№ 6147
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110156085 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали
застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен по реда на чл.
422 ГПК иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39813/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 1 791,80лв., от които 1776,80лв. регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и 15,00лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от 28.06.2024г.
Ищецът твърди, че на 24.03.2024г., в гр. Хасково, е реализирано ПТП
между л. а. „Пежо 208“ с рег. № *********, намиращо се в паркирано
състояние, и л. а. „Алфа Ромео 159“ с рег. № **********, управляван от Х. Ж.,
като бил съставен двустранен констативен протокол. Вина за произшествието
имал водачът на л. а. Алфа Ромео, тъй като извършил необезопасена маневра
на заден ход и ударил в предна лява част паркирания автомобил. Към датата на
ПТП, л. а. Пежо бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по
която била образувана преписка. Другият автомобил бил застрахован при
ответника по застраховка „ГО“. Констатираните увреждания били отстранени
от доверен сервиз, на когото застрахователят заплатил стойността на ремонта.
Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение встъпил в правата
на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“ за
изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни
разноски от 15,00лв. Поканил ответника да му плати сумата, но същият не го
сторил.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Оспорва иска, като отрича да е настъпвало описаното ПТП по посочения
1
начин, като съставеният протокол за ПТП не отговарял на изискванията.
Оспорва иска и по размер, като счита, че обезщетението следва да бъде
определено съгласно Наредба № 24.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД .
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с
ответното дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
От представената по делото застрахователна полица /л. 7/ се установява,
че л. а. Пежо с рег. № ********* е бил застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество с период на покритие
29.07.2023г.-28.07.2024г. Начинът на определяне на застрахователното
обезщетение е отстраняване на щети в доверен сервиз.
На 25.03.2024г. собственикът на л. а. Пежо е депозирал претенция пред
2
ищцовото дружество, с която е посочил, че автомобилът му е бил паркиран и
давайки на заден ход, друг автомобил го ударил със задницата си. Съставен е
опис – заключение, при който е установено наличието на увреждания по
предна броня, пределен ляв калник, предна лява врата и преден ляв фар.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, който е
представен в оригинал по делото – л. 92. В него е посочено, че на 24.03.2024г.
е настъпило ПТП между л. а. Алфа Ромео 159 с рег. № *********, управляван
от Х. Ж., и л. а. Пежо 208, управляван от Й. Ж.. В обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, е отбелязано, че водач А (на л. а. Алфа Ромео) е
извършил действия по излизане от паркинг, частен терен, черен път, и е
ударил намиращия се в паркирано/спряло състояние автомобил Б – Пежо.
Изготвена е скица, в която е отразен идентичен механизъм на настъпване на
произшествието. Отбелязани са увреждания в задна дясна част по л. а. Алфа
Ромео и в предна лява част по л. а. Пежо. Положени са подписи и за двамата
водачи.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.
Ж., съгласно които свидетелят е участвал в ПТП с л. а. „Пежо“ на 23.04.2024г.
в гр. Хасково. Посочва, че се движил зад л. а. „Алфа Ромео“ на паркинг, на
който се установило, че няма места. Водачът на л. а. „Алфа Ромео“ предприел
маневра на заден ход, за да излезе от паркинга, но вместо да заобиколи л. а.
„Пежо“, се ударил в него. В този момент л. а. „Пежо“ се намирал в спряло
състояние. Посочва, че не е имало разногласия между тях относно вината за
настъпване на произшествието, която била на другия водач.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебна авто-техническа
експертиза, според която ПТП е настъпило в резултат от предприетата от
водача на л. а. „Алфа Ромео“ маневра за движение на заден ход. Посочено е, че
всички увреждания, описани в двустранния констативен протокол и опис –
заключението на застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и извършените ремонтно – възстановителни операции от
доверения сервиз са били необходими за неговото възстановяване. Дадено е
заключение, че стойността, необходима за отстраняване на уврежданията на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2123,44лв., както и
че обичайните ликвидационни разноски възлизат на 15-25лв.
При горните обстоятелства, съдът намира за доказано, че между двата
автомобила е настъпило ПТП, в резултат от което застрахованият при
ищцовото дружество л. а. „Пежо“ е бил увреден. Причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л. а. „Алфа Ромео“, който е
нарушил изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП - водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
3
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Същият е нарушил и чл. 40, ал. 1 и
2 ЗДвП., според които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство. В случая, преди да започне движението на заден ход е
бил длъжен да се убеди, че няма препятствия зад него, а при самото
извършване да се съобрази с местоположението на намиращия се в
неподвижно (спряло) състояние л. а. „Пежо“, което очевидно не е сторил, като
е проявил противоправно поведение, довело до настъпване на
произшествието. Отговорност за неговите противоправни действия носи
ответникът в качеството на застраховател по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“ – факт, който не се оспорва.
От събраните писмени доказателства се установява, че ремонтът да
увредения автомобил е извършен от доверен сервиз, за което от страна на
ищеца е заплатена сумата от 1776,80лв., която сума е по-ниска от
определената от вещото лице по експертизата средна пазарна цена за
отстраняване на уврежданията. В установената съдебна практика - Решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, № 209/30.01.2012 г. по
т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС,
приложима и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г.,
се приема, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилагана от застрахователя методика. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Застрахователят дължи заплащане на
обезщетение в размер, който съответства на пазарните условия към датата на
събитието, за да могат уврежданията да бъдат надлежно отстранени.
Относима е средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на
автомобила, към датата на произшествието, но доколкото е заплатено
обезщетение в по-нисък размер, ищецът встъпва в правата на увредения до
този размер. С изплащане на дължимото обезщетение застрахователят по
имуществена застраховка „Каско“ (ищцовото дружество) е встъпил в правата
на увредения спрямо застрахователя по „ГО“ на виновния водач и в негова
полза се е породило регресно вземане за сумата от 1776,80лв. Същият има
право и на обичайните разноски, направени за неговото определяне според чл.
4
411 КЗ, възлизащи на 15-25лв. съгласно експертното заключение, като ищецът
претендира минимума от 15лв.
С оглед изложеното, предявеният иск за сумата от 1791,80лв. се явява
изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал
такива в размер на 85,84лв. в заповедното производство и 340,83лв. в
исковото, като претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., или общо за исковото 440,83лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д, иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39813/2024г. по описа на
СРС, 40-ти състав, а именно: 1 791,80лв., от които 1776,80лв. регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
24.03.2024г. в гр. Хасково между л. а. „Пежо 208“ с рег. № *********,
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, и л. а.
„Алфа Ромео 159“ с рег. № **********, застрахован по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответника, за което при ищеца е
образувана преписка по щета № **********, и 15,00лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 28.06.2024г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, сумата от 85,84лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 440,83лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5