№ 49
гр. Ботевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш № *** издаден от Агенция "***, с които на основание
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на *** ООД, ЕИК ***, със законен представител Й. Л. Д.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание – "имуществена
санкция" в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал.
6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от *** ООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя си Й. Л. Д., чрез адв. А. И. от САК е описано искане за отмяна на
така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
Според въззивника е налице законодателна неяснота в санкционните правни
норми. Според него описаното в обжалвания ЕФ нарушение представлява
маловажен случай.
Пред РС-Ботевград дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява. Постъпила е писмена молба от ад. И., в която развива
допълнителни доводи за покрита давност по чл. 34 от ЗАНН на описаното в
1
процесния ЕФ нарушение. Претендира разноски.
За административно наказващия орган, редовно призован, се явява
юрисконсулт П.Т., който в представено писмено становище оспорва жалбата
и моли съда да потвърди обжалвания ЕФ по изложени в становището доводи.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според обжалвания ЕФ на 17.11.2020г., в 09:11 часа с устройство №
10051, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на
автомагистрала "Хемус", км 51+778, е бил заснет лек автомобил Ауди СК7, с
рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 3155, брои оси 2,
екологична категория ЕВРО 6D, който се е движел с посока на движение
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за
посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е
регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към него статични
изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство
няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание –
"имуществена санкция" в размер на 300 лева, за това, че на 17.11.2020г., в
09:11 часа с устройство № 10051, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала "Хемус", км 51+778, е бил заснет лек
автомобил Ауди СК7, с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална
маса 3155, брои оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, който се е движел с
посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена
винетна такса, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр.
2
с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: известие за доставяне обр. 243 от
15.12.2022г.; ЕФ ***; статични изображения във вид на снимков материал;
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси; справка за
собственост на МПС; протокол и др.
Съдът кредитира посочените доказателства като непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа
обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили.
Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено
по делото.
От представените по делото разписки за електронна винетка, издадена от
БГ ТОЛ се установява, че за лек автомобил Ауди СК7, с рег. № ***, за
инкриминираната дата не е била закупена винетка – такава са били закупени и
са били валидни за времето от 24.10.2019г. до 24.10.2020г. и от 19.11.2020г.
до 19.11.2021година.
Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото
и не се оспорват от жалбоподателя.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
3
електронния фиш /ерг. чл. 84 ЗАНН във ар. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
на изискванията на чл. 189ж, чл. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на
съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението -
17.11.2020г., в 09:11часа, мястото на нарушението - автомагистрала "Хемус",
км 51+778, с посока - нарастващ километър; марка и регистрационен номер на
пътното превозно средство - Ауди СК7, с рег. № ***, посочен е собственикът
на същото – дружеството-жалбоподател *** ООД, ЕИК ***, представлявано
от управителя си Й. Л. Д., описано е нарушението движение на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, чл. 1 от Закона за
пътищата, както и нарушената законова разпоредба - на чл. 139, чл. 5 и чл,
вр. чл. 102, чл. 2 от Закона за движението по пътищата. Разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, чл. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административнонаказателна отговорност, правилно е определен размерът
на имуществената санкция - 300 лева, който не подлежи на индивидуализация
от административнонакзаващия орган или съдът. В същия е посочена и
конкретна структура на МРРБ – Агенция „***”, която е компетентна по
смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР.
Издаденият ЕФ съответства на образеца на ЕФ, одобрен по надлежния
ред, за което в преписката са представени Протокол *** от заседание на УС
на АПИ от 09.09.2021 г.
Процесното нарушение е реализирано от обективна страна и
фактологията е изяснена.
Правната квалификация на деянието съответства на направеното в ЕФ
4
описание.
Санкционната разпоредба също е правилно приложена от
административно-наказващият орган.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние,
като т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна
такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП
са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които
имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и
моторни превозни средства с повишена проходимост.
Административно наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана на основание чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във ар. с чл.
102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Според чл. 139, чл. 5 от ЗДвП движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата. Жалбоподателят е
санкциониран именно затова, че е управлявал ППС, без да е изпълнил
задължението си по установяване размера на дължимата от него пътна такса.
Като формално деяние, нарушението е такова, че съставът му не включва
противоправен резултат, вкл. увреждане на бюджета и липсата на такъв
резултат не го прави в конкретния случай деяние с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
5
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е не приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Това е така,
защото в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба
на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен
случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесното
нарушение и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид, съдът намира, че деянието на жалбоподателя не
съставлява маловажен случай.
За неоснователни се приемат възраженията за незаконосъобразност на
атакувания ел. фиш.
Неоснователно е и възражението, че не са спазени сроковете по чл. 34
ЗАНН. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че
електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това
важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на
двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на
съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването
им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е предвиден
определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след
изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2 от
ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията
към формата и съдържанието на електронния фиш. Сроковете по чл. 34 ЗАНН
в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те регламентират сроковете
за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за
6
неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по
която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В
случая в издадения ел. фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Ето защо съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да се
потвърди като законосъобразен.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – дружеството-жалбоподател *** ООД, ЕИК ***,
със законен представител Й. Л. Д., ЕГН **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № *** издаден от Агенция "***, с
които на основание чл. 179, ал. 3, ар. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
7
движението по пътищата /ЗДвП/ на *** ООД, ЕИК ***, със законен
представител Й. Л. Д., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – "имуществена санкция" в размер на 300 лева, за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във ар. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА *** ООД, ЕИК ***, със законен представител Й. Л. Д., ЕГН
**********, да заплати на Агенция „***“- София разноски по делото в размер
на 80 /осемдесет/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8