Решение по дело №221/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от „НИАГАРА – ФУНГИ – ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], **, представлявано от управителя И. А. И., чрез пълномощник - адв. К. срещу Национална агенция за приходите – [област], с цена на иска 7 500 лева.

Сочи, че след подадена жалба от ищеца по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 76/10.03.2023 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] е отменен издадения срещу ищеца Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г. като в хода на производството по чл. 152 и сл. от ДОПК към жалбата е представил Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г. за заплатен адвокатски хонорар по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 7 500 лева, от които 6 250 лева - адвокатски хонорар и 1 250 лева - ДДС, заплатен изцяло и в брой.

Моли да бъде постановено решение, с което да се осъди НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ със седалище и адрес: [населено място], [община], Р. О., [улица], БУЛСТАТ **, представлявана от Изпълнителния директор Р. С., да заплати на „НИАГАРА - ФУНГИ - ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20, представлявано от управителя И. А. И. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева), представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на административно производство.

Ответникът, чрез юрк. Д. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявения срещу НАП иск и моли да бъде намален размера на адвокатския хонорар под минималния размер, определен в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

На първо място се твърди, че вредата за ищеца не е в претендирания размер от 7 500 лева, като адвокатския хонорар е изчислен съгласно чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, според материален интерес по ревизионното производство в размер на 6 250 лева, върху който е начислен и ДДС в размер на 1 250 лева. В конкретния случай данъкът не следва да се включва в размера на претендираните разноски, доколкото той е приспаднат от ищеца, тъй като е регистрирано по ЗДДС лице, по реда на Закона за данък добавена стойност. Видно от отчетните регистри на ищеца за месец пети 2023 г., фактура № 1004/02.02.2023 г. е намерила отражение в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит. Респективно сумата на данъка е включена в справка-декларация за същия данъчен период, с право на пълен данъчен кредит. Или иначе казано, след като ищецът ползва данъчен кредит по фактурата, приспадайки ДДС в размер на 1 250 лева, от задълженията си за данъчен период – месец пети 2023 г., то не е налице вреда в такъв размер.

В допълнение към изложеното се сочи, че съгласно решение на съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22 е прието, че чл. 101, §1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, че национална уредба съгласно която от една страна адвоката и неговия клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като Висш адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед на целта, по смисъла на посочената разпоредба на ДФЕС. Така даденото разрешение на преюдициалното запитване е задължително за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК, и от същото следва извода, че при искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащи на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, каквото е направено с отговора на исковата молба, съдът не е обвързан от минималните размери определени съобразно наредбата. В тези случаи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се определи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Действително, в конкретния случай става въпрос за обжалване по административен ред на ревизионен акт на значителна стойност, но са налице обстоятелства, които намаляват фактическата и правна сложност, а именно: На първо място в обхвата на данъчната ревизия е корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., тоест само за една данъчна година и само за един вид данък. И на второ място, голяма част от доказателствата в хода на ревизията, са приобщени от извършени предходни ревизионни производства спрямо ищеца или иначе казано, същият е запознат вече с тях. Касателно обема от действия предприети от адвоката на ищеца следва да има предвид следното, а именно: Оказаната от същия правна помощ се изразява единствено и само в изготвяне на жалба срещу ревизионния акт, в която не са направени доказателствени искания, няма осъществено процесуално представителство, респективно няма предприети доказателствени искания, характерни за една съдебна фаза, като разпит на свидетели, назначаване на вещи лица, събиране на писмени доказателства и други, няма направено възражение срещу ревизионния доклад, като с жалбата срещу директора на Дирекция ОДОП [населено място], единствено е приложено решение по жалба срещу друг ревизионен акт, като голяма част от аргументите изложени в жалбата се извеждат именно от въпросното решение по жалба срещу РА от 2022 година.

С оглед на изложеното, моли за решение, с което да се намали размера на адвокатското възнаграждение и да бъде определено такова под минималния размер. Моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] намира иска за имуществени вреди за основателен и доказан, като в този смисъл е и решение № 9020/24.07.2015 г. на ВАС, по адм. дело № 7687/2014 г. на Трето отделение, но в случая следва да се имат предвид и изтъкнатите възражения и доводи от страна на процесуалния представител на НАП, досежно размера в който следва да бъде уважен предявения иск. Предлага да бъде уважен частично.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. - Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП [населено място], на ищеца „Ниагара - Фунги - Илия Илиев“ ЕООД, с ЕИК 1**, са определени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 64 527.05 лева, както и са начислени лихви за забава в размер на 5 482.18 лева.

По подадена жалба по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК с Решение № 76/10.03.2023 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] е отменен издадения Ревизионен акт, като в административното производство е представляван от адв. К.. Видно от представените от ищеца доказателства, договор за правна защита и съдействие, както и фактура от 02.02.2023 г., и фискален касов бон, върху размера на адвокатския хонорар в административното производство по оспорване на РА, същия е заплатил сумата от 7500 лв. с ДДС. Не е спорно, че Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. - Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП [населено място] е отменен с влязло в законна сила Решение № 76/10.03.2023 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място]. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издадения акт, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е спорно и че в производството пред административния орган жалбата е подадена от процесуалния представител и към същата е приложен договор за правна помощи, без доказателства и направени доказателствени искания, т.е. защитата се е ограничила единствено с подаването на жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди е допустим. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ със седалище и адрес: [населено място], [община], Р. О., [улица], БУЛСТАТ **, представлявана от Изпълнителния директор Р. С., към което юридическо лице принадлежи издалият РА.

Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ, загл. изм. с ДВ, бр. 30 от 2006 г.). Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище [област]. (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП), които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв иск.

За разлика от съществуващата регламентация по чл. 161 ДОПК, глава осемнадесета от същия, именувана "Обжалване на ревизионния акт по административен ред" не съдържа уредба на въпроса за разпределението на сторените от страните разноски в производството по обжалване по административен ред. В настоящия случай въпросът за законосъобразността на ревизионния акт, в обжалваната му пред решаващия орган част, е разрешен от него във фазата на задължителното административно оспорване. Разпоредбите на чл. 147 и чл. 155 ДОПК уреждат правомощията на решаващия орган по отношение на подадена жалба срещу ревизионен акт и сред изрично посочените такива липсва норма, предоставяща правомощие на органа да се произнася по претенции за разноски в административното производство (така в Определение № 16576 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.). Член 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е неотносим към въпроса за присъждането на разноски от горестоящ административен орган. Тази разпоредба има своето място в раздела, който урежда процесуален ред за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, наложени от органите по приходите, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Разноските, направени от жалбоподателя в хода на оспорване на РА пред горестоящия орган не представляват недължимо платени суми от типа на конкретно посочените по-горе. Този процесуален ред за прихващане и възстановяване не е приложим за направените в производството по обжалване по административен ред разноски. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е относима към влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на лицето е признато правото на получаване на сумите по т. 1-3, включително и разноски, като има предвид само тези, които изрично са признати с акта. В случая няма издаден такъв акт, с който да са признати разноски (така в Решение № 5229 от 21.04.2009 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 14048/2008 г.). Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът за разноските в административното производство намира разрешение в някои текстове, които обаче са неотносими към тези, направени от оспорващия в производството по обжалване на административния акт пред по-горестоящия административен орган. В глава шеста от АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос също не намира уредба. Гражданският процесуален кодекс съдържа разпоредби за разноските в производства, каквито в спорната хипотеза не са проведени. Ето защо и по аргумент от чл. 19, ал. 3 ЗНАП в настоящия случай следва да се приеме, че отговорността на НАП следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ. Искът е вследствие на отменен по административен ред, Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. - Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП [населено място], на ищеца „Ниагара - Фунги - Илия Илиев“ ЕООД, с ЕИК **, са определени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 64 527.05 лева, както и са начислени лихви за забава в размер на 5 482.18 лева, като в производството ищеца е защитаван от адвокат, за което заплатена услуга в размер на 6250 лв.

Предвид отменения административен акт в административното производство, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от издадения РА. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Имуществената вреда, представляваща изплатено възнаграждение за компетентна помощ, изразяваща се в изготвяне на жалба срещу РА, следствие на което този акт е отменен, е пряка и непосредствена последица от неправомерно издадения РА. Тази вреда не би настъпила, ако издателят на акта бе процедирал законосъобразно.

Разгледан по същество, искът с който се претендират имуществени вреди е частично основателен, тъй като видно от приложените договори за правна помощ и съдействие в производството по оспорване на РА, пред Директора на ОДОП, ищецът е заплатил 6250 лева за адвокатска защита и 1250 лв. за ДДС. В конкретния случай, не може да се приеме от установеното по делото, че размерът на обезщетението в искания размер е справедлив. Основателни са възраженията на представителя на ответника, че молителят не е претърпял имуществена вреда в размер на 7500 лв., с характер на претърпяна загуба.

По принцип сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалването на РА по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ подлежат на обезщетяване като претърпяна имуществена вреда в случай, че са доказани и са в обоснован и справедлив размер. На обезщетяване подлежат действително претърпените вреди. В това производство, съдът следва да отчете въз основа на представените по делото доказателства, че заплатената сума в размер на 7500,00 лв. всъщност представлява сбор на данъчната основа по фактурата от 02.02.2023 г. (л. 24 от делото) в размер на 6250,00 лв. и начисления данък добавена стойност (ДДС) в размер на 1250,00 лв. В тази връзка съдът намира за основателни доводите на ответника, че договореното възнаграждение по Договора от 01.02.2023 г. т.ІІІ за работата е в размер на сумата от 6250,00 лв. (без ДДС), дължима в посочения там срок, а сумата от 1250,00 лв. всъщност се явява задължението по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), начислено във фактурата на отделен ред, като по принцип, регистрирано по ЗДДС лице разполага с възможност да упражни правата си във връзка с възстановяване на ДДС или с приспадане при изчисляване резултата за съответния период /в т.см., Решение № 11013 от 15.07.2019г. по адм. дело №15098/2018г./

В случая, видно от подадената справка към отговора към исковата молба /л.870 и л.871/ лицето е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по ф-ра от 02.02.2023 г. издадена от адв. дружество „К. и съдружници“ на стойност 6250 лв., което обстоятелство не се оспорва от ищеца.

На следващо място, основателно се възразява и че така поисканият размер на обезщетение не е справедлив и обвързан с положените усилия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като същия не твърди да е положил по-големи усилия във връзка с осъществената защита с оглед защитения материален интерес, а само сочи, че „защитата е била такава, каквато е необходима, за да се стигне до по-благоприятен резултат“. Не се доказва да се положени по-големи усилия и от мотивите на решението, с което е отменен РА, като защитата се е състояла единствено в изготвяне на жалба и договор за правна помощ.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Решение на Съда от 25 януари 2024 година по дело C-438/22: (т. 54) - член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Решението на СЕС касае задължението на съда да не се съобразява с предвидените в тази наредба минимални размери на адвокатско възнаграждение, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. Следващото от т. 3 на диспозитива на цитираното решение на СЕС задължение за националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски и при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК). Определение № 9303 от 30.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3874/2023 г., I о., докладчик съдията Р. Л..

В конкретния случай според настоящия състав, определянето на половината от размера по посочената наредба е съответен на фактическата и правна сложност на делото и действията на процесуалния представител на ищеца, като се има предвид, че същите са се ограничили с изготвянето на жалба и договор за правна помощ. Съобразявайки приетото в Решение на СЕС от 25 януари 2024 г., постановено по дело C - 438/22 г. настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан в размер на половината от претендирания и платен от 6250 лв. адвокатски хонорар /остатъка, като се има предвид и че ДДС в размер на 1250 лв. е възстановен на ищеца/.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати имуществена вреда като адвокатско възнаграждение в размер по-малък от този по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 3125 лв.

Според изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца „НИАГАРА - ФУНГИ - ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, разноски в настоящото производство, определени съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ – за държавна такса 20 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер, съобразно уважената част от иска, равняващ се на 41.6% от уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие или общо 436.80 лв.

Ще следва също така ищецът да бъде осъден да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, съобразно отхвърлителната част на иска.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Смолянският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ със седалище и адрес: [населено място], [община], Р. О., [улица], БУЛСТАТ **, представлявана от Изпълнителния директор Р. С., да заплати на „НИАГАРА - ФУНГИ - ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. **, представлявано от управителя И. А. И. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3125 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на административно производство и 456.80 лв. за настоящото производство.

ОТХВЪРЛЯ иска на „НИАГАРА - ФУНГИ - ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. **, представлявано от управителя И. А. И. за разликата над 3125 лв. до сумата в размер на 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева), представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на административно производство, като неоснователен.

ОСЪЖДА „НИАГАРА - ФУНГИ - ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], **, представлявано от управителя И. А. И. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ със седалище и адрес: [населено място], [община], Р. О., [улица], БУЛСТАТ **, представлявана от Изпълнителния директор Р. С., разноски в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.