Решение по дело №601/2016 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА

мл. съдия КАТЕРИНА НЕНОВА

при секретаря Т.В., като разгледа докладваното от младши съдия Ненова в. гр. д. № 601 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            С Решение № 49 от 02.06.2016 г., постановено по гр. д. № 674 по описа за 2014г. на Районен съд – Сливница, е отхвърлен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на Л.Т.С., К.К.А., Ю. Н. М., П.Н.В., П.П.Г., Н.П.Г., Б.П.Г. и Г.С.А. срещу въззиваемия Т.З.М. по отношение на част от поземлен имот № 008042 в гр. Д., с начин на трайно ползване: горска нива, с площ на процесната част 1485 кв. м. от общо 2491 кв. м. – площ на целия имот, находящ се в м. „Мала рудин”.

   Въззивниците са останали недоволни от решението на първоинстанционния съд и са подали срещу същото въззивна жалба. В жалбата се сочи, че е налице произнасяне по непредявен иск. Претенцията на ищците касаела реална част от имот, а постановеният акт на първата инстанция бил по отношение на идеална част. Според жалбата, реалната част, върху която се претендира собственост, е останала извън регулация и е нанесена в КВС като част от имот № 008042. Съдът следвало да установи дали е налице припокриване на имоти по регулационен и кадастрален план, както и по КВС. На изследване подлежало също обстоятелството чия собственост е припокритият имот от последващ план. Частта от имота, върху която жалбоподателите твърдят свое право на собственост, погрешно била отразена в плана като част от съседен имот. В действителност те били собственици на целия имот – частично попадащ в регулация и частично заснет в КВС. Неправилно били оценени и събраните по делото доказателства. Процесуалният представител на жалбоподателите моли въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо произнесено по непредявен иск и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В евентуалност моли за отмяна на атакуваното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон. Обстоятелството, че имотът не бил записан в разписните листове като собственост на жалбоподателите, се изтълкувало превратно от първата инстанция. Неправилен бил изводът, че не се доказала идентичност, поради непредставяне на съответните писмени доказателства – разписни листи, скици, извадки от кадастър и т.н. Идентичността между имотите се доказвала от приетата съдебно – техническа експертиза, а и следвала от § 5 от ДР на ЗУТ и чл. 24 ЗКИР. Твърди се, че районният съд приел, че процесният имот с площ 1485 кв.м. представлява част от имот пл. № 1051, кв. 115 по плана на гр. Д., останала извън регулация, но неправилно не приел за установено, че тази част е заснета погрешно като част от имот №008042 по КВС. Възразява се и срещу констатациите на първата инстанция относно доказателствената сила на констативния нотариален акт. Твърди се, че ответната страна не е оспорила представения нотариален акт, макар да носела доказателствената тежест за това, поради което същият следвало да бъде зачетен. На следващо място се твърди неправилно разпределяне на доказателствената тежест по отношение на горепосочените факти. Жалбоподателите считат, че след като ответникът се легитимира като собственик въз основа на влязло в сила съдебно решение за признаване правото на възстановяване на собствеността и решение на ОСЗГ – Д. за реституиране на земеделска земя, то ответникът е следвало да докаже и че възстановеният имот съществува в стари реални граници и е бил внесен в кооперативното стопанство. Процесуалният представител на жалбоподателите счита, че претенциите на ответника по отношение на имота не са доказани от представения нотариален акт за собственост. В заключение отново се подчертава, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което молбата към въззивната инстанция е да отмени атакуваното решение и да върне делото на РС – Сливница за ново разглеждане. Алтернативно жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи претенцията им.

Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на ответника чрез неговия процесуален представител – адв. Г.И. от САК, на основание чл. 51, ал. 3 ГПК. В законоустановения срок не е депозиран отговор от въззиваемия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа доводите си, като подробни аргументи са развити в представените писмени бележки.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок по ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на въззивниците. Последните твърдят, че са наследници на Г.А., бивш жител ***. По силата на продавателен запис наследодателят Г.А. закупил нива с приблизителна площ от 5 дка, находяща се в землището на гр. Д., м. „Мала рудин“, при съседи: Н. М., братя С., М. К. и пастбище. През 1940 г. имотът бил заснет и отразен в кадастралния план под № 503. През 1975 г. процесната нива получила нов кадастрален номер - № 1051. Впоследствие 1632 кв. м. от общата площ попаднали в регулация, 23 кв. м. били отчуждени за улица, а 306 кв. м. – придадени към други парцели. Останалите 1,485 дка, съставляващи спорния по делото имот, били включени в земи по КВС и заснети под № 008060. През 1958 г. наследниците на Г.А. постигнали съдебна спогодба по отношение на имота. В исковата молба същите сочат, че процесната част попада върху имот № 008042, собственост на въззиваемия Т.М.. М. закупил имота с нотариален акт от М. С. Д., за която се твърди, че никога не е притежавала собствеността. Въззивниците молят съда да признае за установено по отношение на Т.М. правото им на собственост върху процесния имот.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК въззиваемият е депозирал отговор на исковата молба. Т.М. твърди, че той е собственик на имота, тъй като неговият праводател е придобил правото на собственост по силата на земеделска реституция.

По силата на Продавателен запис от 1908 г. Г.А. от гр. Д. е закупил нива с площ от около 5 дка, находяща се в землището на гр. Д., м. „Мала рудин“, при съседи: Н. М., братя С., М. К. и пастбище.

От представените удостоверения за наследници, разгледани в съвкупност, се установява, че въззивниците са наследници на Г.А. Б., починал на 30.11.1957 г.

Съгласно Протокол от 1958 г. е одобрена съдебна спогодба за делба на няколко имота между наследниците на Г. А., които обаче не са индивидуализирани по начин, по който да се идентифицират с процесния имот.

Приложената като доказателство по делото Скица – проект от 18.03.2013 г. не се коментира по същество от настоящия състав на съда, тъй като тя не е титул за собственост и няма правно – легитимиращ ефект.

В полза на Л.Т.С., К.К.А., Ю. Н. М., П.Н.В., П.П.Г., П.Г. С., Н.П.Г., Б.П.Г. и Г.С.А. е издаден Нотариален акт № 36 от 18.06.2014 г. по обстоятелствена проверка, с който е признато правото им на собственост по отношение на процесния имот на основание придобивна давност.

С Нотариален акт № 174 от 2005 г. на нотариус Кирил Божков с район на действие РС – гр. Сливница въззиваемият Т.З.М. е закупил от М. С. Д. следният недвижим имот: горска нива с площ от 2,491 дка, в м. „Мала рудин“, представляваща имот № 008042 по картата на землището на гр. Д., при граници – имоти с номера 008044; 008041; 008034; 008033; 008032 и 000581 – жилищна територия на гр. Д.. В нотариалния акт е отбелязано, че продавачът се легитимира като собственик на база влязло в сила Решение № ДН27/16.10.2005 г. на ОСЗГ – гр. Д., ведно със заверена скица от същата дата и удостоверение за наследници.

С Решение № 32 от 14.07.2005 г. по гр. д. № 216/2004 г. РС – гр. Сливница по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признал за установено по отношение на ОСЗГ – гр. Д. правото на М. С. Д. да й бъде възстановена собствеността върху нива от 2,000 кв. м., находяща се в землището на гр. Д., м. „Мала рудин“, при съседи: от изток – наследници на Б. Д., от запад – полски път, от север – наследници на И. А. К. и от юг – наследници на Х. Д. П. В решението е установено, че М. С. Д. е единствен наследник по закон на Х. П. М., което обстоятелства не се оспорва в настоящото производство.

С Решение № ДН27 от 16.10.2005 г. на ОСЗГ – гр. Д. в полза на наследниците на Х. П. М. е реституирана горска нива от 2,491 дка, в м. „Мала рудин“, представляваща имот № 008042 по картата на землището, при посочени шест граници на имота. Решението е влязло в сила на 08.11.2005 г.

Заключенията от съдебно – техническата експертиза и допълнителната СТЕ установяват, че проектният имот с № 008060 по КВС е идентичен с част от имот № 1051 по кадастралния план и спорният имот от 1,485 дка изцяло попада в имот № 008042 по картата на землището на гр. Д.. Установена е и само частична идентичност между имот между имот пл. № 1051 по кадастралния план от 1975 г. и имот № 503 по кадастралния план от 1940 г. Заключенията са изготвени компетентно и аргументирано, след проследяване на регулационния статут на имота, като е приложена и комбинирана скица. Същите не са оспорени от страните и са приети без възражения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като претенцията била за реална част, а постановеният акт касаел идеална част. Това твърдение е невярно, тъй като РС – гр. Сливница е индивидуализирал достатъчно процесния спорен имот, посочил местонахождението му, като го е идентифицирал чрез неговия номер - № 008060, съгласно скица – проект, в която са отразени и граници. Следователно произнасянето на съда е по отношение на реална част и е в рамките на диспозитивното начало.

            След като въззивниците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, то следвало е да докажат, че са наследници по закон на Г.А. и че наследодателят им е бил собственик на имота.

   Обстоятелството, че въззивниците спадат към кръга на наследниците по закон на Г.А. Б., починал на 30.11.1957 г. се установява от представените удостоверения за наследници. Отделно от това, този факт не е спорен по делото.

            По никакъв начин обаче описаният в продавателния запис от 1908 г. имот не може да бъде отнесен към процесния такъв. Действително продавателният запис касае много по – масивен имот, като процесният имот по твърдения на въззивниците е само част от цялата площ. С оглед на това първоинстанционният съд е допуснал съдебно – техническа експертиза, която е проследила регулационния статут. Заключението на експерта е, че между имот № 503 по кадастралния план от 1940 г. (по първоначалното заснемане на закупените земи от 5 дка  по продавателния запис) и имот № 1051 по кадастралния план от 1975 г. е налице единствено частична идентичност.

            По отношение на протокола, с който е одобрена съдебна спогодба между наследници на Г.А., същият бе обсъден по – горе. Делбеното производство от 1958 г. касае няколко имота, като нито един от тях по индивидуализиращи признаци не може да се идентифицира като процесния имот. В същата насока са и изводите на първата инстанция, с които въззивният съд напълно се солидаризира.

   От друга страна въззиваемият Т.М. е провел успешно насрещно доказване. Поначало един от процесуалните начини страната да се брани срещу претенцията по чл. 124, ал. 1 ГПК е като заяви свои собствени права върху спорния имот предмет на установителния иск. Именно това е сторил и ответникът. Т.М. се легитимира като титуляр на правото на собственост въз основа на успешно приключило административно производство по земеделска реституция. С влязло в сила Решение № ДН27 от 16.10.2005 г. на ОСЗГ – гр. Д. на наследниците на Х. П. М. е възстановено правото на собственост върху имот № 008042 по картата на землището, при посочени шест граници на имота. Заключенията от съдебно – техническата експертиза и допълнителната СТЕ установяват, че спорният имот от 1,485 дка изцяло попада именно в имот № 008042 по картата на землището на гр. Д..

Въззиваемият Т.З.М. е закупил от М. С. Д. (единствен наследник на Х. М.) целия недвижим имот: с площ от 2,491 дка, в м. „Мала рудин“, с № 008042 по картата на землището на гр. Д., при граници – имоти с номера 008044; 008041; 008034; 008033; 008032 и 000581 – жилищна територия на гр. Д.. Следователно М. е придобил собствеността включително върху спорната част от 1,485 дка.

Колкото до представения от въззивниците констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, то същият се оборва от доказателствата, представени от насрещната страна. Настоящият състав съобрази ТР № 3 от 29.11.2012 г., постановено по т. д. № 3/2012 г. на ОСГК, в което се акцентира, че констативните нотариални актове се издават в охранително производство, протичащо едностранно единствено с участието на молителя, за което обстоятелство съдът следва да държи сметка при решаване въпроса за собствеността.

Възражението, че е следвало да се установи дали е налице припокриване на имоти по регулационен и кадастрален план и по КВС, както и чия собственост е припокритият имот от последващ план, също следва да се устави без уважение. В производството по чл. 124, ал. 1 ГПК съдът се ръководи от представените титули за собственост. В този смисъл първоинстанционният съд е изследвал всички правнорелевантни факти.

            Тъй като въззивниците са навели твърдение, че процесният имот никога не е бил обобществяван, установяването на този факт е в рамките на тяхното главното и пълно доказване. На първо място влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено със скица, е легитимиращ за правото на собственост документ. Т.е., когато една от страните в исковото производство представи решение на ОСЗ и насрещната страна оспорва правото на собственост, валидността или материалната законосъобразност на това решение, в тежест на насрещната оспорваща страна е да ангажира доказателства, оборващи установеното в решението на ОСЗ. Следва да се има предвид също, че настоящото производство е образувано по положителен установителен иск, по който въззиваемият не следва да провежда пълно и главно доказване, а единствено насрещно такова, което е достатъчно да разколебае тезата на другата страна. В случая такова насрещно доказване е проведено успешно, като е представено влязло в сила решение за възстановяване на собствеността. Именно въззивниците е следвало да докажат твърдението си, че имотът не е обобществяван. Правилно първоинстанционният съд не е допуснал свидетелски показания за това обстоятелство, тъй като макар реституционните за производства да е предвиден облекчен ред на доказване, законодателната идея на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ е да се ангажират единствено писмени доказателства. Въззивният съд намира за неоснователно възражението в жалбата, че не е доказано внасяне на имота в ТКЗС или друга форма на кооперативно стопанство. Отделно от това следва да се отбележи, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена дори само на основание липсата на доказаност на идентитет между процесния имот и имотите или реалните части от тях, които са предмет на продавателния запис и съдебната спогодба.

С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК,  право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият. Същият не е направил искане за присъждане на разноски в негова полза, а и няма данни такива да са сторени, с оглед на което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, на основание чл. 269 и чл. 272 ГПК

 

Р Е Ш И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49 от 02.06.2016 г., постановено по гр. д. № 674 по описа за 2014г. на Районен съд –  гр. Сливница.  

 

            Преписи от настоящото решение да се изпратят на страните.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: