Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.01. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Евдокия-Мария
Панайотова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13557
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 160-115 от 08.07.2019 г. постановено
по гр.д.№ 65548 по описа за 2017 г., СРС, Първо ГО, 32 състав: ОСЪЖДА
ответниците А. И.Д. - Я. и А.Т.Я. да платят солидарно на ищеца „Т.С.“
ЕАД, сумата 372,25лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение
през периода от 01.8.2014г.-30.4.2015г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.София, ж.к. *****, аб. №275231,
ведно със законна лихва за периода от 15.9.2017 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
372,25лв. до предявения размер от 4663,98 (главница и дялово разпределение),
както и за периода 1.5.2013г. – 31.7.2014г.; ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А. И.Д. - Я. и А.Т.Я., искове
за обезщетение за забава върху главницата за доставка в размер на 1120,82 лв.
за периода от 15.9.2014г. до 30.8.2017 г., и
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер
на 7,20лв. – за периода 1.6.2014г.-30.5.2015г.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС.Решението се обжалва в
частта, в която предявените от ищеца искове са били отхвърлени като
неоснователни, както и в частта за разноските.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно като противоречащо на материалния закон- чл.33, ал.2 ОУ на
дружеството, които били в сила от 12.03.2014 г. При приложение на последната
разпоредба сумите по фактурата, издадена на 31.07.2014 г. ставали изискуеми
едва на 15.09.2014 г. В самата фактура изрично било посочено, че за периода от
м.11.2013 г. до м.04.2014 г. били издавани кредитни известия. Прогнозно
начислените суми за периода погрешно били възприети от съда и ответника като
изискуеми задължения по фактури. Задължението ставало изискуемо след издаването
на Общата фактура. Затова неправилно СРС бил приел, че претенциите са погасени по давност. Същевременно по
отношение на вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се излагат и доводи за приложение на
чл.32, ал.1 от ОУ -2008 г., съгласно които задължението за заплащане на сумите
в ежемесечните фактури, ставало изискуемо най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на ТЕ. Сочи, че имало издадени констативни протоколи
по чл.539 ГПК, които били налични, но съдът не бил дал указания за
представянето им. Общата фактура за отоплителен сезон 2014 – 2015 г. била
публикувана на 15.08.2014 г. По отношение сумата за дялово разпределение се
сочи, че същата била включена към сумата по извлечение от сметки и формирала
крайната цена. Върху сумата за дялово разпределение била начислена и лихва за
забава, която била прибавена към претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД. По отношение
на сумите за дялово разпределение се сочи, че дружеството-ищец се било
суброгирало в правата. Счита, че неправилно СРС бил приел, че е необходима
покана за изпадането в забава на потребителя, тъй като тази сума била включена
във фактурата и качването на фактурата на сайта на дружеството, представлявало
покана. Неправилно СРС отхвърлил претенциите на ищеца срещу ответниците като
наследници на починалата Е.М.Д. макар наследодателката да била собственик на
недвижимия имот.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира
направените разноски.
Ответниците по въззивната жалба- А.Д.Я.
и А.Т.Я., ответници и пред СРС, депозират отговор
по въззивната жалба, в който излагат становище за нейната неоснователност и
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Сочат, че по
отношение момента на изпадане в забава за плащане на сумите въззивникът излагал
различни доводи от тези посочени от него в обстоятелствената част на исковата
молба. Името цитирано във въззивната жалба - Е.М.Д. не фигурирало като ответник
по делото пред СРС. На ищеца било издадено от СРС съдебно удостоверение за
снабдяване с удостоверение за наследници на Е.М.Д., но такова не било
представено.
Третото лице-помагач-„Т.с.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 18.07. 2019 г., а въззивната жалба е подадена на 01.08.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
частично е отхвърли иска по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените по делото доказателства,
представляващи документи по изп.д.№ 349/2010 г. на ЧСИ Якимов, се установява
ответниците да са собственици на процесния топлоснабден недвижим имот. Въз
основа на протокола за делба СРС е достигнал до извода, че ответниците
притежават 1/6 идеална част от имота в режим на СИО. Според заключението на СТЕ
задълженията на ответника били в размер на 4 635,01 лв., а според
заключението на СЧЕ сборът от главница и лихва възлизал на 5 792 лв. общо.
СРС е сравнил изискванията по ОУ-2008 г. и ОУ -2014 г. по отношение изпадането
в забава на потребителите на ТЕ; констатирал е, че от ищеца не са представени
данни за публикуване на фактурите на сайта на дружеството като се е позовал на
чл.33 от ОУ. При това положение не била налице покана и по отношение
погасяването на задълженията се прилагала разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД.
Давността се прекъсвала с подаването на исковата молба на 15.09.2017 г. и
затова погасени по давност били всички вземания станали изискуеми преди
м.08.2014 г. или това били вземанията за периода м.05.2013 г.- м.07.2014 г.
Тези вземания включвали целия период от вземания по Общата фактура от
31.07.2014 г. и част от тези по Обща фактура от 31.07.2015 г. и по-конкретно м.м.5,6
и 7.2014 г. Непогасени по давност били вземанията за периода м.08.2014 г.-
м.04.2015 г., които възлизали на стойност
2214,16 лв. с отчитане на стойностите по изравнителни сметки, както и
сумата в размер на 18,81 лв.- стойност на дяловото разпределение. При отчитане
на квотата на ответниците -1/6, СРС ги е осъдил да заплатят сумата в размер на
372,25 лв. За разликата до пълния предявен размер от 4663, 98 лв. искът по
чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен като неоснователен доколкото не се установило ответниците да са
поставени в забава.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и
по чл.86, ал.1 ЗЗД. От ищеца се твърди, че ответниците не са заплатили
доставената от него и потребена от ответниците стойност на топлинна енергия за
недвижим имот, аб.№ 275231 в размер на 4634,97 лв. за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г., отразена в Обща фактура от 31.07.2014 г. за периода
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и по Обща фактура от 31.07.2015 г. за
отоплителен сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и сумата в размер на
1120,82 лв. – лихва за забавеното издължаване на главницата за периода от
15.09.2014 г. до 30.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 36,21 лв. от които главница -29,01 лв. и лихва за забавеното му
издължаване – 7,20 лв. за периода от 06.2014 г. до м.05.2015 г. Претендирана е
и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите по главниците.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:
Претенциите на ищеца са насочени
срещу А.Я. и А.Я. на лично основание – като собственици на топлоснабдения имот
с аб. № 275231, а не като наследници на лицето посочено във въззивната жалба - Е.М.Д..
При това положение доводът на
въззивника, че неправилно СРС бил приел исковете за неоснователни срещу
ответниците като наследници на Е.М.Д., е неоснователен.
Следва да отбележим, че спорно по делото е дали изобщо
ответниците са потребители на топлинна енергия; още с отговора по исковата
молба е било оспорено наличието на облигационното отношение.
Представената по делото /пред
СРС/ с исковата молба „съдебна спогодба“ по гр.д.№ 1563 по описа да 1985 г. не
съдържа подписи на страните, виж л.10.
Постановленията за наложените
обезпечителни мерки по изп.д. № 20138630400756 по описа на ЧСИ С.Х., на които
СРС се е позовал не са титул за собственост. Още повече на придобит такъв в
условията на СИО.
При това положение въззивната
инстанция намира, че СРС е решил спора възможно най-благоприятно за ищеца,
въззивник пред настоящата инстанция. Тъй като в частта, в която претенциите на
ищеца са били уважени, не е подадена въззивна жалба от ответниците, то
настоящата инстанция при съблюдаване правилото на чл.271, ал.1, предл. последно ГПК, не може да влоши положението на жалбоподателя.
Затова и в частта, в която претенцията е била отхвърлена за разликата над
1/6 идеална част ще следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Относно лихвата за забава:
По отношение на периодите
м.03.2014 г. до м. 04.2015 г. са приложими ОУ на дружеството, в сила от
12.03.2014 г., които изискват публикуване на фактурите на сайта на дружеството.
Неоснователен е довода на
въззивника, че СРС не му е указал, респ. не му е дал възможност да представи
констативните протоколи за обявяване на Общите фактури на сайта на дружеството.
Точно, обратното, видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от
16.10.2018 г. /л.67 по делото пред СРС/ съдът е дал изрични указания до ищеца в
този смисъл.
При това положение обжалваното
решение се явява правилно в частта, в
която е отхвърлена претенцията на ищеца по чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение лихвата
за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена и потребена ТЕ
Относно изпадането в забава за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение:
По отношение на довода, че не е
необходима покана за изпадането в забава на ответника досежно стойността на
услугата „дялово разпределение“, самият въззивник сочи, че се суброгира в
правата на третото лице, което само по себе си потвърждава извода на СРС, че в
ОУ на ищцовото дружество не е предвиден срок за плащане на тази стойност.
В тази хипотеза платецът
/ответниците/ изпадат в забава след покана, арг. от чл.84, ал.2 ГПК.
За главниците, които са приети от
СРС като погасени по давност, акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява
неоснователна на това основание.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в частта по иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД макар и мотивите да бяха доразвити от настоящата инстанция.
Като краен извод и при
съобразяване с констатациите на настоящата инстанция и разпоредбата на чл.271,
ал.1, предл. последно ГПК, в обжалваната част Решение № 160-115 от 08.07.2019
г. ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите се представляват от особен представител. Въззивникът е останал
задължен за разноски – възнаграждение за особен представител поради което на
основание чл.77 ГПК такива се присъждат в полза на адв. Б.,
които съдът определя в размер на 600 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160-115 от
08.07.2019 г. постановено по гр.д.№ 65548 по описа за 2017 г., СРС, Първо ГО,
32 състав, в частта, в която ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу А. И.Д.
– Я., ЕГН ********** и А.Т.Я., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, съдебен
адрес:*** А, сграда „Рубин“, зв.9 - адв.В.Б., за доставена от дружеството
топлинна енергия и дялово разпределение в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.София, ж.к. *****, аб. №275231,за
разликата над 372,25лв. до предявения размер от 4663,98 (главница и дялово
разпределение), както и за периода 1.5.2013г. – 31.7.2014г.; ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А. И.Д. - Я. и А.Т.Я., искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за доставка в размер на 1120,82 лв. за периода от
15.9.2014г. до 30.8.2017 г., и
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер
на 7,20лв. – за периода 1.6.2014г.-30.5.2015г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на адв.В.Б., служебен
адрес: *** А, сграда „Рубин“, зв.9, сумата
в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение като особен представител.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.