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено със Заповед № 39/25.02.2015 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.
Твърди, че ответникът не му е заплатил отработени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април на 2014 г. в размер на 1792.00 лева.
Поддържа, че ответникът му дължи и сумата от 4979 евро или 9709 лева, представляваща неизплатени командировъчни за 2014 г..
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1792.00 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април на 2014 г., сумата в размер на 4979 евро или 9709 лева, представляваща неизплатени командировъчни за 2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-10.10.2016 г. до окончателното издължаване.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор, с който се признава исковата претенция.
В съдебно заседание проведено на 22.12.2016
г., процесуалният представител на ищеца подържа исковата си претенция, като
на основание чл. 237, ал.1 ГПК е поискал
от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието
на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 215 от КТ.
Разпоредбата на чл. 237
от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска,
както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е
достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са
налице предпоставките по чл. 237, ал.1 ГПК, а
така също и че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3,т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може
да се разпорежда.
Във връзка с изложеното и с оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 128 КТ и чл. 215 от КТ за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
По отношение на същите е направено възражение за прекомерност, което в случая е основателно ,по следните съображения: Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл. 7 ал. 1, т .1 от Наредбата, размерът на минималното адвокатско възнаграждение за трудови дела с определен интерес е по ал. 2,а в случая по ал.2 т. 4 от Наредбата.Според тази разпоредба, при защита по трудови дела с определен материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. ,размерът на възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.- т.е по настоящото дело /при интерес от 11501 лв./ следва да е 875.03 лв.. Договореното в случая и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лв., което е близо до минималния размер.По тази причина и независимо от обстоятелството,че делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, се налага извод,че възнаграждението не е прекомерно.
По изложените съображения искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния размер от 900.00 лв..
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 460.04 лева, дължима държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 237
ал.1 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Сомат” АД-клон-В., ЕИК на клон 8316351440027, със седалище и адрес на управление: гр. В., Северна промишлена зона да заплати на В.Д.Д. ***, ЕГН **********, във връзка с предявения иск по чл.128 КТ, сумата в общ размер от 1792.00 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците: януари, февруари, март и април на 2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.10.2016 г./ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Сомат” АД-клон-В., ЕИК на клон 8316351440027, със седалище и адрес на управление: гр. В., Северна промишлена зона да заплати на В.Д.Д. ***, ЕГН **********, сумата в размер от 4979 евро, равняваща се на 9709.00 лв., представляваща неплатени командировъчни пари за 2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /10.10.2016 г./ до окончателното издължаване
ОСЪЖДА „Сомат” АД-клон-В., ЕИК на клон 8316351440027, със седалище и адрес на управление: гр. В., Северна промишлена зона да заплати на В.Д.Д. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Сомат” АД-клон-В., ЕИК на клон 8316351440027, със седалище и адрес на управление: гр. В., Северна промишлена зона, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на В.ски районен съд сумата в общ размер от 460.04 лева-държавна такса, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: