М
О Т И В И
към
Решение
№ 24/14.01.2020 г. по АНД № 1378/2019 г.
по
описа на Добричкия районен съд
Срещу обвиняемия Н.И.Р., ЕГН ********** *** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр.
Добрич Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК
за това, че:
На 22.07.2016 г.
в гр. Добрич е потвърдил неистина, че е изгубил свидетелството си за управление
на моторно превозно средство с № *, издадено на
24.09.2014г. в писмена декларация с вх.№851000-8939/22.07.2016 г. по описа на
Сектор ПП- КАТ при ОД-МВР Добрич, която по силата на закон - чл.160 от Закона
за движение по пътищата и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност, приет с ПМС № 61 от 02.04.1999 г. се дава пред орган
на властта - Сектор ПП-КАТ при ОД-МВР Добрич за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства - изгубването на СУМПС № *********.
В съдебно заседание представителят на ДРП поддържа внесеното предложение и пледира на обвиняемия да се наложи
наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Обвиняемият не се явява, но се
представлява от редовно упълномощен защитник, който смята предложението на ДРП
за основателно и прави
искане за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Обвиняемият
притежавал Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с
№ *********, издадено на негово име на 24.09.2014 год. от ОД на МВР гр.Добрич.
На 22.07.2016 г.
обвиняемият се явил в ОД на МВР – Добрич и на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи -„При изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно
в срок до три дни да декларира това в най - близкото структурно звено на
Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските
представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и
консулските представителства на Република България в чужбина”, и чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация”, лично и собственоръчно
попълнил и подписал декларация, в която посочил, че
свидетелството му за управление е изгубено, както и контролния талон към него.
Декларацията
била заведена с вх. № * г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР гр.Добрич.
На * г. в гр. Д* обвиняемият Н.И.Р. се
явил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Добрич и подал пред служител в
ОД МВР Добрич, заявление № * год. за издаване на дубликат на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. Видът на услугата била бърза.
В резултат на
така подадените документи, на 25.08.2017 год. на обвиняемия било издадено ново
СУМПС с № *********, връчено му на 04.08.2016
г.
Междувременно, на 29.11.2016 год. в
Главна Дирекция „Национална полиция” гр. София било получено писмо № КОА-
55-17-55 от 29.11.2016 год. от Генералното консулство на Република България във
Федерална Република Германия, което било заведено под № 328600-68292 от
16.12.2016 год. С него се изпращали върнати СУМПС и контролни талони на МПС на
български граждани, отнети от местните власти за извършени нарушения. Между
върнатите български СУМПС било и това на обвиняемия с № *********, за което той
вече бил декларирал, че е изгубил. От получената информация се установило, че
СУМПС на Р. било отнето за периода 15.01.2016 г. – 28.07.2016 г. поради
установено от властите нарушение, изразяващо се в управление на МПС под
въздействието на алкохол.
На 30.12.2016 год. с писмо рег. №
3286р-702 на ГД „Национална полиция” гр. София, било изпратено до Директора на
ОД на МВР гр. Добрич по компетентност 1 бр. СУМПС с № *********, издадено на
обвиняемия Н.И.Р. на 24.09.2014 год. от ОД на МВР гр.Добрич. След това в Сектор
„Пътна полиция” е извършена проверка по преписката и се установило, че на
22.07.2016 год. обвиняемият е подал в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Добрич
посочената по-горе декларация.
Видно от заключението по назначената и
изготвена Съдебно-почеркова експертиза № 51 от 17.08.2018 год. на Сектор „НТЛ”
при ОД на МВР гр. Добрич, ръкописният текст от полетата за данни на лицевата
страна на Декларация и подписа са изпълнени собственоръчно от обвиняемия.
Приобщените по делото писмени доказателства
не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена
фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 105/2017 г. по
описа на сектор Първо РУ на МВР - гр. Добрич, а
именно: постановление за образуване на ДП от 06.02.2017 г.; писмо рег. №
851000-1027/27.01.2017 г.; справка рег. № 3286р-702/05.01.2016 г.; списък на
отнети български СУМПС в чужбина – 2016 г.;
заявление за издаване на документ за самоличност на блъграски граждани рег. № 3649/01.08.2016 г. от Н.И.Р.; справка от УИС на
Прокуратурата на Република България към
01.02.2017 г.; справка за съдимост рег. № 469/07.03.2017 г.; характеристика на Н.И.Р.;
протокол за разпит на лицето Румяна Димитрова Тодорова от
23.03.2017 г.; справка рег. № А-14232/18.05.2017 г.; писмо рег. №
А-12794/04.5.2017 г.; писмо рег. № 6976р-1995/10.5.17 г.; писмо рег. №
6976р-1905/2017/04.05.2017 г.; писмо рег. № 6976р-1906/04.05.2017 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 07.08.18 г. на лицето Н.И.Р.;
протокол за разпит на обвиянем от 07.08.18 г. на лицето Н.И.Р.; Декларация по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български документи за самоличност; справка за лице – АИС „БДС“; протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 07.08.18 г. на обв. Н.И.Р. /2 листа/; протокол за съдебно
очеркова експертиза № 51/17.8.2018 г.; постановление за привличане на обвиняем
от 23.10.2019 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към
24.10.2019 г.
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, след
което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се налага следният
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемият Р., като:
На 22.07.2016 г.
в гр. Добрич е потвърдил неистина, че е изгубил свидетелството си за управление
на моторно превозно средство с № *, издадено на
24.09.2014г. в писмена декларация с вх.№* г. по описа на
Сектор ПП- КАТ при ОД-МВР Добрич, която по силата на закон - чл.160 от Закона
за движение по пътищата и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност, приет с ПМС № 61 от 02.04.1999 г. се дава пред орган
на властта - Сектор ПП-КАТ при ОД-МВР Добрич за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства - изгубването на СУМПС № *********,
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на възведения престъпен състав.
Обвиняемият е годен субект да носи наказателна
отговорност, доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде
всяко лице, изразено от законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ – писмена декларация или съобщение, изпратено по
електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
министерския съвет се дават пред орган на властта, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление се засяга правната сигурност
на документирането и документооборота и се затруднява дейността на държавните и
обществените органи, както и отношенията между гражданите
От
обективна страна, на посочената в обвинението дата
обвиняемият е декларирал с Декларация вх. № 851000-8939/22.07.2016г.
по описа на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич обстоятелството, че
свидетелството му за управление на МПС е било изгубено, което
обаче не отговаряло на действителното фактическо положение, т. е. Не е било истина, тъй
като свидетелството му за управление на МПС в действителност му било отнето от
полицейските власти на ФРГ. Следователно обвиняемият съзнателно и целенасочено е потвърдил неистина в посочената
декларация, тъй като желаел да му бъде издадено ново СУМПС, с което да управлява
ползвания от него автомобил.
От
обективна страна, деянието е формално и бива довършено с потвърждаването
на неистина в декларацията. В този смисъл с деянието не са причинени
имуществени вреди.
По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи „При изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най - близкото структурно звено на Министерството на
вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в
Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина”.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата „Дубликат на свидетелство за управление
или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация”.
От
субективна страна, деянието
е извършено от обвиняемия виновно при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
Съдът не намира, че
извършеното може да бъде определено като малозначително деяние, като не е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото потвърждаването на неистина в
писмена декларация, която се дава пред орган на властта по силата на закон,
указ или ПМС, е деяние с висока обществена опасност, като криминализирано му в състава на чл. 313, ал. 1 НК гарантира спазването
на правовия ред в страната от гражданите и държавните органи. При това деянието е наказуемо
алтернативно и с лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че
всяко такова деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за
наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от обвиняемия е висока, тъй като по този
начин същият, вместо да
изтърпи
наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата,
е
съставил неистински документ и е отразил неверните обстоятелства в декларацията
пред надлежните държавни органи. Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето
защо съдът приема, че повдигнатото на обв. Р. обвинение се доказва по несъмнен
и безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства, още
повече че самият обвиняем чрез процесуалния си представител не оспорва
установената фактическа обстановка, признава вината си и не желае да бъдат
събирани други доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
За да определи наказанието на обвиняемия съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните за
личността му и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната норма на чл. 313,
ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
Обвиняемият Р. е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да
освободи Р. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба” в
минималния, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид
факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия извършител
са невисоки - спрямо обвиняемия не са били образувани
други наказателни дела на производство, с добри характеристични данни по
местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се
постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно
наказание “глоба”. Ето защо, на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение
на Н.И.Р. освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева. От друга страна този размер на
наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК,
съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или
глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба.
В този смисъл, съдът определи
административното наказание като справедливо, респективно съответно на
извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия Н.И.Р. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 59,20 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/