О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 1227 Година 16.03.2020
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети март Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6461 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно
чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с
нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито
ответникът не е представял досега по делото, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 2374/2019 г. на СтРС.
Следва да се назначи и
исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
поставените от същия въпроси към нея в исковата му молба, както и на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от П. кредит на ответника по процесния договор от 02.12.2015
г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли
са от ответника и/или от други лица и кои някакви плащания за погасяването на
този кредит, на П., на И. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно
размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответника по погасителния план и договора, за главница,
възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и
прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице посочи в
заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения,
такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за длъжника с всяко
плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които е извършено, и какви
задължения след това са били погасени от съответния кредитор в счетоводството
му с всяко от същите плащания; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания
по този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за
забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на И., а след това на ищеца,
с посочените в исковата молба цесии; 4/. обявяван ли е от ищеца/И./П. процесния
кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание
(поради неплащане на кои точно задължения по него, с какво съдържание, размер,
падеж и неплатена част от същите) и с какво точно негово или на И./П.
волеизявление, и уведомяван ли е ответникът за тази предсрочна изискуемост от
ищеца/И./П., на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана,
с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването
на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени
от ответника суми по същия кредит и с какви точно размери поотделно, за
главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетение за забава (за което
вещото лице да посочи и в какъв размер/процент е начислявано същото, и за
забава в плащане на кое точно задължение по кредита), такси, комисиони и
прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от
следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на
уговорения в договора падеж за връщането му, на подписване на съответния
договор за цесия, на подаване в съда на заявлението по заповедното производство,
на подаване в съда на исковата молба по настоящото дело и на представяне на
заключението на вещото лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не
разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което
обуславя назначаването на същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал.
1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият
назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото,
като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му
молба и изразяват по същество в това, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор
за цесия между И. и Ф. /с предишно наименование П./, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/02.12.2015 г., сключен между П. и ответника, било прехвърлено в полза
на И., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2018 г. било
подписано приложение 1 към допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между И. и А. /понастоящем А./, по силата на което И. прехвърлило в полза на А.
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/02.12.2015 г., сключен между П. и ответника, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. А. било упълномощено, в качеството си на цесионер по рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да
изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законния представител на И.. В изпълнение на изискванията на закона и по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от страна на И. чрез А. за станалата
продажба на вземания на основание допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така било
изпратено до ответника и уведомително писмо изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от
07.03.2018 г. от страна на П. чрез А., в качеството на преупълномощено от И.
/пълномощник на Ф./, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между Ф. и И..
Двете писма били изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в
цялост. На 18.11.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
ответника, съдържащо уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и уведомително
писмо изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/********* г. Видно от обратна разписка към
товарителница № 68647858, писмото било получено лично от ответника на
19.11.2019 г. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 ГПК решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т. о. и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера било приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай че
ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес, съобщението бъдело
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и в настоящето производство
безспорно се установяло, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не било погасено, моли съда да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърдял, че вече бил
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното с исковата
молба задължение не било погасено. В тази насока определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и решение №173/15.04.2004 г. на ВКС по
гр.дело 788/2013 г., ТК. На 02.12.2015 г. ответникът, в качеството на кредитополучател,
сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с П., при спазване
на разпоредбите на ЗПК и на основание договорните разпоредби, които били неразделна
част от договора за потребителски кредит. Подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят
удостоверил, че преди сключването на договора за кредит бил получил стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на П. му бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят
се бил съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят потвърдил, че бил прочел договора преди
неговото подписване, разбирал неговите разпоредби и подписването му било акт на
неговата свободна воля. При условията на договора за потребителски кредит, кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични
нужди в размер на 750 лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен
консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно
разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърдил, че бил получил
в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която
бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали
съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 147.94 лева.
Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в
размер на 897.94 лева, които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 14.97 лева. Първата погасителна вноска била платима
на 09.12.2015 г., а последната погасителна вноска била с падеж: 27.1.2017 г. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 37.50 лева.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима
при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка
в размер на 0.63 лева, които били платими на падежните дати на погасителните
вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласил,
че сумата „Кредит у дома“ била допълнителна и по негово желание и се предоставяла
срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставял на кредитополучателя в
брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично също
по местоживеене на кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
удостоверявал, че разбира, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани
с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както и че тази такса била
дължима от кредитополучателя при подписването на договора, но се заплащала на
равни вноски през периода на кредита за улеснение на кредитополучателя. В
конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която била дължима за предоставяне
на кредита по местоживеенето на кредитополучателя, била в размер на 191.92 лева
и била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 3.20 лева, които били
платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата
„Кредит у дома“, която била в размер на 447.81 лева, била свързана с разходите
на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и
била дължима през срока на кредита, като също била включена в седмичните
вноски. Тази такса също била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 7.46 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните
такси „Кредит у дома“ били посочени като обща сума в буква „Д“ на първата
страница на договора за кредит, а именно: 639.73 лева. Съгласно чл. 26 от
договора за кредит, кредитополучателят имал право по всяко време да се откаже
от услугата „Кредит у дома“, която била договорена за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за
това до кредитодателя. В този случай, кредитополучателят нямало вече да дължи
такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на кредитополучателя
за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
страните за последно плащане по договора за кредит, но щял да продължава да
дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която била
дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя.
Така, общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя
при сключване на договора за кредит, била в размер на 1575.17 лева, която
включвала: главница в размер на 750 лева, договорна лихва в размер на 147.94 лева,
такса за оценка на досие в размер на 37.50 лева, такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 191.92 лева и
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене в размер на 447.81 лева. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума била платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 26.26 лева, като в размера на вноската били включени: вноска
по кредита в размер на 14.97 лева, вноска по такса за оценка на досие в размер
на 0.63 лева, вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 3.20 лева и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя в размер на 7.46 лева. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и такси, в сроковете указани в договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя
кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 27.1.2017 /дата на последна
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит, не били обявявани за предсрочно изискуеми. На кредитополучателят от
страна на А., в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
26.03.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на
което бил 101.18 лева. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на
401.38 лева, с която били погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 48.02 лева,
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя: 119.36 лева, такса за оценка на досие: 9.45 лева,
договорна лихва: 61.83 лева, главница: 162.72 лева. Предвид изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, като кредитополучател по
договор за потребителски кредит № *********, сключен на 02.12.2015 г., да
заплати: главница: 587.28 лева, договорна лихва: 86.11 лева, такса за оценка на
досие: 28.05 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя: 143.90 лева, такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя:
328.45 лева и обезщетение за забава в размер на 101.18 лева, или сума в общ
размер на: 1274.97 лева. Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д.
№ 2374/2019 г., 5 с-в по описа на PC - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
длъжникът не се явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя
страна обуславяло правния му интерес от подаване на настоящата искова молба.
Искането е да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 587.28
лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 86.11 лева
договорна лихва от 25.03.2016 г. до 27.01.2017 г., с 28.05 лева такса за оценка
на досие от 25.03.2016 г. до 27.01.2017 г., със 143.90 лева такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
от 25.03.2016 г. до 27.01.2017 г., с 328.45 лева такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от
01.04.2016 г. до 27.01.2017г., със 101.18 лева обезщетение за забава от 26.03.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда, и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2374
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените
искове, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и
представил доказателства.
Тежестта
за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени
обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал
предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания,
респективно същият носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези
вземания, и техния размер и изискуемост, както и закупуването им с посочените
цесии и уведомяването на ответника за същите.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за потребителски кредит
от 02.12.2015 г.; формуляр за кандидатстване за кредит; стандартен европейски
формуляр; рамков договор от 16.11.2010 г.; потвърждение за цесия; допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към рамковия договор; потвърждение за цесия от
01.11.2017 г.; извлечение от приложение № 1_Р/01.03.2018 г. към рамковия
договор от 16.11.2010 г.; пълномощно от 09.09.2015 г.; пълномощно от И.;
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г. и уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г., ведно с известие за
доставяне и обратна разписка; уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/18.11.2019
г. и уведомително писмо изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********/18.11.2018 г., ведно с
обратна разписка.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2374 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след
като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в
счетоводството на ищеца и цедентите, както и там, където това стане необходимо,
да представи по делото заключение, с което да отговори на всички посочени в обстоятелствената
част на настоящото определение въпроси към тази експертиза, при депозит в
размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в
3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и
представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ
внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че при невнасянето му в този срок, експертизата
няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на
друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.05.2020 г. от 9.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За същата дата
да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: