Решение по дело №2417/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1333
Дата: 5 юли 2017 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20161100902417
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.07.2017 г.

 

      СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ


                                                                                                               
    

   При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. 2417/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       СГС е сезиран с искова молба от „И.“ АД, с която са предявени срещу Община П. искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 03.06.2013 г. е сключил с ответника договор, по който е поел по възложение на ответника задължението да изпълни строеж по особена позиция N 1 – „Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на център за настаняване от семеен тип и Център за социална рехабилитация и интеграция в гр.П. и защитено жилище в с.Видраре“, а ответникът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение. Според ищеца възложената по договора работа е бил изпълнена и приета от ответника, за което са съставени приемо-предавателни протоколи /акт обр.19/ на обща стойност 791 125,07 лв., а по споразумение от 13.05.2015 г. на ищеца е била начислена неустойка, която е била платена на ответника. Сочи се, че ответникът е платил сумата от 403 447,45 лв., поради което остава да дължи сумата от 387 677,62 лв. След извършени частични плащания ответникът остава да дължи сумата от 103 512,23 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 103 512,23 лв. – главница, както и сумата от 4408,07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.11.2015 г. – 01.04.2016 г.

    Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че е получил запорни съобщения,  с които е наложен запор върху претендираното от ищеца вземане, поради което следва да се прецени дали това вземане не е възложено на взискателите вместо плащане, защото при възлагане вместо плащане вземането не принадлежи на ищеца и искът е недопустим. Сочи се от ответника, че по процесния договор е платил сумата от 403 447,45 лв., както и сумата от 284 165,39 лв., която по размер съответства на издадената от ищеца фактура за окончателно дължима сума N 472/09.09.2015 г. Оспорва се ответникът да дължи сумата от 103 512,23 лв. по фактура N 137/01.10.2015 г. Навежда се довод, че възложените по процесния договор строителни работи и тахното плащане е свързано с предоставена безвъзмездна финансова помощ от Д. Ф.„З.“ и че в договора е предвидено плащане само на строителни работи, които са одобрени от Д. Ф.„З.“. Според ответника одобрените от Д. Ф.„З.“  строителни работи възлизат на 284 165,38 лв., за която сума ищецът е издал фактурата за окончателно плащане. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 5216,80 лв. – неустойка по споразумение от 13.05.2015 г., както и със сумата от 556 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2015 г. – 02.06.2016 г.

    Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Според ищеца финансирането на ответника от Д. Ф.„З.“ до определен размер не ограничава отговорността на ответника за плащане на изпълнените по договора работи. След като са изпълнени от ищеца строителни работи и са приети от ответника, ответникът дължи плащане на възнаграждението, независимо дали е получил финансиране или не от „Д. Ф.„З.“. Поддържа се, че плащане се дължи на всички одобрени от ответника строителни работи, а не само на одобрените от Д. Ф.„З.“. Прави възражение за нищожност на клаузата на т.3.5 от договора, както и на клаузата на т.3.8, защото води до безвъзмездност на процесния договор. Оспорва се вземането на ответника по възражението за прихващане.

      Ответникът е представил допълнителен писмен отговор, с който поддържа възражението, че размерът на задължението по процесния договор е обвързан от одобрение на Д. Ф.„З.“, както и че са платени изпълнените от ищеца работи. Навеждат се доводи, че оспорената от ищеца договорна клауза не е нищожна, защото не е налице съществена нееквивалентност на престациите. Поддържа се, че ищецът е знаел, че ответникът е бенефициент по оперативна програма „Развитие на селските райони 2007-2013 г.“ и че плащанията по договора са в зависимост от одобрение от страна на контролния орган, а ищецът се е съгласил с тези условия. Освен това с издаване на фактура за окончателно плащане N 472/09.09.2015 г. ищецът е признал, че размерът на вземането му възлиза на 284 165,38 лв. Сочи се, че след подписване на актовете обр.19 е констатирано, че реално изпълнените от ищеца работи са в по-малък обем, което се доказва от съставения Контролен лист за проверка.

      На основание чл.219 ГПК на страната на ответника е конституиран като помагач Д. Ф.„З.“, който оспорва предявените искове.

    Представен е договор от 03.06.2013 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел по възложение на ответника задължението да изпълни строеж по особена позиция N 1 – „Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на център за настаняване от семеен тип и Център за социална рехабилитация и интеграция в гр.П. и защитено жилище в с.Видраре“, а ответникът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 806 894,90 лв.

     Представен е договор N 23/321/01111 от 11.10.2012 г., от който се установява, че Д. Ф.„З.“ е поел задължението да предостави на ответника безвъзмездна финансова помощ

     Представен е протокол от 28.07.2014 г. за приемане на извършени СМР, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 6272,28 лв.

      Представен е протокол от 30.12.2013 г. за приемане на извършени СМР 1, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 89063,87 лв.

      Представен е протокол от 30.12.2013 г. за приемане на извършени СМР 1, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 330457,66 лв.

     Представен е протокол от 14.01.2014 г. за приемане на извършени СМР 2, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 135689,29 лв.

      Представен е протокол от 14.01.2014 г. за приемане на извършени СМР 2, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 32754,06 лв.

      Представен е протокол от 15.12.2014 г. за приемане на извършени СМР 3, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 46474,48 лв.

     Представен е протокол от 15.12.2014 г. за приемане на извършени СМР 3, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 103500,25 лв.

     Представен е протокол от 28.07.2014 г. за приемане на извършени СМР, в който се сочи, че ищецът е изпълнил непредвидени строителни работи на стойност 17 563,82 лв.

     Представено е споразумение от 13.05.2015 г., с което страните са постигнали съгласие, че ищецът има задължение в размер на 40645,55 лв. – неустойка по чл.15.1 от процесния договор, която следва да се плати в 14-дневен срок от сключване на споразумението.

     Представено е споразумение от 13.05.2015 г., с което страните са постигнали съгласие, че ищецът има задължение в размер на 5216,80 лв. – стойност на ползвана ел.енергия,  вода и газ, която следва да се плати в 3-дневен срок.

      Представена е фактура N 050/09.09.2013 г., в която се сочи, че по процесния договор ищецът има вземане за аванс в размер на 403 447,45 лв.

       Представена е фактура N 472/09.09.2015 г., в която се сочи, че по процесния договор ищецът има окончателно вземане за извършени СМР на стойност 284 165,39 лв.

      Представена е фактура N 137/01.10.2015 г., в която се сочи, че по процесния договор ищецът има вземане за дофактурирани извършени СМР по Протоколи обр.19 на стойност 103 512,23 лв.

      Представено е платежно нареждане от 30.09.2013 г., в което се сочи, че ответникът е наредил да се преведе на ищеца сумата от 336 206,21 лв. – по фактура N 050/09.09.2013 г.

      Представено е платежно нареждане от 31.12.2013 г., в което се сочи, че ответникът е наредил да се преведе на ищеца сумата от 67241,24 лв. – по фактура N 050/09.09.2013 г.

     Представено е запорно съобщение по изп.дело N 20147580400491 на ЧСИ М.О., с което е наложен запор върху вземане на ищеца срещу ответника в размер на 25 985,21 лв.  

      Представено е запорно съобщение по изп.дело N 20147580400491 на ЧСИ М.О., с което е наложен запор върху вземане на ищеца срещу ответника в размер на 215 964,09 лв

     Представено е запорно съобщение по изп.дело N 2014********** на ЧСИ Л.М.с което е наложен запор върху вземане на ищеца срещу ответника в размер на 129 497,13 лв.

     Представено е запорно съобщение по изп.дело N 2014********** на ЧСИ Л.М., с което е наложен запор върху вземане на ищеца срещу ответника в размер на 153 703,02 лв.

     Представено е запорно съобщение по изп.дело N 20158190400047 на ЧСИ Л.М., с което е наложен запор върху вземане на ищеца срещу ответника в размер на 125 197,08 лв.

     Представено е запорно съобщение по изп.дело N 20148210401088 на ЧСИ П.И., с което е наложен запор върху вземания на ищеца срещу ответника.

     Представено е запорно съобщение по изп.дело N 20158260400063 на ЧСИ А.А., с което е наложен запор върху вземания на ищеца срещу ответника.                                     

      Представено е запорно съобщение по изп.дело N 20158510400752 на ЧСИ М.П., с което е наложен запор върху вземания на ищеца срещу ответника.

      Представени са запорни съобщения по чл.202 ал.2 ДОПК, с които са наложени запори върху вземания на ищеца срещу ответника.

      Представени са 4-ри платежни нареждания от 18.09.2015 г.,  в които се сочи, че ответникът е наредил да се преведат по сметка на ЧСИ М.О. сумата от 25 985,21 лв., по сметка на ЧСИ Л.М.сумата от 131 956,09 лв. и сумата от 18863,19 лв., а по сметка на ТД на НАП сумата от 60 000 лв.

      Представено е платежно нареждане от 10.11.2015 г., в което се сочи, че ответникът е наредил да се преведе по сметка на ТД на НАП сумата от 47360,90 лв.

    Представен е контролен лист за проверка на място – Развитие на селските райони, изготвен от Д. Ф.З. от 26.06.2015 г., в който служители на третото лице са констатирали несъответствия.

      Представено е уведомително писмо за одобрение N 1151/321 от 26.01.2016 г., с  което Д. Ф.„З.“ е наложил редукция в размер на 104 625,65 лв., от които 31 155,24 лв. – редукция след извършена проверка на място, а  73 470,41 лв. – неустойка по чл.40 ал.1, т.8 Наредба N 25/29.07.2008 г.

      Установява се от заключението на ССЕ от 27.01.2017 г., че издадените от ищеца три фактури са на обща стойност от 791 125,07 лв., а в счетоводството на ответника са записани само фактура N 050 и N 472 на обща стойност 687 612,84 лв. По фактура N 050/09.09.2013 г. ответникът е платил на ищеца сумата от 336 206,21 лв., а по фактура N 472/09.09.2015 г. е платена сумата от 284 165,39 лв. по сметка на ЧСИ О., М.и ТД на НАП. В.лице е констатирало, че стойността на одобрените работи по Протоколи /обр.19/ възлиза на общо 658 274,56 лв.

     Установява се от доп.заключение на ССЕ от 02.03.2017 г. и от 04.05.2017 г., че при сборуване стойността на изпълнените работи по протокол за приемане на извършени СМР N 2/14.01.2014 г. за обект ЦСРИ са допуснати аритметични грешки, а при правилно сборуване стойността възлиза на 791 549,10 лв., която надвишава с 424,03 лв. фактурираните от ищеца работи на стойност 791 125,07 лв.  Общо платените от ответника суми възлизат на 729 512,15 лв.

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

 

     По допустимостта на предявените искове. С определението по чл.374 ГПК от 19.10.2016 г., с което е изготвен доклад по делото, съдът е приел, че налагането на запор върху претендираното от ищеца вземане не представлява процесуална пречка да се води иск за неговата съдебна защита. Това е така, защото наложеният запор не води до ограничаване процесуалното право на носителя на запорираното вземане да търси съдебна защита на вземането, което при непредявяване на иск има опасност да бъде погасено по давност. Освен това ищецът, чието вземане е запорирано, има интерес да предяви иск за присъждане на вземането, защото при уважаване на иска вземането ще бъде съдебно признато и ще послужи за удовлетворение на неговите кредитори /взискатели по изпълнението/, в резултат на което задълженията на ищеца по образуваните срещу него изп.дела ще бъдат погасени поне частично. Обстоятелството, че при евентуално осъдително решение и издаден в полза на ищеца изп.лист срещу ответника сумите по изп.лист няма реално да бъдат платени на ищеца, а на неговите кредитори, обезпечени с наложените запори, е въпрос по изпълнение правните последици на решението, който няма отношение към процесуалните предпоставки за допустимостта на иска.

 

    По същество на спора. Установи се от представения по делото договор от 03.06.2013 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел по възложение на ответника задължението да изпълни строеж по особена позиция N 1 – „Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на център за настаняване от семеен тип и Център за социална рехабилитация и интеграция в гр.П. и защитено жилище в с.Видраре“, а ответникът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение. По отношение наличието на възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка с посочените по-горе параметри не са направени възражения от страна на ответника.

      Основателността на предявения иск за неплатено възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД е обусловена от факта на точно изпълнение от ищеца на възложените по процесния договор строителни работи с уговореното качество и количество.

 

     В подкрепа на повдигнатото в обстоятелствената част на исковата молба фактическо твърдение за изпълнение на възложените по договора строителни работи са представени от ищеца два протокола за приемане на извършени СМР  от 28.07.2014 г., протокол за приемане на извършени  СМР 3 от 15.12.2014 г., два протокола за приемане на извършени СМР 2 от 14.01.2014 г. и два протокола за приемане на извършени СМР 1 от 30.12.2013 г. В преклузивните срокове по чл.370 и чл.373 ал.2 ГПК тези документи не са оспорени и не са направени възражения от ответника досежно тяхната доказателствена стойност. В писмения отговор и в допълнителния писмен отговор ответникът изрично е заявил „не възразяваме да бъдат приети представените към исковата молба писмени доказателства“ и „не възразяваме да бъдат приети и приобщени като доказателства по делото представените от Дружеството  към допълнителната искова молба актове обр.19“. Всеки от посочените по-горе неоспорени документи носи подписа на ответника - възложител и удостоверява направеното от него признание на факта, че описаните в протоколите строителни работи са изпълнени от ищеца. В този смисъл съдът намира, че тези неоспорени протоколи имат качеството на разписка по чл.77 ЗЗД и са подписани от ответника с нарочната цел да служат на ищеца за доказване на фактическото обстоятелство по изпълнение на възложените строителни работи.

     Тези удостоверителни протоколи, носещи подписа на ответника, но и на лицето, осъществяващо строителен надзор, имат качеството на документи по чл.170 ал.1 ЗУТ. Изготвените в процеса на строителството документи/актове по чл. 170, ал. 1 и ал. 2  ЗУТ, вр. с Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, са регламентирани от закона като форма за доказване /“ad probationem“/ на свързаните със строителството фактически обстоятелства. Протоколите са съставени за установяване на количеството извършени от ищеца строително-монтажни работи и след като в случая са двустранно подписани те представляват годни доказателства за приемане от възложителя на изпълнението -  чл. 264 ЗЗД  /решение № 76 от 10.08.2015 г. по т.д. № 729/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,  решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О/.

    Възражението на ответника досежно предявената срещу него претенция се опира не на оспорване доказателствената стойност на представените от ищеца двустранно подписани протоколи, а на съставен от третото лице контролен лист за проверка на място от 26.06.2015 г. Тази негова линия на процесуална защита е неправилна, защото претенцията по чл.266 ал.1 ЗЗД може да бъде блокирана при направено оспорване доказателствената стойност на подписаните от ответника протоколи и възражение за невярност на тяхното съдържание, но не и с представяне на изготвени от трето лице документи, в които това трето за спорното отношение лице е направило определени фактически констатации.

     Изготвеният от третото лице контролен лист за проверка на място от 26.06.2015 г. представлява частен документ, който не носи подписа на ищеца. Следователно ищецът не е обвързан от направените в този документ фактически констатации относно неизпълнение на част от възложените строителни работи. Този контролен лист е документ, който има значение за отношенията между ответника и третото лице Д. Ф.„З.“, възникнали от договор  N 23/321/01111 от 11.10.2012 г. Възраженията на третото  лице към ответника за неизпълнение на задълженията по договор  N 23/321/01111 от 11.10.2012 г. не могат да се противопоставят на ищеца.

     При тези факти съдът намира, че от представените по делото неоспорени  двустранно подписани протоколи се установява фактът на изпълнение от ищеца на възложените по процесния договор строителни работи, които са приети без възражения от ответника - възложител. Изготвеният от третото лице контролен лист, който не носи подписа на ищеца, не може да обори доказателствената стойност на неоспорените протоколи за приемане на извършени СМР, носещи подписа на ответника възложител.

     На следващо място – страните по делото са сключили на 13.05.2015 г. споразумение, в което са постигнали съгласие, че задължението за неустойка за забавено изпълнение по чл.15.1 от договора възлиза на 40645,55 лв. /което е платено/. Това споразумение има качеството на договор за извънсъдебно спогодба по чл.365 ЗЗД, който на основание чл.20а ал.1 ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили. След като страните са постигнали изрично съгласие за това, че за забавеното изпълнение на част от строителните работи ищецът има задължение за неустойка от 40645,55 лв., но липсва каквато и да е договорка за това, че ищецът не е изпълнил реално част от възложената работа, съдът намира, че към сключване на споразумението ищецът, макар и със забава, е изпълнил в пълен обем възложените по договора строителни работи, които са приети без възражения от ответника с протоколите за приемане на извършени СМР. Изразената от страните воля в споразумението от 13.05.2015 г. не оставя място за съмнение, че към неговото сключване възложената работа е била изпълнена от ищеца и приета от ответника, който е имал единствено възражение за забавено изпълнение. В този смисъл е и другото сключено споразумение от 13.05.2015 г., което урежда задължението на ищеца да плати консумирана ел.енергия, вода и газ. И в това споразумение липсва каквато и да е договорка, която да сочи, че ищецът не е изпълнил реално част от възложените строителни работи.

 

    Общата стойност на изпълнените по протоколите строителни работи възлиза на 761 774,81 лв. /обяснения на в.лице в съд.заседание на 07.02.2017 г./, но от доп.заключение на ССЕ от 02.03.2017 г. се установи, че при сборуване стойността на изпълнените работи по протокол за приемане на извършени СМР N 2/14.01.2014 г. за обект ЦСРИ са допуснати аритметични грешки, а при правилно сборуване стойността възлиза на общо 791 549,10 лв. С оглед направеното правилно изчисление на стойностите на реално изпълнените по протоколите строителни работи съобрзазно доп. заключение на ССЕ от 02.03.2017 г. съдът намира, че вземането на ищеца по чл.266 ал.1 ЗЗД възлиза на 791 549,10 лв., независимо че издадените от него фактури са на по-ниска стойност - от 791 125,07 лв.

    Извършените от ответника плащания възлизат на общо 687 612, 84 лв. /включително и плащания по сметка на ЧСИ и ТД на НАП след получаване на запорните съобщения/, поради което вземането на ищеца възлиза на 103 936,26 лв. / 791 125,07 лв. минус 687 612, 84 лв./. Съдът не кредитира доп.заключение на ССЕ от 04.05.2017 г. в частта, в която е направена констатация, че е платена сума от 729 512,15 лв., защото по делото не са представени платежни документи, които да удостоверяват плащане в този размер. В обясненията на в.лице в съд.заседание на 15.06.2017 г. се сочи, че тази сума е съобразно приложение N 10 . Приложение N 10 /лист 354-358/ е изготвено от третото лице документ, който не може да служи за доказване на факта, че ответникът е платил на ищеца определени суми. Представените по делото платежни нареждания от 30.09.2013 г., 31.12.2013 г., 18.09.2015 г. и от 10.11.2015 г. /лист 130 – 134/ удостоверяват плащане от ответника на сума от общо 687 612, 84 лв., поради което съдът намира за доказан факта на плащане в този размер.

    Доколкото искът е предявен за сумата от 103 512,23 лв., съдът следва да се произнесе по този размер. Обстоятелството, че ищецът е издал фактура N 472/09.09.2015 г. за окончателно плащане на сума от 284 165,38 лв. не означава, че е направил отказ от вземането за неплатените суми по процесния договор. Направеното в тази фактура изявление на ищеца не погасява съществуващото в негова полза вземане за неплатено възнаграждение по процесния договор, доколкото между страните не е сключен договор за опрощаване или договор за спогодба, с която се правят взаимни отстъпки /решение № 32 от 30.05.2016 г. по т.д. № 95/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

 

     В клаузите на т.3.5 и т.3.8 от договора са предвидени уговорки, според които ищецът в качеството на изпълнител има право да получи възнаграждение за извършената работа, но след одобряване от третото лице Д. Ф.„З.“ на направените от ответника разходи. Според съда тези клаузи от договора не са нищожни, защото не са в противоречие с императивна материалноправна норма. Тези клаузи имат характер на „модалитет“ – условие по смисъла на чл.25 ЗЗД. По същество с тези клаузи изискуемостта на вземането по чл.266 ал.1 ЗЗД се поставя в зависимост от приемане от Д. Ф.„З.“ на изпълнението на задълженията на ответника по сключения от тях договор N 23/321/01111 от 11.10.2012 г. Доколкото приемането на изпълнението на задълженията на ответника по сключения с третото лице договор е обусловено от проявена от ответника грижа за неговите собствени работи, съдът намира, че неприемането от третото лице и неговият отказ да плати на ответника не може да се противопостави на ищеца в отношенията му с ответника по процесния договор / в този смисъл решение № 15 от 22.12.2016 г. по т.д. № 2404/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

     Нормата на чл.25 ал.1, изр.2-ро ЗЗД предвижда, че се смята за сбъднато условието, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. По аргумент от по-силното основание, ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията на самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана с настъпването на това условие, също следва да се преценява като предоставено на волята и възможностите на длъжника /решение № 15 от 22.04.2014 г. по т.д. № 46/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. След като настъпването на условието за плащане от ответника е в зависимост от волята и възможностите на ответника, който дължи изпълнение спрямо третото лице, съдът приема, че ответникът не може да се позовава на несбъдването на това условие.  Фактът, че третото лице Д. Ф.„З.“ не е одобрил в цялост изпълнението на ответника и не е извършил превод на суми по сметка на ответника, не освобождава ответника от задължение да плати на ищеца възнаграждение за изпълнените по процесния договор строителни работи, които са приети – чл.25 ал.1, изр.2-ро ЗЗД. Да се приеме противното означава, че ищецът, въпреки изпълнение на възложената работа и приемането й от ответника, не би получил дължимото възнаграждение, когато ответникът - възложител не стори необходимото, за да получи плащане от третото лице Д. Ф.„З.“.

      В решение № 79 от 16.07.2015 г. по т.д. № 1535/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 155 от 06.11.2012 г. по т.д. № 744/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 12 от 31.05.2013 г. по т.д. № 239/2012 Г., І Т. О. на ВКС са разгледани подобни случаи, в които възложителят не е получил плащане от трето лице и е прието, че изпълнението на поетото от възложителя задължение за плащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка не е обусловено от извършено от трето лице плащане в полза на възложителя.

     

     Ответникът не е платил претендираната сума от 103 512,23 лв. и е изпаднал в забава, поради което е възникнало задължение за обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението по чл.86 ЗЗД на 4408,07 лв.

 

   Тъй като предявените искове са основателни съдът дължи произнасяне по възражението за прихващане на ответника, защото е сбъднато вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане. Както по-горе се спомена, страните са сключили на 13.05.2015 г. споразумение, с което ищецът е признал за съществуване на задължение в размер на 5216,80 лв. – за ползвана ел.енергия, вода и газ, което е следвало да плати в тридневен срок. Доколкото не са представени доказателства за плащане /представено е банково извлечение на „СиБанк“ ЕАД, което удостоверява плащане на сумата от 40645,55 лв.- неустойка по друго споразумение/ претенцията на ответника за сумата от 5216,80 лв. е основателна. От 17.05.2015 г. ищецът е в забава, поради което дължи на основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 556,06 лв., но тъй като ответникът претендира 556 лв. по този размер съдът дължи произнасяне. Следователно ответникът има вземания от общо 5772,80 лв., които с оглед правилото на чл.76 ал.1, изр.2-ро ЗЗД следва да се прихванат от вземането на ищеца за главница, което е с по-висок размер, лихвоносно е и е най обременително, защото за него се прилага дългият 5-годишен давностен срок.

    Поради основателност на възражението за прихващане искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е основателен за сумата от  97739,43 лв. /103 512,23 лв. минус 5772,80 лв./.

 

    Като краен извод – от представените по делото неоспорени протоколи за приемане на извършени от ищеца СМР и от доп.заключение на ССЕ се установява, че ищецът е изпълнил по процесния договор строителни работи на обща стойност от 791 549,10 лв. Фактическия извод на съда, че ищецът е изпълнил описаните в протоколите работи се подкрепя и от сключените на 13.05.2015 г. споразумения, в които страните са постигнали съгласие, че за забавеното изпълнение ищецът дължи неустойка за забава, но липсва каквато и да е договорка, която да сочи, че ищецът не е изпълнил реално част от възложената по договора работа. Представеният от ответника контролен лист  е изготвен от трето за спорното правоотношение лице – Д. Ф.„З.“ и направените в него  фактически констатации не обвързват ищеца, който не е участвал при неговото съставяне. Този документ би имал доказателствено значение в отношенията между ответника и третото лице по сключения от тях договор, но е ирелевантен за отношенията между ищеца и ответника по процесния договор. Клаузите на т.3.5 и 3.8 от процесния договор имат характер на „модалитет“ – условие по смисъла на чл.25 ЗЗД, настъпване на което е в зависимост от волята и поведението на ответника. Обстоятелството, че третото лице има възражения към ответника за неизпълнение по сключения между тях договор и фактът, че не му е платил, не в състояние да блокира претенцията на ищеца, който е изпълнил възложените  по процесния договор строителни работи, които са приети от ответника без възражения. Поради основателност на възражението за прихващане искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е основателен за сумата от 97739,43 лв.

 

    С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 97739,43 лв., а за разликата до пълния предявен размер да се отхвърли като погасен поради възражение за прихващане; искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен размер, доколкото погасяването поради възражение за прихващане има действие занапред / до предявяване на иска ответникът е в забава по отношение на главницата от 103512,23 лв./.

 

     Мотивиран съдът

                                                                         РЕШИ:

 

    ОСЪЖДА Община П., гр.П., пл.“*******“ N 6, Булстат *******, да заплати на „И.“ АД, ***, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 97739,43 лв. – възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор N Д-66/ 03.06.2013 г., ведно със законната лихва от 04.04.2016 г., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 4408,07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.11.2015 г. -01.04.2016 г. върху главница от 103 512,23 лв., както и съдебни разноски от 7856,02 лв., като отхвърля иска по чл.266 ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 103 512,23 лв. като погасен поради направено възражение за прихващане със сумата от 5216,80 лв. – дължима на Община П. по споразумение от 13.05.2015 г., и със сумата от 556 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД  за периода 17.05.2015 г. – 02.06.2016 г.

 

     ОСЪЖДА „И.“ АД ***, да заплати на Община П., гр.П., пл.“*******“ N 6, Булстат *******, съд.разноски от 336,44 лв.

 

     Решението е постановено при участие на трето лице – Д. Ф.„З.“, конституирано на основание чл.219 ГПК по искане на Община П..

   

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: