Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 31.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 337 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 35-0000268/02.04.2020 год. на П.В.К.- Директор РД”АА” Плевен, е наложена на основание чл.96 г, ал.1 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/ лева на *******, представлявано от Х.П.Х., за това, че на 21.10.2019 год.около 09,00 часа в гр.Ловеч превозвача фирма ******е осъществила обществен превоз на товари за собствена сметка с лиценз №07140 с товарен автомобил *********за управлението на който се изисква свидетелство за управление от категория „С” от водача К.А.В.с ЕГН:**********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача/водачът е без карта за квалификация на водач/,с което е нарушил чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят *******, представлявано от Х.П.Х., който го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква, че АУАН е изготвен в негово отсъствие и му е връчен за подпис, че правната квалификация на нарушението в акта е по чл.75, ал.1 от ЗАвП, а в НП наказващият орган е преквалифицирал нарушението по чл.76, ал.1,изр.1 от същия закон, както и че описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не кореспондира с посочените за нарушени правни норми, с което е нарушено правото му на защита. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът – РД”АА” – Плевен, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели: Д.К. и Д.Ц., от становището на жалбоподателя в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.03.2020 год. бил съставен Акт № 269881 за установяване на административно нарушение от св.Д.К., в присъствието на св.Д.Ц., срещу *******, представлявано от Х.П.Х., за това, че на 21.10.2019 год.около 09,00 часа в гр.Ловеч превозвача фирма ******е осъществила обществен превоз на товари за собствена сметка с лиценз №07140 с товарен автомобил *******, за управлението на който се изисква свидетелство за управление от категория „С” от водача К.А.В.с ЕГН:**********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача/водачът е без карта за квалификация на водач/, с което нарушил чл.7б,ал.1 от ЗАвП. Акта е съставен при извършване на комплексна проверка на фирмата. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат констатациите по АУАН, като обясняват, че товарният автомобил не е спиран за проверка и нарушението е констатирано при извършена комплексна проверка по документи на дружеството, при която е установено, че водачът управлявал процесния автомобил не притежава карта за квалификация на водача и фирмата е допуснала извършването на превоз от водач, който не притежава такава карта.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се установява от представените от наказващия орган писмени доказателства. При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.34 и чл.40 и сл. от ЗАНН.
От така установената фактическа обстановка съдът намира, че констатациите в АУАН и отразени в НП относно нарушението отговарят на действителното положение и жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установяват всички обстоятелства, описани в АУАН и НП, а именно, че нарушението е установено на 13.03.2020 г. при извършена документална проверка на дружеството жалбоподател, времето и мястото на извършване на нарушението, които са видни от приложения тахографски лист, нарушителя, товарния автомобил, с който е извършен превоза, извършения обществен превоз на товари, както и обстоятелството, че водачът, извършил превоза не притежава карта за квалификация.
За съставомерността на процесното деяние от значение е че превозвачът, който се явява работодател на водача, т. е. последният е длъжен да изпълнява неговите нареждания във връзка с осъществяваната транспортна дейност, е допуснал извършването на превоза като е нарушил едно обективно задължение на лицензирания превозвач - да извършва превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация на водача, което задължение видно от доказателствата по делото, е било нарушено. Разпоредбата на чл. 7б ал. 1 от ЗАвПр, действала към момента на деянието гласи: "Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. ", според ал. 2: "Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение". В тази връзка е и издадената в изпълнение на чл.7б, ал.5 от ЗАвП /действащ към момента на деянието/ Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ: "Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Няма спор, че от страна на дружеството е извършен обществен превоз на 21.10.2019 г., което е видно от приложеното копие на тахографски лист, при който превоз товарният автомобил е бил управляван от водача К.В., който не е притежавал валидна карта за квалификация. Обстоятелството, че водачът Ваков не е имал валидна карта за квалификация на водач е установено служебно от проверяващите, тъй като същите имат достъп до електронния регистър на ИА”АА”. Описанието на нарушението от фактическа страна, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, е че дружеството е допуснало до управление водач на товарен автомобил, извършил обществен превоз на товари на конкретна дата, който не притежава валидна карта за квалификация. Чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП предвижда административно наказание за всеки, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В цитираната законова разпоредба няма въведено изискване за специално качество на субекта на отговорност, но е предвидено наказание глоба или имуществена санкция, което означава, че нормата е приложима както към физическите лица, така и към юридическите лица. Очертаните от нормата на чл.96г, ал.1 изпълнителни деяния на нарушението са "назначи на работа" или "допусне". В конкретния случай е било уточнено кое от двете изпълнителни деяния е вменено на жалбоподателя. В наказателното постановление изрично е посочено, че дружеството е санкционирано за нарушение на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП, т.е. за това, че е допуснало водач без валидна карта за квалификация да управлява превозно средство за обществен превоз на товари. Санкционната разпоредба е приложена правилно, тъй като се касае за нарушение, извършено от превозвач, който е допуснал извършването на обществен превоз на товари от водач без необходимата квалификация. Действително в описанието на нарушението в АУАН е НП е посочено " е осъществил превоз на товари", но това описание следва от съдържанието на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, която норма въвежда забраната, която дружеството е нарушило. Нарушението е описано в степен, която е достатъчна санкционираното лице да разбере конкретното обвинение, поради което правото му на защита не е било нарушено.
Не се споделя възражението за несъответствие на описанието на нарушението в акта и НП с посочената за нарушена правна норма, тъй като неправилно жалбоподателят е приел, че в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.75, ал.1 от ЗАвП, тъй като от акта е видно, че за нарушен е посочен чл.7б, ал.1 от закона. Аналогично стои въпроса с дадената правна квалификация на деянието в НП, която не е по чл.76, ал.1,изр.1 от ЗАвП, а по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП. Съдът не счита, че с НП наказващият орган е дал различна от посочената в акта правна квалификация на нарушението, само е уточнил конкретното предложение, като се е позовал на установените при проверката и посочени в акта обстоятелства, поради което не може да се приеме, че правната квалификация е различна от посочената в акта.
Въпросът за субективната страна не следва да се обсъжда, доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от дружеството административно нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид, не са и ангажирани доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не обуславя само по себе си приложение на чл.28 от ЗАНН, още повече, нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано, обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000268/02.04.2020 год. на П.В.К.- Директор РД”АА” Плевен, с което е наложена на основание чл.96 г, ал.1 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/ лева на *******, представлявано от Х.П.Х., за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: