Номер 72618.09.2020 г.Град Габрово
Окръжен съд – Габрово
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20204200500313 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД
срещу постановеното определение №2372 от 02.06.2020г. по гр.д.
№1947/2019г. на Габровски районен съд , с което е оставена без уважение
молбата на дружеството по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решение №92
от 19.02.2020г. по гр.д.№1947/2019г. на Габровски районен съд в частта за
разноските.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че с постановеното
решение по гр.д.№1947/2019г. на Габровски районен съд са уважени
предявените от „Топлофикация София”ЕАД искове срещу И. С. И. , като
съдът не е присъдил на дружеството направените по делото разноски. В
решението съдът се е произнесъл по молбата на дружеството за присъждане
на сторените и доказани разноски в производството ,а именно заплатените
депозити за вещи лица за изготвените съдебни експертизи и поисканото и
дължимо юрисконсултско възнаграждение, както и заплатените държавни
такси. Доколкото съдебните разноски са възложени в тежест на ищеца ,то
следва всички доказани плащания по делото да влязат в присъдените
съдебни разноски съобразно константната съдебна практика и ТР№6/2012г.
на ВКС. По делото са приложени платежни документи за платените
1
депозити за вещи лица и държавни такси в двете производства .Съдът в
решението си се е позовал на непредставяне на списък по чл.80 ГПК.
Същият не е предпоставка за присъждане на съдебни разноски, а само
възпрепятства страната да иска изменение на решението в тази част
.Процесуален представител на дружеството е поискал присъждането на
дължимото юрисконсултско възнаграждение и направените разноски
,заявено в исковата молба и с молба за разглеждане на делото в отсъствие на
страната .Налице е нарушаване на основен принцип на гражданския процес –
присъждане на поискани и доказани дължими съдебни разноски.
Непредставянето на списък по чл.80 ГПК не препятства присъждането на
разноски съобразно доказателствата по делото и законовите основания за
присъждането им .Липсата на списък на разноските представлява пречка за
пререшаване въпроса за размера им, но не е предпоставка за отхвърляне на
искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по
отговорността за тях , още повече за пълни отказ за присъждане на
дължимите съдебни разноски.
Претендира се за отмяна на обжалваното определение и допускане
допълване на решението относно разноските като се присъдят сумите
,заплатени и доказани от страна на „Топлофикация София”ЕАД за държавни
такси в двете производства по делото, за извършване на съдебни експертизи
и юрисконсултско възнаграждение, които суми не са присъдени от
първоинстанционния съд.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
Въззивният съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и
доказателствата по делото прие ,че е сезиран с допустима жалба, която е
подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт .
С обжалваното определение №2372 от 02.06.2020г. по гр.д.
№1947/2019г. по описа на ГРС първоинстанционния съд е разгледал по
същество подадената молба по чл.248,ал.1 ГПК от ищеца „Топлофикация
София „ЕАД за изменение на решение №92/2020г. по гр.д.№1947/2019г. в
частта за разноските, с присъждане на направените такива от молителя. Съдът
е приел ,че молбата на ищеца по чл.248 ГПК е неоснователна поради
2
несвоевременно представен от страната списък на разноските по чл.80 ГПК.
Въззивният съд намира,че обжалваното определение е
незаконосъобразно по следните съображения:
С постановеното решение №92 от 19.02.2020г. по гр.д.№1947/2019г.
Габровски районен съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските,като
е приел,че ищцовата страна е поискала да й се присъдят разноски ,но не е
представила списък по чл.80 ГПК до края на устните състезания ,поради
което разноски не следва да й се присъждат.
В срока за обжалване ищецът „Топлофикация София”ЕАД е депозирал
молба по чл.248,ал.1 ГПК вх.№2352/17.03.2020 по рег. на ГРС, с искане за
изменение на постановеното по гр.д.№1947/2019г. решение в частта , с която
на дружеството не са присъдени направените по делото разноски, както
следва от чл.78 ГПК.
От доказателствата по делото се установява,че списъкът по чл.80 ГПК е
обективиран в депозираната от ищеца по гр.д.№1947/20202г. пред Габровски
районен съд молба вх.№412/15.01.2020г. ,приложена на л.л.71-72 от
първоинстанционното дело. В нея изрично е заявена претенция на молителя
„Топлофикация София „ЕАД за присъждане на разноски ,направени пред
Габровски РС и разноските за заповедното производство съгласно
„настоящия списък”,в който са включени държавни такси за заповедното,
исковото производство и по частна жалба ; възнаграждения на вещите лица
по допуснатите в исковото производство СТЕ и ССЕ; юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Молбата вх.№412/15.01.2020г. ,приложена на .л.71-72 по гр.д.
№1947/2019г , с инкорпорирания в нея списък по чл.80 ГПК, е постъпила по
делото в Габровски районен съд преди проведеното съдебно заседание на
18.02.2020г. ,в което първоинстанционният съд , след приемане на
заключението на ССЕ и приключване на съдебното дирене, е дал ход на
устните състезания.
При така установените данни неправилно първоинстанционният съд е
приел, че дължимостта на претендираните от ищеца „Топлофикация София
3
„ЕАД разноски е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК и че
такъв не е представен от страната до края на заседанието на 18.02.2020г. пред
Габровски районен съд по гр.д.№1947/2019г.
Разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда задължение за представяне на списък
на разноските, както и срок за представянето му, без да обвързва
изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане на
направените разноски. Изрично в чл.80, пр.2 ГПК е предвидено, че
неизпълнението на това задължение лишава страната само от правото да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Следователно липсата на
списък не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за
присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото,
а само процесуална предпоставка за иницииране на производство по
пререшаване на въпроса за размера им,в който смисъл е и установената
съдебна практика и даденото тълкуване в ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои
разноски претендира да й бъдат присъдени, да информира съда и насрещната
страна за вида и размера на претендираните разноски,като списъкът по чл. 80
ГПК може да бъде инкорпориран в исковата молба, въззивната жалба или в
отделна молба.
В случая списъкът по чл.80 ГПК е обективиран в молбата на ищеца вх.
№412/15.01.2020г.,подадена преди последното по делото с.з. на 18.02.2020г. в
първоинстанционното производство пред ГРС.Това прави допустима и
подадената молба от страната по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решение
№92 от 19.02.2020г. по гр.д.№1947/2019г. на Габровски районен съд в частта
за разноските, по която първоинстанционният съд е постановил обжалваното
определение.В молбата по чл.248,ал.1 ГПК също има инкорпориран списък
по чл.80 ГПК,но е ирелевантен за спора,тъй като е представен след
постановяване на решение №92/19.02.2020г. на ГРС извън срока по чл.80,пр.1
ГПК.
Претенция за присъждане на разноските по делото е направена от
ищеца в исковата молба и в молбата вх.№412/15.02.2020г., както и в
заповедното производство в подаденото заявление по чл.410 ГПК. относно
4
разноските за това производство .
Посочените разноски в списъка по чл.8 ГПК в молба вх.
№412/15.01.2020г , направени в исковото производство за заплатена
държавна такса от 79,09лв. и депозити от 300лв. за СТЕ и от 300лв. за ССЕ
,за които по делото са представени платежни документи ,са дължими от
ответника на ищеца ,на основание чл.78,ал.1 ГПК, поради уважаване изцяло
на предявения иск по чл.422 ГПК. На основание чл.78,ал.8 ГПК и чл.25,ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ за исковото производство на
ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв., предвид осъщественото процесуално представителство на страната с
направени доказателствени искания и представени по делото доказателства
,заявено становище по спора в молбата от 15.01.2020г. ,без явяване на
процесуален представител на ищеца в проведените пред ГРС съдебни
заседания и с оглед цената на исковата претенция.
Дължима е и заплатената от „Топлофикация София”ЕАД държавна
такса от 15лв. по ч.гр.д.№3282/2018г. по описа на СГС ,предвид изхода от
исковото производство по чл.422 ГПК по гр.д.№1947/2019г. по описа на
Габровски районен съд за дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. С. И. .
Дължими се на ищеца и присъдените разноски в заповедното
производство от 332,78лв. - за държавна такса в размер на 32,78лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. предвид изхода на спора
и дължимото произнасяне на съда в исковото производство съгласно
постановеното в т.12 от ТР по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал.
1 или по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда
в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение. С решението си по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство. В мотивите на т. 12 е посочено, че е недопустимо ищецът в
исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за
5
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.
Ако заявителят е поискал със заявлението присъждане на направените
разноски в заповедното производство, съдът, разглеждащ установителния
иск, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, дължи
произнасяне по направеното в заявлението искане за разноски за заповедното
производство, без значение дали ищецът отново е заявил това искане в
исковата молба,като следва да се произнесе с осъдителен диспозитив / този
смисъл и опр.№.333 от 30.06.2016г. по ч.т.д.№618/2016г.,ВКС,ІІ т.о/.
Ответникът по иска има възможност да направи възражение за прекомерност
на разноските с възражението срещу заповедта за изпълнение или до
приключване на исковото производство в първоинстанционното
производство. В случая не е налице прекомерност съгласно чл.78,ал.8 ГПК в
редакцията преди изменението 2017г.
По изложените съображения обжалваното определение на Габровски районен
съд по чл.248,ал.1 ГПК следва да бъде отменено и се измени решение №92 от
19.02.2020г. по гр.д.№1947/2019г. на Габровски районен съд в частта за
разноските, като се осъди ответникът И. С. И. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 79,09лв. - заплатена
държавна такса за исковото производство, сумата общо от 600лв. -
заплатени възнаграждения на вещите лица за изготвените СТЕ и ССЕ в
исковото производство , сумата от 150лв. - юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, сумата от 15лв.- заплатена държавна такса по
ч.гр.д.№3282/2018г. по описа на СГС; както и разноските за заповедното
производство в размер на 32,78лв. държавна такса и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2372 от 02.06.2020г. по гр.д.№1947/2019г. на
Габровски районен съд, вместо което постанови:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248,ал.1 ГПК решение №92 от 19.02.2020г. по гр.д.
№1947/2019г. на Габровски районен съд в ЧАСТТА за разноските, като:
6
ОСЪЖДА И. С. И. ,ЕГН**********, с.Пецовци,общ.Габрово да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ,ЕИК*******, гр.С. сумата от 79,09лв.
държавна такса за исковото производство, сумата общо от 600лв. заплатени
възнаграждения на вещите лица за изготвените СТЕ и ССЕ в исковото
производство / по 300лв. за всяка експертиза/, сумата от 150лв. -
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, сумата от
15.00лв. държавна такса по ч.гр.д.№3282/2018г. по описа на СГС; както и
разноски за заповедното производство в размер на 32,78лв. държавна такса и
300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ ,на
основание чл.274,ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7