№ 3411
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците С. И. Б. и А. Б. Б. срещу решение от
11.02.2022 г. по гр.д. №27948/2020 г. на Софийския районен съд, 63 състав, в частта, в която
жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД от по 3,86 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2017 г. – 12.06.2020 г., както и
разноски по делото.
В жалбите се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочат, че присъдената лихва за забава не се дължи,
тъй като липсва отправена покана от ищеца до ответниците. Предвид изложеното
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявените искове за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбите и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответниците в частта, в която са уважени предявените
осъдителни искове за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, и за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, поради което е влязло в законна сила в тези му
части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава за погасяването
му. По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение, доколкото
липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, за
изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на покана, за
каквато липсват представени доказателства, поради което предявените искове са изцяло
неоснователни.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са уважени исковете за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Решението следва да се отмени и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца разноски за разликата над сумата от по 546,33 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от по 2,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на
сумата от по 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от по 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20012734 от 11.02.2022 г., постановено по гр.д. №27948/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която С. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. ****, и А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
срещу А.Ц.Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, сумата от по 3,86 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2017 г. – 12.06.2020 г., и в
частта, в която С. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, и А. Б. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, разноски по делото за разликата над
сумата от по 546,33 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, срещу С. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
****, и А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, искове с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 3,86 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2017 г. – 12.06.2020 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на адв. В.С., адрес: гр. София, ул. ****, и адв. С.Д., адрес: гр. София, ул.
****, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от по 2,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на С. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, и А. Б. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от по 25,00 лв.,
2
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на адв. М. Л., адрес: гр. София, ул. ****, и адв. К. Б., адрес: гр. София, ул.
****, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от по 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3