МОТИВИ към присъда по НОХД № 33/2019 год. на Районен съд
– гр. Луковит
Районна
прокуратура – гр. Луковит е внесла обвинителен акт срещу С.Й.С., ЕГН **********,***,
по обвинение за това, че за периода м.09.2004 г. до м.05.2016 г.
вкл. в гр.Луковит, Ловешка обл., след като е осъден да издържа свой низходящ -
малолетната си дъщеря В.С.Й. ЕГН ********** чрез нейната майка и законна
представителка Н.Г.В. ЕГН ********** ***, с влязло в сила на 28.10.2002 г.
Решение № 198/02 г. по гр.д.№ 187/02 г. на PC Луковит чрез месечна издръжка в
размер на 30.00 лв., увеличена считано от 14.10.04 г. на 50.00 лв. с Решение №
59/05г. по гр.д.№ 208/04г. на PC Луковит, влязло в законна сила на 16.08.2005г.,
и увеличена на 100 лв. считано от 15.12.2011 г. с Решение № 20/12 г. по гр.д.№
554/11 г. на PC Луковит, влязло в законна сила на 30.03.2012г., съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 108
месечни вноски за сумата от 8080.00лв., както следва: 1 месечна вноска за м.
09.04г. 30лв., 53 месечни вноски от по 50.00лв. за 2650.00 лв. - от м. 07.07г.
до м. 12.2007г. вкл., от м.01.08г. до м.12.2008г. вкл., от м.01.09г. до
м.12.2009г.вкл., от .м. 01.10 г. до м.12.2010 г., от м.01.2011г. до м.11.2011г.
вкл., и 54 месечни вноски от по 100лв. за сумата от 5400лв. - от м. 12.2011г.
до м. 05.2016г.вкл. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Представителят на Районна прокуратура-гр.
Луковит в съдебно заседание поддържа обвинението и счита, че същото е доказано
по несъмнен начин от приобщения доказателствен материал по делото. Предлага подсъдимият
да бъде признат за виновен за престъплението по обвинителния акт, като му се
наложи наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66 НК да се отложи за изпитателен срок от три
години.
Производството по делото е
протекло по реда на задочното производство – в отсъствието на подсъдимия и с
упълномощен от подсъдимия защитник – адв. И.В. ***, при наличието на
процесуални основания за това.
Защитникът на подсъдимия
счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин и моли за оправдателна
присъда алтернативно в случай, че съдът приеме, че подзащитният му е виновен в
извършване на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, моли за снизхождение,
изтъквайки, че подсъдимият вече се е стабилизирал финансово и е започнал да
заплаща старите си задължения за издръжка на детето си.
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Й.С. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, настоящ адрес
Италия, български гражданин, българин, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.С. и св. Н.Г.В. имали сключен граждански брак
на 13.06.1998 г. с акт 18/98 на Община Луковит. От брака си имат родено дете – В.С.Й.,
род. на *** г.
С решение №198/28.10.2002г. на PC Луковит по гр. дело №187/2002г., на PC
Луковит, влязло в
законна сила на 28.10.2002г. / л.35 от
ДП/ бракът между двамата бил прекратен, родителските права по отношение на
детето В.С.Й. били предоставени на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 30 лв. на дъщеря си В.Й. чрез нейната майка и
законен представител.
С Решение № 59/21.03.2005г. по гр.д.№ 208/04г. на PC
Луковит, в сила от 16.08.05г.
присъдената издръжка била изменена като подсъдимият бил осъден да заплаща
увеличение от 20 лева или по 50 лева месечна издръжка на детето В.Й., считано
от 14.10.2004 г.
Въпреки съдебните решения подсъдимият С. не заплащал
дължимата издръжка.
Св. Н.В. се снабдила с изпълнителни листове за решенията и по
двете дела / л.44, 45/ и инициирала образуване на изпълнително дело - № 93/2004
г. по описа на ДСИ при РС – Луковит. Започнало изплащане на присъдената
издръжка на детето В.Й. чрез нейната майка и законен представител от държавата чрез Община Луковит по реда на
Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, както
следва:
на 18.05.2006г. – сума от 1123.95лв. за периода м. 09.2004г.
до м.05.2006г. ведно с лихвата; на 15.03.2007г. – сума от 450.00лв. за периода
м. 06.2006г. до м.02.2007г.; на 05.12.2008г. - сума от 1050.00лв. за периода м. 03.2007г. до
м.11.2008г.; през м. 12.2009г. – сума от 600.00лв. за периода м. 12.2008г. до м.11.2009г.
; през м. 01. 2010 г. – сума от 50.00
лв. за м. 12.2009г., и на 15.03.2010 г. – сума от 50.00 лв. за м. 01.2010 г.
Въз основа на констативен протокол от ДСИ при РС - Луковит от
02.02.2010 г. било установено, че подсъдимият С. притежавал МПС - лек автомобил
Фиат Брава с рег.№ ******и със Заповед №
61/09.03.2010 г. / л.63/ на Кмета на Общината, изплащането на издръжката било
прекратено.
След разтрогване на брака, а и към настоящия момент подсъдимият
трайно напуснал пределите на РБългария, установил се
да живее в Италия, където създал ново семейство, имал две деца, и продължил да
не изпълнява задълженията си за заплащане на присъдената издръжка на детето В.Й..
Прекъснал всякакви контакти и с близките
си в страната.
Единствените плащания за издръжка на В.Й. били на
15.06.2011г. /л.9/, когато от Италия превел на св. Н.В. сумата от 100 евро, и
на 02.11.2011г. с пощенски запис сумата от 50.00 лв. / л.10/. Чрез майка си Н.В. получила от подсъдимия сумата от 300 евро
на 31.03.2006г. , 100 евро на 28.04.2006г., два пъти по 100 евро - на 03.12.2008г.
и на 07.12.2009г.
Последвало ново изменение на присъдената издръжка, като по
силата на Решение № 20/13.03.12г. по гр.д.№ 554/11г. на PC
Луковит, влязло в
законна сила на 30.03.2012г. / л.97/ подс.. С. бил осъден да плаща издръжка
вече в размер на 100.00лв. По това дело също бил издаден изпълнителен лист,
присъединен по същото изпълнително дело. За периода м.02.2012г. до м.01.2016г.
по изпълнителното дело не били постъпвали суми от длъжника С. за изплащане на
издръжката /справка л.147/. Издръжката се изплащала отново от държавата чрез Община
Луковит с начална дата м.04.2012г. и до м.02.2016г. вкл. била изплатена на св. В.
сумата от 3240.00лв. /справка л.150/.
За периода 17.02.2004 г. до 03.11.2005 г. подсъдимият е бил в
трудовоправни отношения с „Терра
2000“ ООД гр. Червен бряг, като за целия период е получил доход в размер на
3654,30 лв. /л. 153/.
От показанията на св. В.Й. и св. Н.В. се установява, че в периода 2004 до
2016 г. В. не е имала контакти с баща си /подс. С./ и едва след като е
навършила пълнолетие са били
възстановени контактите помежду им по телефона. Св. Й. сочи, че в началото на
2018 г. подсъдимият й превел парична сума /300 евро/, която била
предназначена за рокля за абитуриентския бал, след това на
няколко пъти е превеждал малки суми от порядъка на 50 – 100 евро по банков път.
Св. В.М. – майка на подсъдимия твърди, че подсъдимият не е
пращал пари, но я помолил да дава „по някой лев“ на В. и тя като вземела
пенсията си й е давала по 20 – 30 лева.
От страна на защитата по делото са представени писмени доказателства за извършени преводи от
името на подс. С. на името на В.Й. в периода 08.02.2018 г. до 18.06.2019 г. парични
суми общо в размер на 1220 евро.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно
следствие – показанията на св. В.Й., св. Н.В. и св. В.М., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства от
досъдебното и съдебно производство.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като за периода м.09.2004 г. до м.05.2016 г.
вкл. в гр.Луковит, Ловешка обл., след като е осъден да издържа свой низходящ -
малолетната си дъщеря В.С.Й. ЕГН ********** чрез нейната майка и законна
представителка Н.Г.В. ЕГН ********** ***, с влязло в сила на 28.10.2002 г.
Решение № 198/02 г. по гр.д.№ 187/02 г. на PC Луковит чрез месечна издръжка в
размер на 30.00 лв., увеличена считано от 14.10.04 г. на 50.00 лв. с Решение №
59/05г. по гр.д.№ 208/04г. на PC Луковит, влязло в законна сила на
16.08.2005г., и увеличена на 100 лв. считано от 15.12.2011 г. с Решение № 20/12
г. по гр.д.№ 554/11 г. на PC Луковит, влязло в законна сила на 30.03.2012г.,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на 2 и повече месечни вноски,
а именно 108 месечни вноски за сумата от 8080.00лв., както следва: 1 месечна
вноска за м. 09.04г. 30лв., 53 месечни вноски от по 50.00лв. за 2650.00 лв. -
от м. 07.07г. до м. 12.2007г. вкл., от м.01.08г. до м.12.2008г. вкл., от
м.01.09г. до м.12.2009г.вкл., от .м. 01.10 г. до м.12.2010 г., от м.01.2011г.
до м.11.2011г. вкл., и 54 месечни вноски от по 100лв. за сумата от 5400лв. - от
м. 12.2011г. до м. 05.2016г.вкл.
За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга
на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
лице. Престъплението по чл. 183 от НК
по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК
е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
С нормата на чл. 183, ал. 1 НК
са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете.
От обективна страна всички елементи на
престъпния състав са налице. На първо място безспорно е установено по делото,
че спрямо подсъдимия С. има влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето
си В. чрез нейната майка и законен представител - с Решение
№ 198/02 г. по гр.д.№ 187/02 г. на PC Луковит, в сила от 28.10.2002 г. в размер
на 30 лева, с Решение № 59/05г. по гр.д.№ 208/04г. на PC Луковит, в сила от
16.08.2005г. в размер на 50 лева, с Решение № 20/12 г. по гр.д.№ 554/11 г. на
PC Луковит, в сила от 30.03.2012г. в
размер на 100 лева. Тъй като решенията са влезли в законна
сила, те са породили общозадължителното си действие и подсъдимият С. е бил длъжен да изпълнява вмененото му с решенията
задължение да заплаща ежемесечните вноски по издръжката. Същият обаче
съзнателно е бездействал, като не е изпълнявал задължението в размер на повече
от две месечни вноски, с което е осъществил изпълнителното деяние.
Съгласно съдебната практика за реализиране на състава
на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние;
ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на
други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща
издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението
на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди
на лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал
това свое задължение през посочения в обвинителния акт период. Липсват
доказателства това негово неизпълнение да се дължи на обективна невъзможност,
т. е. на причини извън волята му.
Не са налице предпоставките за прилагане
на привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като до
постановяване на присъдата подсъдимият не е изпълнил изцяло задължението си за
заплащане на дължимата издръжка за посочения в обвинението период. Дори да се
приеме, че преведените от подсъдимия
след инкриминирания период парични суми са били предназначени за погасяване на
задължението му за издръжка, то е налице
само частично погасяване на дълга.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че е бил осъден по силата на съдебно решение, което е влязло в сила, да заплаща
издръжка на детето си, но умишлено не го е сторил.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. Не са налице
основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК
не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото
издръжката не е изплатена и няма
възстановяване на имуществените вреди /Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по
н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от правилото на чл. 57, ал. 1 от НК, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му,
степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
В конкретния случай при преценката си,
съдът намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се вземат
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че макар и след
навършване на пълнолетие на детето е започнал да погасява задължението си. От друга страна, като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се вземат предвид високият размер на неизплатената
издръжка и на практика продължителният
период на престъпното поведение на подсъдимия, в рамките на който не се
установява същият да е положил дори усилия за частично плащане или компенсиране
на неизпълнението на задължението за издръжка с полагане на лични грижи за детето
си от каквото и да било друго естество.
На базата на посочените обстоятелства и
като счете, че в случая наказанието лишаване от свобода ще е това, което в
най-пълна степен ще постигне целите на наказанието, като ще се въздейства
превъзпитателно спрямо подсъдимия към спазване на родителските му задължения,
съдът счете, че следва да определи и наложи именно наказание лишаване от
свобода при съобразяване с нормата на чл. 54 от НК,
за срок от три месеца. По отношение
изпълнението на наказанието съдът намира, че са налице основания на чл.66, ал.1
от НК – подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, наказанието лишаване от свобода
е под 3 години като размер, поради което и отложи изпълнението на наложеното
наказание три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Воден от изложеното по горе, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: