РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. В=, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500239 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. СТР. ЦВ. чрез
адв. Л. И. против Решение №30 от 18.02.21г. по гр.д. №855/20 на ВРС ,с
което е отхвърлена исковата му претенция по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което
моли въззивния съд да го отмени и признае за установено,че не дължи
вземанията на ответника по образуваното срещу него изпълнително дело
като погасени по давност като му присъди разноски.Изтъква,че насрочването
на опис от съдия изпълнител не съставлява изпълнителен способ,който
прекъсва давността,а самото действие по провеждане на опис,каквото не е
извършвано, съставлява такова действие.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба „К.И.И. БГ“ЕАД-С. е подала писмен отговор,с който оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като им присъди
разноски.Застъпва тезата,че всяко направено искане от страна на взискателя
прекъсва давността,тъй като съдия изпълнителят е длъжен да предприемене
необходимото по изпълнение на искането.
1
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК вр. с чл.124,ал.1 от ГПК като ищецът Д. С.
Ц. е поискал от съда да признае за установено по отношение на „К.И.И.
БГ“ЕАД-С.,че не дължи сумата от 966,30лв.,съставляваща вземане на
ответника по образувано срещу него изпълнително дело.
ВРС е изискал служебно копие от изп.д. №554/12г. на ЧСИ
В. Т.,срещу което в писмените си бележки пред въззивната инстанция
жалбоподателят възразява и твърди,че това съставлява нарушение на
процесуалните правила,тъй като не е имало такова искане от никоя от
страните.На база събраните по делото доказателства и приложеното изп.д.
№554/12г. на ЧСИ В. Т. ВРС приема за установено , че въз основа на
Заповед№1517 от 27.09.2011г. по ч.гр.д. №1848/2011г. на ВРС Д. С. Ц. е
осъден да заплати на „БНП П.П.Ф.“ЕАД суми в размер на 649,68лв.-
главница,152,72лв.-възнаградителна лихва за периода 30.04.2009г.-
30.04.2010г.,163,90лв-мораторна лихва за периода 29.05.2009г.-
02.09.2011г.,ведно със законната лихва върху главницата от 21.09.2011г. до
изплащане на вземането и 125лв.-разноски по делото.Издаден изп.лист ,въз
основа на който е образувано изп.д. №554/12г. на ЧСИ В. Т.Предприети са
действия по изпращане на покана за доброволно изпълнение и насрочване на
опис на движимо имущество на длъжника съответно на
11.06.2014г.,18.09.2018г.,27.11,2019г. и 30.11,2020г. като длъжникът е
уведомяван за насрочването на описа,но не са предприети никакви действия
по осъществяване на самия опис.Междувременно с договор за цесия от
15.05.2015г. взискателят „БНП П.П.Ф.“ЕАД е прехвърлил вземането си срещу
Д. С. Ц. на „К.И.И. БГ“ЕАД-С.,за което длъжникът е уведомен на 15.07.2015г.
ВРС е приел,че насрочването на опис съставлява
изпълнително действие,което прекъсва погасителната давност и е отхъврлил
иска като неоснователен .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
2
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество
за основателна по следните съображения:
Съдът приема за безспорно установено,че въз основа на
Заповед№1517 от 27.09.2011г. по ч.гр.д. №1848/2011г. на ВРС Д. С. Ц. дължи
на „БНП П.П.Ф.“ЕАД суми в размер,посочен в издадения изп. лист,въз
основа на който е образувано изп.д. №554/12г. на ЧСИ В. Т.Вземането е
прехвърлено с договор за цесия от 15.05.2015г. от „БНП П.П.Ф.“ЕАД на
„К.И.И. БГ“ЕАД-С.В изп. производство са предприемани действия по
насрочване на описи на движимо имущество на длъжника,за които той е
уведомяван,но не са извършвани никакви действия по осъществяване на
самите описи,ЧСИ не е посещавал адреса на длъжника,не е съставян протокол
за опис или евентуално констатации,че няма достъп до имота и вещите.
При тази фактическа обстановка въззивната инстанция
приема,че на практика не е извършвано изпълнителното действие опис и
следователно не е налице действие на съдебния изпълнител,което да прекъсва
погасителната давност.
И двете страни по делото се позовават на ТР №2 от
26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,което в т. 10 обявява
за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.С
цитираното Постановление от 1980г. с образуването на изп. дело се прекъсва
давността и по време на изп. производство давност не тече. С ТР №2 от
26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е възприето,че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение,като със всяко действие започва да тече нова
давност.
ВРС правилно е обсъдил и приложил Решение
№170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС,постановено по реда на
чл.290 ГПК,което дава разяснения от кой момент се прилага новата
тълкувателна норма,отменяща старата,а именно че действието й е занапред.
Изхождайки от фактите и нормативната уредба се налагат
следните изводи:
Към момента на образуване на изп.д. №554/12г. на ЧСИ В.
3
Т. е действало Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд,което
означава,че с образуване на изп. производство спира да тече погасителната
давност. С постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС вече не е достатъчно да се образува изп. производство за да
прекъсне давността,а е нужно да се предприемат изпълнителни
действия,които да водят до прекъсване на давността.
Тук възниква въпросът кои са тези изп. действия,които
водят до прекъсване на погасителната давност. В ТР №2 от 26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС са посочени действия,които
прекъсват давността,а именно:…налагане на запор или
възбрана,присъединяването на кредитор,…извършване на опис и оценка на
вещ,..насрочване и извършване на продан и др. Не съставляват
действия,прекъсващи давността –изпращането на покана за доброволно
изпълнение,проучването на имотното състояние на длъжника и др.
От така цитираните посочени в тълкувателното решения
действия на съдебния изпълнител може да се направи извод,че действително
извършени конкретни действия,които съставляват действия,водещи до
събиране на вземането могат да се приемат като действия прекъсващи
давността,а проучвателни и уведомяващи действия не прекъсват давността.
В конкретния случай насрочването на опис,за което се
уведомява длъжникът без да са извършени каквито и да е действия по
провеждане и действително осъществяване на самия опис не могат да се
счетат за действия,прекъсващи давността.Тук по-скоро може да се приложи
по аналогия схващането,че след като поканата за доброволно изпълнение не е
измежду действията,прекъсващи давността,то и уведомяването за което и да е
действие,включително за насрочване на опис също не е съставлява
действие,прекъсващо давността.В самото изброяване на
действията,прекъсващи давността ВКС изрично използва израза
„…извършване на опис и оценка на вещ..“,докато за публичната продан
използва изразите „…насрочване и извършване на продан..“,което е
аргумент за смисъла на даденото тълкуване кои именно действия прекъсват
давността.По отношение на описа на вещи се има предвид действително
извършване на опис,а не само насрочване.След като за публичната продан е
посочено „насрочване и извършване“,не може да се приеме,че при описа
4
също се има предвид насрочване,тъй като то би било упоменато, както е за
публичната продан.
С така изложените съображения въззивната инстанция
счита,че спорът кои действия в изп. производство прекъсват давността е
изяснен и насрочването на опис на движими вещи не е сред тях.От данните по
делото е видно,че освен покана за доброволно изпълнение,проучване на
имотното състояние на длъжника и насрочване на описи на движими вещи не
са предприети никакви действия,които да водят до прекъсване на давността.
Следователно с приемането на ТР №2 от 26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС започва да тече петгодишна
погасителна давност за вземането на взискателя към длъжника,която е
изтекла към момента на постановяване на решението на ВРС.В този смисъл
изводите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция
и решението следва да бъде отменено,а предявеният иск уважен.
Освен изложеното с новата редакция на чл.112 ЗЗД ,в сила
от 02.06.2021г. и действаща занапред за заварените случаи,с изтичането на
десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу ФЛ,независимо
от прекъсването,освен когато задължението е отсрочено или
разсрочено,какъвто не е настоящият случай.Следователно и на това
основание искът следва да бъде уважен.Това изменение на чл.112 ЗЗД е
влязло в сила след постановяване на решението на ВРС,поради което
възражението на жалбоподателя следва да бъде прието и разгледано от съда.
Ответната по жалба страна следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски в размер на 675лв. за двете
инстанции-д.такса-50лв. пред ВРС и 25лв. пред ВОС и адв. възнаграждение
съгласно чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.-по 300лв. за всяка инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №30 от 18.02.21г. по гр.д. №855/20 на
5
ВРС, вместо което постанови:
Признава за установено по отношение на „К.И.И. БГ“ЕАД-
С.,че Д.С.Ц.,ЕГН ********** от с. П.,общ.В.,ул.“Т.“ №* не дължи сума в
размер на 966,30лв. на взискателя по изп. дело №554/2012г. на ЧСИ В.Т. и
„К.И.И. БГ“ЕАД-С. няма вземания срещу Д.С.Ц. по изп.д. №554/2012г. на
ЧСИ В.Т. като погасени по давност.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ЕАД,ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. С.,бул „П.В.“№*,Б.С.-Л. *,ет.*,представлявано от З.Д.-
Прокурист да заплати на Д.С.Ц.,ЕГН ********** от с. П.,общ.В.,ул.“Т.“ №*
направени пред двете инстанции разноски в размер на 675лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6