РЕШЕНИЕ

№ 142

гр.Бургас, 30.01.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 7 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 3075 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподател е ЕТ „Я. - С - С. С.“ с ЕИК *********. В производството оспорващият едноличен търговец участва лично и с пълномощник – адвокат Б.Д. ***.

Орган, издал административния акт (АО), е заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие (ДФЗ). Същият участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Милена Л..

Предмет на обжалване е уведомително писмо № 01-6500/2628/02.05.2017г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016г.  С оспореното уведомително писмо АО е отказал финансова помощ и прекратил агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по подаденото от последния заявление за подпомагане с УИН:02/050716/14893, по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, на основание чл.18 ал.3 т.4 от Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

В обстоятелствената част на оспореното писмо, като фактически основания за издаването му, АО е приел за установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ е 89,52%., което е в нарушение на изискванията по чл.24 ал.2 от Наредба № 11.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспорения административен акт. Излагат се подробни възражения, относно липсата на мотиви, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Иска се съдът да обяви обжалвания административен акт за нищожен, алтернативно да отмени същия изцяло. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Правното основание на оспорването е чл.145 АПК.

Органът, издал оспорения акт, чрез процесуалния си представител, представя заверено копие от преписката по неговото приемане. Изразява становище за недопустимост на жалбата. Посочва, че видно от известие за доставяне (л.99), процесното уведомително писмо е било съобщено на едноличния търговец на 10.05.2015г., с оглед на което 14-дневният срок за оспорване е изтекъл на 24.05.2015г., а жалбата е подадена до съда на 13.11.2015г. (т.е. 6 месеца след съобщаването). По тези съображения моли съда да остави жалбата без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено. Излага се и становище по същество, с което се оспорва жалбата. Иска се отхвърляне на оспорването. Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

Във връзка с допустимостта на производството и направените оплаквания за просроченост на жалбата съдът прие следното.

По делото е представен препис от препоръчана пощенска пратка № PS8000 01Р3А4W (л.99) с подател АО и адресат жалбоподателя, за връчване на писмото, съдържащо оспорения акт. В известието за доставяне е отразено, че пратката е била получена в пощенска станция Карнобат на 10.05.2017г. На същата дата пощенският служител Р.В. е доставил пратката срещу подпис на лицето Г.. В известието за доставяне не е посочен адрес за връчване, а само населеното място – ***.

Пощенският служител Р.В. е разпитан като свидетел по делото. От показанията му се установи, че този пощенски служител е връчвал пратките с адресат С. Станков (включително и процесната), на адрес *** ***. Пратките били приемани от служителка с име Г., която винаги получавала кореспонденцията на „Диамант“ и на ЕТ „Я.-С-С. С.“.

В съдебно заседание едноличният търговец С. Станков заявява, че не е управител на „Диамант-99“ ЕООД от три години. Посочва също, че на адреса, на който е връчено процесното писмо се намира фурна, в която работят работниците на „Диамант“. Жалбоподателят нямал служители там, нито офис. Адресът на управление на едноличния търговец е ***, ***, където се намира и счетоводната къща, която го обслужва. Служителка на тази счетоводна къща, която получава кореспонденцията на едноличния търговец също е с фамилия Г.. По тази причина Станков смятал, че именно тя е получила писмото, но се оказало, че се касае за друго лице със същата фамилия на ***. По делото се установи адреса на управление на жалбоподателя, а наред с това липсват каквито и да е данни едноличният търговец да има офис или друг стопанисван обект с адрес *** ***, където е било извършено „връчването“ на обжалвания административен акт. Затова съдът приема, че поради липсата на надлежно връчване срокът за обжалване не е започнал да тече и не е изтекъл към момента на подаване на жалбата. Последната е допустима, а направеното в обратния смисъл оспорване е неоснователно.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заявление за подпомагане УРН 02/050716/14893 (л.46 и сл.) и приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2106г., подадени от ЕТ „Я.-С-С. С.“.

Представен е препис от писмо изх. № 01-6500/341/20.01.2017г. (л.93), с което на основание чл.26, ал.1 от АПК,  едноличният търговец бил уведомен, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, тъй като при извършването на административни проверки по заявлението за подпомагане се установило, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените спрямо одобрените парцели за участие в направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ е 89,52 %, видно от приложение 1 (л.95).

Представен е препис от възражение от ЕТ „Я.-С-С. С.“ (л.7). Това възражение е представено от жалбоподателя и върху него липсва вх.№ от ДФЗ. Същото не е приложено към административната преписка. Във възражението жалбоподателят е направил оплакване, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2016 е допусната техническа грешка, а именно блок на земеделското стопанство с номер на парцел от ИСАК 80755-41-5-18 е трябвало да бъде заявен за подпомагане по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ с код АП 24, а не по схемата за протеинови култури (СПК).

На 02.05.2017 г. с изх.№ 01-6500/2628, зам. изпълнителният директор на ДФЗ издал процесното уведомително писмо. В него органът се позовал на разпоредбите на чл.7 и чл.24, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., като посочил, че процентът на припокриване на площите от пресичане на заявените от ЕТ „Я.-С-С. С.“ през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие е 89,52%, видно приложението към уведомителното писмо (л.98). Поради това и на основание чл.63, т.1, вр. чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание  чл.18, ал.3, т.4 от Наредба №11 от 06.04.2009г., ДФЗ-РА отказал финансова помощ и прекратил агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.

За установяване на факти от значение за спорното право, по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, реалната площ обработвана от оспорващия, видно от геодезическо измерване, е приблизително 156,93 ха. или с 4,42% по-малко от първоначално заявените 164,19 ха. Експертът е установил още, че размерът на одобрените/референтни парцели по мярка 214 АЕП по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ на ЕТ „Я.-С-С. С.“ по заявление УИН 02/290313/83768, ведно с приложение за кандидатстване за агроекологични плащания е 164,19 ха. Не се установява разлика в одобрените парцели по местонахождение, но с очертаването през 2016г. площта е намалена на 156,14 ха., а обработваните площи, установени с непосредствен оглед и геодезическо измерване възлизат на 156,93 ха. Експертът е направил извод, че спрямо уведомителното писмо и приложение 1 за припокриването на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтни парцели за участие по мярка 214 е 89,52%, но действително обработваните площи са с покритие около 95,58%. Експертизата сочи, че от уведомителното писмо и приложението не става ясно как са получени резултатите в последната графа от приложението. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че процесните площи се обработват общо и нямат вътрешни граници. Наличните външни граници са естествени и видими. При извършеното измерване са установени посочените от експерта площи, които са различни от приетите за установени от административния орган и напрактика са с общ размер 95.58% от заявените при подаването на първоначалното заявление. Неоснователно е възражението на ответната страна, че измерването по геодезическата експертиза не е достоверно, тъй като е било направено две години след измерването, дало основание на АО да постанови оспорения акт. От поясненията на вещото лице се установи, че външните граници на обработваните земеделски имоти са трайни и ясно обособени, при което липсва основание да се предположи, че са били съществено променени в периода между издаването на оспорения акт и извършването на съдебнотехническата експертиза. Съдът счита заключението на вещото лице за последователно и обосновано, поради което го кредитира изцяло.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, който е компетентен за това орган, въз основа на надлежно възлагане от изпълнителният директор. Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Предвид това съдът счита за неоснователни направените от жалбоподателя оплаквания за нищожност на писмото.

Съгласно чл.18 ал.3 т.3 от Наредба № 11 ДФ Земеделие прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл.24 ал.2. В чл.24 ал.2 е предвидено, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая фактическото основание за прекратяване на ангажимента не е доказано. Установи се по делото, че констатациите в оспореното уведомително писмо са неправилни и географското припокриване на площите по заявлението от 2016г. спрямо първоначалното такова от 2013г. е в размер 95.58%, т.е. разминаването в площите не надвишава допустимите 10%. Поради това постановеното от АО прекратяване на ангажимента се явява незаконосъобразно.

Независимо от горното, съдът при извършената служебна проверка по чл.168 АПК констатира, че е налице и друго самостоятелно основание за достигане до същия окончателен правен извод. Като правно основание за издаване на оспорения административен акт е посочена нормата на чл.18 ал.3 т.4 от Наредба № 11, съгласно която агроекологичният ангажимент се прекратява когато земеделските стопани не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл.7 ал.2 от Наредбата. В случая липсват каквито и да е установени от АО обстоятелства, навеждащи на тази квалификация, т.е. сочещи неизпълнение на поети агроекологични задължения. Приетите за установени обстоятелства сочат правна квалификация по чл.18 ал.3 т.3 от Наредба № 11, но такава не е била възприета от автора на акта. Нарушен е материалния закон при издаването на оспорения акт – основание за отмяната му по чл.146 т.4 АПК.

Предвид горните правни изводи и на основание чл.172 ал.2 АПК обжалвания административен акт следва да се отмени изцяло.

          С оглед изхода на спора, на основание чл. 143 ал.1 АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателят разноските по делото. Съобразно представения от жалбоподателя списък по чл.80 ГПК, неоспорен от другата страна, разноските му по делото са 50лв. държавна такса, 250лв. за експертиза и 3200лв. възнаграждение за адвокат. Направено е обаче от другата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно. Посочената като платено възнаграждение сума не е съобразена с характера и сложността на делото, които предполагат адвокатско възнаграждение над установения минимум от 500лв., но до размер 1000лв. Следва на основание чл.78 ал.5 ГПК да се присъдят общо разноски 1300лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Я. - С - С. С.“ ЕИК:********* с адрес *** ***, уведомително писмо № 01-6500/2628/02.05.2017г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр.София.

ОСЪЖДА ДФ Земеделие да заплати на ЕТ „Я. - С - С. С.“ 1 300лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :