Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 6375 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С протоколно решение от 05.02.2019г.,
постановено по гр. д. № 53391/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78
състав, са уважени предявените установителни
искове с правно основание по чл.422 ГПК, за признаване на установено, че М.Д.Г.
дължи на Етажна собственост с административен адрес в гр.София, ул.“*******,
сумата от 1 057,10 лева – задължения, произтичащи от решение на ОС на ЕС от
26.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
сумата, за които суми в производството по ч. гр. д. № 87893/2017 г. по описа на
СРС, 78 състав, е издадена на 20.12.2017г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК.
С решението съдът се е произнесъл по разноските
в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник М.Д.Г.,
посредством надлежно упълномощения си процесуален представител адв.Я.Я., обжалва
решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния
закон. Конкретно поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, като е обосновал извода си единствено на
приетото по делото експертно заключение, същото установяващо евентуалните
размери на претендираните с исковата молба суми, но не и основателността на
исковете. Навежда, че доколкото предявените искове касаят различни по род
задължения, произтичащи от различни основания, то и съдът следва да обоснове
основателността на всяка от претенциите. Сочи, че М.Д.Г. не живее и не ползва
имота, респективно че не е давала съгласието си за разходите, които й се
вменяват като задължения. По изложените съображения, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което
да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемият – ищец Етажна собственост
на сграда с адрес в гр.София, ул.“*******, не е депозирал отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. По отношение на неговата правилност
и по направените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
По отношение на
фактическата обстановка:
В разглеждания случай
е безспорно по делото, че въззивникът – ответник М.Д.Г. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда, а именно – апартамент № 3, находящ се
на адрес в гр.София, ул.“*******.
От приложения по
делото протокол от 10.03.2012г. от съвещание на управителния съвет на ЕС “*******
се установяват взети решения, както следва: 1). Поради ниски температури и
оплакване от изстиване на собствениците на всички апартаменти, да се постави
нова гаражна врата по оферта на фирма „СААВ“ ЕООД на стойност 2 362 лева + 105
лева за един брой приемник, 2). Поради липса на средства в касата на Етажната
собственост, заплащането да се финансира от Владимир Илиев, член на
Управителния съвет в размер на 1 000 лева и от фирма „П.М.БГ“ ООД –
професионален домоуправител в размер на 1 467 лева. Взето е решение собствениците на гаражи (16
бр.), да заплатят по 108 лева, а собствениците на апартаменти без гаражи (15
бр.) – 42,35 лева. Приложена е фактура № ********** от 12.03.2012г. на стойност
от 2 362,00 лева за изработка, доставка и монтаж на секционна гаражна врата.
Представен е
констативен протокол от 10.04.2012г., в който е посочено, че по данни на М.Д.Г.,
при управление на личния й автомобил на същата дата в 11:00ч., при излизане от
подземния паркинг на блока, се е ударила в гаражната врата. Видно от него е
съща така, че комисия в състав – В.И.(член на Управителния съвет на ЕС, Н.Х.и В.Д.(представител
на фирма „П.М.БГ“ – професионален управител), е извършила оглед на място и е
констатирала щетите.
По делото е приет
приемо – предавателен протокол от 12.04.2012г. между „СААВ“ ЕООД – изпълнител и В.И.– възложител на ремонт на автоматична
секционна врата, в който е отбелязана подмяна на панел и долен ал.профил, с
посочване на платена сума в брой в размер на 428,00 лева, ведно с приложена
фактура № **********/18.04.2012г. на същата стойност.
От приложения по
делото протокол от 11.12.2012г. от съвещание на управителния съвет на ЕС “*******
се установява взето решение за поемане на ремонта на новата гаражна врата от М.Г.
от ап.3, вх.Б, която по нейна вина е ударена с личния й автомобил. Посочено е,
че ремонтът е заплатен със средства от касата на Етажната собственост, а М.Г.
следва да възстанови заплатената сума в срок от 24 месеца. В изпълнение на
изискванията на ЗУЕС, протоколът е залепен на информационната табела във вход А
и вход Б на ЕС на 12.12.2012г., видно от приложения констативен протокол.
С Договор за
предоставяне на услуга „Професионален домоуправотел“ от 01.03.2014г., сключен
между УС на ЕС, находяща се в гр.София, ул.“*******, избран с решение на ОС на
ЕС (възложител) и „Р.Е.М.БГ“ЕООД (изпълнител), стопанисването и поддържането на
общите части на ЕС в сграда, находяща се в гр.София, ул.“******* е било
възложено на „Р.Е.М.БГ“ ЕООД.
Представен по
делото е протокол от 08.08.2014г. от съвещание на управителния съвет на ЕС “*******
за разглеждане на оферти и избор на фирма за извършване на спешен ремонт на
покрив на вх.Б на ЕС, видно от който е взето решение ремонтът да се извърши от
фирма „В.Е.Д.Т.“ по оферта на стойност от 5 673,60 лева, като финансирането да
се извърши частично от касата на ЕС, а останалата сума да се изплати от фирма „Р.Е.М.БГ“
ЕООД.
Приложен е по
делото Договор от 10.08.2014г., сключен между С.Д.– домоуправител, в качеството
й на представляващ ЕС на ул.“******* (възложител) и „В.Е.Д.Т.“ ООД (изпълнител)
с предмет извършване на следните видове СМР: 1). Доставка и монтаж на OSB водоустойчиви плоскости, 2). Доставка и монтаж на два
слоя хидроизолационна битумна мембрана върху предварително грундирана
повърхност, 3). Доставка и монтаж на обшивка на капандури, 4). Доставка и
монтаж на улама, 5). Доставка и монтаж на улуци с полиестерно покритие, 6).
Доставка и монтаж на водоскок, 7). Доставка и монтаж на колена, 7). Доставка и
монтаж на водосборно казанче, или всичко на обща стойност от 5 673,60 лева без
ДДС, ведно с доказателства за заплащането им. Представен е и констативен приемо
– предаватен протокол от 16.08.2014г., двустранно подписан от страните.
Видно от приетия
по делото Договор за поддръжка от 21.12.2012г., сключен между ЕС с
административен адрес в гр.София, ул.“******* – възложител и „Х.К.“ ООД - изпълнител, „Х.К.“ ООД е приел,
срещу възнаграждение, да поддържа от името и за сметка на възложителя
хидрофорна система, намираща се на обект с адрес ул.“*******. Установява се от
протокол от 23.12.2014г. на изпълнителя, че са извършени дейности по поддръжка
на стойност от 1 657,55 лева, за които е издаден приходен касов ордер от
06.01.2015г.
Не е спорно по
делото, че на 26.10.2017г. е проведено Общо събрание на собствениците на етажна
собственост с административен адрес в гр.София, ул.“*******, с дневен ред: 1).
Обсъждане и вземане на решение относно събиране на дължими суми към ЕС от
собствениците в ЕС, 2). Промяна в Управителния съвет, 3). Запознаване на
собствениците с необходимостта от спешни ремонти. Видно от представения
протокол от проведеното общо събрания, последното е констатирало, че собственик
на апартамент № 3 във вход Б – М.Д.Г., не е внесла в касата на Етажната
собственост и дължи суми в общ размер на 1 057,10 лева, както следва: 1).
Месечни такси, събирани по ЗУЕС в размер на 409,10 лева, от които: за 2014г. –
за месец декември 13,70 лева; за 2015г. – от месец 01 до месец 12 (12х13,70
лева) или общо 164,40 лева; за 2016г. от месец 01 до месец 12 (12х10,50 лева)
или общо 126,00 лева; за 2017г. - от месец 01 до месец 10 (12х10,50 лева) или
общо 105,00 лева; 2). За ремонт на покрив по договор от 10.08.2014г. – 170,00
лева, 3). За ремонт на гаражна врата през 2012г. – 428,00 лева. Съгласно
обективираното в протокола решение на ОУ на ЕС, на М.Д.Г. е предоставен
десетдневен срок за внасяне в касата на ЕС на дължимите от нея суми за месечни
такси по ЗУЕС и за извършените ремонти. Представен е по делото и констативен
протокол, досежно който се установява, че на 01.11.2017г. е залепено съобщение
на информационните табла във вх.А и вх.Б на етажната собственост, че протоколът
от проведеното Общо събрание на 26.10.2017г. е изготвен и е на разположение на
собствениците при домоуправителя на етажната собственост.
От заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно
– счетоводна експертиза, се установява, че общото задължение на М.Д.Г. към ЕС
възлиза на сумата от 1 057,10 лева, както следва: ремонт на гаражна врата –
428,00 лева, ремонт на покрие – 170,00 лева, поддръжка на фидроформа система –
50,00 лева, месечно такси (консумативи) за периода м.12.2014г. – м10.2017г. –
409,10 лева.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
Предявени са за
разглеждане установителни искове с правно основание по чл.422, вр. чл. 41 ЗС,
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и чл. чл.422, вр. чл. 45 ЗЗД.
Обжалваното
първоинстанционно решение, в частта, в която е разгледан и уважен предявен от
ищцовата страна срещу ответника иск за установяване дължимостта на сумата от 428,00
лв., представляваща стойността на ремонт на гаражна врата е постановено при
допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. Настоящият въззивен
състав приема, че наведените в исковата молба твърдения и петитум, се
субсумират под нормата на чл. 45 от ЗЗД.
В конкретната хипотеза първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените
факти, но ги е подвел под грешно правно основание, като е дал невярна правна
квалификация на така предявения иск, а именно като такъв с правно основание чл. 38, ал.2 от ЗУЕС. При положение, че първата инстанция се е произнесла по предявения
иск, но е дала грешна правна квалификация на спорното право, въззивният съд,
като съд по съществото на правния спор, е задължен да даде вярната квалификация
и да реши делото по същество. В тези случаи е налице нарушение на материалния
закон от страна на първата инстанция, което води до неправилност на
постановеното решение, но не и до неговата недопустимост. В този смисъл са
мотивите на т. 12 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и
постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения: решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. дело № 822/2010 г. на ІV г. о.;
решение № 226 от 03.08.2011 г. по гр. дело № 1470/2011 г. на ІІІ г. о.; решение
№ 329 от 20.12.2011 г. по гр. дело № 1789/2010 г. на ІІІ г. о.; решение № 138
от 25.03.2011 г. по гр. дело № 1127/ 2010 г. на ІV г. о.; решение № 375 от
26.10.2011 г. по гр. дело № 931/ 2009 г. на ІV г. о. и други. При неправилна
правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, решението е
незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание с
оглед изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска, е дейност на
съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна
квалификация и да разгледа предявения иск. Въззивният съд следва да определи сам
точната квалификация, произнасяйки се по съществото на предявения иск /в тази
насока е постановено по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 359 от 16.01.2014 г. по гр. дело № 1209/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС/. В конкретния случай съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД за установяване в полза на ищеца, че ответникът дължи
сумата от 428,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцовата
страна имуществени вреди.
Следва да се
изясни, че въпреки неправилната правна квалификация, решението на СРС не е
недопустимо. За да е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало, от
съществено значение са фактите, обосноваващи предявеният иск, които са били
наведени от ищеца в исковата молба и съобразно които съдът се е произнесъл при
решаване на правния спор, предмет на делото. Следователно, дори при дадена от
съда неправилна правна квалификация, ако са разгледани фактите, обосноваващи
искането за търсената съдебна защита, това не води до недопустимост на
решението, поради нарушаване на принципа на диспозитивното начало – арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК, какъвто е и настоящият случай. По настоящето дело въпреки дадената
неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд, той се е произнесъл
по очертаното с исковата молба спорно материално право, правилно е разпределил
доказателствената тежест и е разгледал всички предявени факти, които обуславят
възникването на спорното право. СРС фактически е разгледал правоотношението
между страните така, както се твърди да е възникнало, и това изключва
постановеното първоинстанционно решение да е недопустимо.
По отношение на
предявения иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищецът е
да установи наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността
на ответника, а именно – извършване на противоправно деяние; вредоносен
резултат, в случая причиняване на имуществени вреди на ищеца; причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат. По делото ищецът е
ангажирал констативен протокол от 10.04.2012г. видно от който М.Д.Г., при
управление на личния й автомобил на 10.04.2012г. в 11:00ч., при излизане от
подземния паркинг на блока, се е ударила в гаражната врата, вследствие на което
комисия в състав – В.И.(член на Управителния съвет на ЕС, Н.Х.и В.Д.(представител
на фирма „П.М.БГ“ – професионален управител), е извършила оглед на място и е
констатирала щетите, същият изрично оспорен от ответника, с твърдение, че М.Д.Г.
не е предоставяла данни на визираните в протокола лица нито за управлявания от
нея лек автомобил, нито за признание във връзка с настъпило произшествие,
вследствие на което да са настъпили процесните щети. Последното от своя страна
– липсата на ангажирани други доказателства за установяване на противоправното
поведение на ответника, наличието на единствено такова, по характера си
представляващо свидетелски показания в писмена форма, изрично оспорени в
производството, не е в състояние да установи по несъмнен начин противоправно
поведение именно на ответника, с оглед което да бъде ангажирана отговорността
му. Останалите писмени доказателства – приемо – предавателен протокол от
12.04.2012г. между „СААВ“ ЕООД –
изпълнител и В.И.– възложител на ремонт
на автоматична секционна врата, и приложената по делото фактура №
**********/18.04.2012г., са относими към настъпването на конкретни щети и
тяхната стойност, но не обосновават противоправно поведение на конкретно лице,
в случая ответникът – въззивник М.Д.Г., което поведение да е в причинно – следствена
връзка с настъпването им.
Доколкото фактът
на извършване на противоправно деяние е изрично оспорен, въззивният съд намира,
че той не е пълно и главно установен от въззивника - ищец, чиято в случая е
била тежестта на доказване.
Последицата от
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е,
че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване
относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като
извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския
процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена
тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност -
сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното
фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде
непълно. В конкретният случай и при липса на ангажирани доказателства от страна
на въззивника – ищец за факта на извършване на противоправно деяние, на основание
на което се претендира сумата от ответника, както и с оглед изричното оспорване
на това обстоятелство от страна на въззиваемата страна, въззивният състав на
съда намира предявеният иск с правно основание по чл.45 ЗЗД за неоснователен,
респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Тъй като крайният
извод на настоящата инстанция - за неоснователност на предявената искова
претенция по чл.422, вр. чл.45 ЗЗД, не съвпада с този на първата такава,
обжалваният съдебен акт във визираната му част следва да бъде отменен.
По
исковете с правно основание по чл.422, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС
за установяване дължимостта на суми в общ размер на 629,10 лева, от които: за
ремонт на покрив – 170,00 лева; за поддръжка на фидроформа система – 50,00
лева; за месечни такси (консумативи) за периода м.12.2014г. – м10.2017г. –
409,10 лева, съдът намира следното:
Етажната
собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на
собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост
върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните
обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части.
Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между
участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост,
се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения
на общите части и разноските по текущо използване на общите части.
Разходите за
ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски. Само
необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и
изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в
ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват
притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица, изцяло или
частично.
От компетентността
на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични
вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части
на сградата, на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", за
извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или
за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11
и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС. Съответно съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане /консумативни разноски/ на общите части на сграда в
режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите – това са разходите за осветление,
почистване, асансьор и други, необходими за поддържане на общите части на сградата.В
решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I ГО /което се
споделя от настоящия състав на съда/, е прието, че етажната собственост, която
не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява
от общото събрание на етажните собственици, респективно от етажните собственици
и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се
сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля (решенията за
учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат
"със съгласие на всички съдружници"- чл. 357 и чл. 360 ЗЗД). При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда
специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на
свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност.
Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и
ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото
събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от
сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за
тях не следва да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е
и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.
40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска
при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и
изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на
срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк
кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност,
налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без
срок.
В аспекта на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че законосъобразността на горепосоченото
решение на Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда не може
да бъде изследвана в рамките на настоящото производство. Доколкото няма
твърдения, нито данни, че въззивникът или друг етажен съсобственик е предявил
конститутивен иск пред съответния съд по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, както и че
решението на Общото събрание на етажните собственици от 26.10.2017 г. е било
отменено, то това решение обвързва жалбоподателя.
В случая се
установи, че е взето валидно решение на общото събрание на етажната собственост
за заплащане от етажните собственици на посочените в решението суми. Решението
на общото събрание на етажната собственост не е обжалвано от ответника, като
няма данни да е атакувано и от друг собственик в етажната собственост, респ. да
е отменено от съда. При това положение, задължителната сила на това решение
следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици.
Законът предвижда
настъпването на определени санкционни последици при неизпълнение на
задълженията на собственика да участва в разноските по използване и поддържане
на общите части в добро състояние. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, когато
собственик не изпълни решение на общото събрание в предвидения в решението или
в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от закона срок, председателят на управителния
съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, респективно – да упражни правото си да сезира
съда с осъдителен иск за същото вземане. В настоящия случай е несъмнено по
делото, че е изтекъл определеният срок за изпълнение на процесното решение,
както и че ответникът не е заплатил дължимите от нея суми, като с оглед липсата
на спор между страните, че въззивника – ответник е собственик самостоятелен
обект в процесната сграда, а именно – апартамент № 3, находящ се на адрес в
гр.София, ул.“*******, следва да се приеме, че ищците се легитимират като
кредитори на вземания срещу ответника както следва: за ремонт на покрив –
170,00 лева, за поддръжка на фидроформа система – 50,00 лева, за месечни такси
(консумативи) за периода м.12.2014г. – м10.2017г. – 409,10 лева, съгласно прието
решение на общо събрание на етажните собственици, проведено на 26.10.2017г. В
този аспект съдът кредитира и изготвеното и прието по делото без възражения от
страните експертно заключение, досежно размера на дължимите от въззивника суми
и тяхното основание.
Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че разходите за ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието
решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата. Тези разходи спадат съответно към
необходимите и полезните разноски - дефиниции на понятията "необходим
ремонт", "неотложен ремонт" и "полезни разходи" се
съдържа съответно в § 1, т. 8, 9 и 12 от ДР на ЗУЕС. Само необходимите и
полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от
собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в етажната
собственост /чл. 41 ЗС и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/, без оглед на това дали тези
собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават
под наем на други лица изцяло или частично, поради което и неоснователни са
доводите на въззивника, че същият не живее и не ползва процесния имот.
С оглед
обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съответстват с тези на
първоинстанционния такъв, обжалваното решение в частта по иска с правно
основание по чл.422, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, следва да
бъде потвърдено.
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
В
първоинстанционното производство:
Ищецът е сторил
разноски в първата инстанция, както следва: 150 лв.- депозит за ССчЕ; 25,00 лв.
за държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената
част от иска на същия следва да се присъдят разноски в размер на 282,68 лв. за
първата инстанция, като решението бъде отменено в частта, в която ответникът е
осъден за заплати сумата над 282,68 лева до присъдения размер от 475,00 лева.
Освен това ищецът
е сторил разноски в заповедното производство както следва: 25,00 лв. за
държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, които съразмерно с
уважената част от иска на същия следва да се присъдят в размер на 193,41 лв.,
като решението бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден за заплати
сумата над 193,41 лева до присъдения размер от 325,00 лева.
На ответника не
следва да му се присъждат разноски, доколкото същият не е сторил такива.
Във въззивната
инстанция:
Въззивникът не е
претендирал разноски в производството, респективно такива не следва да му се
присъждат.
Въззиваемата
страна е претендирала разноски в размер
на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна
защита и съдействие, с отбелязване, че същият е платен в брой при подписване на
договора, които съобразно изхода на спора му се следват в размер на 178,54
лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящето решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
от 05.02.2019г., постановено по гр. д. № 53391/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 78 състав, В ЧАСТТА,
в която е уважен предявеният от Етажна собственост, с административен адрес в
гр.София, ул. „*******
срещу М.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание по чл.422, вр. чл.45 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 428,00 лв., представляваща стойността на ремонт на
гаражна врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 18.12.2017г. до окончателното плащане, В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК М.Д.Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Етажна собственост,
с административен адрес в гр.София, ул. „******* сумата над 282,68 лв. до
присъдения размер от 475,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, както и В ЧАСТТА, в
която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Д.Г., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Етажна собственост, с административен адрес в гр.София, ул. „*******
сумата над 193,41 лева до присъдения размер от 325,00 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, КАТО
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост, с административен адрес в гр.София, ул. „*******
срещу М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание по чл.422, вр.
чл.45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер от 428,00 лева – обезщетение за имуществени вреди за ремонт на гаражна врата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 18.12.2017г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.02.2019г., постановено по гр. д. № 53391/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 78 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Етажна собственост, с
административен адрес в гр.София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 178,54 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.