Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр. Пловдив, 02 март 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 06.02.2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря Таня Костадинова, като
разгледа административно дело № 1916 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във връзка с чл.215
от ЗУТ.
Жалбоподателят –
Г.П.П., с ЕГН **********,***4 оспорва Заповед № 684 / 01. 07. 2022
година на кмета на община „Родопи“, с която се прекратява производството по
административна преписка № 94Г-508-2 от 13.10.2016 година по описа на община
„Родопи“, поради доброволно изпълнение на Заповед №153/ 21.02.2018г. и правото
на личен и семеен живот на обитателите на незаконния обект , съгласно нормата на чл.8 от ЕКЗПЧ.
В жалбата , както и в писмената защита / л. 310/
на Г.П.П. се твърди
незаконосъобразност на административния акт, неизпълнение на задължението от страна на
ответника по чл. 36 ал.1 АПК да събере служебно всички доказателства относими
към конкретния случай, нарушаване принципа на истинност, както и издадена при
вътрешно противоречиви мотиви от които не става ясно каква е действителната
фактическа обстановка, която се приема за установена . Претендират се и
разноски.
Ответникът - кмет на община „Родопи“, представляван от адв. Н., оспорва жалбата, с
аргументи за неоснователност и недоказаност и иска потвърждаване на обжалвания
административен акт, като правилен и законосъобразен, като претендира и
разноски .
По допустимостта на жалбата , съдът
счита че същата е подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
акт в законоустановения срок , поради което намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество за основателна.
Административен съд Пловдив, след
като извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа страна на следното:
Жалбоподателят Г.П.П. е съсобственик в
ПИ 47295.124.987 по КК на с. Марково, който имот представлява част от УПИ
XI-601, кв. 64 по регулационен план на с. Марково, въз основа на нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижими имоти №101, том.2, рег.№4126, дело
№259 от 2013г./ л. 257/.
От друга страна Т.Е.К. придобива
пожизнено право на ползване от майка си
Николина К.ва върху 1/6 ид.ч. от ПИ
47295.124.984 по КК на с. Марково, като имотът представлява част от УПИ XI-601,
кв. 64 по регулационен план на с. Марково. Правото на ползване е учредено / л.
249/ с НА №64, том 6, рег.№8798, дело
№1020 от 13,12, 2018г.
Със Заповед № 153/ 21.02.2018г / л.145-146/
на кмета на Община „Родопи“ е разпоредено премахване на незаконен строеж,
представляващ “преустройство на съществуваща стопанска постройка в лятна
кухня“, находящ се в УПИ XI-601, кв. 64 по регулационен план на с. Марково,
Община „Родопи“, област Пловдив, който строеж е подробно описан в Констативен
акт №95/ 10.10.2017г, съставен от служителите на Община „Родопи“, като в съответната
заповед се констатира, че извършеният строеж - „Преустройство на съществуваща
стопанска постройка в лятна кухня“, находящ се в УПИ XI-601, кв. 64, с.
Марково, Община „Родопи“ е без одобрени
проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал.3, чл. 148,ал.1
и чл. 183 от ЗУТ, което именно го окачествява като незаконен строеж по смисъла
на чл. 225,ал.2, т. 2 от ЗУТ, като в съответната Заповед №153/ 21.02.2018г
се установява, че следва да се премахне незаконният строеж, извършен от Н.Т.К.
и К.Т.К., като се предвижда и възможността, ако не бъде премахнат доброволно в
срок, то да бъде премахнат принудително от съответните за това органи.
Предвиденият срок за премахване е до
2020г.
Горната заповед е била обжалвана от Н.Т.К. и К.Т.К. пред
настоящия съд , но с Решение №2199/ 29.10.2018г, по ад. № 1052/2018г. жалбата е била отхвърлена
, като съдебното решение е било обжалвано
и потвърдено от ВАС, с окончателно Решение №14518/29.10.2019г, по ад. №
1336/2019г. на второ отделение.
Процесният незаконен строеж, подробно описан в КА №95/
10.10.2017г представлява такъв в средата на УПИ XI - 601 , кв.64, като към
съществуваща стопанска постройка е изградена пристройка , използваща се за
лятна кухня. Постройката е върху бетонов фундамент с височина 0,30м, изградена
от дървена конструкция от пресовани дървени плоскости , между които е поставена топлоизолация.
Преустроената стопанска постройка в лятна кухня е с размери 4,70м на 4,40м, и
отстои на повече от 3,00м от вътрешната граница със съседния УПИ ХІІ-602 .
Покривът е двускатен, с дървена конструкция, общ за цялата постройка, покрит с
ондулин, с височина около 3,35м.
По делото са представени и доказателства,
че е налице започната съдебна делба на УПИ XI -601 , кв.64, находящ се в
с.Марково, между съделители: Н.Т.К., К.Т.К., И.Г.П., И.Д.П.и Г.П.П. ***, което
гражданско дело все още е висящо.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице инж. Я.Н.Р.,
която в своето заключение пояснява , че
от извършения оглед на място на 21.12.2022г., е установила, че незаконният
строеж, предмет на Заповед №153/21.02.2018г. на Кмета на Община "
Родопи" продължава да съществува във вида си от 16.06.2018г, като
конструкция, фасадна дограма и монтирани прозорци и врати. Констатирала е че от
2018г. досега са изпълнени редица
довършителни работи, като е положена
външна топлоизолация по стените на преустроената сграда и пристройката,
направена е фасадна облицовка на цокъла на преустроената сграда, изпълнена е
външна мазилка на двете сгради. Тоест
към ден днешен т.нар лятна кухня си съществува на съответното място.
От показанията на св. П.Г.П. се
установява , че никога не е бил премахнат незаконния строеж, а от показ. На св.
Н.И.А., в качеството й на началник отдел „ Контрол устройство на територията и
строителството“ към община Родопи, се установява , че към 07.06.2021г, незаконният строеж е бил
премахнат, а впоследствие построен , в същия си вид и параметри и че към момента съществува този строеж.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и събрания доказателствен материал по делото достигна до следните правни изводи:
Процесната заповед, предмет на настоящото
съдебно производство е издадена от
териториално и материално компетентен орган в законоустановената форма , но при
неправилно приложение на мат. Закон.
Съдът констатира, че са изложени взаимно
противоречиви мотиви , като е налице и съществено разминаване между данните в
изготвеният протокол от 07.06.2021г и заповедта. От съдържанието на цитирания /
и от св. Н.А./ протокол от 7-6-21г. не се установява строежът да е премахнат доброволно, а само се констатира,
че просто не може да бъде използван за лятна кухня и за живеене, тъй като се
използва за складиране на мебели за бита.
Съдът констатира и още противоречия, между
мотивите на заповедта и събраните доказателства по делото , а именно , че един
месец по-късно след изготвяне на протокола от 07.06.2021г, същите служители на
ответника извършват втора проверка и изготвят протокол от 12.07.2021г, в който
се констатира, че заповедта не е изпълнена доброволно напълно, а освен това сградата
е възстановена и частта, която е била доброволно премахната, като крайния извод
на комисията е, че Заповед №153/
21.02.2018г не е изпълнена доброволно и се пристъпва към нейното незабавно
принудително изпълнение.
Доброволното премахване на незаконния строеж е
един от основните фактически мотиви за изготвяне на заповедта, като за аргумент
се сочи, че точно това е било констатирано в посочения по-горе протоколи. Както горе се посочи, въпросните два
протокола доказват безспорно, че няма основания да се сочи, че незаконният
строеж е бил премахнат доброволно.
Неотносими са и мотивите относно
„единствено жилище на К.в и нарушението на чл. 8 по ЕКЗПЧОС“ тъй като админ.
орган не е взел предвид факта , че
близките на К.в му учредяват права върху незаконния строеж , едва след
постановяването на СР по ад № 1052/2018г. , т.е след отхвърлянето на жалбата срещу
заповедта за премахването на процесния строеж, на 13,12,2018г.
Съдът счита, че в случая е налице и
нарушение на материалноправни разпоредби касаещи служебното събиране на
доказателства от страна на орган, като са нарушени и принципите за служебно начало
и истинност по АПК. Издадената от кмета заповед не съответства на
действителното фактическо и правно положение и изложените мотиви са
незаконосъобразни и взаимно противоречащи се .
Съдът счита и че е налице и нарушението на
чл.146,т . 5 от АПК, а именно установеното не е в съответствие с целта на
закона и е налице превратно упражняване на власт.
Изложеното по-горе налага отмяната на
оспорената Заповед № 684/01.07.2022 г,
издадена от кмета на Община „Родопи“, като на жалбоподателя следва да се заплатят
претендираните / л. 307/ съдебни разноски по делото, в размер на 210лв.
Водим от горното Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.П., с ЕГН **********,***4 Заповед № 684 / 01. 07. 2022 година на кмета
на община „Родопи“, с която се прекратява производството по административна
преписка № 94Г-508-2 от 13.10.2016 година по описа на община „Родопи“, поради
доброволно изпълнение на Заповед №153/ 21.02.2018г.
ОСЪЖДА
Община „Родопи“ да заплати на Г.П.П., с ЕГН **********,***4 направените
по делото съдебни разноски в размер на 210лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/