Присъда по дело №4393/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ
по в.н.ч.х.д. № 4393/21 г. по описа на СГС, НО, VIII-ми въззивен състав

С присъда от 28.06.2021 г. по н.ч.х.д. № 7296/20 г. Софийският районен съд,
Наказателно отделение, 104-ти състав, е признал подсъдимия Р. С. СТ. за ВИНОВЕН в
това, че на 11.01.2020 г. около 22-15 часа в гр. София, кв. „Горубляне“, пред бл. 42, вх. „б“
при превишаване пределите на неизбежна отбрана нанесъл лека телесна повреда на З.Ц.,
изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на З.Ц. и
му причинил следните травматични увреждания: контузия на лицето и носа с оток,
кръвонасядане и разкъсна рана по гърба на носа отдясно, пукване на носните кости,
кръвоизлив от носа, частично отчупване на коронката на първи горен ляв зъб,
кръвонасядане по лигавицата на долната устна, охлузване на ляво коляно – престъпление по
чл. 132, ал. 2вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
районният съд е ОСВОБОДИЛ подсъдимия от наказателната отговорност и му е наложил
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева.

Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК първостепенният съд е
ОСЪДИЛ Р.С. да заплати на З.Ц. разноски в размер на 861, 30 лева за адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице, разноски за свидетел, държавна и банкова такса.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подсъдимия в лицето на адв. А.. С нея се твърди, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалния. Посочва, че процесуалното нарушение се изразява в
засягане на правото на защита на подсъдимия С.. Относно неправилното приложение на
материалния закон защитата посочва, че подсъдимият не е осъществил инкриминираното
деяние от обективна и субективна страна. В заключение моли въззивният съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подзащитния й за
невиновен по повдигнатото му обвинение от частен характер. В допълнението към
въззивната жалба се конкретизират допуснатите съществени процесуални нарушения, като
се посочва, че не са съпоставени по между си отделните доказателства. Подробно защитата
извежда конкретните доказателствени празноти и противоречия в гласните доказателствени
средства. От правна страна в допълнението на жалбата е изтъкнато, че не е верен извода на
районния съд, че защитата предприета от подсъдимия не съответства на нападението спрямо
него. В тази връзка се посочва, че контролираната съдебна инстанция не се е съобразила с
принципните постановки на задължителната съдебна практика относно необходимостта от
преценка при неизбежна отбрана на силата и интензивността на нападението, степента на
обществена опасност на деянието, силите и възможностите за отбрана на нападнатия и др.
Като посочва, че в настоящия случай става въпрос за нападение по време на късните часове
на денонощието от четирима души. Отправя искане към въззивния съд да постанови
оправдателна присъда спрямо Р.С..
Въззивният съд е сезиран и с още една въззивна жалба от частния тъжител З.Ц., с
която се оспорва постановения съдебен акт в частта, в която Р.С. е признат за виновен за
извършеното престъпление във връзка с чл. 12, ал. 2 от НК при превишаване пределите на
неизбежна отбрана и в частта на наказанието. Намира присъдата в обжалваната част за
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Излагат се доводи, че районният
съд не е изяснил правилно правната страна на деянието и фактическата обстановка и е
достигнал до погрешния извод, че подсъдимото лице е причинило лека телесна повреда при
превишаване пределите на неизбежна отбрана. Във въззивната жалба се посочва, че са
събрани достатъчно доказателства, които навежда на извода за липса на предпоставките за
1

приложимост на института на неизбежната отбрана, а за квалифициране на деянието като
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. По отношение на наложеното наказание се навеждат
доводи за явна несправедливост, като се посочва, че подсъдимият е действал с особена
дързост. Отправя се искане към въззивния съд за изменение на присъдата в частта относно
института на превишаване на пределите на неизбежна отбрана, както и относно наложеното
наказание, като се прави предложение да се наложи наказание „лишаване от свобода“ . Иска
се още от съда да се произнесе относно разноските пред предходната инстанция и тези пред
настоящия съд. В останалата част на присъдата жалбоподателят счита, че същата следва да
бъде потвърдена. В допълнението към въззивната жалба се оспорват изводите на съда по
отношение на фактическата обстановка свързана с възприемането на поведението на бащата
на частния тъжител от страна на подсъдимия като нападение към него. Оспорва се
преценката на съда относно кредитирането на свидетелските показания на В.М. и И.М..
Изтъква се още, че между свидетелските показания на В.М., И.М., И.И. и К. А. са налице
съществени противоречия, които първоинстанционният съд не е обсъдил, като коментира
надлежно разминаванията в свидетелските показания. В допълнението към въззивната жалба
се навеждат доводи за заинтересованост на свидетеля А., който е доведен син на
подсъдимия. От правна страна жалбоподателят посочва, че предходната инстанция е
приложила погрешно чл.12, ал. 2 от НК в противовес със задължителната съдебна практика.
В заключение се посочва, че изводът на районния съд е в резултат на превратното тълкуване
и игнориране на доказателствения материал и изолираното тълкуване на част от
доказателствата, вследствие на което наложеното наказание е явно несправедливо.
Пред настоящата инстанция бе проведено съдебно следствие като за изясняване на
съществените за изхода на наказателното производство обстоятелства бяха преразпитани
свидетелите – А. Ц., М.С. и И.И..
В хода по същество повереникът на частния тъжител иска от съда да потвърди
първоинстанционния съдебен акт в частта относно виновността на подсъдимото лице, но да
измени относно превишаване пределите на неизбежна отбрана. Навеждат се твърдения за
достатъчно на брой доказателства въз основа на които се установява, че нито едно от
присъстващите лица не е провокирало подсъдимия да се самоотбранява. Алтернативно се
отправя искане до въззивния съд да признае подсъдимия за виновен при превишаване
пределите на неизбежна отбрана, като се посочват действията му по паркиране на лекия му
автомобил в непосредствена близост до превозното средство на пострадалия, така че
последният да не може да напусне мястото без да му се обади. Повереникът на последно
място изтъква, че в случая защитата, предприета от подсъдимия не съответства на
опасността на нападението.
Частният тъжител поддържа становището на адвоката си.
Защитникът на подсъдимия иска от съда да отмени присъдата на районния съд и да
оправдае подзащитния му. Аргументира защитната си теза като излага подробни доводи за
противоречие в свидетелските показания дадени в хода на съдебното следствие пред този
съдебен състав от М.С. и А. Ц.. Излага доводи, че подсъдимият С. е имал право на активна
защита, като посочва, че нападението е било вечерта и че е срещу себе си е имал четирима
души. Излага твърдения, че съгласно съдебно медицинската експертиза подсъдимото лице е
нанесло един удар, като посочва, че подсъдимият е прекратил нападението след като е
отблъснал непосредствената за него заплаха. Обосновава защитната теза с последващо
поведение на Р.С. като изтъква, че същият е останал да изчака полицейските органи и е
помогнал на пострадалия.
Адвокат З. оспорва твърденията на защитата, като посочва, че съгласно СМЕ
нанесените травматични увреждания могат да се получат в условията на побой, а не чрез
отправяне на един удар. Коментира също така, че свидетелката Д. не е присъствала през
цялото време на разразилия се конфликт.
2

Подсъдимият в правото си на последна дума посочва, че е невинен и се обосновава с
това, че е изчакал полицейските органи и спешната медицинска помощ.
Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции
доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и
становищата на страните, намери за установено следното:
Постановената от СРС присъда е частично неправилна, тъй като в настоящия случай
не се установи да са налице предпоставките за превишаване на пределите на неизбежна
отбрана, а за осъществено инкриминирано деяние по чл. 130, ал. 1 от НК.
При самостоятелната преценка на тази доказателствена съвкупност настоящият
въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания,
прие фактическа обстановка, която се различава с изложената от контролираната инстанция,
в следния смисъл:
Подсъдимият Р. С. СТ., роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
с висше образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан, с настоящ адрес – гр. София,
ж.к. ****.
На 11.01.2020 г. вечерта частният тъжител З.Б. Ц. заедно със семейството си – М.С.
/майка на Ц./, Б. Ц. С. /баща на тъжителя/ и А. Б. Ц. /брат/ отишли на гости на в дома на
И.Н., кум на М. и Б. С.и в гр. София, квартал ****7. До апартамента на кумовете си
семейство С.и отишли с лекия си автомобил и паркирали превозното средство на свободно
паркомясто, което обикновено било ползвано от подсъдимия С.. В дома на И.Н., Б. С.
употребил известно количество алкохол.
Към 21.30 на същия ден подсъдимия С. заедно със свидетелката И.И., с която
живеели на семейни начала, се прибирали към жилището си като забелязали, че на мястото,
на което обикновено паркират лекия си автомобил била спряна друга кола, която не
разпознали като превозно средство на някой техен съсед. С. и И. решили да спрат пред
автомобила на семейство С.и с идеята, че водачът на лекия автомобил ще ги потърси като си
тръгне.
Същата вечер около 22.15 часа семейство С.и тръгнали да си ходят от дома на
кумовете си. Излизайки от блока и стигайки до превозното си средството семейството
установило, че пред техния лек автомобил била паркирана друга лека кола, която не
позволявала да излязат от паркинга. Предвид ситуацията частния тъжител З.Ц. се обадил на
И.Н. да му съобщи за колата, която им пречи да си тръгнат. Свидетелят Н. отишъл при
гостите си и разпознал паркирания автомобил като колата на неговия съсед Р.С.. След това
И.Н. отишъл до входната врата на подсъдимия и го помолил да дръпне колата си, за да може
частният тъжител и семейството му да си тръгнат. Р.С. не се възпротивил и се насочил към
парко мястото, запътвайки се към лекия си автомобил. В този момент между подсъдимият
С. и Б. С. възникнал вербален конфликт, който бил придружен с ръкомахане от страна на
двамата мъже. Р.С. блъснал Б. С., в резултата на което същият не успял да се задържи на
крака си и паднал назад, като си ударил главата и изпаднал в безсъзнание. В това време
свидетелката С.а и А. Ц. се насочили към Б. С., за да му помогнат. А. Ц. направил опит да
събуди баща си. З.Ц. се насочил към подсъдимият С. и го попитал какво прави в резултат на
което последният започнал да му нанася удари в областта на лицето, като в резултат на това
тъжителят Ц. паднал на земята. Р.С. продължил да нанася удари с ръце и крака по главата и
тялото на З.Ц..
Началото на конфликта бил възприет от страна на свидетелите И.И., К. А., син на
И., В.М. и И.М., които се намирали на прозорците и терасите на обитаваните от тях
апартаменти в блока пред паркомястото.
Междувременно по-малкия брат на частния тъжител възприемайки побоя, нанесен
към брат му, се отправил към апартамента на И.Н., за да поиска съдействие от него.
3

Свидетелката М.С. направила опит да предотврати физическата саморазправа предприета от
страна на подсъдимия спрямо нейния син като се насочила към тях, но в този момент
забелязала, че лек автомобил се приближава към паркинга и същата се притеснила, че
шофьорът може да не види падналия на земята съпруг. Свидетелката С.а спряла колата,
като водача на лекия автомобил подал сигнал до 112. Подсъдимият С. видял, че жената
подава сигнал и преустановил ударите, отправени към частния тъжител.
През това време на инкриминираното място пристигнали свидетелите И.Н. и К. А., а
малко по-късно и свидетелката И..
На място пристигнал полицейският служител Н.Н., както и линейка за оказване на
медицинска помощ.
Вследствие на нанесените удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на
З.Ц., подсъдимото лице му причинило следните травматични увреждания – оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на носа, пукване на носните кости,
кръвоизлив от носа, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане по
лигавицата на долната устна, частично отчупване на коронката на първи горен ляв зъб,
охлузване в областта на лявото коляно.
За да достигне до крайния си извод контролиращата съдебна инстанция се позова на
показанията на свидетелите – И.Б. Н. /л. 87 – 88 от съдебно производство пред първа
инстанция/, АТ. /л. 88 от съдебно производство пред първа инстанция и л. 40-41 от съдебно
производство пред СГС/, М. Флейтинова С.а /л. 88 – 89 от съдебно производство пред първа
инстанция и л. 41 -42 от съдебно производство пред СГС/, Т.П. Д. /л. 89 – 90 от съдебно
производство пред първа инстанция/, В.И.М. /л. 90 от съдебно производство пред първа
инстанция/, И.Д.М. /л. 90 от съдебно производство пред първа инстанция/, К.А. А. /л. 90 - 91
от съдебно производство пред първа инстанция/, ИВ. /л. 90 - 91 от съдебно производство
пред първа инстанция и л. 42- 43 от съдебно производство пред СГС/, Н.К.Н. /л. 99 съдебно
производство пред първа инстанция/, съдебномедицинска експертиза на живо лице №
13/2020 г. /л. 6 от съдебно производство пред СРС/, материали по досъдебно производство
№ 3382 ЗМК64/2020 по описа на 07 РУ-СДВР /л. 23 - 64 от съдебно производство пред СРС/,
медицинска документация /л. 70 - 78 от съдебно производство пред СРС/,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни във връзка с НЧХД № 7296/2020 /л. 103 -
106 от съдебно производство пред СРС/.

В настоящия доказателствен анализ съдът, прецени че гласните доказателствени
средства следва да бъдат обособени в две групи – едната, подкрепяща тезата на частния
тъжител, включваща свидетелските показания на А. Ц., М.С., Т. Д., втората група, състояща
се от показания, които са в противоречие с твърденията на тъжителя и подкрепят защитата
на подсъдимия – В.М., И.М., К. А., И.И..
Като безспорни обстоятелства съдът прецени, че следва да определи твърденията
свързани с гостуването на частния тъжител и неговото семейство при свидетеля И.Н.,
паркирането от страна на З.Ц. на мястото, на което обикновено оставял колата си
подсъдимия, както последващото паркиране от страна на подсъдимия пред колата на
частния тъжител. По категоричен начин се установи, че подсъдимият е блъснал Б. С. и е
ударил частния тъжител на инкриминираното място и час, както и получените травматични
увреждания на пострадалия Ц..
Спорни са обстоятелствата свързани с механизма на получените увреждания при
пострадалия, дали са налице предпоставките подсъдимото лице да е действало в условията
на неизбежна отбрана, както и дали подсъдимият е предприел защита, която несъответства
на характера на опасността на нападението.
Относно безспорните обстоятелства в наказателното производство, както и за повода
4

за разразилия се конфликт съдът черпи информация от свидетеля И.Н., на който са
гостували частния тъжител и неговото семейство. Свидетелят излага твърдения, че е
говорил с подсъдимия да премести автомобила си, за да могат частния тъжител и
семейството си да изкарат тяхната лека кола, като споделя впечатления, че Р.С. не е бил
ядосан или агресивен към този момент. По отношение на паркоместата пред блока им И.Н.а
дава информация, че няма обособени места, които да са собственост на някой от съседите му
в блока, нито устна договорка, свързана с паркирането, но обичайно има определени места
пред жилищния блок, които се ползват за паркиране от едни и същи лица. Свидетелят Н.а
дава информация, че се е случвало да има скандали, свързани с паркирането пред блока.
И.Н. посочва, че за разразилия се конфликт го е уведомил А. Ц., с който последствие са
слезли пред блока, като свидетелят дава сведения за лицата, които са присъствали след като
той е слязъл. Въззивният съд изцяло се довери на изложените свидетелски показания на
разпитаното лице пред предходната инстанция, като намира твърденията му за обективно
изложени.
При анализа на свидетелските показания на М.С. и А. Ц., като единствени свидетели,
които са възприели изцяло конфликтната ситуация, съдът отчете, че същите се намират в
родствена връзка с частния тъжител, с оглед на което подложи на задълбочен анализ
твърденията им. Разпитани пред този съдебен състав двамата свидетели излагат сходна
информация свързана с това, че подсъдимото лице е нанесло удар спрямо Б. С., като описват
механизма на падането на пострадалия и изпадането му в безсъзнание. По отношение на
физическата саморазправа със З.Ц., свидетелят А. Ц. изтъква еднопосочни твърдения с тези
на майка му, че е възприел как подсъдимият е отправил множество удари по главата на
частния тъжител, с които го е повалил на земята. Свидетелите са категорични, че
подсъдимото лице е продължило да проявява физическа агресия спрямо частния тъжител и
да отправя множество удари с крака и юмруци по тялото на З.Ц.. Като същевременно М.С.
посочва, че подсъдимият е прекратил действията си след като е разбрал, че е сигнализирано
на органите на реда. Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни. В тази
връзка съпоставяйки изложените твърдения с останалите гласни доказателствени средства,
настоящата съдебна инстанция констатира, че не са налице други свидетели, които да са
били очевидци изцяло на разразилия се конфликт и да са възприели хронологично
действията на подсъдимия и пострадалия. Свидетелите Н., И. и А. също са присъствали на
инкриминираното място, но са дошли в един по-късен момент, в който конфликтът е бил
преустановен. По отношение на изложените твърдения на свидетелите М. и М.- съдът
констатира, че същите не са успели да станат свидетели на физическия сблъсък между
подсъдимия и пострадалия Ц.. В тази връзка В. М.- отрича изобщо да е видял Р.С. да
отправя удари, като свидетелят няма спомени някой от участниците да е бил повален на
земята. Предвид което настоящата инстанция счита, че изложените от свидетеля твърдения
не възпроизвеждат данни, от които да се установи конкретните действия на всеки един от
участниците и конкретния механизъм на получените от пострадалия травматични
увреждания. В тази връзка В.М. в показанията си пред предходната инстанция посочва, че
инкриминираните събития са се случили в тъмната част на денонощието, както и че е
възприел случващото се от разстояние, същият се е намирал на терасата си на петия етаж, с
оглед на което свидетелят е нямал добра видимост към подсъдимия и пострадалия. И.М.
също възпроизвежда отделни моменти от конфликтната ситуация, като свидетеля няма
пълни възприятия, които да обхващат момента от словесния спор за паркомястото до
преустановяването на нанесените удари от страна на подсъдимия към частния тъжител.
Предвид което съдът намира, че изложените твърдения от свидетелите М. и М.- не
допринасят съществено и нямат голяма доказателствена стойност при изграждане на
фактическата обстановка към конкретното инкриминирано деяние.
Съдът констатира противоречие в свидетелските показания на М.С. дадени по време
на съдебното следствие пред този съдебен състав и изложените в хода на съдебното
5

производство пред първоинстанционния съд. Противоречието се състои в обстоятелството
към кой момент подсъдимият е започнал да отправя удари към нейния по-голям син.
Въззивният съд прецени, че следва да кредитира изложените твърдения на свидетелката в
хода на съдебното следствие на въззивното производство, тъй като същите съответстват
хронологически на възпроизведената фактическа обстановка, съдържаща се в твърдения на
останалите свидетели, в това число и на А. Ц., който е присъствал на целия конфликт и е
могъл да възприеме от достатъчно добро разстояние предприетите от страна на подсъдимия
действия. Подкрепящи показанията на свидетелката, дадени пред въззивния съд, досежно
конкретното обстоятелство, са и останалите гласни доказателствени средства, състоящи се в
твърденията изложени от свидетелите М.-, М., А. и И..
Относно свидетелските показания на К. А. и И.И. съдът се довери на изложеното от
страна на свидетелите обстоятелство, че между подсъдимия и пострадалия Б. С. е имало
словесен конфликт, свързан с паркирането. Това тяхно твърдение намира опора и в
информацията, съдържаща се в показания на свидетелите М. и М.-, които също са видели
жестикулирането между двамата мъже. В подобен смисъл е посоченото от страна на св.И.Н.,
свързано с това, че е имало скандали свързани с паркирането и преди, както и че към
момента на съобщаване на подсъдимият, че следва да отмести автомобила си, същият не е
бил видимо ядосан.
С оглед на което съдът счита, че между подсъдимият и пострадалият С. е имало
словесен спор, който е включвал ръкомахане от страна на пострадалия. По отношение на
случилото се между частния тъжител и Р.С. двамата свидетели не съобщават да са
възприели по какъв начин пострадалият е получил травматичните увреждания. А. и И.
съобщават, че са видели как частният тъжител се е насочил към Р.С., като тук съдът
констатира известно разминаване в показания на свидетелите.
Свидетелката И. посочва, че е възприела как частният тъжител се е насочил към
подсъдимият, след което е тръгнала да излиза, тъй като се е уплашила, като излага
сведения, че нейният син вече се е насочил към паркинга. К. А. излага сведения, че е видял
как З.Ц. е хванал подсъдимото лице за краката и след това същият е тръгнал да излиза и да
се насочва към тях, като изтъква, че е изгубил видимост и друго не е успял да възприеме.
Никой друг от свидетелите на посочва частния тъжител да е хващал за краката подс. С..
Пред настоящата инстанция свидетелката И. излага абсолютно същите твърдения, че
е видяла как З.Ц. се е насочил към подсъдимото лице с оглед на което съдът счита, че
двамата свидетели са възприели как частният тъжител е тръгнал към подсъдимия, но не са
били свидетели на нападение, включващо посягане към телесната неприкосновеност на Р.С.
от страна на пострадалия. Предвид изложеното съдът прецени, че не следва да кредитира
свидетелските показания на К. А. и И.И. в коментираната част.
По отношение на свидетелката Т. Д. настоящата инстанция не взе предвид показания
на свидетелката при изграждане на изводите по отношение на инкриминираното деяние.
Съображенията в тази насока са свързани с обстоятелство, че нито един от свидетелите на
разразилия се спор и конфликт не излага сведения, че същата е присъствала там. В тази
връзка свидетелката не е част и от разпитаните лица в хода на образуваното досъдебно
производство № 3382 ЗМК64/2020.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания на Н.Н., от които извлече данни,
че същият се е отзовал на получен сигнал на инкриминираното място. В съдебното
заседания пред преходната инстанция свидетелят успява да възпроизведе спомен относно
конкретния случай, като дава основна информация по отношение на престъплението.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предходни осъждания.
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства към настоящето производство,
6

като достоверни и относими към изграждане на фактическата обстановка и достигане до
крайния извод относно изхода на делото.
В хода на съдебното следствие пред предходната инстанция е изготвена съдебно -
медицинска експертиза, която да допринесе за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът кредитира експертизата, счита я за компетентно изготвена и подпомагащи съда при
изясняване на какви точно травматични увреждания е получил частния тъжител и
възможния механизъм на получаването им.
Предвид изложените факти и анализа на събраните доказателства, доказателствени
средства и данните от способите за доказване съдебният състав на СГС достигна до
различен краен извод от този на проверяваната инстанция относно квалификацията на
инкриминираното деяние. Въззивният съд счита, че подсъдимото лице с действията си е
осъществило състава на чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно се установи, че на процесната дата подсъдимият е
нанесъл множество удари по главата и тялото на частния тъжител, с които е причинил
следните травматични увреждания - контузия на лицето и носа с оток, кръвонасядане и
разкъсна рана по гърба на носа отдясно, пукване на носните кости, кръвоизлив от носа,
частично отчупване на коронката на първи горен ляв зъб, кръвонасядане по лигавицата на
долната устна, охлузване на ляво коляно.
В тази връзка съдът не се съгласява с изложеното от страна на защитата становище,
че причинените увреждания при частния тъжител са в резултат на отправен единичен удар
спрямо него. Тази теза се опровергава безспорно съгласно приобщените свидетелски
показания на М.С. и А. Ц., които заявяват категорично, че подсъдимият е отправил
множество удари към частния тъжител. Съдът не може да се съгласи и с посочени доводи от
страна на защитата, че посредством експертното мнение на вещото лице са стигнали до
извод, че е нанесен един удар. Вещото лице е посочило, че травмите, които е получил З.Ц. в
областта на лицето биха могли да се получат както от един силен удар, така и от отправени
няколко удара в тази област. В тази връзка експертът е отбелязал, че частният тъжител е
получил и увреждане в областта на крака, като е посочил, че то може да се получи при
съприкосновение със земята или по описания от страна на частния тъжител механизъм.
Отговорът на вещото лице относно съществуващата възможност уврежданията в областта на
главата на пострадалия да се получат с един удар не следва да се тълкува като обстоятелство
оборващо твърденията на двамата свидетели очевидци.
От обективна страна причинените травматични увреждания на частния тъжител
съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК в разновидността й на
причиняване на разстройство на здравето неопасно за живота.
Установи се и причинната връзка между получените травматични увреждания при
частния тъжител и нанесените удари от страна на подсъдимия.
Настоящата инстанция стигна до различен краен извод сравнение с този на
предходната съдебна инстанция досежно обстоятелството действал ли е при превишаване на
пределите на неизбежна отбрана подсъдимият С.. За да са налице предпоставките за
превишаване на пределите на неизбежна отбрана е необходимо да има противоправно
нападение, което към момента на отправените защитни действия да не е било
преустановено, като избрана от извършителя защита следва да несъответства на интензитета
на нападението. В конкретния случай съдът не установи, че подсъдимия С. е бил нападнат
от страна на частния тъжител З.Ц.. Възникналия конфликт между Р.С. и бащата на частния
тъжител следва да бъде определен като отделни отношения, като дори и в този случай да е
налице нападение от страна на С., то същото е прекратено с отблъскване и
противопоставяне от подсъдимия на действията на Б. С.. От събраните доказателства
състоящи се в свидетелски показания не се установи по частният тъжител да е предприел
действия, които могат да се определят като нападение срещу личността на подсъдимия.
7

Твърдения за такова обстоятелство се съдържат в показания на свидетелите И., А., М.- и М..
Сравнени по между си твърденията на свидетелите са противоречиви и нееднопосочни. От
една страна, една част от разпитаните свидетели изтъкват, че са видели как частният
тъжител хваща подсъдимото лице за краката, докато други обясняват, че са възприели как
З.Ц. се насочва само към Р.С.. От друга страна, нито един от визираните свидетели не е
възприел в пълнота конфликтната ситуация от нейното начало до самия и край. М.- и М.
отричат изобщо да се възприели как подсъдимия нанася удар към когото и да е на
инкриминираната дата. К. А. и И.И. също не дават сведения за нанесените травматични
увреждания спрямо частния тъжител.
Съдът намира за несъстоятелни изтъкнатите доводи от страна на защитата състоящи
се в това, че подсъдимият се е чувствал застрашен от цялото семейство и обстоятелството,
че същият е бил сам срещу четирима. От доказателствената съвкупност се констатира, че
свидетелите С.а и А. Ц. не са осъществили никакви действия, които да застрашават по
някакъв начин подсъдимото лице, а напротив чрез поведението си двамата свидетели са
търсили начин да прекратят конфликта. А. Ц. е потърсил помощ от свидетеля И.Н., докато
М.С. е спряла случайна жена, която е подала сигнал до 112. Нещо повече пред въззивния съд
свидетелката И. излага твърдения, че М.С. е опитвала да възпре съпруга си при възникналия
конфликт с Р.С.. В тази насока следва да бъдат преценени и индивидуалните особености на
външния вид на подсъдимия и частния тъжител, от които се установи съществена разлика
във височината и телосложението. Въз основа на които съдът се съгласява с изложеното
твърдение от страна на защитата, че няма как подсъдимия да се е почувствал застрашен от
частния тъжител.
Съдът намира, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние и от
субективна страна, като същият е съзнавал всички обективни елементи от състава на
престъплението.
Относно наказанието, приложението на чл. 78а от НК и направеното възражение за
явна несправедливост на наложеното наказание:
Наказанието предвидено в санкционната част на чл. 130, ал. 1 е „лишаване от
свобода“ в размер до 2 години и пробация.
Този съдебен състав намира, че са налице материалноправните предпоставки за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание – престъпното посегателство се наказва с ЛОС по-малко от 3 години, от
престъплението не са причинени имуществени вреди, както и това, че подсъдимият е чисто
съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност. Съдът констатира и
липсата на някое от ограниченията, изведени в чл. 78а, ал. 7 от НК.
Размерът на наложената глоба следва да бъда определен в минималния предвиден в
закона – 1000 лева.
Предвид което въззивният съд намира направеното възражение за явна
несправедливост на наложеното наказание за неоснователно. Съображението в тази насока
се състои в това, че при наличие на предпоставките за освобождаване на наказателна
отговорност по чл. 78а от НК съдът е длъжен да приложи този институт.
По отношение на направените разноски:
Предвид изхода на наказателното производство от частен характер и съобразно
направеното искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение
съдът осъди подсъдимият да заплати направените от страна на частния тъжител разноски в
хода на въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Като
за доказването им в кориците на делото бе приобщено съставеното пълномощно, както и
сключения договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че исканите от страна
на частния тъжител разноски са били заплатени като адвокатско възнаграждение на неговия
8

повереник.
Така мотивиран, Софийският градски съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

9

Номер на акта:	52
Дата:	1 април 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия:	Костадинка Костадинова

Дело:	20211100604393
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	9 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4393/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите