Решение по дело №1675/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 355
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20233230101675
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Добрич, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101675 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. Ч. Н. с ЕГН **********, от С. **** **,
подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, с която срещу Р. Р. А., от ***, е предявен
иск с правно осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен, сключения на *** в гр.
Добрич предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил между страните.
С исковата молба се претендират и сторените в съдебното производство разноски.
Ищецът основава иска си на следните фактически твърдения:
На 12.01.2021 г. в С. между страните в настоящото производство е сключен
предварителен договор, с който двете страни по сделката се съгласили да постигнат
окончателен договор за продажба на моторно превозно средство - собственост на ищеца.
Всеки един от съществените елементи на планирания договор за продажба е
индивидуализиран напълно, което дава възможност на страните по него с простото
приемане на включеното в предварителния договор проектоволеизявление на насрещната
страна да оформят окончателно правопораждащият факт на продажбата.
Предмет на планираната продажба е лек автомобил марка ***
Уговорена е и цената, която ответникът се задължи да заплати срещу прехвърлената
собственост върху недвижимата вещ.
Описаната двустранна сделка разкрива всеки един от елементите на предварителния
договор, уреден като общ способ за договаряне в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Предвидената в нормативния акт форма е спазена.
Предварителния договор от 12.01.2021 г. съдържа уговорките относно предвидените
в чл. 183 от ЗЗД съществени условия на окончателния договор за продажба.
Като страна по предварителния договор и като купувач по окончателния,
ответникът А. заплатил пълната цена на движимата вещ в размер на 500 лв.
От своя страна ищецът предал фактическата власт върху автомобила, очаквайки, че
сключването на окончателния договор е проста формалност.
Съгласно чл. 5 от предварителния договор, страните по него се задължили да
сключат окончателния договор за продажба до 01.08.2021 г.
Р. А. не изпълнил задължението си, не само до 01.08.2021 г., но и в последствие в
отговор на нееднократни покани за приключване на отношенията.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор.
След провеждане на първото съдебно заседание е постъпила молба от адв. Р. Г. с
вх.рег.№ 2327/01.02.2024г. в качеството му на процесуален представител на ищеца А. Ч. Н.,
с която уведомява съда за настъпилата смърт на ищеца на 12.08.2023г. Във връзка с
получената информация съдът е разпоредил с Разпореждане № 927 от 05.02. 2024г. да се
извърши справка в НБД Население относно наследниците на починалия ищец. Извършена е
справка в НБД Население,
която посочва действително, че ищецът А. Ч. Н. е починал на 12.08.2023г. и негови
наследници са К. А. Н. ЕГН********** и Д. А. В. ЕГН **********, съответно са издирени и
адресните регистрации на двете наследници.
С протоколно определение от 01.03.2024г. наследниците на починалия длъжника са
конституирани за участие в процеса.
Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен предварителен договор от ***, сключен между А. Ч. Н.
в качеството му на продавач и Р. Р. ЯА., в качеството му на купувач, по силата на който
продавачът се задължил да прехвърли собствеността върху лек автомобил марка *** до дата
01.08.2021г.
Предварителният договор е в писмена форма и съдържа подписите на двете страни.
От ищеца е представено свидетелство за регистрация на част I, видно от което лек
автомобил марка *** е регистриран на 15.06.2015г. на името на А. Ч. Н..
Служебно от съда е изискана справка от ОД на МВР С., сектор ПП относно данни за
последващи регистрации за процесния автомобил. Приложената служебна справка
удостоверява, че след придобиването и регистрирането на автомобила от А. Ч., липсват
други регистрации за този автомобил.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените
писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищцата иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.
19, ал. 3 ЗЗД. Успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното
установяване на няколко предпоставки: наличието на валиден предварителен договор, с
който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието
съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството
"изправна страна", респ. неизправността на ответника, т. е. неговото бездействие, с оглед на
което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на задължението за
сключване на окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора към
патримониума на прехвърлителя, както и наличието на особените изисквания на закона за
прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.
В процесния случай се установи, че страните са обвързани от валиден
предварителен договор за продажба на лек автомобил. Купувачът е заплатил изцяло
договорената между страните цена, като задължението е изпълнено при подписване на
предварителния договор. В тази си част договора има характеристиката на разписка за
получената сума от купувача.
Дейността на съда в производството по чл. 362 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 3
ЗЗД е идентична с тази на нотариуса при продажба на право на собственост върху недвижим
имот. Съдът следва да провери на осн. чл. 586, ал. 1 от ГПК дали праводателят е собственик
на вещта, както и дали са налице особените изисквания, които законите поставят за
сключването на сделката.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, предварителният договор за
сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или
нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, а съгласно ал. 2 на чл. 19
от ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор. В настоящият казус посочените изисквания са налице.
Представеният предварителен договор е действителен, отговаря на изискванията за писмена
форма и съдържа уговорки за съществените условия на договора за продажба - вещта и
цената, както и обещание за прехвърляне на имота по нотариален ред. Договорът е породил
задължения и за двете страни, които те е следвало да изпълнят. Купувачът е изпълнил своето
задължение по договора, състоящо се в заплащане на уговорената цена на вещта, а
продавачът насрещното си задължение за прехвърляне на собствеността и предаване на
вещта в уговорения срок.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се налага извода, че към момента на
2
подписването на договора и към настоящия момент ищецът е титуляр на правото на
собственост върху лекия автомобил, предмет на договора, поради което не съществува
пречка за обявяването на договора за окончателен.
Освен това не съставлява пречка за уважаване конститутивния иск по чл.19 ал.3 от
ЗЗД наличието на неплатени, от страна на продавача по предварителния договор, данъчни
задължения за вещта и/или непогасени други негови публични задължения. Както в решение
по гр.д. № 870/2011 г., така и в решенията по гр.д. № 1338/2010 г.и по т.д. № 370/2011 г. са
изведени изводи в горния смисъл, основани на изричната разпоредба на чл.364, ал.2 ГПК,
съдържаща се в Глава 31 на ГПК в която е регламентирано особеното исково производство
за сключване на окончателен договор. Съгласно цитираната разпоредба съдът не издава
препис от решението, с което се уважава конститутивния иск за обявяване на предварителен
договор за продажба на недвижим имот за окончателен, докато ищецът не докаже, че са
заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
По изложените съображения съдът намира, че искът за обявяване на
предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 12.01.2021 г. между А.
Ч. Н. в качеството му на продавач и Р. Р. А., в качеството му на купувач от друга страна, се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдебното решение по делото замества договора, за чиято действителност е
предвидена по-тежка форма, в конкретния случай - нотариален акт.
Съгласно чл.364 ал.1 от ГПК ответникът- купувач следва да заплати по сметка на
Районен съд Добрич нотариална такса на основание т.8 от ТНТ към ЗННД в размер на 36лв.,
а по сметка на Община Добрич, отдел "Местни данъци и такси" местна такса в размер на
15лв. на основание чл. 46 ал. 2 т.2 от ЗМДТ.
Нотариалната такса се дължи по сметка на Добрички районен съд.
При този изход по спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторените и доказани от него съдебни разноски в производството, а именно:
50лева - държавна такса.
Така мотивиран Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по иска на А. Ч. Н.
с ЕГН **********, заместен от наследниците си К. А. Н. ЕГН********** и Д. А. В. ЕГН
**********, срещу Р. Р. А. с ЕГН **********, предварителен договор, сключен на
12.01.2021г., с който А. Ч. Н. с ЕГН ********** продава на Р. Р. А. с ЕГН **********, лек
автомобил марка ***
ОСЪЖДА Р. Р. А. с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87
от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, да заплати по сметка на Добрички
районен съд нотариални такси в размер на 36лв.
ОСЪЖДА Р. Р. А. с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 46, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, да заплати по сметка на Община
Добрич, отдел МДТ сума в размер на 15 лева, представляваща данък за придобиване на
имущество по възмезден начин.
ОСЪЖДА Р. Р. А. с ЕГН **********, от ***, да заплати на наследниците на А. Ч. Н.
с ЕГН ********** - К. А. Н. ЕГН********** и Д. А. В. ЕГН **********, сторените съдебни
разноски в размер на 50 лева държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
3