№ 127
гр. Търговище, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯ. СТ. П.
при участието на секретаря МАРИЯ М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20243500500207 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 97 от 27.06. 2024 г., по гр.д. № 374/ 2023 г. на РС –
Попово, е изменил определените с решение №118/17.12.2020 г., по
гр.д. № 576/ 2020 г. на РС – Попово, мерки относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на детето Н. П. Х.а с ЕГН: **********, като: предоставя
упражняването на родителските права по отношение на нея на баща й
– П. Х. от с. С., при който се определя и местоживеенето на детето, на
основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК. Определен е
режим на лични отношения на майката Я. П. с детето Н. както следва:
всеки, петък, събота и неделя от месеца, от 17.00 часа в петък, до
18.00 часа в неделя, с приспиване в петъчната и съботната вечер, за
два дни през празничните дни (Коледни или Великденски празници),
за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, както и всякога извън този режим по взаимна
1
уговорка на родителите. Осъдена е майката Я. П. да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете Н. Х.а чрез нейния баща и законен
представител в размер на 240 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба – 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването й, на основание чл. 143, ал. 2 от СК.
Присъдени са и разноски в полза на съда и на ищеца.
Срещу решението е постъпила жалба от ответницата Я. П., чрез
адвокат З. Б. от гр. Попово. Счита, че при постановяване на
решението съдът е наблегнал на няколко случки, които били
инцидентни, като повечето от тях били след завеждане на исковата
молба и те не са дали повод за нея. Съдът неправилно бил приел, че тя
не работи и не се грижи за детето. Освен това вече е прекратила
връзката си с г-н К., установила се е в гр. Попово. Не бил верен
изводът на съда, че след като бащата се е грижил за детето през
последната година, било в негов интерес това положение да се запази.
Детето имало нужда от майка си. След като е момиче, то с
израстването нуждата от грижите на майката се увеличавали. Ищцата
била осъзнала грешките си и била коригирала поведението си. С оглед
на това тя иска да бъдат приложени нови доказателства – свидетелство
от баща й, който е разпитван пред първата инстанция, трудов договор
и индивидуална характеристика от работодателя. Доказателствата
представя сега, като посочва, че не й била дадена възможност да ги
събере пред районния съд. Моли решението да се отмени и исковете
да бъдат отхвърлени.
В законния срок е постъпил отговор от ищеца, чрез адвокат К.. В
него се оспорват всички доводи, които са изложени за отмЯ. на
решението. Няма каквато и да било конкретика по отношение на това
какво не е обсъдил съдът и кое от възприетата фактическа обстановка
не е така. Изобщо не е вярно, че процесуалните права на ответницата
са били ограничени. Тя е имала възможност да организира защитата си
2
и никой не й е пречил да събира доказателства. Съдът е обсъдил и
анализирал всички събрани по делото доказателства. Направил е
обоснования извод, че е налице промЯ. в обстоятелствата и правилно
е изменил мерките относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето. Жалбата е неоснователна и затова се иска
решението да бъде потвърдено.
В съд.зас. страните поддържат така изразените доводи лично и
чрез техните процесуални представители.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите на двете страни, установи следното: решението е
валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
РС – Попово по отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнение се излагат и собствени мотиви, включително и по
установените факти и правните изводи.
Искът за промЯ. на мерките по отношение упражняването на
родителските права спрямо детето на страните е предявен от бащата
П. Х.. Молбата е била инициирана, след като в продължение на
няколко години детето е живеело с майката и нейните родители и
майката е упражнявала родителските права.
Според бащата е имало нови обстоятелства, свързани с
поведението на майката и с това, че детето фактически е останало да
живее при него заради събития, които подробно описва в исковата
молба.
Ответницата Я. П. не е подала отговор на исковата молба. В
първото по делото открито заседание тя се е явила и оспорила иска,
като посочва, че лицето, с което е живеела никога не е имал
криминални прояви и самата тя не е била задържана от полицията.
Какво се установява от събраните по делото доказателства:
Страните са родители на детето Н. П. Х.а, родена на ******. в гр.
3
Р.. Родителите са живели заедно кратко и след раздялата им, с решение
№ 118/17.12.2020 г., по гр. № 576/2020 г. на РС – Попово, след
споразумение между двамата относно упражняването на родителските
права спрямо малолетната Н., същите са били предоставени на
майката, като е определен режим на лични отношения с бащата и
размера на дължимата издръжка.
След постановяване на решението майката и детето са живеели
дълъг период от време в с. С., община Попово, при родителите на
майката. Те са помагали в грижите за детето, то е посещавало и
детската градина в селото. Бащата е имал възможност да вижда и
взема детето без проблем. Той живее в с. С., община Попово заедно
със своята майка. Двамата родители са били подпомагани в
отглеждането на детето от своите родители – двете баби и дядото –
свид. П. П. – баща на майката Я. П..
Много често обаче майката е напускала мястото, където е
живеела, като е вземала детето със себе си. През последните години то
е сменило 5 детски градини поради смЯ.та на местоживеенето на
майката.
През месец юни 2023 г. детето е било при бащата в с. С., като
това е било съобразно летния режим на свиждане, за срок от един
месец. Няколко дни след като детето е отишло при баща си, свид. П.
споделил с бащата, че нямат връзка с Я. и не знае къде се намира.
Бащата обаче е бивш полицай и успява да издири дъщеря си, като
споделил с ищеца, че тя се намира в с. П., област Р. и съжителства с
криминално проявения Д. К., че не е добре психически. От разпита на
свид. П. се установява, че тя е споделила в разговор по телефона, че се
намира на прекрасно място, с прекрасен мъж.
На 19.06. 2023 г. майката пристига заедно с двама непознати
мъже и иска да вземе дъщеря си въпреки уговорката да стои с баща си
1 месец. Бащата първоначално отказва да предаде детето, защото
4
според него майката не е била в добро състояние. Доколко това е било
така съдът не може да установи от доказателствата по делото. Факт е
обаче, че накрая бащата предава детето на майката. Тя се прибира при
родителите си в дома им в с. С.. След като всички си легнали бащата
усетил, че Я. спуснала багажа си през прозореца и заминала някъде.
Малко по-късно се появила с полицаи пред дома им и с тяхна помощ е
взела детето.
Малко по-късно свидетелят получава телефонно обаждане от
майката на Д. К., че полицията е прибрала Я. и сина й от центъра на
гр. К. и детето е с тях. Именно тогава свидетелят се обажда на бащата
и двамата заминават за гр. К.. Вземат детето от полицейското
управление, където то е спяло. След това детето остава при баща си.
Детето е споделило с дядо си, че е било свидетел на това как
полицаите слагат белезници на К., а така също и за поведението му:
ако сутрин няма алкохол след като стане от сън – пощурявал.
Свидетелят направил проучване относно приятеля на дъщеря си
и разбрал, че той е криминално проявен, че е бил наркоман.
Криминалните прояви се потвърждават от писмените доказателства по
делото. След тази случка са му се обаждали и колеги от П. и той
разбрал, че Я. и Д. са били по улиците, че са спели по уличните пейки
и една седмица по-късно детето вече било при тях.
Според свидетеля дъщеря му си е идвала понякога след това. По
принцип била добре, но понякога изпадала в състояния, при които не
се контролирала, викала, посягала да ги удря, скачала на полицаите.
Започнала да употребява алкохол и тогава нещата се влошавали.
Имало случаи, в които е споделяла с майка си, че иска да се самоубие,
хващала ножове и затова родителите започнали да ги прибират. В
периода след като бащата е взел детето при себе си то се чувствало
добре, рядко питало за майка си. Не е създавал проблеми Я. да вижда
детето, стига да иска. Свидетелят споделя и за други случаи, в които
Я. е била с неадекватно поведение. Споделя още, че е сменяла
5
местоживеенето си като е била в Германия, в О., в Г., В..
Детето Н. в момента живее при ищеца в с. С., като той го кара с
лекия си автомобил всяка сутрин до детската градина в с. С.. В
отглеждането на детето в дома му в с. С. му помага неговата майка.
Много помагат и родителите на Я..
Когато се налага бащата да работи в чужбина, той оставя детето
при родителите на Я., в с. С. и те се грижат за Н.. През последния
месец бащата е отсъствал поне 3 седмици, като е бил в командировка
в Германия. Между бащата и родителите на Я. има изградено взаимно
доверие. Той разчита на тях при отглеждането на детето, а свид. П. по
никакъв начин не е възпрепятствал дъщеря си да се вижда с детето си
и да полага грижи за него в дома им в с. С..
Тези факти се установяват както от показанията на свидетелите,
така и от писмените доказателства. От приложеното по делото писмо
от РУ – Попово, с вх. № 3739/13.12.2023 г., се установява, че Д. К.
имал няколко криминалистични регистрации: 2013 г. за престъпление
по чл. 346 ал. 1 НК; 2016 г. за престъпление по чл. 345 НК; 2019 г. за
престъпление по чл. 194 ал. 1 НК; 2022 г. за престъпление по чл. 345
ал. 1 НК.
От извършената проверка в АИС „съдебна регистрация” е
установено, че К. има следните съдебни регистрации: 2020 г. за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК; 2023 г. за престъпление по чл. 345
ал. 1 НК; От писмо на РУ – Попово с вх. № 3817/19.12.2023 г. се
установява, следното: На 11.07.2023 г. около 21.45 ч. в РУ – П. е
постъпил сигнал за възникнал скандал в гр. П., ул. “Р.“ № 2 между Я.
П. и Д.Р. К. от с. Ж.. По случая в РУ – П. е била образувана преписка
от 12.07.2023 г. и в хода на извършената проверка лицата са били
предупредени с протоколи на основание чл. 65 от ЗМВР. На
13.07.2023 г. около 19.00 ч. в РУ – П. е постъпил сигнал за възникнал
скандал в гр. П., в района на „аквапарк“ между Я. П. и Д. К.. По
случая в РУ – П. е била образувана преписка с рег. №463500-
6
1327/12.07.2023 г. по подадено заявление от Я. П., за това, че К. й е
нанесъл побой и я е залял с алкохол. В хода на извършената проверка
се е установило, че лицата са били във видимо нетрезво състояние. На
18.07.2023 г. около 19.30 ч. в РУ – П. е постъпил сигнал за лице което
нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите в гр. К., на
ул. “К.“. На място било установено, че Я. П. буйствала и е отказвала
да изпълни разпорежданията на полицейските служители, поради
което на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР била задържана със
Заповед №4635зз-71/18.07.2023 г. и отведена в сградата на РУ – П.. По
случая в РУ – П. била образувана преписка с рег. №4635р5807/2023 г.
и в хода на извършената проверка се установило, че П. видимо
проявявала признаци на психично болно лице. В тази връзка
преписката е била изпратена в ЦПЗ – Бургас за отношение по
компетентност. При извършения преглед в болничното заведение, Я.
П. била освободена и не е била настанена за лечение. От приложената
по делото докладна записка за извършена полицейска проверка се
установява, че на 10.11.2023 г. в РУ – К. е заведена преписка с Вх.
№287000- 3237/10.11.2023 г. по описа на РУ – К. и преписка с Вх.
№5220/10.11.2023 г. по описа на РП – Сливен, ТО-К., с цел да се
извърши проверка с оглед събиране на данни за престъпления от общ
характер. При извършената проверка се установило, че Антония
Иванова Н.ова от с. Ж., община К. е подала жалба в РУ – К., предвид
на това, че синът й Д.Р. К. е имал връзка с лицето Я. П. П. от гр.
Попово, като се посочват данни за упражнено насилие от страна на Я..
От тези данни става ясно, че съжителството на К. и П. продължило до
месец ноември 2023 г., когато двамата са се разделили.
От приложения по делото социален доклад, изготвен от дирекция
„Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” – гр. Попово е
видно, че от 25.06. 2023 година основните грижи по отглеждането на
детето Н. се полагат от бащата П. Д. Х.. В грижите за детето бащата
получавал подкрепа от своята майка Доцка Иванова. В семейството, в
7
което понастоящем се отглежда детето Н. са осигурени основните му
битови потребности, както и получава необходимото внимание и
загриженост за здравето, образованието и развитието си. Бащата П. Х.
се стреми да осигурява сигурна семейна среда за развитието на Н.. От
месец юни 2023 година майката Я. П. П. не участвала в ежедневното
обгрижване на детето. Не е заплащала и месечна издръжка. От
изготвеното допълнително становище към социалния доклад се
установява, че на 13.12.2023 г. служители от отдел "Закрила на
детето" в дирекция Социално подпомагане" – Попово са посетили
адреса, на който ответницата посочва, че пребивава – в гр. Попово,
ж.к. „Р.“ №46, ет. 2. При посещението била проведена среща и
разговор със собственика на жилището – Д. Х. Д.. Същият споделил,
че е добър приятел на Я. П. и е предоставил възможност да ползва
жилището му, докато си наеме квартира и се установи. Д. също
живеел в това жилище. Установено било, че Я. П. работи в "ДУДУ
КЕТЪРИНГ" ЕООД - гр. Опака, на длъжност сервитьор в ресторант
„Зевс“, на 8 часов работен ден , с основно трудово възнаграждение в
размер на 780 лв. Освен това е посочено, че на 02.11. 2023 г. е
проведена контролирана среща между майката и детето в ДСП –
Попово, в присъствието на социален работник. Не са били установени
данни за нарушаване на правото на лични контакти на детето за
общуване с другия родител. Детето има изградени отношения на обич
и привързаност и с двамата родители.
По делото е изслушана комплексна психолого-психиатрична
експертиза, от заключението по която се установява, че и двамата
родители към момента на изследването са клинично здрави и
притежават нужния капацитет да полагат родителски грижи за детето
Н. П.. Експертизата не е установила при двамата родители да има
деградация на личността или оглупяване, което да е свързано с прием
на алкохол или други субстанции. И двамата имат капацитет да
полагат грижи за дъщеря си. Не е установено майката да страда от
8
психично заболяване.
По отношение местоживеенето на майката съдът следва да
посочи и това, че след завеждане на делото е било трудно да бъде
открита. Не е намерена на адреса в с. С., като там е било залепено
уведомление. Не е намерена и на постоянния адрес в гр. Попово, в
ж.к. „Младост“. Въпреки това препис от молбата е бил връчен. За
първото по делото заседание призовката е връчена в деловодството на
РС – Попово, на 01.11. 2023 г. Като длъжностното лице е посочило, че
лицето е казало, че живее в гр. Р., няма посочен адрес, но е
предоставен телефонен номер.
Делото е отложено по молба на ответницата и за следващото
заседание, на което е даден ход, тя е призована, като призовката е
връчена на адрес в кв. Запад, бл. 5, вх. А, ет. 1, ап. 1. След това, за
изготвяне на социалния доклад е бил посетен друг адрес, където
ответницата е живеела. Това е станало на 13.12. 2023 г., в ж.к. „Р.“ №
46, ет. 2, в жилище на приятел на Я. П.. Установено е, че тя ползва там
една стая, а апартаментът е от две спални, кухня, дневна с хол,
сервизни помещения. По време на посещението ответницата е била на
работа в гр. Опака. За следващите заседания и при отсрочване на
делото е призовавана на адрес в гр. Попово, ж.к. „Младост“, бл. 1, вх.
А, ап. 18. Решението й е връчено на 02.07. 2024 г. на адрес в гр.
Попово, бул. „България“ 110. Жалбата е подадена с адрес в с. С.,
община Попово, ул. „Славянска“ № 26. Това е адресът, на който
живеят родителите на ответницата. Има и последващи молби, в които
е вписан същият адрес. В адвокатското пълномощно адресът е в гр.
Попово, ж.к. „Р.“, но няма посочена дата.
По първоинстанционното дело освен това има допусната
обезпечителна мярка – спиране на изпълнително дело, за изпълнение
на режим на упражняване на родителските права на Я. П..
При така описаните факти, въззивният съд прави следните
изводи: искът е основателен.
9
На първо място по отношение на това дали има изменение на
обстоятелствата, при които чрез споразумение и след съдебно
решение са определени мерките за упражняване на родителските
права и режимът на свиждане, издръжката, по отношение малолетното
дете на страните – Н..
Както се установи вече повече от една година детето Н. живее в
дома на баща си в с. С.. До тази ситуация се е стигнало след доста
травмиращи събития и след намесата на полицията в гр. К., като
детето е предадено на бащата именно в полицейското управление.
До месец юни 2023 г. не е имало проблеми между родителите по
отношение на режима на свиждане на детето. То е живеело при
майката и най-вече в дома на нейните родители в с. С., близо до гр.
Попово. Там е посещавало и детска градина. През последните две
години обаче – преди 2023 г., т.е. от 2021 г. майката започва да сменя
местоживеенето си и детето е сменило 5 различни детски градини, в
различни населени места, в различни краища на страната,
включително в Г. и В.. По делото няма данни за какъв период от време
е било това, няма и обяснения от страна на майката какви са били
причините за това непрекъснато местене – работа, лични или
здравословни причини. Факт е обаче и това, че дори собствените й
родители са имали проблеми в общуването с нея, защото поне веднъж
през годината е изпадала в състояния, които говорят за неадекватно
общуване дори и с най-близките хора, до напускане на дома по
драматичен начин. Защо е напуснала дома тайно от родителите си и
след това отива с полиция да се вземе детето, при положение, че
никой не й е пречил, съдът не може да си обясни. На следващо място:
доколко заплахата за суицидни опити е била реална или се дължи на
манипулативно поведение, не би могло да се каже. Но и в двата случая
това е поведение, което говори за това какви са възпитателските
качества на майката и това, че нейното поведение поставя в риск
живота и здравето на детето. Безспорно е за съда и това, че при
10
възпитанието на детето, особено в ранна детска възраст, личният
пример и личното поведение на родителите и хората от разширеното
семейство оказват най-голямо влияние върху формирането на
характера и съзнанието на децата. А този личен пример на майката
никак не е добър. Въпреки че не страда от някакво психично
разстройство според заключението на вещите лица, то самото й
поведение често е давало повод у околните да го възприемат именно
по този начин. Това личи и от полицейските доклади.
Съдът не може да сподели мнението, че номадският живот и
скандалите, на които детето е ставало свидетел, са единични прояви.
Напротив, това е поведение, което майката демонстрира от няколко
години, като в определени случаи детето е ставало свидетел на тежки
ситуации, със задържане, със скандали и прекомерна употреба на
алкохол от страна на майката и нейните партньори. Дори и по време
на процеса майката многократно е сменяла както жилищата си, така и
местоработата си.
С оглед на това съдът намира, че действително има налице
промЯ. на обстоятелствата, при които са определени мерките относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
неговата издръжка.
Вече повече от една година бащата е този, който основно се
грижи за детето и задоволява неговите нужди. В това той е
подпомаган от майка си, която е на 63 г. според социалния доклад,
както и от родителите на майката на Н.. От събраните по делото
доказателства е видно, че между бащата и бабата и дядото на детето
по майчина линия е изградено взаимно доверие и много често детето
им е оставяно, много често те го вземат от детската градина. Това
говори много за възпитателските качества на бащата и това, че той не
създава пречки в общуването на детето с майка му. Както се установи
той е отсъствал от страната в продължение на 3 седмици и детето е
било при баба си и дядо си в с. С., а майката в този момент живее там.
11
Т.е. тя няма каквито и да е проблеми да се вижда с детето и да
поддържа тясна връзка с него. Но в жалбата от една страна пише, че
бащата не й давал възможност да вижда детето, от друга страна
посочва, че в настоящия момент дори се вижда и се грижи за детето
си. В изявленията на майката има постоянни противоречия.
При определяне на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо дете, съдът винаги преценява най-добрия
интерес на детето, съобразявайки се с факторите, които съдебната
практика е приела.
От гледна точка на възпитателските качества на двамата
родители, включително възпитание чрез личния пример и поведение, в
момента бащата е този, който има предимство.
По отношение на условията за живот също. Жилището, в което
живее бащата е постоянно, като на детето са осигурени всички
условия за живот и игра, като в същото време бащата разчита на
своята майка и на родителите на Я..
Тук следва да се посочи, че заради постоянното местене на
майката, животът на детето допреди една година е бил много
несигурен. Това личи и от постоянната смЯ. на адресите и по време на
настоящия процес. Доколко майката ще успее да се установи и да
създаде сигурна и защитена среда за развитието на детето, няма
сигурност, предвид водения досега живот.
Разбира се следва да се отчете и това, че се допускат грешки и
всеки човек може да се промени към по-добро. Но това може да се
установи в период от поне още 1-2 години, през което време ще може
да се прецени доколко грешките и неправилната преценка на майката
са преодолени. Защото това е дълъг процес. И ако в момента бащата е
този, който дава на детето сигурност, стабилност и добра грижа, той
осигурява изцяло и издръжката на детето, то безспорно той следва да
взема решенията относно важните неща в момента, като това къде да
12
учи детето, къде да ходи и с какво да се занимава. За съда бащата е
този, който има по-зряло поведение и преценка, и може по-добре да
се погрижи за интересите на детето. Именно по тази причина и
родителските права следва да бъдат предоставени на него.
Във връзка с оплакванията, че бащата отсъства от страната,
защото работи и в чужбина. Отсъствията му от страната по работа не
са постоянни. Той може да разчита изцяло на помощта на
разширеното семейство, а това от друга страна е възможност майката
да общува с детето в дома на родителите си, където най-вероятно към
момента се е установила, предвид сочения по делото адрес за
призоваване. Но местоживеенето на детето следва да бъде при бащата
именно защото той му осигурява стабилност и сигурност, защото
детето знае къде е домът му и знае кога гостува на баба, дядо и мама.
С оглед на това решението е правилно и законосъобразно в
частта, в която родителските права са предоставени на бащата и
местоживеенето на детето е определено при него.
По отношение на режима на лични контакти и издръжката не са
посочени каквито и да било оплаквания. Не са изложени евентуално
доводи ако съдът потвърди решението за родителските права и
местоживеенето, че в другата част решението е неправилно.
Въззивният съд е обвързан в произнасянето си в мотивите по
отношение на изложеното в жалбата.
След като няма оплаквания от такова естество, то решението е
правилно и следва да бъде потвърдено и в останалите си части.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски се полагат на
въззиваемата страна. С оглед развитието на процеса и причините,
които са довели до него, тези разноски се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 27.06. 2024 г., по гр.д. № 374/
2023 г. на РС – Попово, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Я. П. П., с настоящ адрес в с. С., община Попово, ул.
„Славяновска“ № 26, ЕГН **********, да заплати на П. Д. Х. от с. С.,
община Попово, ул. „В.К.“ № 18, ЕГН **********, сумата от 750 лв.,
направени по делото разноски пред втората инстанция.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на
основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14