Р Е Ш Е Н И Е
№ 464 / 22.12.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Добрички административен
съд, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и
втора година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, МАРИЯ
МИХАЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа
докладваното от председателя касационно дело с административно –
наказателен характер №596 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от РД „АА“ гр. Варна, против Решение №154 от 16.05.2022 г.,
постановено по нахд №1109/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено
Наказателно постановление № 23-0000703 от
16.06.2021
г., издадено от Директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация"- гр. Варна.
Касационният жалбоподател счита, че оспореното решение
е незаконосъобрзно, тъй като съдът
неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил
материалния закон. Твърди се, че ясно и точно и в АУАН и в НП е посочено какво
е нарушението, а именно непредставянето за проверка от контролните органи на
информация, а именно отказ да се предоставят данни от картата на водача. По изложените съображения се иска отмяна на съдебния
акт и потвърждаването на наказателно постановление. Претендира разноски по
делото.
Ответникът – „СВЕНТРАНС“ БГ ЕООД, чрез своя процесуален
представител адв. А.В., оспорва жалбата, като счита решението за правилно и
законосъобразно. Излага и съображения, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушение. Пледира за оставяне
в сила на решението и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Представителят на
контролиращата страна, намира жалбата за неоснователна и иска решението на ДРС
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Добрич, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на „СВЕНТРАНС“ ЕООД гр. Добрич против Наказателно
постановление №23-0000703 от 16.06.2021
г., издадено от Директор на РД „АА“ Варна, с
което на касатора, за извършено нарушение по чл.91в, т.2, предл.второ
от ЗАвтП е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвтП.
От фактическа страна районният
съд е приел за установено, че на 19.01.2021 г. в гр. Добрич, ул. „Димитър
Петков“ №4, ет.2, ап.18 при извършване на комплексна проверка на транспортната
документация на фирма „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, притежаваща лиценз №15187 за
извършване на международен автомобилен превоз на товари не е предоставило на
служителите от РД „АА“ Варна за проверка, изискана с покана с изх.№ 82-00-51-1122/25.09.2020 г. по т. 5, изр. 2, пр. 2,
връчена на упълномощеното лице Иван Петров Костов на
дата 30.09.2020 г. информация с данните, извлечени от паметта на
дигиталната карта на водача Й.Т. с №CMRC000, извършвал обществени международни превози на
товари, управлявайки товарен автомобил /влекач/ с марка „ДАФ“ /кат. №3/ с
регистрационен №СВ 2775 НР, с монтиран в него дигитален тахограф, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 за периода на комплексната проверка от
01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., видно от информацията за изминатите километри с
гореописаното моторно превозно средство и ЧМР от дата 18.06.2020
г. - нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
За да отмени
наказателното постановление ДРС е приел, че описаното в
наказателното постановлнеие вменено деяние на жалбоподателя не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Конкретно е прието, че санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 от ЗАв П
предвижда налагане на административно наказание на превозвач, който не
съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказва да ги
предостави за проверка на контролните органи. В конкретния случай в АУАН и НП
било посочено единствено, че превозвачът не предоставя на служителите за
проверка изисканата с процесната покана информация, извлечена от паметта на
тахографа за периода на комплексната проверка, но факти дали тази информация се
съхранява и дали има отказ същата да бъде предоставена, липсват.
Тези
изводи не се споделят от настоящият съдебен състав.
В
обстоятелствената част на обжалваното пред районния съд наказателно
постановление е посочено, че в определения от контролните органи срок
превозвачът „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД не е предоставил поисканата от контролните
органи на РД „АА“ – Варна информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната
карта на водача Й.Т. /обстоятелство, неоспорено от дружеството
превозвач/, което деяние е квалифицирано от административнонаказващия орган
като нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ ЗАвтП. Съгласно тази правна
норма превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от картата на водача. Съответно в санкционната разпоредба на чл. 104,
ал. 7 ЗАвтП е предвидено ангажиране на отговорността на превозвач, който не
съхранява извлечените данни от картата на водача за период 365 дни или отказва
да ги предостави за проверка от контролните органи. Липсва законодателно
предвиждане, че двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал. 7 ЗАвтП са в
преюдициална връзка помежду си. Напротив, двете изпълнителни деяния са
предвидени алтернативно, и извършването на което и да е от тях е основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност по този текст. Описаното в
АУАН и в наказателното постановление изпълнително деяние е обективирано в
непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната
карта на водача, от което недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за
предоставянето на информация. Нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП не предвижда, че
отказът за предоставяне на данни от картата на водача трябва да е непременно
изричен, от което следва, че може да се изрази и в мълчаливото бездействие на
превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни. В този случай
административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва причините на отказа
- в смисъл дали те се дължат на простото несъхраняване на информацията, която е
извлечена от картата на водача, или са други по естеството си.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав намира, че вмененото на касационния
ответник административно нарушение по чл. 91в, т. 2, предложение второ ЗАвтП е
съставомерно, доказано и правилно квалифицирано от АНО.
Доколкото делото е изяснено от фактическа страна
от въззивния съд, то настоящият съдебен състав следва да се произнесе по съществото на
спора.
В случая не са налице предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Датата на извършване на процесното нарушение е посочената
еднозначно в акта и в наказателното постановление - 19.01.2021 г., което е
правилно, тъй като изпълнителното деяние се изразява в непредставяне на
информацията, извлечена от дигиталния тахограф и от картата на водача за
моторното превозно средство по време на проверката, а същата е извършена именно
на тази дата.Това
е описано и в съставения Констативен протокол от 23.02.2021 г. за извършена
комплексна проверка на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, като в т.83 е посочено, че на
19.01.2021 г. в гр.Добрич, дружеството не е представило на служителите от РД
„АА“ гр. Варна за проверка изискната с покана с изх. №82-00-51-1122/25.09.2020
г. информаци, извлечена от пометта на дигиталната карта на водача Й.Т. с №CMRC000, извършвал
обществени международни превози на товари, управлявайки товарен автомобил
/влекач/ с марка „ДАФ“ /кат. №3/ с регистрационен №СВ 2775 НР, с
монтиран в него дигитален тахограф, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006
за периода на комплексната проверка от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г.,
видно от информацията за изминатите километри с гореописаното моторно превозно
средство и ЧМР от дата 18.06.2020 г. Посочено е че до връчване на АУАН
информацията от картата на водача не е представена. Т.е. е безспорно коя дата е
приета за датата на извършване на
нарушението. Извършител на деянието е фирмата - превозвач. Нарушителят е
индивидуализиран с посочване на неговото наименование, търговска фирма и данни
за осъществяваната дейност по обществен превоз с издадените за това
индивидуализиращи документи - притежавания лиценз. Даденото фактическо описание
на нарушението и в акта, и в наказателното постановление е достатъчно пълно,
ясно и конкретно, и позволява индивидуализацията му като административно нарушение
по чл. 91в, т. 2 от ЗАвт Пр. Правилно е определена и санкционната разпоредба на
чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвт Пр. Обвинението е ясно и
безпротиворечиво със съставомерните елементи от обективна страна по приложимия
санкционен състав.
В
съвкупността си, изложеното обуславя извод за законосъобразност на
наказателното постановление. Достигайки до противоположен правен извод и
отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, решаващият състав на
ДРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и
наместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление.
С
оглед изхода на спора, на касационния
жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски на осн.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в определен размер на 80 лева, които следва да бъдат
заплатени от „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД гр. Добрич
Воден
от изложеното, Административен съд Добрич, троен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №154 от
16.05.2022 г., постановено по нахд №1109/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич и НАМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № № 23-0000703 от 16.06.2021 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация"- гр. Варна.
ОСЪЖДА „СВЕНТРАНС БГ“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Дим.
Петков“ №4, ет.2, ап.18, представлявано от управителя Л.Д. да заплати на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 80 /Осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: