Р Е Ш
Е Н И Е
№ 391
25.06.2021 г., гр.Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Х., в открито съдебно заседание
на осми юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 312 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано е по жалба на Адвокатско
дружество „Л. и
партньори“, ЕИК : 1********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „В.
№ *, представлявано от адв. Й.К.Л., и адв. Й.К.Л., против Решение № 182 от
08.02.2021 г., постановено от Четвърти специализиран заседателен състав към
Комисията за защита от дискриминация по преписка № 601/2018 г.
Жалбоподателите
посочват, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Това решение
пряко засягало права и законни интереси на жалбоподателите, тъй като бил
нарушен законово гарантираният им достъп до движението на делата, образувани в
Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора, в качеството им на
лица, упражняващи адвокатска дейност.
В постановеното решение не се държало
сметка за основните права на адвокатите, гарантирани им със Закона за
адвокатурата, както и за ответното задължение на съдилищата да осигуряват
достъп до хода и движението на делата, съхранявани в тях, както и
обезпечаването на правото на справки и достъп до същите, регламентирани в
Закона за съдебната власт. Във връзка с гореизложеното, неоснователен се явявал
аргументът на Четвърти специализиран заседателен състав към Комисия за защита
от дискриминация, обективиран и в депозираното становище от Окръжен съд - Стара
Загора, че за съда не съществувало нормативно задължение да предоставя
информация за движението на делата. Напротив, Законът за адвокатурата закрепвал
правата на адвокатите, а Законът за съдебната власт - корелативното задължение
на съда да предоставя исканата информация за движението на делата, което било и
изражение на следващото се отношение към адвокатите, съгласно чл. 29, ал. 1 от
ЗА.
В допълнение, видно от чл. 360а от ЗСВ, съдилищата били длъжни да извършват своите действия в електронна форма, в
което задължение се включвало и поддържането на електронни дела, която
разпоредба била в сила от 09.08.2016 г. Освен това съществували и Правила за
достъп до електронните съдебни дела в Единния портал за електронно правосъдие,
утвърдени от 25.02.2016 г., тоест повече от две години преди да бъде депозирана
жалбата в Комисията за защита от дискриминация. Разпоредбата на чл. 360д от ЗСВ
се отнасяла за обща информация, която трябвало да се поддържа на интернет
страницата на съда и била със свободен достъп, съответно неприложима към
настоящия спор. Последният касаел информацията, която съдът бил длъжен да
предоставя по закон на всички адвокати, независимо от формата, под която
осигурява достъпа до нея, което задължение било различно от това по чл. 360д от ЗСВ. Следвало да се държи сметка и за текста на чл. 360д, т. 4 от ЗСВ, съгласно
който задължително на интернет сайта на съдилищата трябвало да има „телефон, на
който лицата могат да получат информация за начина на извършване на
процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически
стъпки, които трябва да предприемат за това“. В настоящия случай в
действителност съществувал такъв телефон, на който се получавали указания
относно стъпките за електронен достъп до делата и извършването на действията в
електронна форма. Първата стъпка била да се депозира нарочна молба, която обаче
бивала отхвърлена, ако лицето не притежава определено обществено положение, а
именно „адвокат, вписан в Адвокатска колегия - Стара Загора“. Последното било
проява именно на дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от
дискриминация. Следователно, недоказани и неоснователни се явявали твърденията,
че не съществувало нормативно задължение на съда да предоставя достъп до
информация за движението на производствата, тъй като такава информация съдът
поддържал в своите сървъри. Нещо повече, Окръжен съд - Стара Загора и Районен
съд - Стара Загора дори предприели действия, в изпълнение на чл. 360а от ЗСВ,
чрез които поддържаните от тях данни по хода на производствата да бъдат
по-лесно достъпни. Тези факти обаче били игнорирани от Комисията за защита от
дискриминация и останали необсъдени в мотивите на постановеното решение, което,
от своя страна, представлявало съществено процесуално нарушение и водело до
необоснованост на индивидуалния административен акт.
Щом горепосочените съдилища били
организирали достъпа до информация за хода на съдебните производства и чрез
електронна форма, то същите били длъжни да предоставят същата тази информация
на страните по конкретните дела, а на още по-силно основание и на лицата,
притежаващи качеството „адвокат“, без значение от факта в коя колегия били
вписани. Действия в обратната посока, каквито били налице в настоящия случай, били
незаконосъобразни и продиктувани от дискриминационен признак - привилегировани
се оказвали само и единствено адвокатите от Адвокатска колегия - Стара Загора.
Липсата на констатиране на дискриминационния белег в обжалваното решение представлявала
основание за оспорване на последното по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като било
постановено в разрез с императивни материалноправни законови разпоредби и не
съответствало на целта на закона.
Друго съществено процесуално
нарушение при провеждането на административното производство и постановяването
на решението било, че Комисията за защита от дискриминация не държала сметка,
че са нарушени правата на лицата, упражняващи адвокатска дейност, невписани в
Адвокатска колегия - Стара Загора. Административният орган следвало да
установи, че действията на Окръжен съд - Стара Загора, Районен съд - Стара
Загора, Адвокатска колегия - Стара Загора и „Информационно обслужване“ АД били
изцяло незаконосъобразни, защото възпрепятствали правото на достъп на адвоката
до дела, който следвало да му бъде осигурен въз основа на качеството му на
адвокат и в случаите, в които няма учредена нарочна представителна власт по
конкретното дело. С оглед на така изложените съображения било видно, че
оспорваните дискриминационни действия противоречали на чл. 31 от Закона за
адвокатурата. Текстът следвало да се тълкува в смисъл, че адвокатите
осъществяват правото си на достъп до информация по делата и поради това следва
да могат да правят справки и без пълномощно по конкретно дело, само въз основа
на качеството си на адвокат, което обстоятелство удостоверявали със служебна
карта. Както в посочената разпоредба, така и в целия нормативен акт,
регламентиращ упражняването на адвокатска дейност, никъде не се съдържало
правило, което да предоставя повече права на адвокатите само поради факта, че били
вписани в определена колегия. Напротив, Законът за адвокатурата закрепвал
правата и задълженията на всички лица, упражняващи адвокатска професия.
Следователно, на всяко едно лице, притежаващо качеството „адвокат“, се
гарантирали равни права и възможности за осъществяването на тези права. Никъде
не се правело разграничение между адвокатите на база членството им към
определена колегия. Възпрепятстването на лицата, упражняващи адвокатска дейност,
да правят справки по делата и да получават всякаква относима информация по
техния ход, не само нарушавало техни законоустановени права и законни интереси,
но и пряко рефлектирало върху правата на техните доверители. На по-силно
основание изложеното важало, ако тези действия се основавали на
дискриминационен признак - членството на адвокатите към определена колегия. В
тази връзка следвало да се изтъкне и че правото на достъп на адвокат до делото било
гаранция за осъществяване на правото на справедлив съдебен процес, защитимо от
чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ).
На следващо място, неоснователен се
явявал и аргументът, съгласно който съществували договорни отношения между
съдилищата и „Информационно обслужване“ АД и Адвокатска колегия - Стара Загора
и „Информационно обслужване“ АД. На първо място, предметът на договора със
съдилищата бил „абонаментно поддържане на информационна система“, който не
включвал в себе си създаването, организирането и предоставянето на информация
за движението на делата в електронна форма. Договорът с Адвокатска колегия -
Стара Загора също се отнасял до внедряването на продукт, който съдържал
информация за движението на делата, но не и до създаването на тази информация и
организирането на достъпа до нея. Следователно клаузата, която съществувала и в
двете съглашения, че страните нямат право да предоставят или разпространяват
системата на трети лица без изричното писмено съгласие на „Информационни
системи“ АД, не се отнасяла до информацията, която поддържа съдът - за хода на
производствата, а за използването на самия продукт. Това, че съдът организирал
по различен начин достъп до тази информация и сключил договор с „Информационно
обслужване“ АД не означавало, че повече няма право да предоставя тази информация
на други лица. Подобни действия били не само незаконосъобразни, но и
дискриминационни, което обаче не било констатирано от Комисията за защита от
дискриминация. В тази връзка се явявал неоснователен аргументът на
административния орган, че адвокатите, вписани в Адвокатска колегия - Стара
Загора, не се намират в сходно положение с останалите адвокати, вписани в
останалите колегии, тъй като първите имали сключен договор за предоставяне на
допълнителна услуга, нерегламентирана в ЗСВ. В тази връзка отново се изтъква,
че правото на достъп до делата, предоставена под каквато и да е форма, не
представлява допълнителна услуга и формирането й като такава като договорно
правоотношение между конкретни страни, винаги водела до дискриминация, тъй като
се създавали по-благоприятни условия и респективно неравно третиране относно
осъществяване правото на достъп до движението на делата в конкретните съдилища
на всички адвокати, невписани в Адвокатска колегия - Стара Загора. Обличането
на това право в договорни отношения и определянето на цена за услугата, не
променяло наличието на дискриминационен признак „обществено положение“, а дори
го засилвало. Нещо повече, неправилно било Комисията за защита от
дискриминация, за да обоснове своите незаконосъобразни мотиви, да приравнява
адвокатите с всички граждани, които също нямали достъп до електронната система
на Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора. Лицата, упражняващи
адвокатска дейност, не били обикновени граждани, а такива със специални знания
и умения и с конституционно закрепени правомощия, следователно не се намирали в
сходно положение с гражданите. Последните изначално нямали свободно право на
достъп до движението на всички дела, а само до тези, по които са страна. Поради
което изводите на Комисията за защита от дискриминация в тази насока били
изцяло незаконосъобразни, тъй като били постановени в противоречие с
материалноправните законови разпоредби.
Комисията за защита от дискриминация
следвало да направи извод за наличието на дискриминация, тъй като съществувало
законово право, при упражняването на което адвокатите, които не били вписани в
Адвокатска колегия - Стара Загора, били третирани неравноправно. От събраните
по делото доказателства безспорно се налагал извод, че е установена причинната
връзка между защитения признак и неблагоприятното третиране - налице било
сходство по останалите признаци с лицата, третирани по-благоприятно.
Изпълненият състав на пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗЗДискр не изисквал дискриминационен умисъл във всички случаи. Поведението на
ответните страни било дискриминационно, дори да се е дължало на съзнание за
правомерност въз основа на наличие на договорни задължения (дори и с нищожни
клаузи). Законът за защита от дискриминация забранявал дискриминацията във
всичките й форми. В конкретния случай, Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд
- Стара Загора нарушили правото на достъп на адвокатите, които не са членове на
Адвокатска колегия - Стара Загора, до информация за движението на
производствата в посочените съдилища.
Комисията за защита от дискриминация
като административен орган следвало да се ръководи от правилата, закрепени в
чл. 21 и следващите от АПК. Основният принцип, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК,
както и нормата на чл. 35 АПК били процесуални гаранции с особено значение за
правилното регулиране на материалното правоотношение, предмет на
административното производство и съответно на постановения в резултат на
неговото провеждане акт. Правилото административният акт да се постановява след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите страни освен, че бил
гаранция за участието на страните в производството, бил и средство за попълване
на производството с факти и обстоятелства. Трайната съдебна практика наложила
като критерий за съществеността на нарушението възможността то да е повлияло
или да е могло да повлияе на материалната законосъобразност на акта и на
защитата на правата на адресата на акта. В тази връзка съждението, че не се
събрали доказателства било неоснователно, тъй като в тежест на административния
орган било да събере всички относими доказателства и да проучи всички факти и
обстоятелства, относими към конкретния случай. Посочва се още, че
административният орган не бил спазил и чл. 11 от АПК, съгласно който
процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за
най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на
действието или на административния акт. Видно от преписка № 601/2018 г.
производството било образувано на 26.09.2018 г., а първото съдебно заседание се
е провело две години по-късно - на 08.10.2020 г. Единствените доказателства,
които били събрани, били становища на заинтересованите страни, които постъпили
през 2019 г. Липсвала обективна причина, която да обосновава забавянето в
производството, продължило повече от две години за постановяване на обжалваното
решение. Чрез бездействието на Комисията за защита от дискриминация се
задълбочавало и стимулирало дискриминационното положение, на което били
подложени всички адвокати, невписани в Адвокатска колегия - Стара Загора.
Въз основа на изложеното, се моли
съда да постанови решение, с което да бъде отменено Решение № 182 от 08.02.2021
г. по преписка № 601/2018 г., постановено от Четвърти специализиран заседателен
състав към Комисията за защита от дискриминация, като бъде установено, че е
налице нарушение, установяващо неравенство в третирането на адвокатите в
Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора, както и да се постанови
преустановяване на нарушението или да се даде предписание на Окръжен съд -
Стара Загора, Районен съд - Стара Загора и/или Адвокатска колегия - Стара
Загора да предоставят възможност на всички останали колегии, респективно на всички
останали адвокати, т.нар. „не членове на АК - Стара Загора“, които желаят да
получат достъп до делата в Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд - Стара
Загора, посредством електронното приложение при идентични условия с тези,
предоставени на адвокатите, вписани в Адвокатска колегия - Стара Загора.
Ответникът – Комисия за защита от
дискриминация, в депозирано по делото писмено становище оспорва основателността
на жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Посочва, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК и че обжалваният административен акт е издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Заинтересованите
страни – Районен съд – Стара Загора и Окръжен съд – Стара Загора не изразяват
становище по основателността на жалбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство
пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в рамките на което е
постановено атакуваното в настоящото производство решение, е образувано по Жалба
вх. № 30-00-16/26.09.2018 г., подадена от Адвокатско дружество „Л., Москов и
партньори“, адвокат Й.К.Л. и адвокат К. П. М., в която са изложени оплаквания,
че жалбоподателите като адвокати, вписани в Адвокатска колегия - Х., са
поставени в неравностойно положение спрямо адвокатите, вписани в Адвокатска
колегия - Стара Загора, която неравнопоставеност произтича от това, че достъп
до информацията за движение на делата по електронен път чрез уеб портала на
Окръжен съд – Стара Загора и Районен съд - Стара Загора имат само адвокатите,
които са членове на Адвокатска колегия - Стара Загора по силата на сключен от
колегията договор с „Информационно обслужване“ АД, като цената се заплаща от
членския внос на вписаните в нея адвокати. Отправена е молба за съдействие от
страна на Комисията за предприемане на необходимите мерки за осигуряване на
достъп на всички граждани до ефективно електронно правосъдие, което да е в
унисон с принципите за достъпност, публичност, прозрачност в работата на съда и
осигуряването на възможност за получаване на информация за движението на
делата.
При извършена
проверка за наличие на предпоставките за допустимост на искането от
председателя на КЗД е установено, че жалбата не отговаря на всички изисквания
за допустимост и с Уведомление изх.№ 30-00-17/04.10.2018 г. жалбоподателите са
уведомени, че следва да отстранят посочените нередовности. В тази връзка с
Молба вх. № 30-00-18/16.10.2018 г. жалбоподателите
са посочили, че е налице дискриминационно третиране спрямо жалбоподателите по
отношение на достъпа до делата в ОС – Стара Загора, РС – Стара Загора и РС –
Казанлък посредством електронно приложение спрямо адвокатите, вписани в
Адвокатска колегия – Стара Загора.
С Разпореждане № 1366/07.11.2018
г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация е образувана
преписка № 601/2018 г. по описа на КЗД и е определен съставът, който да я разгледа.
В съответствие с изнесените в жалбата данни за по-неблагоприятно третиране по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак „обществено положение“,
преписката е разпределена за разглеждане от Четвърти специализиран заседателен
състав на КЗД, който
е определил председател, докладчик и подпомагащ експерт.
На основание чл. 55 и
сл. от ЗЗДискр по преписката е проведена процедура по проучване. На 02.04.2019
г. Председателите на Районен съд – Стара Загора и на Окръжен съд - Стара
Загора, управителят на „Информационно обслужване“ АД и Председателят на
Адвокатска колегия – Стара Загора, са уведомени за образуваното производство по
жалба вх. № 30-00-16 от 26.09.2018 г. и допълнение с вх.№ 30-00-18/16.10.2018
г. по описа на КЗД срещу Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд – Стара
Загора, с изложени оплаквания за дискриминация по признак "обществено
положение" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като им е дадена възможност да
представят писмено становище.
В тази връзка е
постъпило писмено становище от Окръжен съд - Стара Загора, представляван от
административния си ръководител - председател К. Г., вх.№ 10-02.16/11.04.2019 г.,
с което жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че за да е налице
акт на дискриминация от страна на ОС - Стара Загора, е необходимо да съществува
предвидено в законова норма задължение за съда да предоставя чрез интернет
страницата си достъп до информация за движението на делата на всички лица, в
това число и на жалбоподателите, а такова нормативно задължение за съда не съществувало.
Посочва, че Окръжен съд - Стара Загора не е собственик на уеб портала, чрез
който се осъществява отдалеченият достъп до базата данни “Съдебно деловодство“,
чрез линк на интернет страницата на съда и че същият е собственост на
„Информационно обслужване“ АД гр. Варна. Заявено е, че дружеството предоставя
достъп до деловодната система на адвокати, които са членове на АК - Стара
Загора на основание сключен между тях договор, по който Окръжен съд – Стара
Загора не е страна.
В подаденото от Адвокатски
съвет на Адвокатска колегия - Стара Загора, представляван от председателя адв. Д.
К. Д., писмено становище вх.№ 30-00-2/11.04.2019 г. се заявява, че АК – Стара Загора
заплаща на „Информационно обслужване“ АД, клон Варна определена цена по договори,
сключени с дружеството, за лицензионното право на ползване на уеб приложението
„Съдебна информационна система", в които договори е налице забрана за АК -
Стара Загора като възложител да предоставя или да разпространява програмния
продукт на трети лица или организации без изричното съгласие на изпълнителя -
„Информационно обслужване“ АД клон Варна. Заявява се, че адвокатската колегия
не би могла да предостави достъп на всички останали адвокати в страната, които
не са нейни членове, защото е налице забрана в договора, освен това колегията
заплаща за това свое право със средства на членовете й.
В постъпило в комисията
писмено становище от „Информационно обслужване“ АД, представлявано от
изпълнителния директор Ивайло Филипов, вх.№ 16-20-505/12.04.2019 г., е заявено,
че предоставянето на право на ползване и абонаментното поддържане на съдебната
административна система “Съдебно деловодство“ - система за автоматизиране на движението
на делата в съдилищата, е предмет на договори, сключени между Окръжен съд - Стара
Загора, в качеството на възложител, и „Информационно обслужване“ АД - клон
Стара Загора – изпълнител, по които ОС - Стара Загора заплаща месечна абонаментна
такса. Заявява, че по силата на тези договори дружеството не е имало и няма
задължение за предоставяне правото на ползване и поддръжка на системата за
автоматизиране на движението на делата в съдилищата и няма правомощията да
определя лицата, които да имат достъп до САС „Съдебно деловодство“, съответно
до информацията за съдебните дела, както и че съгласно уговореното в договорите
няма задължение да извършва обработка на данни в системата за автоматизиране на
движението на делата. В становището се заявява още, че между АК - Стара Загора,
в качеството на възложител, и дружеството, в качеството на изпълнител, е
сключен договор, съгласно който изпълнителят е предоставил право на ползване на
уеб приложение „Съдебна информационна система“ за интернет достъп до информацията
за движението на делата в Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд – Казанлък,
по който възложителят заплаща месечна абонаментна такса. Пояснява, че това уеб
приложение представлява надстройка на ползваната в съдилищата система за
управление на съдебните дела - САС „Съдебно деловодство“, разработена от
дружеството и представляваща собственост на „Информационно обслужване“ АД, като
за предоставяне правото на ползване и поддръжка на системата се сключват
отделни договори със съдилищата.
С депозираното от
административния ръководител на Районен съд - Стара Загора - председател на
съда Милена Костова, вх.№ 10-01-17/12.09.2019 г., подадената жалба се оспорва
като неоснователна. Посочва се, че както в първоначалната жалба, така и в
допълнението към нея не се съдържат доводи за извършено нарушение на ЗЗДискр от
страна на PC - Стара Загора. Заявява се, че жалбоподателите не са отправяли
искане до председателя на съда за предоставяне на достъп до електронните дела,
които се съхраняват в сървър, както и да им е отказан такъв от административния
ръководител или от съдия.
Изготвен е на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр, доклад-заключение по преписка № 601/2018 г.
от определения за докладчик член на състава.
В съответствие с чл.
60, ал. 2 от ЗЗДискр на страните в производството са изпратени уведомления за
призоваване за насрочено открито заседание по преписката. В уведомленията са
посочени дата, час и място на провеждане на открито заседание по производството,
правата във връзка с призоваването и представляването им пред КЗД, данни за
приключване на проучването и възможност за запознаване със събраните по
преписката материали, възможността да посочат и ангажират нови доказателства,
да изложат всички искания и възражения.
Видно от приложения
по делото протокол съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр на 08.10.2020 г. е
проведено открито заседание, на което в съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр са
изслушани направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията
съображения по същество.
Като е преценила
събраните в хода на административното производство доказателства в тяхната
съвкупност, Комисията за защита от дискриминация е постановила процесното
решение, с което е установила, че Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд -
Стара Загора не са извършили дискриминация по признак „обществено положение“ спрямо
жалбоподателите и е оставила без уважение жалбата като неоснователна. В
решението е прието, че не се установява заявеното неравно третиране от страна
на жалбоподателите в качеството им на адвокати, които не са вписани в Адвокатска
колегия - Стара Загора, поради непредоставяне на същите на електронната услуга
„получаване на информация за движението на делата“, разглеждани от Окръжен съд -
Стара Загора и Районен съд - Стара Загора. Заявено е, че по преписката липсват
доказателства за това, че посочените съдилища са отказали да предоставят
електронен достъп до информация за движението на делата единствено и само на
жалбоподателите и че този „отказ“ е въз основа на посочения от тях признак
„обществено положение“. Посочено е, че не се установява да е проявено
дискриминационно отношение и неравно третиране към жалбоподателите от страна на
посочените институции по така посочения признак и че в случая не е изпълнено
изискването лицата, търсещи защита, да посочат лица, с които се намират в
„сходно положение“, които са третирани по-благоприятно от тях, защото
адвокатите, вписани в Адвокатска колегия - Стара Загора и жалбоподателите, като
лица, изпълняващи адвокатската професия, които са вписани в друга адвокатска
колегия, не били в сравнимо сходно положение, защото първите по силата на
сключени договори заплащали от членските си вноски въпросната услуга
„електронен достъп до получаване на информация за движението на делата“, а
жалбоподателите не заплащали такава. Освен това в производството не било
установено да е налице признакът „обществено положение“, доколкото тази услуга
не се предоставяла не само на жалбоподателите, в качеството им на адвокати, но
и на всички други лица, които не са адвокати по професия. Не била установена и
причинно-следствена връзка между посочения от жалбоподателите признак
„обществено положение“ и невъзможността да имат електронен достъп до информация
за движението на делата. Посочено е, че липсва нарушение и на разпоредбите чл.
26 от ЗЗДискр, според който лицата имат право на равни условия на достъп до
професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях,
без оглед на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, както и на чл. 37, ал. 1 от
ЗЗДискр, според който не се допуска отказ от представянето на стоки и услуги от
по-ниско качество или пък при по-неблагоприятни условия, на основата на
признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Заявено
е, че справки за движението на делата могат да се направят и не по електронен
път и че тази услуга е допълнително уговорена в представените договори и
съответно заплатена от адвокатите, вписани в Адвокатска колегия - Стара Загора.
При така установената
фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт
съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на настоящото съдебно производство е Решение № 182 от 08.02.2021 г.,
постановено от Четвърти специализиран заседателен състав към Комисията за
защита от дискриминация по преписка № 601/2018 г., с което е отхвърлена жалбата
на Адвокатско дружество „Л., Москов и партньори“, адвокат Й.К.Л. и адвокат К.
П. М. и е установено, че Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара
Загора не са извършили дискриминация по признак „обществено положение“ спрямо
жалбоподателите.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в установения от закона срок и от лица, имащи правен
интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Административният
акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен
държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство във връзка със събирането и
интерпретирането на доказателствения материал. Видно от проведеното проучване,
органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за
случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да
докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите за допуснати съществени
нарушения в хода на административното производство досежно събирането на
доказателствата и установяването на релевантните факти. От събраните по
преписката доказателства е видно, че административният орган е установил всички
релевантни и относими обстоятелства, въз основа на които да изгради своите
правни изводи с оглед приетите писмени доказателства. В Решението си КЗД е
коментирала писмените доказателства, изложила е подробни мотиви защо е
достигнала до извода за липса на извършена дискриминация спрямо жалбоподателите
по посочения признак "обществено положение". Установената от
Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения
материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и
съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви,
обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е
проверила и преценила събраните по преписката доказателства, съгласно чл. 36,
ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, а в изпълнение на чл. 35
от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е
развила доводи защо ги кредитира или не.
Обжалваното решение е
изготвено и подписано от състав – Орлин Колев, Петър Кичашки, София Йовчева,
които са участвали в административното производство към момента на приключване
на устните състезания и обявяването на преписката за решаване. С така
постановеното решение съставът на КЗД е формирал вътрешно убеждение по предмета
на спора, намерило външен израз в атакувания административен акт.
Установените факти
обосновават извод, че оспореното решение е постановено от надлежен състав в
предвидената от закона форма.
Неоснователно е
твърдението за допуснато от Комисията съществено процесуално нарушение поради
нарушение на разпоредбата на чл. 11 от АПК, съгласно която процесуалните
действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото
време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на
административния акт. Действително бе установено, че проведената процедура по
проучване не е извършена в предвидения в
закона 30-дневен срок (чл.
59, ал. 1 от ЗЗДискр),
но доколкото този срок не е преклузивен, а инструктивен по своя правен
характер, с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да постанови
решение по въпроса, с който е сезиран. Неспазването му не е от категорията на
съществените процесуални нарушения, тъй като не влияе на съдържанието на
волеизявлението и не се отразява на крайния правен резултат.
При
проверката за законосъобразност на решението, съдът намира, че оспореното
решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон.
Разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна, като
при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от
други при сравними сходни белези.
По
определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация съставлява всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява
прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на
основание изброените критерии. Неблагоприятно третиране според нормата на § 1,
т. 7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на
дискриминация, респективно, за да е осъществен състав на нарушение на
антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно
третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от закона.
В
този смисъл, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна, като е необходимо да се докаже, че дискриминацията е извършена
съзнателно по някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и бъде
установено наличието на причинно-следствена връзка между неравното третиране и
осъзнатото прилагане на признака "обществено положение".
Вземайки предвид така
посочените текстове, настоящата инстанция намира, че твърденията на
жалбоподателите, че Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора са
допуснали неравно, различно третиране на същите по посочения признак
„обществено положение“ не се установиха в хода на настоящото производство.
За да е налице
дискриминация спрямо едно лице, е необходимо да се установи, че то е третирано
по-неблагоприятно на основата на признаците по ал. 1 от чл. 4 от ЗЗДискр,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства или това лице на основата на признаците по ал. 1
от чл. 4 на ЗЗДискр е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед законова
цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да може да
се установи по-неблагоприятно третиране в случая на основание Закона за защита
от дискриминация е необходимо да има лице/лица за сравнение, както и признак,
въз основа на който да е извършено неравното третиране. В случая жалбоподателите
посочват като такива лица адвокатите, които са вписани в Адвокатска колегия - Стара
Загора. По този повод настоящият състав възприема изразената в решението
позиция, че в случая не е изпълнено изискването лицата, търсещи защита, да
посочат лица, с които се намират в „сходно положение“, които са третирани
по-благоприятно от тях. Видно от представените договори, сключени между
Адвокатска колегия – Стара Загора и „Информационно обслужване“ АД, за
лицензионното право на ползване на уеб приложението „Съдебна информационна
система“ е, че по силата на същите се предоставя лицензионно право на ползване
на посоченото приложение на Адвокатска колегия – Стара Загора, като Окръжен съд
- Стара Загора и Районен съд - Стара Загора не са страни по тези договори.
Същите са сключени между Адвокатска колегия - Стара Загора и „Информационно
обслужване“ АД и в същите е уговорено, че колегията няма право да предоставя
или да разпространява програмния продукт на трети лица или организации без
изричното съгласие на изпълнителя „Информационно обслужване“ АД, както и че
няма право да възлага на други лица аналогични на посочените в договора
дейности. По силата на тези договори АК – Стара Загора заплаща възнаграждение
за тази услуга и поради това тя се използва от адвокатите, които са вписани в
колегията, тъй като именно от техните членски вноски се заплаща цената на този
продукт. Касае се за уеб приложение, представляващо надстройка на ползваната в
съдилищата система за управление на съдебните дела - САС „Съдебно деловодство“,
разработена от„Информационно обслужване“ АД и собственост на дружеството.
Именно това е причината, поради която електронен достъп до „получаване на информация
за движението на делата“ имат само адвокатите, вписани в Адвокатска колегия -
Стара Загора. В тази връзка настоящата инстанция приема, че адвокатите, вписани
в Адвокатска колегия - Стара Загора, и жалбоподателите, които са вписани в
друга адвокатска колегия, не са в сравнимо сходно положение, доколкото първите,
по силата на сключените договори, заплащат от членските си вноски допълнителна
услуга „електронен достъп“, чрез уеб приложение, разработена и собственост на
търговско дружество, а жалбоподателите не заплащат такава. Това е съществена
разлика, която разграничава двете групи адвокати, и съответно не ги поставя в
сравнимо сходно положение.
Правилен е и доводът,
че не се установява да е налице признакът „обществено положение“. Понятието
"обществено положение", за което липсва легална дефиниция в ЗЗДискр,
може да се определи като мястото, което едно лице заема в структурата на даден
социум и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във
връзка с неговото социално поведение и функции. Следователно, като елемент на
"общественото положение" по смисъла на закона биха могли да се
определят например професията на лицето или мястото, в което работи, заеманата
длъжност и др. В случая тази услуга не се предоставя не само на жалбоподателите
в качеството им на адвокати, но и на всички други лица, които не са адвокати по
професия.
На следващо място,
следва да бъде отбелязано, че не се установява Окръжен съд - Стара Загора и
Районен съд – Стара Загора да са извършили неблагоприятно третиране на
жалбоподателите чрез неосигуряване на достъп до посочената информация по
посочения начин, доколкото същите изобщо не са били задължени да осигуряват
такъв достъп.
Съгласно чл. 64, ал. 1
от ЗСВ (в
редакцията на текста към момента на депозиране на съответната жалба - Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), актовете на съдилищата, с
изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи
съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на
интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за
защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация
Съгласно чл. 360д от ЗСВ (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.), органите на
съдебната власт предоставят чрез интернет страниците си безпрепятствен,
безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до следната информация: 1.
наименование на органа на съдебната власт; 2. адрес на органа на съдебната
власт; 3. данни за кореспонденция, включително телефон и електронен адрес; 4.
телефон, на който лицата могат да получат информация за начина на извършване на
процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически
стъпки, които трябва да предприемат за това; 5. уникален идентификатор на
органа на съдебната власт; 6. данни за банкови сметки и начини за плащане по
електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на
съдебната власт; 7. друга информация, предвидена в нормативен акт или в акт на
Висшия съдебен съвет.
Съгласно чл. 360в от ЗСВ (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.), Пленумът на Висшия
съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда и поддържа
единен портал за електронно правосъдие. Единният портал за електронно
правосъдие е информационна система, чрез която се осигурява възможност за: 1.
заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; 2.
извършване на процесуални действия в електронна форма; 3. връчване на съобщения
и призовки; 4. достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни
дела и публични регистри. Съгласно ал. 3 на същия текст, чрез единния портал за
електронно правосъдие се осигурява свободен и публичен достъп до протоколите и
статистиката за случайния подбор при разпределението на делата, които са
предвидени в закон или в друг нормативен акт. Съгласно ал. 4, чрез единния
портал за електронно правосъдие може да се осигурява достъп и до друга
информация и функционалности.
В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че към датата на сезиране на КЗД посоченият портал ("Единен портал за електронно
правосъдие"),
като информационна система, тепърва е предстоял да бъде изграден и че Окръжен
съд - Стара Загора, както и Районен съд – Стара Загора, не са били обвързани от
изискване да осигуряват достъп до информация за съдебни дела чрез уеб портал.
Към датата на подаване на жалбата (26.09.2018 г.) на интернет страницата на
съответния съд са подлежали на публикуване актовете на съдилищата, с посочени в
чл. 64 от ЗСВ изключения, при съобразяване с изискванията, посочени в тази
разпоредба, съответно информацията, достъп до която органите на съдебната власт
са били длъжни да предоставят чрез интернет страниците си, е посочена в чл.
360д от ЗСВ, като в обхвата на посочената информация не фигурира претендираният
от жалбоподателите електронен достъп за движение на делата. В тази връзка
отново следва да бъде отбелязано, че правото на ползване на процесното web приложение "Съдебна
информационна система" за интернет достъп до информацията за движението на
делата се поддържа и администрира от "Информационно обслужване" АД и
че на практика тази надстройка на ползваната в съдилищата система за управление
на съдебните дела – Съдебната административна система (САС) "Съдебно
деловодство" няма отношение към цитираните текстове от Закона за съдебната
власт. Още повече, че правата на достъп до уеб приложението не принадлежат на
Окръжен съд - Стара Загора, още по-малко на Районен съд – Стара Загора, по
отношение на който изобщо не бе установено да е бил наличен такъв. Следователно
достъпът до информация чрез това приложение не е бил осигурен в полза на всички
лица, тоест не е бил свободен, а
ограничен, но не от Окръжен съд - Стара Загора, който не е собственик на
портала, нито титуляр на правата на ползване. В този смисъл Решение № 2902/25.02.2020
г. по адм.дело № 9113/2019 г. по описа на ВАС, пето отделение.
По изложените
съображения и доколкото по делото не бе установена проява на дискриминация по
отношение на жалбоподателите, жалбата против
Решение № 182 от 08.02.2021 г., постановено от Четвърти специализиран
заседателен състав към Комисията за защита от дискриминация по преписка №
601/2018 г., се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото претенцията
за присъждане на разноски на ответника се явява основателна, като в полза на
Комисията за защита от дискриминация следва да бъде присъдена сумата от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Адвокатско
дружество „Л. и
партньори“, ЕИК : 1********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „В.
№ *, представлявано от адв. Й.К.Л., и адв. Й.К.Л., против Решение № 182 от
08.02.2021 г., постановено от Четвърти специализиран заседателен състав към
Комисията за защита от дискриминация по преписка № 601/2018 г.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Л. и партньори“, ЕИК : 1********, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., ул. „В. № *, представлявано от адв. Й.К.Л., и адв.
Й.К.Л., да заплатят на Комисия за защита от дискриминация – гр.София разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: