Р Е Ш Е Н И Е
№ /30
.11. Година 2018
гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.10.
2018
година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
БОНЧЕВА
т.д. №
294 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.535 ТЗ, във вр. с чл.240 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, предявена от Д.Р., италианска гражданка, родена на ***г.
в гр. Б.И., с пост. адрес в гр. М.**, с л.к. №***, изд. на 12.08.2015г. от
община М., Република И., чрез пълномощника си адв. М.Н.
против "С." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.***,
представлявано от В.С. и Д.Б., с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, във вр.
с чл.240 ЗЗД и цена на иска: 201 450.49 лева.
Ищцата Д.Р. твърди,
че е съдружник в „С.”ООД от учредяването му на 04.07.2005г., като в периода от
20.07.2005г. до 11.10.2011г. ищцата предоставила по банков път на дружеството
заеми в общ размер от 378 000 евро, с левова равностойност 739 303.75
лева. Посочва, че за предоставената сума между страните са сключени няколко
договори за заем. Към тях, в края на всяка календарна година, страните са
съставяли и подписвали нарочни протоколи, впоследствие приложени към съответния
договор за заем, както и Записи на заповед за получените по банков път суми. Сочи,
че заетите суми са били надлежно осчетоводени от дружеството, което било видно
от приложените счетоводни справки и оборотни ведомости, подписани и заверени от
счетоводната къща, която обслужва „С.” ООД.
Вземането на
ищцата, предмет на настоящото производство е в размер на 201 450,49 лева и
произтича от договор за заем от 02.01.2008г. с падеж 30.04.2016г. за сумата от 103
000.00 евро. Твърди, че задължението на „С.”ООД по горепосочения договор не е
погасено от дружеството и към настоящия момент.
Заявява, че
предявява настоящия установителен иск във връзка с
подадено възражение по заповедно производство №5717/2016г. по описа на Районен
съд-С.З.. По посоченото заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3673 от 21.12.2016г.
и съответно Изпълнителен лист, с който настоящият ответник „С.” ООД е осъден да
заплати на ищцата Д.Р. сумата от 201 450,49 лева, представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2008 г. с падеж 31.04.2016г.,
ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 4029,01 лв. за държавна такса и сумата от 3286,76 лв.за
адвокатско възнаграждение.
Съобщение за
направеното възражение от страна на „С.” ООД, ищцата получила на 04.09.2017г.,
с което й се указвало да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса.
Към датата на
получаване на горното от страна на ответника, ищцата посочва, че не е
предприела действия по образуване на изпълнително производство и съответно
издаденият изпълнителен лист не е връчен на „С.” ООД, съгласно разпоредбите на
чл.418, ал.5 ГПК.
Ищцата прави
искане, съдът да приеме за установено, че „С.” ООД ѝ дължи сумата 201 450,49,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2008г. с
падеж 31.04.2016 г., ведно със
съответната законна лихва от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 4029,01 лева за държавна такса и сумата от 3286,76 лв. за адвокатско
възнаграждение на Д.Р., съгласно издадена Заповед за изпълнение 3673 от
21.12.2016 г. по ч.гр.дело №5717/2016г. по описа на Районен съд - С.З. и
съответен изпълнителен лист от същата дата, както и че настоящият иск е доказан
по своето основание и размер.
Претендират се направените
по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
В отговора на исковата молба, ответникът “С.”
ООД счита, че искът е неоснователен
и го оспорва изцяло.
Посочва, че твърденията в исковата молба за вземания (независимо каквито и
да били по основание и размер) на ищцата спрямо дружеството, не намират потвърждение във Финансовите отчети на
последното, които са качени по електронната партида на “С.” ООД в Търговския регистър
при Агенция по вписванията. Тези Финансови отчети били съставени
от г-н Х.Ч. и подписани от Й., в качеството й на управляващ и представляващ “С.”
ООД. Към комплекта от документи, предназначени за обявяването на годишния
финансов отчет в Търговския регистър за съответната финансова година била
подадена и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър (ЗТР),
всяка подписана от ищцата Д.Р., която към този момент е представлявала и
управлявала Дружеството. По силата на горепосочената декларация, ищцата под
страх от наказателна отговорност, изрично декларирала истинността на заявените
от нея обстоятелства и приемането на представяните за обявяване актове. И за да
нямало никакво съмнение относно обстоятелството, че ищцата разбира смисъла и
значението на всеки и всички приложени документи, които са съставени и
подписани на български език, последната изрично е декларирала и това
обстоятелство. Посочва се, че това твърдение е вярно за всеки един от заявените
за обявяване финансови отчети на “С.” ООД по електронната партида на
Дружеството в Тъговския регистър при Агенция по
вписванията. В този смисъл, тези годишни финансови отчети можело да служат и
като писмено потвърждение от кредитора по чл. 75, ал. 1 изречение второ от ЗЗД
- дори и да допуснели, че „С.” ООД някога е имало някакви задължения към Д.Р., с полагането на подписа си върху гореописаните финансови
отчети ищцата, в качеството й на представляващ Дружеството, потвърдила от името
на последното липсата на задължения към нея или към други лица.
Ответникът твърди, че представените от ищцата Оборотни ведомости на
търговското дружество не касаят счетоводна сметка за задължения, а за собствени
на дружеството резервни средства. Поради това, в тях нямало начислявани лихви,
каквито се дължали, съгласно горепосочените 7 договора за заем и които съгласно
чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч. трябвало да
се начисляват текущо. По отношение на останалите депозирани
писмени доказателства - Оборотни ведомости за период 2007 г. - 2016 г. твърди,
че същите не отразяват осчетоводено
вземане на ищцата по процесния Договор за заем и Запис на заповед. Допълнително
доказателство било обстоятелството, че в нито една от ведомостите не било
отразено, че в действителност посочените суми като „кредит“, всъщност касаели
търсената от ищцата сума от 201 450.49 лева, в настоящото производство.
Счита, че твърдението на ищцата, че заетите според нея суми са били
надлежно осчетоводени от ответното дружество, се явява абсолютно несъстоятелно.
Твърди, че в представените от ищцата платежни нареждания, никъде като основание за извършения превод не било
посочено “договор за заем от 02/01/2008 г.“, поради което не можело да се
счете, че извършените преводи са плащания по договора - предмет на настоящото
производство. Сочи, че договорът за заем има реален
характер - същият се счита за сключен след предаване на неговия предмет -
твърдяната сума. За доказване на извършеното предаване в преводното нареждане
следвало да се посочи, че сумата представлява именно плащане по договор за
заем. Посоченото основание - „вноска съдружник“, не доказвало реалното
предаване на сумата по договора - задължителен елемент от фактическия състав на
цитирания институт. В този смисъл посочва съдебна практика.
По отношение на представения от ищцата запис на заповед без протест, твърди,
че дружеството не е издавало такъв и че същият е съставен на по-късен етап от
посочената в него дата на издаване, след като К.Т..е бил вече оттеглен от
управлението на “С.” ООД (след 29.07.2016г.) и не е имал представителна власт
да управлява и представлява дружеството. Представеният запис на заповед не
отговарял на действително възникнало каузално правоотношение и бил съставен за
целите на процеса от неоправомощено лице.
Счита, че приложените към исковата молба - Договор за заем от 02.01.2008 г., неразделно свързания с него Протокол от
31.12.2008 г. и Запис на заповед от 31.12.2008 г., са съставени на по-късна от
посочената в тях дата и то за целите на настоящия процес. От
горното твърдение произтичало и съмнение относно авторството на трите
документа, а именно, че същите не са действително подписани от действащия към
онзи момент управител на търговското дружество - “С.” ООД, поради което на
основание чл. 193 ГПК, оспорва същите, относно тяхното авторство.
Твърди, че от учредяването на Дружеството през 2005 г. до 29.07.2016 г., ищцата
и К.Т..били пълноправни управители на “С.” ООД, с всички произтичащи от това
отговорности, включително воденото на дружествените дела, съставянето и
съдържанието на годишните финансови отчети на последното.
От датата на вписване в Търговския регистър на новоизбраните управители -
29.07.2016 г. (В.С. и Д.С.Б.) добросъвестно и с грижата на добър търговец, полагали
всички усилия да се сдобият с информация относно дружествените дела, както и
със счетоводната му документация. Поради това, дружеството отправило две
нотариални покани до счетоводните къщи, които в продължение на години обслужвали
“С.” ООД (като съставител на годишните финансови отчети за 2009, 2010, 2011,
2012, 2013, 2014 и 2015 г. бил посочен Х.Ч. - управител и едноличен собственик
на „И.-П.“ ЕООД) за предаване на цялата налична дружествена и счетоводна
документация, но без резултат. Отказът от съдействие от страна на счетоводните
къщи бил причина Дружеството да инициира срещу Х.Г.Ч., в качеството му на
управител на горепосочените дружества, прокурорска преписка № 9007/2016 г. по
описа на Районна прокуратура - П., както и срещу Д.Д.М.,
изпълняваща дейността финансов мениджър в “С.” ООД до 16.08.2016 г.,
упълномощена с нотариално заверено пълномощно от ищцата, да представлява и
управлява Дружеството, както и да се разпорежда с активите му. Посочва, че Х.Г.Ч.
не само отказвал всякакво съдействие на дружеството, но и изрично в рамките на
образуваната срещу него прокурорска преписка заявявал, че цялата налична
счетоводна документация е депозирал на 07.12.2016 г. по т.д. 227/2016 г. по
описа на Окръжен съд - С.З.. Това обстоятелство потвърждавало твърдението, че
макар представляващият счетоводните дружества Х.Ч. да отказва да предаде
находищата се в него дружествена документация на законните представители на “С.”
ООД, с което нарушавал задълженията си по чл. 14 от Закона за счетоводството,
продължавал да съставя счетоводна документация от името на Дружеството за
период, следващ прекратяване на договорите между представляваните от него
дружества и ответника и да я предоставя на ищцата.
Ответникът счита, че предявеният от ищцата на основание чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземане в размер на 201 450,49
лева, въз основа на сключен договор за заем между дружеството и ищцата от 02.01.2008 г., с падеж 30.04.2016 г. и представен
запис на заповед от 31.12.2008 г.,
е неоснователен и недоказан.
Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения
на основание чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземане в размер на 201
450,49 лв., като неоснователен и недоказан, а издадения изпълнителен лист да
бъде обезсилен.
Претендира за направените разноски по делото, в това число адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства.
Съдът обсъди доводите и становищата на страните, при което намери за
установено следното:
Не
се оспорва обстоятелството, че ищцата е съдружник в ответното дружество, като е била негов управител, заедно с друг
съдружник – г-н К.Т..(заедно и поотделно), от учредяването му през 2005г. до
19.08.2016г., след която дата и понастоящем, управители на дружеството са
другите двама съдружници В.С. и Д.С.Б..
Не се оспорва
обстоятелството, че по ч.гр.д. № 5717/2016г. по описа на Районен съд - С.З. по
искане на ищцата по делото, в качеството ѝ на заявител, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 3673 от 21.12.2016г. и съответно Изпълнителен лист, с който "С."
ООД е осъдено да заплати на ищцата Д.Р. сумата от 201 450.49 лв.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2008г. с
падеж 30.04.2016г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3 286.76 лв., разноски по
заповедното производство.
Ищцата твърди,
че в периода от 20.07.2005г. до 11.10.2011г. е предоставила по банков път на
дружеството заеми в общ размер от 378 000 евро, с левова равностойност 739
303.75 лв., като за предоставената сума между страните били сключени няколко
договора за заем. Вземането на ищцата, предмет на настоящото производство е в
размер на 201 450,49 лева и според ищцата, произтича от договор за заем от
02.01.2008г. с падеж 30.04.2016г. за сумата от 103 000.00 евро.
Ответникът е
оспорил истинността на горепосочения договор, поради което съдът с определение
№ 849/31.07.2018 г. е задължил ищцата да представи в оригинал договора за заем
от 02.01.2008г. , както и останалите оспорени от ответното дружество
доказателства.
В съдебно
заседание от 30.10.2018 г. Д.Р. е представила в оригинал договор за заем от
02.01.2008г., но за сумата от 105 000 евро, т.е. представен е различен договор
от първоначално представения с исковата молба, на който ищцата се е позовала в
исковата молба. В становището на пълномощника на Р., дадени в същото съдебно
заседание е посочено, че оригинал на договора за заем от 02.01.2008г.,
представен с исковата молба, пълномощникът няма и не може да представи, като
единственият оригинал е този, който е представен с молбата от 24.08.2018г. и е
съхраняван в касата на съда.
Поради това с
определение от същата дата, съдът е изключил от доказателственият
материал на делото Договор за заем от 02.01.2008г. /лист 6-9 от делото/, както и платежни нареждания, представени в
заверени копия от ищцата с исковата молба /л.28 -63 от делото/
С оглед изясняване
на делото от фактическа страна в хода на производството е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и добросъвестно дадено.
Видно от
експертизата, в годишните финансови отчети на „С.” ООД за 2011г., 2012г.,2013г,
2014г. и 2015г. не се съдържат данни за вземане на Д.Р.. В годишните финансови отчети на ответното
дружество за 2011г.-2015г. няма данни за начислени лихви по представения
договор за заем от 02.01.2008г с Д.Р.. Според експертизата, информацията,
съдържаща се в представените с исковата молба счетоводни документи - извлечение
от сметка 117 Други резерви, партида на Д.Р. за периода 2011г.-2015г. е
отразена в годишните финансови отчети за съответните години в раздел А:
Собствен капитал, група IV - Резерви, статия 4: Други резерви. За периодите
2007г.-2010г., 2016г. и 2017г. няма публикувани годишни финансови отчети и не
може да се направи исканата проверка.
Видно от
експертизата, заемите, предоставени от Д.Р. на „С.” ООД, не са декларирани пред
БНБ в съответствие на Валутния закон и подзаконовата нормативна уредба по
приложението му. Също така тези заеми
не са декларирани пред НАП в годишната данъчна декларация за съответната година
на получаването им. Не са декларирани и като взаимоотношения със свързани лица.
Според експерта,
предоставените заеми на търговско дружество със заемодател физическо лице
следва да бъдат отразени в счетоводния баланс на това търговско дружество в
Раздел: Б Задължения, статия: Други задължения.
Видно
от експертизата, предоставените заемни средства от В.С. и Д.С.Б. на „С.” ООД
представляват за търговското дружество задължения към физически лица и съгласно
НСС 1 следва да бъдат представени в счетоводния баланс в Раздел В- Задължения,
статия - Други задължения. Посочените суми от ищцата и сумите, посочени в двете
спогодби от 12.12.2016г. не съответстват на
публикуваните годишни отчети.
Видно от
експертизата, размерът на
паричните средства, прехвърлени от всеки един от съдружниците към дружеството
от учредяването му до настоящия момент е:
- В.С.
- 202 748.37 евро с левова равностойност 396 541.34 лева.
- Д.Р.-
377 891 евро с левова равностойност 739 090.60 лева.
-
Д.Б. - 716 799 евро с левова равностойност 1401936.99 лв.
- К.Т..-
376 926 евро с левова равностойност 737 201.22 лева.
Видно от
заключението, данните, посочени в оборотните ведомости на с-ка
1171 Други резерви, партида Д.Р. съответстват по размер на преведените суми от Д.Р.,
съгласно банковите извлечения за периода 2007г.-2016г. По основание на превода-
вноска от съдружник не следва да са осчетоводени в сметка 117 Други резерви.
В
проведеното съдебно заседание експертът е посочил, че всички преводи от всички
четирима съдружници са осчетоводени в сметка 117, т.нар. други резерви. Според
експерта, с почти малка разлика, всички тези суми пристигнали по този начин са
осчетоводени и са посочени в баланса като други резерви. Вещото лице е
посочило, че в двете спогодби, които си правят на 12.12.2012г.
ответното дружество и двамата съдружници - Спина и Белоти са описани определени
суми, като заемни средства, с които дружеството прехвърля единствените
имоти на дружеството на другите двама съдружници, след като сменя управителите
и тези суми също са осчетоводени в други
резерви.
В съдебното
заседание експертът е посочил, че съгласно счетоводните стандарти, ако
заемните средства не са от финансова институция, а са от физическо лице, се отразяват по сметка
499 – други задължение. В случая, сумите
са отразени в сметка 117 и са
представени в годишния счетоводен отчет в раздел „Собствен капитал“ в баланса
на дружеството, а там се отразява само средства на дружеството/ това са вноски
от съдружници по първоначален капитал, печалби и загуби на дружеството, печалба
от текуща година, заделяните от собственика резерви
на дружеството/, но това са средства, които са изключително средства на
дружеството. За заемни средства има отделен раздел. Сумите са представени като
допълнителни резерви.
Според експерта,
може да се установи, че дружеството има задължения към физически лица от счетоводните сметки,
като посочва, че в раздел „Задължения“
са посочени съвсем малки суми и такива големи суми въобще няма посочени в баланса.
Експертизата не
е оспорена от страните по делото и се възприема от съда.
По делото е
назначена и съдебно-графологична експертиза, предвид
направеното от ответника оспорване на подписите на съдружника К.Т..върху Договор
за заем, Протокол към Договор за заем и
Запис на заповед от 31.12.2008г.
Според
експерта, не може да се отговори дали представените от ищцата документи -
Договор за заем, Протокол и Запис на заповед са съставени към твърдяната за
тяхното издаване дата. Според експерта, подписите, положен срещу реквизити „Управител К.Т.” и „L ’ Amministratore Claudio Testa” в Договор за заем
от 02.01.2008г., срещу реквизити „Управител К.Т.” и ,,L ‘Amministratore
Claudio Testa” в Протокол
към Договор за заем от 02.01.2008г. и срещу реквизита „Подпис на издателя” в
Запис на заповед от 31.12.2008г., са положени от лицето К.Т..
Видно от експертизата, подписите,
положен срещу реквизити „Д.Р.-лично” и „Daniela Rangheti-di persona” в Договор
заем от 02.01.2008г., срещу реквизити „Д.Р.- лично” и „Daniela
Rangheti-di persona” в
Протокол към Договор за заем от 02.01.2008г., не са положени от лицето К.Т..
Експертизата
е изготвена добросъвестно и съдът възприема констатациите на вещото лице.
Същите не са оспорени и от страните по делото.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В производството
по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В този смисъл и съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
делото.
В настоящия
случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК
/вземането, което е предмет на настоящия установителен
иск/ е издадения от ответното дружество в полза на ищеца запис на заповед от
31.12.2008 г. Поради това, съдът следва да извърши проверка дали записът за
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени
задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед.
Падежът на задължението е настъпил на 30.4.2016 г. и следователно документът
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Поради
изложеното, съдът приема, че записът на заповед съдържа всички необходими
реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за неговата
действителност, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Съдебната
практика приема, че записът на заповед макар и абстрактна сделка се издава във връзка и заради конкретно отношение, възникнало между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на
определена сума. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовен запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи
каузалното правоотношение. Поради това, в случая доказателствената тежест за
установяване осъществяването на твърдените обстоятелства по въведеното от него
каузално правоотношение - сключване на договор за паричен заем с посоченото
предметно съдържание и страни, носи ищецът. В случая, ищецът основава иска си
за вземане по редовен от външна страна запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и въвежда каузално
правоотношение – договор за заем от 02.01.2008г. Към исковата молба е
представен договор за заем от посочената дата в заверено копие, чиято истинност
е оспорена от ответното дружество, поради което с определение от 31.07.2018г.
съдът е задължил ищцата да представи в оригинал оспорения договор за заем.
Както беше посочено по-горе в изложението, това не е направено, поради което съдът с определение от съдебно заседание е изключил от доказателствата по делото
Договор за заем от 02.01.2008г. /лист 6 - 9 от делото/, представен в заверено
копие и е приел като доказателство по делото Договор за заем от 02.01.2008г. /в
оригинал/, различен от първоначално представения, на който ищцата се е позовала
в исковата си молба. Съдът го е приел като доказателство по делото, но този
договор е неотносим към спора, тъй като касае други
правоотношения, различни от релевираните в настоящото
производство.
Договорът за
заем за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден в зависимост от обстоятелството дали е уговорена възнаградителна лихва и комутативен - правните последици
настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка -
уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума -
в същата валута и размер.
Като реален
договор, заемът за потребление, се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическият състав на сделката не е осъществен. В тежест на ищеца, който се
позовава на сключен договор за заем и основава претенциите си на този договор,
е да установи при условията на пълно и главно доказване, както наличието на
съгласие за сделката с насрещната страна, така и реално предаване на обещаната
в заем сума на заемополучателя. По иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да установи предаването не просто на средства, а на „заемни средства”,
което предполага установяване на това им качество /в този смисъл са Решение №
837 от 13.12.2010 г. по гр. д. №1727/2009 г. на ВКС IV ГО; Решение № 69 от
24.06.2011 г. по гр.д.№584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 524 от 28.12.2011
г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, IV ГО; Решение № 192 от 07.11.2014 г. по
гр.д.№2519/2014 г. на ВКС, III ГО; Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр.д. №
1238/2014 г. на ВКС, ІV ГО/.
От представените
платежни нареждания и банкови извлечения от “Райфайзенбанк” ЕАД не се
установява, че превежданите суми са плащания по заемно правоотношение, тъй като
в тях е посочена като основание на всички преводи единствено „Вноска от
съдружник".
Видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза и обясненията на вещото лице в
съдебно заседание, липсва осчетоводяване на процесните
преводи, като получени плащания по договор за заем. Вещото лице посочва, че ако
сумата е заем, следва да се осчетоводи в сметка 499 - други заеми, а в случая
сумата е осчетоводена в сметка 117, а в тази сметка следва да се осчетоводяват предоставените вноски на
съдружниците, съгласно чл. 134 от ТЗ. Твърдените
суми като заемни, предоставени от Д.Р. на „С." ООД не са декларирани пред
БНБ. Не са постъпвали Декларации - форми за сделки, съгласно чл. 7, ал. 5 на
Валутния закон и чл.6 от Наредба № 27 на БНБ от местното юридическо лице „С."
ООД.
Водим
от горното, съдът счита, че ищцата не установи по безспорен и категоричен начин
в хода на производството твърденията си, че е налице каузалното правоотношение
за предаването на парите в заем на издателя “С.” ООД.
Поради това, при липсата на други
доказателства за предаване на сумата по ценната книга на издателя, не може да
се направи извод за съществуването на претендираното
вземане, произтичащо от твърдяното каузално правоотношение –договор за заем.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Ищцата Д.Р.
следва да заплати на “С.” ООД направените по делото разноски в размер на 6 800
лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Р. италианска
гражданка, родена на ***г. в гр. Б.И., с пост. адрес в гр. М., ***, с л.к. № ***,
изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И. против "С." ООД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, за признаване на установено по
отношение на “С.” ООД съществуване вземането на Д.Р. за сумата от 201 450.49
лв. по запис на заповед от 31.12.2008г., с падеж 30.04.2016г., ведно със
съответната законна лихва от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 3673/21.12.2016 г. по ч.гр.дело №5717/2016 г.
по описа на Районен съд – С.З. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г.
в гр. Б.И., с пост. адрес в гр. М., ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от
община М., Република И. да заплати на "С." ООД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.З.***, направените по делото разноски в размер на 6
800 лв. /шест хиляди и осемстотин лв./
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: