Решение по дело №331/2017 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........град Шумен, 22.02.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на пети  февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              Председател:  Росица Цветкова

                                                                     Членове: Татяна Димитрова

                                                                                     Снежина Чолакова

 

при секретаря В.Р.и с участие на прокурор Д. Шостак от Окръжна прокуратура - гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Т.Димитрова КАНД № 331 по описа за 2017г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП-гр.Варна, депозирана чрез процесуалния представител В.К.М.- ст.юрисконсулт в ТД на НАП-гр.Варна/ИРМ-Шумен, срещу Решение № 561/10.11.2017г., постановено по ВАНД № 1038/2017г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, с което е отменено наказателно постановление № 260798-F285529/24.03.2017г. на зам.директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на „Е.с.г.“ ЕООД-гр.Шумен е наложена „имуществена санкция” в размер на 4000(четири хиляди) лева за нарушение по чл.124, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът е обосновал неправилен извод за липса на съставомерност на деянието, за което е наложена имуществената санкция. Сочи, че времето на получаване на кредитното известие не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1 във връзка с чл.124, ал.5 от ЗДДС. По  тези съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено така издаденото НП като правилно и законосъобразно.

       Ответникът  - „Ей си груп” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител  адв. Св.П. излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които моли съда да го потвърди. 

 

       Представителят на Окръжна прокуратура - Шумен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, доколкото е налице извършено нарушение, и моли за решение в този смисъл.

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

   Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Районен съд Шумен е отменил  като незаконосъобразно НП № 260798-F285529/24.03.2017г. на зам.директора на ТД на НАП-гр.Варна, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F285529/19.12.2016 г., с което на ответника по касация „Ей си груп” ЕООД е наложено административно наказание -  имуществена санкция в размер на 4000,00 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата,  че  „Ей си груп” ЕООД, в качеството си на задължено по ЗДДС лице, не е отразило в отчетния регистър по чл.124 ал.1, т.2 от ЗДДС/дневник покупки/  и СД по ЗДДС за данъчен период м.ноември 2015г. получен от него документ - кредитно известие № 85/29.11.2015 г, издадено от доставчик „Васитрон” ЕООД, към фактура № 37/31.03.2015г. в месеца, в който е издаден, а е извършил това през месец октомври 2016г. По посочената фактура, която е включена в дневника за покупки за данъчен период м.март 2015г., получателят „Ей си груп” ЕООД е ползвал данъчен кредит. Невключването на КИ № 85/29.11.2015г. в дневник покупки и СД по ЗДДС през месец ноември 2015г., когато е издадено, е установено на 12.12.2016г. при извършена проверка от ТД на НАП Варна офис Шумен.

За да отмени НП, районният съд е приел, че санкционираното дружество не е извършило вмененото му нарушение, тъй като не е било известено, че има да изпълнява такова задължение. Приел е, че дружеството е получило процесното кредитно известие на 21.10.2016г. и тогава коректно  е изпълнило задължението си.

   Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. 

   Административнонаказателната отговорност на „Ей си груп” ЕООД гр.Шумен е ангажирана на основание 182, ал.1 от ЗДДС, предвиждаща регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. От правна страна административното обвинение се основава на чл.124, ал.5 от ЗДДС, съгласно която независимо от ал.4 регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. От фактическа страна е посочено, че кредитно известие № 85/29.11.2015 г., издадено от доставчик „Васитрон” ООД, към фактура № 37/31.03.2015г ., не е отразено в дневника за покупки за месеца, в който е издадено, а в дневника за месец октомври следващата година.

  Настоящият касационен състав намира за неправилно становището на първоинстанционния съд по съществото на спора за несъставомерност на деянието. По делото няма спор по фактите, а именно, че касаторът е регистрирано лице по ЗДДС, че е получил кредитно известие № 85/29.11.2015 г. през м.октомври 2016г. и че го е включил в дневника за покупки за данъчен период м.октомври 2016г. Фактът на твърдението за по-късното получаване на известието е станал известен на наказващия орган при извършената проверка, но в съответствие със закона правилно не е взет предвид при квалифициране на деянието като нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, защото не е елемент от фактическия му състав. Този извод следва от редакцията на разпоредбата, с която е въведено безусловно задължение кредитните известия да се отразяват в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. За разлика от предвиденото като общо правило в ал.4, че данъчните документи се отразяват в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, то ал.5 въвежда изключение само за кредитните известия очевидно поради техния характер - издават се при намаление на данъчната основа или разваляне на доставката. С оглед предвидения в ЗДДС специален ред за деклариране и отчитане /включващ възможността за корекция при грешка или пропуск/ не може да се приеме, че в противоречие със Закона за счетоводството на данъчните субекти се вменява задължение да осъществяват отчетността си извън хронологичния ред на стопанските операции.

  В случая безспорно нарушение е налице, доколкото има издадено кредитно извествие през месец ноември 2015 г. и то не е отразено от задълженото лице в дневниците за покупки за месец ноември 2015г., за който данъчен период се отнася. Не са предприети действия по извършване на корекция по реда на чл.126 от ЗДДС на подадените отчетни регистри и декларации за м.ноември 2015г., а известие № 85/29.11.2015 г. е включено в документите за м.октомври 2016г. По този начин е осъществен изцяло състава на вмененото нарушение, включително с изискуемия вредоносен резултат. ВвВВ в в 

С оглед на изложеното, касационният съд намира, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което направеният от въззивния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление е неправилен и постановен в разрез със събраните по делото доказателства и със законовите разпоредби.

Въз основа на тези съображения, Шуменският административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а наказателното постановление - потвърдено.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 561 от 10.11.2017г., постановено по ВАНД № 1038/2017г. по описа на Шуменския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 260798-F285529/24.03.2017г. на зам.директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на „Е.с.г.“ ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 4000 (четири хиляди) лева за нарушение по чл.124, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност.

Решението е окончателно.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

 

                                                                                           2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.02.2018г.