Р Е
Ш Е Н
И Е № 260082
гр. Пловдив,16.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на тридесети юли,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Мария Шишкова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1245/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на А.И.К.,ЕГН-**********
***,чрез пълномощника ѝ адв.М.Б.-П. против решение № 1121/09.04.20г.на ПдРС,17-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 7221/18г.,с което е разпределено реалното ползване на основание чл.32,ал.2 от ЗС на дворно място,съставляващо УПИ Х-35,кв.4 по плана на с.******** одобрен
със заповед № 436/1994г. между съсобствениците А.И.К. от една страна, и от
друга страна А.А.И.,ЕГН-********** и В.Й.И.,ЕГН- ********** ***,като: на А.И.К.
се предоставя за ползване участъка,колориран в жълто на скица № 7 за разпределение реалното ползване от
Вариант № 6 от допълнителното заключението на вещото лице Й. Й. с площ от 263
кв.м.– дял I; на А.А.И. и В.Й.И. се предоставя
за ползване участъка,колориран в синьо на скица
№ 7 за разпределение реалното ползване от Вариант № 6 от допълнителното
заключението на вещото лице Й. Й. с площ от 263 кв.м.– дял II,а в общ дял на страните се предоставя ползването на участъка,колориран в
сиво на скица № 7 за разпределение
реалното ползване от Вариант № 6 по скицата от допълнителното заключението на
вещото лице Й. Й. с площ от 102 кв.м.
Жалбоподателката А.И.К. счита решението
за неправилно и иска неговата отмяна,като се постанови ново,с което да се уважи
предявения иск и се разпредели ползването на дворното място по вариант 1-скица 2 или вариант 5-скица 6 от
заключението на вещото лице.Обжалва също отказът на съда да ѝ присъди
разноски.Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите А.А.И.,ЕГН-**********
и В.Й.И.,ЕГН-**********
чрез пълномощника си адв.М.Г. изразяват становище за неоснователност
на въззивната жалба по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендират
разноски за настоящата инстанция.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която
имат правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането на въззивната жалба
по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е
от А.И.К. иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС против А.А.И. и В.Й.И. .
По делото е безспорно,а и се
установява от представените към делото доказателства:съдебна спогодба по гр.дело №6201/1996 г. на РС-Пловдив,НА № 169/22.04.08г.и НА № 94/25.05.18г.,че страните
са съсобственици при равни права на дворно място,съставляващо УПИ Х-35,кв.4 по плана на с.***********,одобрено със заповед №436/1994 г.,с площ 700 кв.м.,като първият етаж от построената в имота жилищна сграда е собственост на
ищцата,а вторият етаж от същата-на ответниците.
Поискано е разпределение на ползването на дворното място,като в исковата
молба се твърди,че ползването на дв.място вече е разпределено,но в момента се
спори доколко то съответства на правата на страните.Безспорно е,че отношенията
между страните са силно влошени именно поради споровете относно ползването на
дворното място,в което има построени от ищцата и други постройки и подобрения.За
част от тях се установява от представените писмени доказателства,че са
незаконни и подлежат на събаряне.
По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи-основна и
допълнителна от в.лице Й.,с които са предлагат
четири варианта за разпределение ползването на дворното място,оформени
в 4 скици – 3 скици по основното заключение и една скица по допълнителното
заключение с дадени общо 7 варианта за разпределение ползването на
дворното място.
Районният съд е приел,че при определяне за най-удачния за страните вариант
за разпределение ползването на дворното място следва да се отчете
обстоятелството,че разпределението е необходимо да бъде съобразно
действителното фактическо положение в имота,без да се налага промяната му,като
споделя довода на ответниците,че не следва да се извършва разпределение на
дворното място по начин,който да предполага извършването на допълнителни
действия.Има се предвид отварянето на нов вход към имота в дворното място,за
каквото настоява ищцата.Съдът е отчел също и обстоятелството,че следва да бъде
осигурен достъп на ответниците до втория притежаван от тях етаж и до тоалетната
под стълбището за втория етаж,което обстоятелство е взето предвид от вещото
лице при изготвянето на всичките му варианти.
Първоинстанционният съд е
намерил за най-целесъобразно разпределението на ползването на дворното
място по вариант 6-скица 7 от допълнителното заключение на вещото лице Й.,при
което са оформени два дяла и дял за общо ползване,включващ обща пътека,подход
от улицата към вътрешната част на дворното място и площ за обслужване на построените в имота постройки,като и за двата
дяла има определена площ от 263 кв.м,която е включена независимо от изградените
незаконни постройки за които са събрани доказателства по делото – гараж, за
чието премахване е била издадена заповед № 60/23.01.2018г., както и заповеди №
921/27.08.2018г. и № 1002/19.09.2018г. за премахване на дървен навес и лека
пристройка за дърва. При определяне този вариант на разпределение съдът е отчел,че
не е необходимо да бъде променено реалното фактическо положение на имота,
ответниците имат достъп да собствеността си, правата на страните са реално
отчетени и не се допуска ощетяване на страните.
Следва да се отбележи,че твърденията на ищцата за вече извършено
разпределение на ползването на дворното място са останали изцяло недоказани и неподкрепени
с доказателства по делото.
Настоящата инстанция намира,че в производство по реда на чл.32,ал.2 от ЗС
следва да се направи преценка за това как
да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот,следва
да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури
удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него
сгради за обслужването и поддържането им.Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ,включваща както застроената, така и незастроената част,която да
съответства на квотата в съсобствеността.В случая първостепенния съд е отчел гореизброеното и е съобразил изводите си с него.
Спорът по делото се съсредоточава
основно в това кой от изготвените от в.л.Й. в основното ѝ и
допълнителното ѝ заключение варианти на разпределение на реалното
ползване на дворното място е най-подходящ с оглед съществуващото застрояване на
имота,влошените отношения между страните и най-вече достъпа откъм улицата до
дворното място.В тази връзка във въззивната жалба се твърди,че допълнителните дейности,включващи
направа на нова врата за достъп до дворното място,която да обслужва само
ответниците,не са пречки,налагащи да не се прави промяна във съществуващото
фактическо положение.
Настоящата инстанция споделя извода,до който е стигнал и районния съд,че разпределението
на ползването следва да бъде съобразно
действителното фактическо положение в имота,без да се налага промяната му.В тази насока е и съдебната практика- с решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на
ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на
ВКС, І-во г. о. е прието, че съдът няма право в производство по чл.32,ал.2 от ЗС да предписва каквито и да е преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване,а преценката за разпределение на ползването на
общата вещ се извършва съобразно фактическото положение към момента на
предявяването.Т.е.съдебната администрация се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта.
Ето защо въззивната инстанция споделя
изводите на районния съд,който в избрания от него вариант е отчел равните права
на страните-всеки дял е с площ от 263 кв.м.от дворното място,отчетени са всички
постройки и подобрения,макар и някои от тях незаконни,ползвани от ищцата,както
и частите за общо ползване с цел осигуряване на достъп на съсобствениците до
собствените им обекти в имота и до определените им за ползване незастроени
части от същия.Тъй като тези изводи са правилни и се споделят от настоящата
инстанция,обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските следва да се
има предвид,че в настоящото производство, доколкото всяка една
от страните се ползва от решението, макар и формално да има противопоставени
страни – ищци и ответници, предвид особения му характер,общите правила за
разпределение на тежестта за разноски,регламентирани в чл.78 ГПК,проявяват
отклонение.В производството по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските,включващи заплатени такси
и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат,разноските следва да останат за всяка страна в обема,
в който са направени. В посочения смисъл е решение № 275/30.10.2012г. по гр.д.
№ 444/2012г.,ВКС, II г.о.Ето защо разноските за заплатени адвокатски възнаграждения пред
въззивната инстанция следва да останат така,както са сторени.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1121/09.04.20г.на
ПдРС,17-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 7221/18г.,с което е разпределено
реалното ползване на основание чл.32,ал.2 от ЗС на дворно място,съставляващо УПИ Х-35,кв.4 по плана на с.**********
одобрен със заповед № 436/1994г. между съсобствениците А.И.К. от една страна, и
от друга страна А.А.И.,ЕГН-********** и В.Й.И.,ЕГН- ********** ***,като: на А.И.К.
се предоставя за ползване участъка,колориран в жълто на скица № 7 за разпределение реалното ползване от
Вариант № 6 от допълнителното заключението на вещото лице Й. Й. с площ от 263
кв.м – дял I,на А.А.И. и В.Й.И. се предоставя за
ползване участъка,колориран в синьо на скица
№ 7 за разпределение реалното ползване от Вариант № 6 от допълнителното
заключението на вещото лице Й. Й. с площ от 263 кв.м – дял II,а в общ дял на страните се предоставя ползването на участъка,колориран в
сиво на скица № 7 за разпределение
реалното ползване от Вариант № 6 по скицата от допълнителното заключението на
вещото лице Й. Й. с площ от 102 кв.м.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: