№ 615
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 260810 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 148/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-12 състав, съдът на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е признал за установено по
отношение на ответниците А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН ********** –
солидарно отговорни длъжници, че в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* съществува ЧАСТ от вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. №
75334/2018 г. по описа на СРС, в размер на 352 427, 64 лева (триста петдесет и две
хиляди четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки),
представляващи главница, дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт“ с № BL59064, сключен на 30.05.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5
961, 82 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и осемдесет и две
стотинки), представляващи договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от 06.07.2018 г. до 04.10.2018 г.; сумата от 7 581, 15 лева (седем хиляди петстотин
осемдесет и един лева и петнадесет стотинки), представляващи наказателна лихва за
просрочие, дължима за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018 г. и сумата от 1 724, 20
лева (хиляда седемстотин двадесет и четири лева и двадесет стотинки),
представляващи дължими банкови такси за периода от 18.06.2018 г. до 26.11.2018 г.
1
С решението съдът е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* срещу А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН ********** –
солидарно отговорни длъжници, обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, в ЧАСТТА
относно признаването за установено по отношение на ответниците, че в полза на
ищеца съществува вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по
описа на СРС, в размер на 165, 85 лева (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки), представляващи застраховки, дължими за периода от 15.06.2018 г. до
26.11.2018 г. и сума в размер на 420 лева (четиристотин и двадесет лева),
представляваща нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П.,
ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата
от 24 440, 71 лева (двадесет и четири хиляди четиристотин и четиридесет лева и
седемдесет и една стотинки), представляващи разноски по делото в исковото и
заповедното производства.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците А. К. П. и Д.
Т. П., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чрез своя особен представител адвокат
Д. Д.-Ф., вписана в САК, го обжалват в ЧАСТТА, в която установителните искове по
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ са уважени. Наведени са
възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. По
същество, във въззивната жалба се излага, че съгласно съдържанието на процесния
Договор за банков кредит, в частност чл. 5а, ал. 2, т. 2 от него, то Кредитополучателят
се е задължил да поддържа банкови обороти през сметките си в „Юробанк България“
АД в размер не по-малко от 200 000 лева. В тази връзка, именно в тежест на ответника
било да установи при условията на пълно и главно доказване, че преди да обяви
кредита за предсрочно изискуем, Кредитополучателят не е имал налични средства по
други сметки в банката. Освен това е наведено възражение, че първоинстанционният
съд не е определил правилно реално дължимата сума, като неправилно не е взел
предвид заключението по т. 1 от допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, в което било отразено събиране на част от претендираното вземане от
страна на ЧСИ.
В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, „Юробанк
България“ АД, оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по
съображения изложени В срока за отговор и на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК е
депозирана и насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно
решение, в ЧАСТТА, с която са били отхвърлени исковите претенции на ищеца. По
същество се излагат възражения за неправилност и необоснованост на съдебното
решение в обжалваната част, доколкото съгласно чл. 9а от процесния Договор за
банков кредит, ответниците в качеството им на солидарни длъжници отговарят
наравно с Кредитополучателя за всички негови задължения, в това число и за
застрахователните премии и разходите по уведомяване за предсрочната изискуемост на
кредита, позовавайки се и на чл. 309а от ТЗ.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в рамките на
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 263, ал. 2
2
от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са неоснователни.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка
по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с
материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената
съвкупност се обосновава извод, че на 30.05.2017 г. между „Юробанк България“ АД
и кредитополучателя „Биенди Комерс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Т. П., както и солидарните длъжници: Д. Т. П. и А. К. П., двамата в
лично качество, е бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт“ с № BL59064. Видно от съдържанието на процесния Договор,
предоставеният кредитен продукт по разплащателната сметка на Кредитополучателя е
бил в размер на 335 000 лева, а срокът за ползване на този кредит е възлизал на 48
календарни месеца. Главницата е следвало да бъде погасявана на анюитетни вноски,
като Кредитополучателят е имал право да погасява частично или изцяло задълженията
си по усвоената главница, чрез ежедневно и служебно погасяване от банката със
средствата осигурени по разплащателната сметка, за което Кредитополучателят е дал
неотменимото си съгласие. По отношение на дължимата лихва, същата е начислявана
ежемесечно, като в процесният Договор за банков кредит е предвидено, че плащането
и следва да се извършва до 21 – во число на всеки месец от разплащателната сметка на
Кредитополучателя или която и да е друга негова сметка в банката. Съгласно чл. 26 от
Договора, при неизпълнение от Кредитополучателя, на което и да е поетите
договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло
изискуем. В чл. 6 от договора е посочено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
3
дължимата лихва по чл. 5, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за
просрочие на главница в размер на 10 пункта, а в чл. 5, ал. 2, т. 2 е договорено в
рамките на всяко календарно тримесечие, следващо месеца на откриване на заемната
сметка, Кредитополучателят да поддържа банкови обороти през сметките си в банката
в размер не по-малко от 200 000 лева.
Видно от предоставеното по делото извлечение от счетоводните книги на
„Юробанк България“ АД се установява, че банката е формирала волеизявлението си
за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, считано от 04.10.2018 г., когато е
настъпила и забавата в плащането на погасителната вноска за дължима главница по
кредита.
В тази връзка, на 04.10.2018 г. с два броя нотариални покани със съответни
рег. № 2469 и рег. № 2476 по описа на нотариус А. Г. , с район на действие Софийски
районен съд, регистриран под № 031 на Нотариалната камара, „Юробанк България“
АД е уведомила ответниците за решението си да превърне кредита за изцяло и
предсрочно изискуем на основание чл. 26 във връзка с чл. 25 от Договора за банков
кредит.
От значение към предмета на делото, след справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че
до 11.05.2018 г. ответниците са били съдружници и управители в „Биенди Комерс“
ООД – Кредитополучател по процесния договор за банков кредит.
По делото е приета като неоспорена от страните Съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), от заключенията по която се установява, че процесният кредитен
продукт е бил усвояван многократно до рамките на кредитния лимит от 335 000
лева, като към 28.11.2018 г. размерът на непогасеното задължение по кредита е
включвал главница от 352 427, 64 лева, възнаградителна лихва за периода от
06.07.2018 г. до 04.10.2018 г. в размер на 5 961, 82 лева, наказателна лихва за
просрочие за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 7581, 15 лева, такси
за периода от 18.06.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 1742, 20 лева, задължение за
застраховка за периода от 15.06.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 165, 85 лева и
нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г. в размер на 420 лева.
Освен това, става ясно, че в периода от 23.05.2018 г. до 04.10.2018 г., когато кредитът е
превърнат в предсрочно изискуем. не са постъпвали суми по заемната сметка за
погасяване на задълженията по кредита. Събраните лихви и такси по кредита от
свободния лимит по него са в общ размер на 4797, 63 лева за периода от 16.06.2017 г.
до 31.12.2017 г., а погасяванията осъществени през 2018 г. са със суми постъпвали в
следствие на банков превод от страна на Кредитополучателя.
На следващо място, чрез ССчЕ се установява, че след датата на завеждане на
исковете, предмет на настоящото производство, и във връзка с предхождащия ги
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по описа на СРС, 64 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 1256/2019 г. по описа на ЧСИ С.
Я., вписан под № *** в КЧСИ, на 13.08.2020 г. по сметката на ЧСИ С. Я. е постъпила
сума в размер на 115 328, 80 лева, следваща от публична продан на имот на
ответниците, а на 17.09.2020 г. въпросната сума е преведена по сметка на „Юробанк
България“ АД.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на допуснатата
и приета като неоспорена от страните ССчЕ. Експертизата и нейните заключения са
компетентно изготвени, като не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, а напротив – те се основават на тях.
4
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При преценка съдържанието на сключения между страните Договор за банков
кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ с № BL59064, съдът намира, че същият разкрива
признаците на договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в нормата
на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, доколкото с този договор ищецът е поел задължение да отпусне
на Кредитополучателя „Биенди Комерс“ ООД парична сума с определена цел, при
уговорени условия и срок за връщане, а последният, заедно с ответниците, в
качеството им на солидарни длъжници, са се задължили да върнат предоставената сума
на вноски, на определените в договора падежи.
Договорът е частен диспозитивен документ, на който е даден вид да е подписан
от страните по него. При липса на доказателства установяващи неавтентичността му,
той обвързва страните с правата и задълженията по него, и най-вече – ищецът да
предостави кредита в посочените размери, а ответниците да го върнат чрез заплащане
на месечните погасителни вноски на уговорените падежи, съгласно погасителния план.
Както и правилно първоинстанционният съд е отчел в мотивите към своето
решение, процесният договор не попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит, уреждащ особени изисквания за предоставяне на
потребителски кредит, а също и Закона за защита на потребителите, уреждащ
защита на особена категория длъжници, тъй като ответниците, сключвайки договора
са действали в рамките на своята професионална или търговска дейност -
ответникът Д. Т. П. като управител и съдружник в дружеството „Биенди Комерс“
ООД, а ответникът А. К. П. като съдружник в него. Освен това, процесният договор
е сключен във връзка с професионалната дейност на дружеството – за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди.
Съгласно заключението на ССчЕ, сметката на Кредитополучателя е била
заверена с посочената в договора за кредит сума в размер на 335 00 лева.
Следователно за ответниците, в качеството им на солидарни длъжници на
Кредитополучателя, се поражда задължението да върнат на кредитора отпуснатия
кредит, ведно с договорната лихва, съгласно условията на подписания договор.
На следващо място, наличието на неизпълнение по договора се установява от
заключението на ССчЕ. По-конкретно, по делото е категорично установено, че към
04.10.2018 г. задълженията за заплащане на главница и лихви по кредита са били
просрочени, което неизпълнение и забава е дало правото на ищеца да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което обстоятелство ответниците са уведомени надлежно.
В тази връзка, следва да се спомене, че съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът установява съществуването на вземането към подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Пак според цитираното
5
тълкувателно решение, вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно
изискуемо, ако кредиторът упражни това си право и след като уведоми длъжника,
като уведомяването следва да предхожда подаването на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, както е и в настоящия случай.
В допълнение, размерите на непогасените задължения към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съответстват на
претендираните.
Тук е моментът да се обърне внимание на наведеното във въззивната жалба
възражение, че първоинстанционното съдебно решение не е отчело постъпилата сума в
размер на 115 328, 80 лева в полза на ищеца, като с това е бил неправилно установен
размера на дължимите суми по кредита. Същото възражение е неоснователно,
доколкото съгласно залегналото тълкувание в т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, то ако в хода на производството до приключване на съдебното дирене се
установи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
настъпили факти, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес, същите следва да се вземат предвид при постановяване на
решението. Ето защо, събраната сума в размер на 115 328, 80 лева не следва да бъде
взета предвид в настоящото производство, тъй като е в резултат на принудително
изпълнение, а не на доброволно плащане от страна на ответниците и/или
Кредитополучателя.
Настоящият въззивен съд счита за неоснователно и другото релевирано
възражение във въззивната жалба в посока, че дължимите по процесния договор за
кредит суми е можело и е следвало да бъдат събрани служебно от банката от авоарите
на дружеството по други негови сметки. Това е така, доколкото в тежест на
ответниците е било установяването на способ за погасяване на задължението или за
точното изпълнение на задълженията по договора за кредит от Кредитополучателя, в
частност да докажат, че в периода на просрочие е имало достатъчно средства по други
сметки в банката. Доказателства за тези обстоятелства по делото не са сочени,
респективно събрани, с оглед на което и при неблагоприятни последици на
доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен
по аргумент от чл. 154 от ГПК. Отделно от това заключението на вещото лице по
ССчЕ установява размера на непогасените задължения, които съвпадат с вземанията по
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по
описа на СРС, 64 състав.
Относно наведените възражения в Насрещната въззивна жалба, то настоящият
въззивен съд намира същите за неоснователни, тъй като от представените и приети
6
доказателства по делото, както и първоинстанционният съд правилно е отбелязал, не се
установи, че за ответниците е възникнало задължение да заплащат застрахователни
премии (застраховки) в полза на банката, нито се установи, че са поели задължението
да заплатят разноските по връчването на нотариални покани за уведомяването им за
превръщането на кредита в предсрочно изискуем. В случая ищецът е имал
възможността съгласно договореното в самия договор за кредит да уведоми
длъжниците за решението си да превърне кредита в предсрочно изискуем и по друг
начин, но е преценил, че ще направи това ползвайки услугите на нотариус.
На особения представител на въззивниците ответници адв.Д. Ж. Д. – Ф., на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, САС определя адв.възнаграждение в размер на 1 000 лв.,
платимо от ищеца „Юробанк България“ АД.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260810 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 148/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-12 състав, в ЧАСТТА, с
която на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е
признато за установено по отношение на ответниците А. К. П., ЕГН ********** и Д.
Т. П., ЕГН ********** – солидарно отговорни длъжници, че в полза на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* съществува ЧАСТ от вземането, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от
11.12.2018 г. по ч. гр. д. № 75334/2018 г. по описа на СРС, в размер на 352 427, 64
лева (триста петдесет и две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет и
четири стотинки), представляващи главница, дължима по Договор за банков кредит
продукт „Бизнес овърдрафт“ с № BL59064, сключен на 30.05.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 5 961, 82 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и един лева
и осемдесет и две стотинки), представляващи договорна възнаградителна лихва,
дължима за периода от 06.07.2018 г. до 04.10.2018 г.; сумата от 7 581, 15 лева (седем
хиляди петстотин осемдесет и един лева и петнадесет стотинки), представляващи
наказателна лихва за просрочие, дължима за периода от 04.10.2018 г. до 26.11.2018 г.
и сумата от 1 724, 20 лева (хиляда седемстотин двадесет и четири лева и двадесет
стотинки), представляващи дължими банкови такси за периода от 18.06.2018 г. до
26.11.2018 г., както и в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* срещу А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН
********** – солидарно отговорни длъжници, обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, в
ЧАСТТА относно признаването за установено по отношение на ответниците, че в
полза на ищеца съществува вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 11.12.2018 г. по ч. гр. д. №
75334/2018 г. по описа на СРС, в размер на 165, 85 лева (сто шестдесет и пет лева и
7
осемдесет и пет стотинки), представляващи застраховки, дължими за периода от
15.06.2018 г. до 26.11.2018 г. и сума в размер на 420 лева (четиристотин и двадесет
лева), представляваща нотариални такси за периода от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* на основание чл.47, ал.6 от
ГПК да заплати на адв.Д. Ж. Д. – Ф. особен представител на въззивниците-ответници
А. К. П., ЕГН ********** и Д. Т. П., ЕГН ********** пред САС адв.възнаграждение за
в размер на 1 000 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8