РЕШЕНИЕ
гр.София,
01.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6233 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Д.М., чрез адв. С.Б.С., твърди,
че на 09.10.2014 г,, вследствие на ПТП на бул. *********“ в гр. Варна, починала
майка му – В.С.И.. Поради това ищецът претърпял подробно описаните в исковата
молба неимуществени вреди, за които той претендира обезщетение. Твърди се, че
виновен за реализираното ПТП е водачът на автомобил „Фиат Браво“ с ДК№*******,
който при скорост не по-малка от 81,23 км/ч. причинил мигновена смърт на майка
му. За увреждащото МПС била сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *******.
Изтъква се, че било образувано и НОХД №284/2015г. по описа на ВОС, за това, че е осъществил
наказателния състав на чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК, като по непредпазливост е
причинил смъртта на В.С.И.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
застрахователното дружество „Б.И.“ да изплати сумата от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 09.10.2014 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва исковите претенции по
основание и размер, като счита, че не е налице деликт. В условията на
евентуалност отправя възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като
твърди, че същата е пресичала неправилно, без да е положила необходимата грижа
за безопасността си и без да се съобразила със скоростта и посоката на
приближаващите автомобили. Твърди, че предявената претенция от 250 000 лв.
е прекомерна и че не отговаря на критериите, установени с ППВС №4/68, както и
на установената съдебна практика.
Съдът
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е син и съответно наследник на В.С.И.,
починала на 9.10.2014г.
С присъда № 35 от 31.03.2015г. по НОХД
284/2015г. Г.П.П.е бил признат от Варненския окръжен съд за виновен за това, че
по непредпазливост е причинил смъртта на В.С.И.. На основание чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Оттук, съдът приема за установено, че Г.П.П.е предизвикал
ПТП на 09.10.2014, в резултат на което е причинена смъртта на В.С.И., майка на
ищеца.
За установяване на механизма на ПТП,
валидната пътна сигнализация, скоростта на движение на пътния автомобил и дали
е имал видимост пострадалия пешеходец към приближаващия го автомобил и дали е
можел да избегне удара, ако прекрати пресичането на пътното платно, се изготви
АТЕ от инж. И.Т.. Заключението на вещото лице е било оспорено по т.3 и т.4 от
ответника и по негова молба, съдът е определил да се изготви нова АТЕ от друго
вещо лице по тези 2 точки. Страните не оспорват втората АТЕ и съдът я е приел.
СГС кредитира т.1 и т.2 от първата експертиза и т.3 и т.4 от втората като
пълни, компетентни и безпристрастни. Процесното ПТП е настъпило в гр. Варна на
бул. *********“, където водачът на лек автомобил „Фиат“ е навлязъл в пътната
лента за насрещно движение, като е достигнал до крайна лява лента. В същото
време пешеходката е предприела пресичане от ляво на дясно за посоката на
автомобила на платното за движение на бул. *********“. Завивайки рязко надясно,
водачът на автомобила е блъснал пешеходката, с което се е реализирало ПТП.
В протокола за оглед е описано, че на
разстояние от 71 м напред от Ор. 2 на десния тротоар има поставен пътен знак А
– 18 „Пешеходна пътека“, а на 99 м. в посока на огледа на платното има
полувидима и слабо изразена маркировка на пешеходна пътека – М 8.2. Съгласно т.
4 от АТЕ пешеходката не е пресичала правилно на обозначеното за това място,
което съдът намира за установено. В допълнение, АТЕ намира, че пешеходката е
имала видимост към приближаващия се отляво автомобил и е могла да изчака да
премине автомобила и тогава да предприеме пресичането. По време на пресичането
пешеходката е имала също възможност да го преустанови и да се върне назад.
Съгласно т. 3 от АТЕ скоростта на
движение на автомобила преди да започне аварийното спиране е била около 81
км/ч., с което е била нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, регламентираща позволената скорост на пътното превозно
средство на пътя.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля И.В.В.във връзка с претенцията за
неимуществени вреди. Същият установява, че познава ищеца от 15-20г. и че ищецът
е бил в много близки отношения с майка си, че ПТП-то е съставлявало трагедия и
е че се е отразило много тежко върху ищеца. Починалата В.С.И. се е грижела за
внучката си и често е идвала на гости в апартамента на ищеца и неговата жена. Ищецът
е изпитвал неудобство да говори за случката и не е могъл да присъства на
погребението, тъй като е бил на работа в открито море.
Видно от представения препис от
застрахователна полица, гражданската отговорност на виновния водач Г.П.П.е
застрахована при застрахователно дружество „Б.И.“, с което се доказва наличието
на застрахователно правоотношение между двамата. Периодът на застрахователно
покритие на полицата включва деня на извършването на ПТП.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1./настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач.
На
основание чл. 300 ГПК съдът приема ,че поведението на водоча на увреждащия
автомобил Г.П.е било виновно и противоправно, като същият е нарушил чл.21 от ЗДвП като се е движел с превишена скорост и по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалата, наследодател на ищеца. Възражението на ответника, че
превишението на скоростта е било минимално не може да се сподели. ПТП е
настъпило в рамките на гр.Варна, в
населено място и в район, в който са разположени жилища. Установено е, че
водачът Петров се е движел с 81 км/ч., което значително надвишава разрешената
скорост в населено място от 50 км/ч. Ищецът от своя страна е материално – правно легитимиран да предяви
настоящите искове. Като син на пострадалата той попада в кръг на лицата, имащи право,
съгласно съдебната практика, да претендират репариране на претърпени
вследствие смъртта на техен наследодател
неимуществени вреди – в т. см. ППВС № 4 от 25.05.1961 г. Не е спорно между
страните, че ответникът „Б.И.“ АД е пасивно легитимиран да отговаря по така
предявените искове, предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП - 09.10.2014 г., сключено за увреждащото МПС – арг. и от чл.
257, ал. 2 КЗ/отм./ При това положение на доказване по делото са
подлежали при условията на пълно и главно доказване в процеса механизма на
транспортното произшествие; претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие смъртта на неговата майка, пряката им причинна връзка с процесното
ПТП, а за ответника на установяване в процеса е подлежало наведеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съдът
след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото ( две АТЕ,
писмени и гласни доказателства – обсъдени подробно по – горе), намира, че е
налице съвкупното наличие на елементите от фактическия състав на деликта по чл.
45 ЗЗД. Търпените от ищеца болки и
страдания от внезапната и непреодолима загуба на майка му, вследствие на
процесното ПТП, се установяват от свидетелските показания на И.В.В..
Съдът възприема свидетелските показания на В.във връзка със задължението си по
чл. 52 ЗЗД да определи обезщетението за установените категорично в настоящия
процес неимуществени вреди по справедливост.
Критерият
„справедливост” не е абстрактно понятие. Налице е трайно и непротиворечиво
тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД, установено както с ППВС № 4/1968 г., така и
от практиката на САС и ВКС. Възприето е с Решение № 119 от 25.07.2017 г. по
гр.д.№ 60199/2016 г. на IV гр.о. на
ВКС, че от значение са: конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съпътстващите физически болки и
страдания на починалото лице, тяхната
сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те в каква степен са
били възприети от ищеца, как са се отразили върху неговата психика и емоции,
възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта, родствените и
емоционалните отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях;
конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението
върху психиката и начина му на живот. Настоящият състав на съда, а принципно и константната съдебна практика,
приема, че самият факт на неочаквана загуба на близък човек, родител, съпруг, е
обстоятелство, което само по себе си причинява шок и душевни страдания,
обичайни при подобни случаи. Съдът за да определи справедливо по размер обезщетение
за неимуществените вреди взе предвид и следното: майката на ищеца - В.С.И.,
е била на 61г. към момента на ПТП-то, вследствие на което е починала. Видно от свидетелските
показания, ищецът е бил в близки отношения с майка си, въпреки че поради
естеството на работната позиция, която е заемал, е прекарвал голяма част от
времето си далеч от нея – в открито море. Майка му също така е помагала при
отглеждането на дъщерята на ищеца, живеела наблизо до дома му, като ищецът е покривал
разходите й за наем, помагал й финансово. Свидетелските показания сочат, че
ищецът е приел тежко загубата на майка си, тя е била единствения му останал
родител и той бил много привързан към нея. Съобразявайки критериите в ППВС
№4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика,
постановена за подобен вид вреди за процесната година, съдът намира, че
справедлив размер обезщетение е такова в размер на 120 000 лв.
В ППВС №
17/63 г. т. 7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина у пострадалия.
Настоящият
състав на съда приема възражението за съпричиняване, предявено от ответника за
основателно, като оценява съпричиняването на 30%, с който размер да бъде
намалена стойността на неимуществени вреди. Така ответникът ще дължи на ищеца
сума в размер на по 84 000лв. Аргументите за този извод се обобщават в
следното: пешеходката е предприела пресичане на пътя на необозначеното за това
място, въпреки че на около 100 метра разстояние от инцидента е имало пешеходна
пътека; заключението на вещото лице сочи, че пострадалата е имала възможност да
види приближаващия се отляво автомобил и е имала възможност да не предприема
пресичането; по време на пресичането е имала възможност също така да се спре и
да се върне назад. Въпреки това трябва да се отчете и възрастта на починалата и
забавените по естествен път вследствие на това реакции, както и че водачът на
автомобила е направил неочаквана маневра в ляво, последвана от рязък завой
надясно, което означава, че пострадалата е трябвало да реагира на момента,
което не е било възможно.
В исковата
молба ищецът претендира обезщетението,
ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При
непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на
деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищците обезщетение се дължи от деня на увреждането - 09.10.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
Исковете
за разликата до предявения размер от по 250 000лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По
разноските:
Ищецът е
освободен от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК. На
процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78 ал.1 ГПК. Представен е договор за правна защита и съдействие,
с който ищецът възлага на адв. Св. С. да го представлява пред съда срещу адвокатски
хонорар от 6000 лв. ответната страна прави възражение за прекомерност на
претендирания ръзмер адвокатско възнаграждение. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Уговореният и заплатен размер от 6000лв. е под минималния размер
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба №1 от
9.07.2004г. Съобразно уважената част от иска /33,6%/, на ищеца се следват
разноски за адвокат в размер на 2016 лв.
Ответникът
претендира разноски. Направил е такива за събиране на доказателства в размер на
460лв. Претендира и адвокатски хонорар в размер на 28125лв. Във връзка с
плащането на последния е представено платежно нареждане /л.49/. Не е
предоставена обаче справка за получаването на конкретната сума от адвоката в
неговата банкова сметка (***). Възстановяват се действително направените
разноски, а по делото липсват доказателства, че хонорарът е действително
заплатен на адв.Гочев. Отделно от това ищцовата страна прави възражение за
прекомерност на хонорара. Ето защо съдът присъжда на ответната страна
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7 ал. 2, т.5 от Наредба №1 от
9.07.2004г. в размер на 6530 лв. /при материален интерес от 250 000лв./ Ищецът
дължи 66,4% от него, съобразно отхвърлената част от предявения иск, или 4335,92лв.
В полза на ответника следва да се присъдят и разноските съобразно отхвърлената
част от иска - 305,44лв. Ищецът дължи на ответника общо разноски в размер на
4641,36лв.
При този
изход на делото ответникът е длъжен да заплати държавна такса в размер – 3360лв.
Разноски за сметка на бюджета на съда не са правени.
Водим от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.И.” ЕАД,
ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на М.Д.М.,
ЕГН ********** сумата от 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лв., ведно с
лихвата за забава от 09.10.2014г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от ПТП на 09.10.2014г. неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на неговата майка, които вреди са причинени виновно от
застрахован при „Б.И.” ЕАД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 02114002143106, период на покритие
от 19.08.2014г. до 19.08.2015г., водачГ.П.П., както и сумата 2016 лв. разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до
първоначално предявения размер от 250 000 лв. ведно с лихвата за забава от 09.10.2014г.
ОСЪЖДА М.Д.М. ***” ЕАД разноски по делото в размер на 4641,36лв .
ОСЪЖДА „Б.И.” ЕАД
да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3360 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: