№ 261
гр. Габрово, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500447 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 209 от 10.06.2024 г. постановено по гр.д. № 965/2022 г. по описа на
Севлиевски районен съд, е отхвърлен предявения иск от В. А. Ц., ЕГН ********** и Г. П.
Ц., ЕГН ********** срещу Д. М. С., ЕГН ********** и С. М. А., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат строежите от
съсобственото между страните дворно място - поземлен имот с идентификатор
65927.501.1727, находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № 1, представляващи „лятна кухня“,
„заведение за обществено хранене – кафе“, прикрепената към него тоалетна, навеса в двора
и павилиона, както и да бъдат премахнати вещите от ответниците, с които пречат на достъпа
до таванското помещение и коридора към избените помещения в сградата построена в
имота. Отхвърлен е предявения от В. А. Ц. и Г. П. Ц. срещу Д. М. С. и С. М. А. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от
750,00 лв. обезщетение за лишаването им от ползването на 1/3 ид. част от дворното място,
двете избени помещения и таванското помещение и ½ ид.част от санитарния възел на
първия етаж за периода от 23.03.2022 г. до 08.09.2022 г. Осъдил е В. А. Ц. и Г. П. Ц. да
заплатят на адв. Д. Д. Н. от Адвокатска колегия Ловеч, сумата от 800,00 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 3570 от
24.06.2024 г., в срок от В. А. Ц. и Г. П. Ц., чрез пълномощника им адвокат М. Д. от
Габровска адвокатска колегия. Счита постановеното решение за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено. Излага подробни съображения.
Счита за неправилен извода на съда, че не е доказано при условията на пълно и главно
доказване как конкретно процесните допълващи постройки смущават или ограничават
1
правото на собственост върху дворното място или върху жилището на ищците. Не споделя
тези изводи, с оглед на приетата по делото съдебно – техническа експертиза. По делото
безспорно е установено, че между страните не съществува договорно разпределение на
използването на общото дворно място, поради което няма как да се споделят крайните
изводи на съда. Цитираната правна норма на чл. 38, ал. 1 от ЗС е в смисъл, че дворното
място е обща част на сградата, построена в режим на етажна собственост в цялост, а не
незастроената площ от него след извършване на строителство от единия от съсобствениците
там. Твърди, че неправилно и необосновано е решението при направения анализ на изводите
от заключението на съдебно-техническата експертиза. Като краен резултат следва да се сочи,
че не са спазени изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ, свързани с постройката „лятна
кухня/заведение за обществено хранене/Кафе“. По отношение на навес, външна тоалетна
няма строителни книжа, а за павилиона не е установена собствеността. Цитира съдебна
практика. Счита за неправилно и необосновано решението и по втория предявен иск. Моли
да се отмени първоинстанцинното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобрзно и се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Претендира
разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на
ответниците адв. Н.. Молят да се остави в сила обжалваното решение и да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Сочи, че ищците не
оспорват констатацията на съда, че не са доказали нарушение във владението им на парцела,
а развиват теза за една хипотетична ситуация, когато всички съсобственици пожелаят да
застрояват парцела, което ще обуслови несъстоятелността на оплакването в тази му част.
Наведените твърдения за неправилност на съдебния акт, след анализа на СТЕ е погрешен,
тъй като експертизата е приета без възражение от страна на ищците. Във ввъзизвната жалба
не се спори, че за постройката „лятна кухня/заведение за обществено хранене“ е издаден акт
за узаконяване № 7 от 15.03.1996 г. и същият е влязъл в законна сила. Този акт не е оспорен и
е недопустимо обсъждането му, относно неговата доказателствена сила в производството
или изключването му от доказателствения материал по делото при извършването на
институционален контрол. Счита, че земята свои постройките върху нея и е налице липса на
правен интерес у ищците за премахване на постройките, за които експертизата е установила,
че са без строителни книжа, тъй като макар, че са незаконни, то 1/3 ид.ч. е на семейство Ц.и.
Сочи, че няма спор, че земята е съсобствена, но по делото не се е установило, че
постройките са собственост само и единствено на ответниците по делото, били те и
незаконно построени. Позовава се на липса на пасивна легитимация на ответниците относно
премахването на „павилиона“. При закупуването на имота през 2022 г., ищците са били
запознати с намиращите се в имота постройки и са приели тяхното съществуване, като не са
имали претенции към продавача, относно тяхното премахване. По отношение на втория иск
се твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, без да се сочат неговите
пороци, поради което счита, че направеното оплакване е голословно. Моли да се остави в
сила обжалваното решение и претендира разноски.
В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваеми
подадения отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от В. А. Ц. и Г. П. Ц. срещу
Д. М. С. и С. М. А. по реда на чл. 109 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС. Излагат се твърдения, че
ищците и ответниците са съсобственици на имот, като ищците се легитимират като
2
собственици на 1/3 ид.ч. от ПИ 65927.501.1727 находящ се в гр. *****, ул. „ *****“ № 1, с
площ на имота от 181 кв.м., заедно с находящия се имот в този самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 65927.501.1727.1.2 с адрес гр. *****, ул. „*****“ № 1, ет. 2, ап. 2, с площ от
84 кв.м., състоящо се от: две стаи, дневна и кухня, ведно с прилежащите към него: две
избени помещения с обща площ от 48 кв.м., разположени едно до друго с общ вход за
мазата-едното разположено източно в сградата, другото североизточно, цялото таванско
помещение с площ от 66 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата, включително ½ ид.ч. от общия санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж на
сградата. Твърдят, че ответниците са собственици на 1/3 ид.ч. от описания по-горе
недвижим имот, заедно с находящия се в него реално първи етаж от двуетажната жилищна
сграда, построена върху това дворно място, една северозападна маза от 24.37 кв.м. и
преддверието под стълбището, както и лятна кухня в този недвижим имот. Излагат
твърдения, че реално не владеят и не ползват никаква площ, защото тя е завладяна и се
ползва от ответниците още преди те да придобият имота. Сочат, че основния спор е
изградената в общия двор пристройка, която фигурира като „лятна кухня“ в документа им за
собственост, която е преустроена в „Заведение за хранене -Кафе“, както и построената в
двора външна тоалетна и навес. Твърдят, че ответниците са завладели собствените им две
избени помещения и са сложили свои вещи там, като отказват да ги освободят. Завзели са и
общите части от коридора към избените помещения. Освен това е изграден и павилион,
който считат за незаконен строеж, поради липса на строителни книжа. В таванското
помещение от 66 кв.м., което е изключителна собственост на ищците също има техни багажи
и лични вещи, а общият санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж е превърнат в баня.
Сочат, че се накърнява правото им на собственост са възпрепятствани да ползват общите
части съобразно предназначението им. Считат, че ответниците им дължат обезщетение за
това, че са лишени от възможността да ги ползват от датата на придобиването им –
23.03.2022 г.
Искат да се осъдят ответниците да премахнат незаконните си строежи от дворното
място и да преустановят за в бъдеще всякакви свои неоснователни действия, с които им
създават затруднения и пречки да упражняват правото си на собственост в пълен обем,
съобразно квотата си за дворното място, коридора към избените помещения, както и за
цялото таванско помещение – изключителна тяхна собственост.
Претендират да се осъдят ответниците да им заплатят по 150,00 лв. месечно или общо
750,00 лв. обезщетение за лишаване от правото им на ползване на 1/3 ид.ч от дворното
място, двете им избени помещения, за таванското помещение и за ½ ид.ч. от общия
санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж на сградата, едностранно и самоволно
преобразуван от ответниците в баня – неоснователно обогатяване, считано от датата на
придобиването им -23.03.2022 г. до предявяване на исковете, ведно със законната лихва при
просрочие до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба се оспорват предявените искове. Твърдят, че закупения
втори етаж от сградата не е самостоятелен обект, тъй като същият не може да функционира
самостоятелно, защото няма самостоятелен вход за него. Твърдят, че след като втория етаж
не е самостоятелен обект в сграда към същия няма прилежащи части, поради което у ищците
липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърдят, че целия недвижим имот
го владеят повече от десет години, преди ищците да се сдобият с него, както и мазите,
таванското помещение и цялата баня, тъй като там са поставили лични вещи, а санитарния
възел са го направили на баня. Оспорват, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.1727.1.2 по КККР на АГКК гр.
*****, ул. „*****“ № 1, поради фактическа нищожност на сделката. Оспорват по
съдържание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, т. І, рег. № 1792,
д. № 105 от 2022 на нотариус Т.П. с район на действие РС- *****. Оспорват и съдържанието
на схема № 15-127871-08.02.2022 г. на самостоятелен обект в сграда издадена от СГКК – гр.
3
Габрово, относно отразеното в нея, че втория етаж в сграда с идентификатор
65927.501.1727.1 е самостоятелен обект в сграда. Оспорват и скицата на ПИ № 15-127871-
08.02.2022 г., като твърдят че същата има втора страница, която не е приложена към исковата
молба. Оспорват твърденето, че „лятната кухня“ и прикрепената към нея тоалетна,
представляваща сграда с идентификатор 65927.501.1727.2 подлежи на премахване. Твърдят,
че за тях има издаден акт за узаконяване № 7/15.03.1996 г. от гл. архитект на Община *****.
Сградата е била построена в периода 06.08.1975 г. – 19.11.1996 г., съществувала е в скицата
на имота, била е търпим строеж. Неоснователно е искането и за премахването на
„павилиона“, тъй като същия е поставен в дворното място със санкцията на Община ***** и
съгласието на съседа, на чиято граница се намира. Твърдят, че имота е придобит от тях на
основание изтекла придобивна давност. Не са знаели за извършената продан на имота и са
научили за него на 16 и 17 август, когато са получили поканите от Г. Ц.. Подали са насрещна
искова молба, с която искат да се прогласи за нищожен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 157, т. І, рег. № 1792, д. № 105 от 2022 на нотариус Т.П. с район на
действие РС- ***** и в условията на евентуалност да се признае за установено, че по
отношение на В. А. Ц. и Г. П. Ц., че Д. М. С. и С. М. А. са собственици на имота, описан в
нотариалния акт. Искат отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариалния акт.
Претендира да се допусне Д. М. С. и С. М. А. да встъпят в създадените продажбени
правоотношение и да заместят купувачите В. А. Ц. и Г. П. Ц. по договора за покупко-
продажба, сключен с продавача Ю.И.А.. Претендират разноски.
С определение № 750 от 14.10.2022 г. по гр.д. № 965/2022 г. на Севлиевски районен
съд, предявените насрещни искове са отделени и е спряно производството по делото на
основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до произнасянето с окончателен съдебен акт по
насрещния иск. По отделения насрещен иск е било образувано гр.д. № 1106/2022 г. и е
постановено решение № 197 от 06.11.2023 г., което е влязло в сила на 05.12.2023 г. С
постановеното решение са отхвърлени предявените искове.
С определение № 16 от 04.01.2024 г., по гр.д. № 965/2022 г. на СРС, производството
по делото е възобновено, приети са представените с исковата молба писмени доказателства,
допусната е съдебно-техническа и оценителна експертиза, изискано е от Община ***** да се
представи цялата преписка, за която ищците са уведомени с писмо изх. № ДД-4-б-
03.303/4/19.07.2022 г., съставен е проект на доклад, с който е определена правната
квалификация на предявените искове и е насрочено делото в осз.
За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел, че по предявения иск
по чл. 109 от ЗС ищецът е следвало да представи доказателства в подкрепа на твърдението
си, че притежава правото на собственост върху засегнатия имот, както и доказателства, че
ответникът е извършил твърдените в исковата молба неоснователни въздействия. Съдът е
приел, че по делото не са установени действия или бездействия от страна на ответниците,
които създават пречки на ищците по-големи от обикновените. Приел е, че законността на
изградените постройки е ирелевантна за основателността на предявения иск в конкретната
хипотеза, като се е позовал на решение на ВКС, в което е прието, че при предявен иск за
премахване на строеж в съсобствен недвижим имот следва да се установи дали същият
ограничава правото на собственост и в частност- правото на ползване на имота. Посочено е,
че подлежат на премахване по реда на чл. 109 ЗС и тези строежи в съсобствения имот, които
са в режим на търпимост, ако те ограничават или смущават пълноценното ползване на имота
от останалите съсобственици. В случая ищците не са доказали при условията на пълно и
главно доказване как конкретно тези обекти смущават или ограничават правото им на
собственост върху дворното място или върху жилището му. Наличието на постройките в
общия имот само по себе си не е обусловило пречки на ищците да ползват имота. Позовал се
е на заключението на вещото лице по допусната съдебно - техническа експертиза, което е
изяснило в проведеното о.с.з., че плътността на застрояването в парцела съвсем малко е
надвишена по устройствените показатели на имота и това обстоятелство самостоятелно не
4
означава, че ищците са възпрепятствани да ползват общото дворно място. Позовавайки се на
практиката на ВКС, приема че дори да се установи, че действията на ответника са
неоснователни, но не създават пречки на собственика, не е налице хипотезата на чл. 109 от
ЗС. Процесните пристройки – във вида, в който са изградени и местоположението им, не
ограничава възможността на ищците да ползват съсобственото дворно място и не водят до
намаляване на частта за ползване на ищците с оглед правата им в съсобствеността,
доколкото видно от заключението на вещото лице, площта, която заемат постройките в
общия парцел е общо 49 кв.м., което не надвишава квотата им в съсобствеността.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
първоинстанционния съд е приел, че в производство не се установи ищците да са били
възпрепятствани да ползват 1/3 идеална част от дворното място, избените помещения или
таванското помещение. Вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
изрично е посочило, че в таванското помещение има бидон и дребни вещи, които не
възпрепятстват ползването му. При липса на доказателства през исковия период ответниците
да са ползвали процесните общи части лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и при наличие
на доказателства, че достъпът на ищците до тях не е бил възпрепятстван е отхвърлил искът
за обезщетение за лишаване от ползване като неоснователен.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Предмет на правния спор в настоящото производство е искане за осъждане на
ответниците да премахнат незаконните си строежи в съсобственото им с ответниците
дворно място, представляващи „лятна кухня/заведение за обществено хранене Кафе“,
прикрепената към него тоалетна, навеса в двора и павилиона, както и да се преустановят за в
бъдеще всякакви неоснователни действия, с които им се създават пречки да упражнят
правото собственост в пълен обем, съобразно квотата си, за дворно място, коридора към
избените помещения, както и за цялото таванско помещение – изключителна тяхна
собственост и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците обезщетение за
лишаване от право на ползване на 1/3 ид.ч. от дворното място, двете им избени помещения,
за таванското помещение и за ½ ид.ч. от общия санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж в
сградата, едностранно и самоволно преобразуван от ответниците в баня.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
С разрешението дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по
т. д. № 4/2015 г., ОСГК се приема, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело.
5
От приетата и неоспорена по делото съдебно техническа експертиза се установява, че
за изпълнената „лятна кухня/заведение за обществено хранене – Кафе“ е издаден Акт за
узаконяване № 7 от 15.03.1996 г. за „Промяна предназначението на съществуваща сушина в
заведение за обществено хранене –„кафе“. Административният акт на главният архитект за
узаконяване означавал, че строежът е изпълнен незаконно, но е било възможно да бъде
узаконен и е узаконен, поради което този строеж не може да се смята за незаконен. В
момента статута на постройката е лятна кухня, която е била узаконена като заведение за
обществено хранене, но не работи като такова. Към този проект не е била предвидена
външна тоалетна. Противно на направеното възражение за незаконност на постройката,
вещото лице е дало заключение че същата е узаконена с посочения по-горе акт на главния
архитект на Община *****. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, тъй като същия е обосновал правните си изводи въз основа на неоспореното и приетото
по делото заключение на вещото лице.
Вещото лице е изчислило, че реалната площ, измерена на място в ПИ с
идентификатор 65927.501.1727 по КККР на гр. ***** е 184 кв.м., а реалната застроена площ
на „лятна кухня“ в ПИ с идентификатор 65927.501.1727.2 е 34,00 кв.м.
По делото не е установено, че с действията си ответниците създават пречки на
съсобственика с процесните пристройки, които заемат общо 49 кв.м. Видът и
местоположението им не ограничава възможността на ищците да ползват съсобственото
дворно място и не водят до намаляване на тяхната 1/3 ид.ч. за използването му. За жилищно
застрояване допустимата площ е 60% в съотношение на застрояването към площта на имота,
според вещото лице, т.е спазено е това изискване. От събраните свидетелски показания
също не се установява, че е нарушена квотата на ищците в съсобствеността с действия на
ответниците, изразяващи се в създаване на пречки за упражняване правото им на
собственост, поради което неоснователно се явява направеното възражение във въззивната
жалба.
Поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 109 от ЗС предявения иск се явява
недоказан.
Неоснователни са и направените възражения във въззивната жалба по отношение на
този иск. Оспорват се правните изводи на съда, които почиват на приетата и приобщена като
доказателство по делото съдебно техническа експертиза, която не е оспорена, т.е страната се
е съгласила със заключението на вещото лице за законността на постройката „лятна кухня“.
В обратната насока не са събрани доказателства нито гласни, нито писмени.
По отношение на предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, съгласно който се търси
обезщетение за ползата от която са лишени ищците от използването на общата вещ от
ответниците. Подадената въззивна жалба е бланкетна и не са посочени пороците на
съдебното решение.
Съгласно даденото разрешение в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС
по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГК, претецията за обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС ще е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и той е продължил да си служи с нея, съобразно нейното
предназначение, за задоволяване на свои нужди, без да зачита конкурентните права на
другия съсобственик или недопуска друг съсобственик да си служи с нея, или е допуснал на
безвъзмездно основание трето лице за собствеността да я полза.
От приетата по делото експертиза се установи, че в мазите на ищеца няма струпани
вещи, препятстващи ползването им и те са достъпни. В помещенията има натрупани
„боклуци, стари кофи, кабели и др.“, като те се нуждаят от основно почистване и изнасяне
на отпадъците. Вещи, които могат да се ползват няма. Общата част на сутерена /стълбище и
коридорче/ е почистена от вещи и до отделните помещения има достъп.
6
До таванското помещение на ищците се достига от дървеното вито стълбище,
представлява подпокривно пространство с видими елементи на дървена покривна
конструкция. Помещението се нуждае от почистване и достъпът до него не е
възпрепятстван.
Във връзка с горното настоящата въззивна инстанция достига до същия правен извод
както първоинстанционния съд, че липсват доказателства през исковия период ответниците
да са ползвали процесните общи части лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС и достъпът на
ищците до тях да е бил възпрепятстван.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответниците по въззивната жалба.
Същите са претендирани по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 3 от ЗА в размер на 1 000,00
лв. по първия главен иск и 800,00 лв. по втория или общо 1 800,00 лв., за което е представен
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие /л. 44 от
първоинстанционното производство/.
С оглед на фактическата и правна сложност на делото, настоящата инстанция намира,
че същото следна бъде определено в размер от 800,00 лв. за двата иска. Размерът на
определеното адвокатско възнаграждение е съобразен с решение на СЕС по дело С-438/2022
от 25.01.2024 г.
На основание изложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209 от 10.06.2024 г. постановено по гр.д .№ 965/2022 г.
по описа на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА В. А. Ц., ЕГН ********** и Г. П. Ц., ЕГН ********** и двамата от град
*****, ул. „П.К.“ № 4 да заплатят на адвокат Д. Д. Н., ЕГН ********** от Адвокатска
колегия – Ловеч сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/– за адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7