ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. Силистра, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно
наказателно дело № 20213400600176 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е протест от прокурор при РП-Силистра против определение
№270 от 27.08.2021г., постановено по ЧНД №467/2021г. на Силистренски
районен съд, с което е отменено постановление от 05.07.2021г. на РП-
Силистра, за прекратяване на наказателното производство по ДП
№804/2010г., по описа на РУМВР-Силистра.
Прокурорът счита определението за неправилно и необосновано, понеже
съдът не е проявил процесуална активност да събере допълнителни
доказателства, при което е щял да достигне до други правни изводи.
Предвид на това, прокурорът предлага на въззивната инстанция да
отмени определението на районния съд и постанови ново, с което да
потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Прокурорът представя във въззивната инстанция постановление от
29.08.2013г. по ДП №804/2010г..
Въззивната инстанция като прецени изложените в протеста доводи и взе
предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:
Подадения протест е процесуално допустим, а по същество основателен.
На първо място въззивната инстанция констатира, че както прокурорът,
1
така и първоинстанционния съд са надценили възможността, представения
лист от българската гражданка Ф. Ю. А. да представлява жалба с
правопораждаща сила. Действително, закона в процедурата по чл.243 НПК не
съдържа правила за съдържанието на жалбата и реда на подаване, но в нея все
пак пострадалия следва да посочи съдът, до който се подава, от кого се
подава, неговия подпис и постановлението което се обжалва. В положените,
на съдържащият се по делото лист знаци, трудно биха се констатирали
подобни реквизити, дори и при най-фриволно въображение.
На следващо място въззивната инстанция счита, че при осъществяване на
предвидения в чл.243, ал.5 НПК съдебен контрол, първоинстанционния съд
правилно е приел, че постановлението за прекратяване е необосновано. За да
провери дали постановлението е обосновано, съдът следва да прецени дали
установените по делото фактически обстоятелства съответстват на събраните
по делото доказателствени материали, оценени по отделно и в тяхната
съвкупност. Постановлението ще е обосновано когато са налице две
кумулативно дадени предпоставки: да са събрани всички необходими и
възможни доказателства, т.е. да е налице пълнота на доказателствата, и
фактическите изводи, които прокурорът е направил да са логически
издържани и да следват от доказателствата по делото. В случая, прокурорът
при излагане на правните си изводи за основателността за прекратяване на
наказателното производство, се е позовал основно на друг прокурорски акт,
който не фигурира в кориците на делото, т.е. налице е доказателствен
дефицит, който изключва посочените предпоставки.
В тази връзка, прокурорът неправилно изисква от първоинстанционния
съд процесуална активност за преодоляване на този дефицит, активност, с
каквато съдът не разполага по закон. В производството по чл.243 НПК не се
извършва съдебно следствие, т.е. е невъзможно събирането на доказателства,
каквито в същността си представляват претенциите на прокурора. Съвсем
правилно съдът в пределите на упражнявания от него контрол върху
обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, се е позовал на
представената от държавното обвинение доказателствена съвкупност, като не
може да надхвърли вменените му от закона правомощия, за да преодолее
прокурорското нехайство и процесуална пасивност.
Едва пред въззивната инстанция прокурорът е проявил дължимата и
необходима процесуална активност, като е представил прокурорския акт
имащ отношение към настоящия предмет на делото.
В тази връзка въззивната инстанция намира искането на прокурора за
основателно, тъй като е възможно вече да се извърши всеобхватна и прецизна
оценка на доказателствената съвкупност.
От същата е видно, че досъдебното производство е образувано на
15.11.2010г. за извършено през м.октомври същата година престъпление по
чл.194, ал.1 НК. В тази връзка са предявени обвинения на Г С Я на
09.02.2011г., за извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК, и на А А А. на
2
27.03.2013г., за извършено престъпление по чл.215, ал.1 НК.
С постановление от 29.08.2013г. на РП-Силистра, обвиненията срещу
двете са прекратени и досъдебното производство е спряно, до издирване на
извършителя на престъплението. Постановлението не е оспорвано и е влязло
в сила. След спиране на делото, извършителя не е разкрит и производството
не е възобновявано.
От тази хронология на събитията и действията по наказателното
производство, които се установяват от доказателствената съвкупност е
несъмнено, че е налице давностното прекратително основание по чл.80, ал.1,
т.3 НК, с оглед на предвиденото от закона наказание за престъплението по
чл.194, ал.1 НК. Погасителния, наказателната отговорност 10-годишен срок е
изтекъл през м.октомври 2020г., поради което е налице предпоставката по
чл.79, ал.1, т.2 НК.
Предвид на изложеното, въззивната инстанция счита, че постановения
първоинстанционен съдебен акт следва да бъде отменен, и потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП-
Силистра.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №270 от 27.08.2021г. постановено по ЧНД №467
на Силистренски районен съд изцяло, като вместо това ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 05.07.2021г. на РП-Силистра, за прекратяване на
наказателното производство по ДП №804/2010г. по описа на РУ-Силистра.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3